РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Червен бряг, 31.07.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и пети юнипрез две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Й.,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 49 по описа за 2020 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.124, ал.4 от ГПК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Й.И.Й., с ЕГН ********** и Ц.И.Й., с ЕГН ********** *** против „***, ЕИК/код по БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: ***представлявано ***Б.Й.А.- И., чрез ***С.Ю.Р., с адрес: *** 20/ за установяване недължимост на суми пари, по която е образувано гр.д.№ 49 по описа за 2020 г. на съда. С нея са предявени отрицателни установителни, обективно съединени иска за установяване недължимост на сумите по издадени заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 808/2018 г. и гр.д. № 1107/2018 г. и двете по описа на ЧРС. С исковата молба е направено искане за допускане обезпечение на иска, чрез спиране на изпълнително дело № 20199050400657 ***

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок в канцеларията на съда е постъпил писмен отговор, в който се оспорва иска изцяло. Излагат се подробни доводи за неговата недопустимост и неоснователност. Твърди се наличие на влязло в сила решение, чиито обективни и субективни предели на действие съвпадат с настоящия правен спор. Претендират се разноски.   

ИЩЦИТЕ редовно призовани в съдебно заседание се явяват лично и с адв. П. *** от АК – Плевен. Поддържат иска. Позовават се на писмени доказателства.

ОТВЕТНИКА ***– редовно призовани не се явява. Представлява се от адв. С.Р., който от името на доверителя си оспорва иска изцяло. Излага подробни доводи за неговата недопустимост и неоснователност. Претендират се разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Претендира се установяване недължимост на суми по издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 808/2018 г. и гр.д. № 1107/2018 г. и двете по описа на ЧРС.

Твърди се с исковата молба, че със съобщение за налагане на Запор по ИД № 20199050400657 на ***, рег. № 905 на К на ЧСИ; Покана за доброволно изпълнение по ИД № 20199050400657 на ***, рег. № 905 на К на ЧСИ – 2 бр.; призовка за принудително изпълнение по ИД № 20199050400657 на ***, рег. № 905 на К на ЧСИ-2бр; Съобщение за налагане на Запор ИД № 20199050400657 на ***, ***- 2бр. спрямо тях са предприети действия по събиране на суми, дължими от техния наследодател, които не са включени в масата на наследството, а срещу личното им имущество. Твърди се с исковата молба още, че ищците с удостоверение изх. № 1403/24.06.2020 г. за приемане на наследството под опис, същите са приели наследството на наследодателят им под опис, като вземането на ответника не е било включено в Протокола и те не му дължат претендираните суми.

След направена служебна проверка от приобщените ч.гр.д. № 808/2018 г. и гр.д. № 1107/2018 г. и двете по описа на ЧРС се установи следното:

В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по Ч.гр.д. № 808 по описа на съда за 2018 г. “*** БУЛСТАТ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. София, община Костинброд, гр. Костинброд, ул. „Славянска“ № 2, със законен представител – управител Б.Й.А. - И., чрез адв. С.Ю.Р.  е депозирал в деловодството на съда искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение против длъжниците Й.И.Й. с ЕГН ********** и Ц.И.Й. с ЕГН ********** и двете с адрес *** за следните суми: 14 684,17 лв./четиринадесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и 17 ст./- главница,  законна лихва от 20.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и  направените деловодни разноски в размер на 293,68 лв./двеста деветдесет и три лева и 68 ст./ държавна такса и 900/деветстотин/ лева адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от наследниците Е. К. И., Й.И.Й., Ц.И.Й. на осн.чл. 414 от ГПК за което са получили указания от съдията докладчик по реда на чл. 415 ал. 1 от ГПК на 15.11.2018 г. Заедно с възражението на длъжника Е. К. И. е подадено у-ние за отказ от наследство на същата, вписан под № 42/08.09.2017г. съгласно разпореждане на съда от особената книга при съда за отказ от наследството. След направения отказ от наследство от съпругата на наследодателя И. Й. И. единствени негови законни наследници са ответниците Й.И.Й. и Ц.И.Й.. Твърди се, че ищеца е доставил на земеделски производител И. Й. И. с ЕГН ********** *** семена и препарати на обща стойност 32000.80 лв.с ДДС, за което е издадена фактура 9416/20.08.2013г. , по която след направени частични плащания от страна длъжника е останал дължим остатък от 24168.17 лева. В същото време ищеца е дължало на И. И. суми по фактура ********** от 14.07.2015 г. на стойност 9484 лв. с ДДС за 36.480 тона получен ечемик реколта 2015 г. при единична цена без ДДС 260 лв. за тон. И двете фактури са получени, приети и осчетоводени от ***и от И. Й. И. Длъжникът И. Й. И. е починал на 24.07.2017 г., поради което на 20.08.2018 г. ищеца изпратил уведомление за извършване на прихващане на осн. чл. 104 от ЗЗЗД до неговите законни наследници Е. К. И. , Й.И.Й., Ц.И.Й., с което ги уведомили, че извършват прихващане. Уведомлението за прихващане  е получено на 22.08.2018 г. от тримата наследника на И. Й. И. – негова съпруга и дъщери. На 20.08.2018 г. ищците депозирали заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист с осн. чл. 140 от ГПК бе образувано Ч.Гр.Д № 808/2018 г. на ЧРС, издадена е заповед за изпълнение по реда на чл. – 410 от ГПК против тримата солидарни длъжници за сумата от 14684.17 лв., дължима по ф-ра № 9416/20.08.2013г.; законна лихва за забава върху главницата от 20.08.2018 г. – датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението и за направените разноски в заповедното производство в размер на 900 лева, адвокатско възнаграждение и 293.68 лв. – ДТ. От приложеното и прието по делото писмо от НАП офис Плевен е видно, че фактура № ********** от 20.08.2013 г. е включена в дневника за покупки на ЗП И. Й. И. по ЗДДС за период Август 2013 г. на ред № 6, попълнена е колона № 10 – ДО на доставки с пълен данъчен кредит. Тоест сумата е усвоена напълно от наследодателя на ответниците. Решение № 107/20.03.2018 г., постановено по гр.д. № 1107/2018 г. е влязло в законна сила на 22.04.2019 г.

Правото на иск е насочено към образуване на исков процес и чрез него към разрешаване на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо. Бъде ли постигната крайната му цел - разрешаване на гражданския спор, който го е породил, то се погасява. Повторен иск относно спор, разрешен със сила на присъдено нещо, е недопустим. Силата на присъдено нещо е пречка за съществуването на правото на иск. Тя действа спрямо него като правопогасяващ факт.

Съгласно разпоредбата на  чл. 299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. А съгласно ал.2 на същия текст повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Съдът намира, че е налице влязло в сила решение по същото искане, между същите страни и на същото основание, с оглед на което настоящото съдебно производство е недопустимо и следва да се прекрати.

Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал.1 от ГПК, влязлото в сила съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и то за разрешеното с него основание. Освен това, по чл. 299, ал.1 от ГПК   спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен ако законът разпорежда друго, като по‑късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Ето защо, съдът приема, че с предявеният иск се цели пререшаване на спор разрешен с влязло в сила съдебно решение. Поради това, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 299, ал.2 от ГПК и производството по делото да бъде прекратено.

Силата на присъдено нещо се състои в задължението на страните да преустановят правния спор, поради което нов процес е недопустим.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

            Водим от горните мотиви и на основание чл. 299, ал.2 ГПК, съдът 

                                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 49/2020 г. по описа на РС – Червен бряг, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Й.И.Й., с ЕГН **********,*** и Ц.И.Й. с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “*** БУЛСТАТ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със законен представител Б.Й.А. - И. – управител направените по делото разноски в размер на: 2 600.00 лв. /две хиляди и шестстотин лева/.

 

Решението, имащо качеството на определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: