Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …. 13.09.2016 година град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки
окръжен съд наказателно отделение
На тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: Ж.
Прокурор:Казаков
Като разгледа докладваното от
съдия Павлов ЧНД № 172 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 32 ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).
Образувано е по постъпило в Окръжен
съд гр. Търговище Удостоверение по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение по дело
№ 500018375837, постановено на
13.01.2016г и влязло в сила на 12.02.2016г , от несъдебен орган – Полицейски президиум Рейнпфалц, Германия, с което по отношение на българския
гражданин Д. Г.Ю. с ЕГН **********,***, са били наложени финансови
санкции в размер на общо 98.50 евро, от които
28.50 евро разноски и глоба в размер на 70 евро за допуснато нарушение изразено в следното „ Като водач на товарен автомобил
с регистрационен номер 1-HYJ-660, движейки се в землище Гундерсхайм по федерална автомагистрала А 61 при 331.0-ния километър в
южна посока засегнатото лице е превишило на 22.09.2015г. в 19.02ч. максимално
допустимата скорост извън населени места с 18км.ч. Допустима скорост 60км.ч.,
установена скорост-/след приспадане границата на толерантност/-78км.ч.“ – нарушение по чл. 41 ал.1във вр. с Приложение 2, чл.49
от Правилника за движение по пътищата и
чл.24 от Закона за движение по пътищата
и федерални каталог за финансови санкции.
В съдебното заседание прокурорът взема становище за основателност на направеното искане за признаване и
изпълнение на решението за наложената финансова санкция .
Засегнатото лице – Д. Г.Ю. не е бил намерен за да бъде призован, като от
извършеното с оглед кратките процесуални срокове призоваване по реда на чл.178 ал.8 от НПК,
субсидиарно приложим на основание чл.32 ал.4 от Закона е било установено, че същия е извън страната
.Съобразно изискването на чл. 16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС
е била допусната правна помощ на
засегнатото лице, като му е бил
назначен служебен защитник, а именно- адв.А. от ТАК, който взема
становище за основателност на
постъпилото искане за признаване на
издаденото Решение .
Съдът като се запозна с
доказателствата по делото установи
следното:
Изпратеното за признаване по реда
на чл.30 и сл от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ) Удостоверение по чл.4 от Рамковото
Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган – Полицейски
президиум Рейнпфалц , Германия
постановено на 13.01.2016г и
влязло в сила на 12.02.2016г е било издадено по повод констатирано административно нарушение, което съгласно
фактическото му описание съставлява административно нарушение и по
българското законодателство. С оглед
естеството на допуснатото административно нарушение,съставляващо поведение,
което нарушава правилата за движение по
пътищата, то и съгласно ал.2 от чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, в
конкретния случай, макар и налична, двойната наказуемост не е и изискуема като условие за признаване.
Удостоверението
е законосъобразно от
формална страна, като видно е,
че същото е подписано и
съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава, съгласно чл.3 ал.1 т.1 от Закона– Полицейски президиум,Рейнпфалц.,
Придружено е с изискуемия превод на български език и същото е издадено по образец, съгласно
чл.4 ал.1 от Закона . Удостоверението е
постъпило по пощата,
съставляващ един от
начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл.9 ал.3 от Закона.
Удостоверението е
законосъобразно и по същество, доколкото
при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане
на факултативно предвидените
предпоставки, при които съдът може да откаже
признаване и изпълнение на Решението
.
1.Представеното Удостоверение
е пълно и отговаря на Решението,
приложено по делото/л.25/, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на наложената финансова
санкция, номерът на делото , по което е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в
преведеното Удостоверение.
2.Съгласно изричното посочване
от компетентния изпращащ орган на
обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че
няма такова решение, което е изпълнено в държава , различна от решаващата или изпълняващата държава / б.”з” т 1
б.”б” от Удостоверението/, не е
налице условието за отказ по чл. 35 т
2 от Закона.
3.
Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин,
спрямо когото е издадено Удостоверението : Видно от установените пълни данни за
самоличността на Ю., същият е пълнолетен
- роден е през 1973г и съгласно българското законодателство е наказателно и
административно отговорен, а с
оглед социалния и обществения му статус,
не е лице по отношение на което
съществува законодателно предвиден
имунитет или привилегия , правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са
налице и основанията за отказ от
признаване и изпълнение , предвидени в чл. 35
т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС
4.Не
са налице и основания за отказ,
изведени от материално правните
предпоставки за действие на
постановеното Решение и наложената със
същото финансова санкция за
административно нарушение . Видно от
констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на
същото и местоизвършване на нарушението
– изпълнението на решението НЕ Е с изтекла
давност по българското законодателство,
която съгласно чл.285 ал.1 от АПК е пет години от
влизане в сила на акта и НЕ СЕ ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български съд, както и не се ОТНАСЯ за деяние, което според българското законодателство
да се счита извършено изцяло или отчасти
на територията на България, нито се ОТНАСЯ за деяние, което
да е било извършено и з в ъ
н територията на издаващата държава и
българското законодателство да не позволява
предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице
основанията за отказ от признаване и
изпълнение , предвидени и в чл. 35 т. 3
и т 5 от Закона.
5.
Посоченият в Решението и в
представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция – общо в
размер на 98.50 евро, съставляващи 70
евро глоба и разноски от 28.50 евро , е над
предвиденият в чл.35 т. 6
от закона минимален размер от 70
евро, поради което не е налице отрицателната предпоставка по чл. 35 т 6 от
Закона.
6.Не
е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по
чл. 35 т.9, т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б.”з” т. 2 б.”б” от
представеното Удостоверение,е видно,че
производството е било писмено и в съответствие със законодателството на
издаващата държава – Федерална Република Германия , засегнатото лице е било
уведомено лично /или чрез упълномощен
според националния закон представител, относно правото си да обжалва решението,
както и сроковете за обжалване Съгласно б.”ж” т.1 буква ІІІ от Удостоверението, издаващата държава е
потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е
имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В
този смисъл, гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35
т.10 и т.11 са били спазени,
респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение,
посочени в тези разпоредби.
Към 27.04.2015г, съставляващ меродавния момент , съгласно чл. 16 ал.8 от
Закона, официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева.Следователно равностойността на 98.50 евро по официалния
фиксиран курс на БНБ е 192.07лв.
По изложените съображения, съдът намира,
че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на
Решението за налагане на финансови санкции, предмет на настоящото производство,
поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение
на компетентния за това орган , който в РБ, съгл.чл.6 ал.2 от Закона,
е Националната агенция
за приходите .
Ето защо и на основание чл.6 ал.1 и чл. 31 ал.1
от ЗПИИРКОРНФС , съдът :
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА Решение издадено
по дело № 500018375837,
постановено на 13.01.2016г
и влязло в сила на 12.02.2016г , от несъдебен
орган – Полицейски президиум Рейнпфалц,
Германия, с което по отношение на българския
гражданин Д. Г.Ю. с ЕГН **********,*** род.на ***г., с постоянен и настоящ адрес ***, с което на
същия е била наложена финансова санкция в размер на общо 98.50 евро, с
равностойност 192.07лв, за
наказуемо деяние по националния закон на решаващата държава - нарушение на чл.
41 ал.1във вр. с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата и чл.24 от Закона за движение по пътищата и федерални
каталог за финансови санкции.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се изпрати незабавно
на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за
Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След
получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд , както за предприетите действия по изпълнение на
решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС,
така и за резултата от същите -
т.е. за
приключване на изпълнението , с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38
ал.1 т 4 от Закона , за
уведомяване компетентния орган на
издаващата държава .
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата
държава,посочен в б.“в“ от
Удостоверението - Bundasamt
fur Justiz, Bonn
за признаване на решението
за налагане на финансови санкции и че същото е своевременно изпратено за изпълнение на компетентния орган - НАП.
Уведомлението да бъде преведено на
немски език, като разноските
съгласно чл.13 от Закона са за сметка на
изпълняващата държава - Република
България .
Копие от Уведомлението да се
изпрати незабавно на Министерството на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен
срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като
обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.