№ 432
гр. П. , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Василева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело №
20205220102726 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД срещу Н. З. М., за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата Н. З. М. дължи на
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата в размер на 241.47
лв., представляваща стойността на консумирана електрическа енергия,
доставена до обекта на потребителя с ИТН: 3087654, находящ се в гр. П., ул.
„К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29, за периода 10.02.2018 г. -10.05.2018 г. и
сумата в размер на 52.34 лв. – законна лихва за забава за периода 28.03.2018 г.
- 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
07.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания в
полза на ищеца е издадена Заповед № 637/10.07.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1516/2020 г. по описа на
Районен съд – П..
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ), продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни Общи условия. Действащите
1
Общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила
на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия, същите влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани и на
сайта на ищцовото дружество. По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия на
ищеца, същият се е задължил да снабдява с електрическа енергия обект на
ответницата с ИТН: 3087654, находящ се в гр. П., ул. „К.М.Л.“ № 129, вх. „В“,
ет. 4, ап. 29. За ответницата Н. З. М. е открит клиентски номер ********** в
качеството й на собственик на обекта на адрес: гр. П., ул. „К.М.Л.“ № 129, вх.
„В“, ет. 4, ап. 29. Твърди, че Н. З. М. има качеството на битов клиент,
съгласно §1, т. 33а от ДР на ЗЕ, тъй като ползваната за обекта й ел. енергия е
за битови нужди с оглед вида на същия - апартамент. Поддържа, че е
доставил до обекта на ответницата ел. енергия на обща стойност 241.47 лв.,
която до този момент не е заплатена от ответницата. Поради забава в
плащането на претендираната главница ответницата дължи законна лихва за
забава в общ размер на 52.34 лв. за периода 28.03.2018 г. - 06.07.2020 г.
Ищецът сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си към ответницата Н. З. М., по
повод на което било образувано ч.гр.д. № 1516/2020 г. по описа на Районен
съд – П. и издадена Заповед № 637/10.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Моли съда да уважи исковите претенции, като признае за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца процесните
суми. Ангажира доказателства. Претендира разноски в заповедното и
исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба, в който ответницата Н.М. оспорва
основателността на предявените искове. Твърди, че не е била титуляр на кл.
№ ********** за обекта на адрес за доставка на електроенергия в гр. П., ул.
„К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29, към „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, за периода 10.02.2018 г. – 10.05.2018 г. Сочи, че
2
препис-извлечение от сметка за кл. № ********** за потребител Н. З. М., за
обект на потребление с ИТН: 3087654 на адрес: гр. П., ул. „К.М.Л.“ № 129, вх.
„В“, ет. 4, ап. 29, е невярна по основание и размер.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави доказателствени искания.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител юрк. Станислава Пенова, поддържа исковата молба и моли
предявените искове да бъдат уважени.
Ответницата Н.М., чрез пълномощника си адв. И.Б., в открито съдебно
заседание заявява, че не поддържа становището изложено в отговора на
исковата молба. Изрично посочва, че не оспорва предявените искове по
основание и размер, както и че признава обстоятелствата, изложени в
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното към делото ч.гр.д. № 1516/2020 г. по описа на
Районен съд - П. се установява, че е издадена Заповед № 637/10.07.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на
кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против длъжника Н.
З. М. за следните суми: 241.47 лв., представляваща стойността на
електрическа енергия, доставена за периода 10.02.2018 г. - 10.05.2018 г.,
на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и чл. 98а от ЗЕ, по
партидата на Н. З. М., с кл. номер **********, отнасяща се за обект на
потребление на адрес: гр. П., ул. „К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29, с
ИТН: 3087654, 52.34 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва за периода 28.03.2018 г. - 06.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 07.07.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. –
3
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са представени фактура № **********/16.03.2018 г., за
отчетен период 10.02.2018 г. – 10.03.2018 г., в която е начислена
електрическа енергия в размер на 511 кВтч на стойност 92,72 лв.; фактура
№ **********/16.04.2018 г., за отчетен период 11.03.2018 г. – 10.04.2018
г., в която е начислена електрическа енергия в размер на 583 кВтч на
стойност 110,57 лв. и фактура № **********/16.05.2018 г., за отчетен
период 11.04.2018 г. – 10.05.2018 г., в която е начислена електрическа
енергия в размер на 209 кВтч на стойност 38,18 лв. И трите фактури се
отнасят за имот на потребление с ИТН: 308765 на адрес: гр. П., ул.
„К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29.
Страните по делото не спорят, че ответницата е била собственик на
процесния електроснабден имот до 20.02.2018 г., както и ползвател на
същия в периода 20.02.2018 г. - 30.04.2018 г. Не е спорно по делото, а и се
установява от приобщените писмени доказателства, че с влязло в сила на
20.02.2018 г. постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело
№ 2546/2011 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен
съд – П. процесният имот е възложен на лицето Д.Н.Р..
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства –
постановление за възлагане на недвижим имот, протокол за образуване на
изпълнително производство от 30.04.2018 г. на ДСИ при Районен съд – П.,
протокол от 30.04.2018 г. и декларации по чл. 14 от ЗМДТ се установява,
че ответницата Н.М. след 30.04.2018 г. не е била нито собственик, нито
ползвател на електроснабдения обект с ИТН: 308765 на адрес: гр. П., ул.
„К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29.
Видно от представения по делото препис – извлечение от сметка,
касаеща потребителя Н. З. М., с кл. № **********, същата има
задължения към ищеца в размер на 241.47 лв. – главница за периода
10.02.2018 г. - 10.05.2018 г. и 52.34 лв. – лихва за периода 28.03.2018 г. -
06.07.2020 г. за обект на потребление с ИТН: 3087654, на адрес: гр. П., ул.
„К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29.
От заключението на извършената и приета комбинирана съдебно-
4
техническа и счетоводна експертиза, неоспорено от страните в процеса, се
установява, че количеството консумирана електрическа енергия за
периода 11.04.2018 г. - 30.04.2018 г., включително, е 198 кВтч, от които:
134 кВтч консумирана дневна ел. енергия и 64 кВтч консумирана нощна
ел. енергия. Цената на консумираната ел. енергия от 198 кВтч, за периода
11.04.2018 г. - 30.04.2018 г., включително, определена съгласно Решение
№ Ц-19/01.07.2017 г. на КЕВР е 36.13 лв. Обезщетението за забава върху
главницата от 36.13 лв. за периода от 01.06.2018 г. до 06.07.2020 г. е 7.70
лв. Общият размер на задълженията на ответницата Н.М. към ищеца „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД за периода от 10.02.2018 г. –
30.04.2018 г. е 291.62 лв. от които: 239.42 лв. – главница за периода
10.02.2018 г. – 30.04.2018 г. и 52.20 лв. – лихва за забава за периода от
28.03.2018 г. до 06.07.2020 г.
Съдът кредитира експертното заключение по приетата комбинирана
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, тъй като намира същото за
обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй
като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от
длъжника. Съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от връчване на съобщението. Исковете
са предявени в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца
е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от
ГПК, че между страните е налице валидно сключен договор за
5
предоставяне на електроенергия; че ответницата има качеството на
потребител на електроенергия; че такава е доставена до процесния обект с
ИТН: 3087654 на адрес: гр. П., ул. „К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29,
през процесния период, както и правилното и законосъобразно
начисляване на процесните суми; собствеността върху електроснабдения
имот – че ответницата е носител на вещно право на собственост или на
ограничено вещно право на ползване върху обекта или ползвател,
наемател по договор за наем, който използва електроснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване
и същевременно е сключила договор за продажба на електрическа енергия
за същия имот; съществуването на главен дълг, настъпил падеж на
главното вземане, изпадането на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горното, ответницата следва да установи
положителния факт на изпълнението.
Не се спори по делото, че ищецът е краен снабдител на електрическа
енергия по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ), като притежаващ
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от
13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР).
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни Общи условия (ОУ), като в ал. 4 от
визираната правна норма е предвидено, че публикуваните Общи условия
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. В чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора, одобрени с решение на ДКЕВР
№ ОУ-13 от 10.05.2008 г., е предвидено, че тези ОУ влизат в сила тридесет
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от клиентите. Следователно, за да възникне облигационно
правоотношение по покупко-продажба на електрическа енергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, тъй като обвързаността между страните възниква по
силата на закона. За възникване на облигационна връзка, въз основа на която
да се породи задължение за конкретен правен себект да заплати стойността на
6
потребени услуги за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги, е
необходимо да се установи, че този субект има качеството на клиент –
потребител на тези услуги.
В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието
„битов клиент“. Според визираната правна норма това е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Понятието клиент на електрическа енергия е
доразвито в чл. 1, т. 4 от ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, където е посочено, че
под „клиент“ следва да се разбира: потребител на електрическа енергия за
битови нужди - физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си, респ. потребител на
електрическа енергия за стопански нужди - физическо или юридическо лице,
както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува
електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство. Съгласно
§ 1, т. 41б от ДР на ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който
купува енергия или природен газ и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Не е спорно по делото, че ОУ на оператора са публикувани съгласно
изискването на чл. 35 от същите, в т.ч. и на сайта на ищцовото дружество.
Ответницата има качеството на „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ по отношение на недвижимия имот, находящ се на адрес: гр. П.,
ул. „К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29, за който се твърди да е доставена и
начислена ел. енергия, за периода 10.02.2018 г. – 30.04.2018 г., предвид вида
на процесния обект на потребление с предназначение жилище, апартамент.
Не е спорно между страните по делото, че ответницата е била собственик на
процесния електроснабден имот в периода 10.02.2018 г. – 20.02.2018 г., както
и ползвател на същия в периода 20.02.2018 г. – 30.04.2018 г. Същевременно от
7
събраните по делото доказателства се установява, че след 30.04.2018 г.
ответницата не е нито собственик, нито ползвател на процесния
електроснабден имот.
Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на „ЕВН България Електроразпределение“
АД ответницата се е задължила да заплаща стойността на използваната в
обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в по чл. 18,
ал. 1 и 2 от ОУ на ищеца – 10 дни. Според чл. 27, ал. 1 от ОУ при неплащане
в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
По делото ответницата Н.М. нито твърди, нито ангажира доказателства
да е заплатила доставената ел. енергия до имота в гр. П., ул. „К.М.Л.“ № 129,
вх. „В“, ет. 4, ап. 29, в периода 10.02.2018 г. – 30.04.2018 г. От друга страна,
от изслушаната и приета комбинирана съдебно-техническа и счетоводна
експертиза се установява, че общият размер на задълженията на ответницата
Н.М. към ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за доставената
електрическа енергия за периода 10.02.2018 г. – 30.04.2018 г. до процесния
обект в гр. П., ул. „К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29, е 291.62 лв. от които:
239.42 лв. – главница за периода 10.02.2018 г. - 30.04.2018 г. и 52.20 лв. –
лихва за забава, начислена за периода 28.03.2018 г. - 06.07.2020 г.
Съдът счита, че анализът на събраните по делото доказателства
аргументира извода, че ответницата има качеството на потребител на ел.
енергия за процесния обект в периода 10.02.2018 г. – 30.04.2018 г., както и че
в този период е доставяна ел. енергия в имота, ползван от ответницата с ИТН:
3087654 на адрес: гр. П., ул. „К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29.
Следователно следва да се ангажира отговорността на ответницата за
заплащане на дължимите суми за главница и лихва за този период. Доколкото
от приобщените по делото доказателства не се установява от 01.05.2018 г.
ответницата да е ползвател на процесния електроснабден имот, а от
приобщеното постановление за възлагане е видно, че същият е собственост на
трето лице – Д.Н.Р., то претенцията за заплащане на доставена до процесния
обект електрическа енергия за периода 01.05.2018 г. - 10.05.2018 г. се явява
неоснователна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът за главница е доказан
8
по основание и размер за сумата от 239.42 лв., за периода 10.02.2018 г. –
30.04.2018 г., като за разликата над тази сума 239.42 лв. до пълния предявен
размер от 241.47 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 10.05.2018 г. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Искът за заплащане на лихва за забава за
процесния период 28.03.2018 г. - 06.07.2020 г. възлиза на 52.20 лв., видно от
приетото и неоспорено от страните експертно заключение, поради което
следва да бъде уважен в този размер, а за разликата над 52.20 лв. до
претендираните 52.34 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното производство
съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът своевременно е направил
искане за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и за
юрисконсултско възнаграждение. Претендирал е разноски в размер на 25.00
лв. – за държавна такса в заповедното производство, за заплащането на която
е представил писмени доказателства и 50.00 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение. Същият е представил доказателства за заплащането на
претендираните в исковото производство разноски в размер на 75.00 лв. – за
държавна такса и 250.00 лв. – за депозит за вещото лице по извършената
комбинирана съдебно-техническа и счетоводна експертиза. Съдът,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, проведените
съдебни заседания и извършените процесуални действия, намира, че размерът
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство, определен на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде в размер на
100.00 лв. Съразмерно с уважената част от исковете в полза на ищеца следва
9
да бъде присъдена сумата в общ размер на 499.27 лв., от която 421.83 лв. –
разноски в исковото производство и 77.44 лв. – разноски в заповедното
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата също има право да й
бъдат присъдени направените в заповедното и исковото производство
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Същата е
претендирала заплащане на разноски в исковото производство в размер на
250.00 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение, като е представила
писмени доказателства по делото за реалното им извършване. В заповедното
производство ответницата не е направила искане за заплащане на разноски и
не е ангажирала доказателства за извършени такива. В полза на ответницата,
съразмерно с отхвърлената част на исковете, следва да бъде присъдена сумата
в размер на 1.86 лв. – за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 вр. чл. 415
от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че
Н. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д.Г.” № 85, ап. 9, дължи на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Х.Д.“ № 37, сумата в размер на 239,42
лв., представляваща стойността на консумирана електрическа енергия,
доставена до обекта на потребителя с ИТН: 3087654, находящ се в гр. П., ул.
„К.М.Л.“ № 129, вх. „В“, ет. 4, ап. 29, за периода от 10.02.2018 г. до
30.04.2018 г., и сумата в размер на 52.20 лв. – законна лихва за забава за
периода от 28.03.2018 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
уважения размер на главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.07.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над присъдения размер от 239.42 лв. до претендирания
размер от 241.47 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 10.05.2018 г., както и
иска за лихва за забава за разликата над присъдения размер от 52.20 лв. до
претендирания размер от 52.34 лв., за които вземания в полза на ищеца е
10
издадена Заповед № 637/10.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1516/2020 г. по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА Н. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д.Г.” № 85,
ап. 9, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Х.Д.“ №
37, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 499.27 лв.
(четиристотин деветдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки), от която:
77.44 лв. - разноски в заповедното производство и 421.83 лв. – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Х.Д.“ № 37, да заплати
на Н. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д.Г.” № 85, ап. 9, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в общ размер на 1.86 лв. (един лев и
осемдесет и шест стотинки) - разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11