Р
Е Ш Е
Н И Е
№
11 31.01.2020 г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд
Наказателно отделение
на трети декември
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРЯНА БОНЧЕВА
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
при
секретаря Веселена Караславова
и
в присъствието на прокурора Павел Жеков,
като
разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА
ВНОХД № 517 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно по чл. 318 и
сл. от НПК.
С Присъда № 18 от 18.06.2019 година, постановена по НОХД № 34 по описа за 2018 година на Районен
съд –
Харманли, подсъдимият Х.Н.А. /H. N. A./, роден на ***г. в ******, с адрес на пребиваване в
страната: гр. Х., кв. „Д.“ № **, ******
гражданин, ******, с ********образование, ***** ******** ****, *******, ********, с ЛНЧ **********, е
признат за виновен в това за периода от 06/07.04.2017г. до 10.04.2017г., в с. М., община С. и гр.Х., Х. област, при условията на продължавано престъпление,
извършил две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и
също престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като на 06/07.04.2017г. до
08.04.2017г., в съучастие със С. А. Н. от гр.Х., И.Б.И. *** (съизвършители) и
неустановено лице (съизвършител), като извършител, с
цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал, като
осигурил транспорт и превозил от неустановено място на територията на
Р.България, в района на държавната граница на Р.България и Р.Турция до с.
М., общ. С., обл. Х. и осигурил
подслон в сграда в с.М. общ.С. Х. област и от
08.04.2017г. до 10.04.2017г. в съучастие със С. А. Н., А. Н. А., двамата от
гр. Х. (съизвършители) и
неустановено лице (съизвършител), като извършител, с
цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал, като
осигурил транспорт и превозил от с. М., общ. С., обл. Х. до гр. Х. и осигурил подслон в частна къща на ул. „Я.“ № ** в гр. Х. на група от общо 7 (седем) лица - чужденци, граждани
на С.: Н. С. О./N.S. O./, родена на ***г.
в гр. К., С., У. Я. З. /W. Y. Z./, роден на ***г. в гр. А., С., и
ненавършилите **-годишна възраст ***** граждани: Х. А. Х. /H. A.H./, роден на ***г. в гр. К., С., Х. А. Х. /H. A. H./, родена на
***г. в С., З. А. Х. /Z. A. H./, родена на
***г. в С., М. А. Х. /M. A.H/, родена на ***г. в С. и М. А. Х. /M. A. H./, роден на ***г. в С., да пребивават в страната в нарушение на закона – чл.
22 ал. 1 т. 1, вр. чл. 9а, ал. 2 от Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ) и да преминават в страната в нарушение
на закона – чл. 19 ал. 1 т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ),
като деянието е извършено, чрез използване на неустановено моторно превозно
средство, по отношение на лице
ненавършило **-годишна възраст и повече от
едно лице - престъпление по чл.
281, ал.2, т.1, предл.І, т.4 и т.5 , вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 281 ал.2 т.1 предл.І,
т.4 и т.5 , вр.ал.1,
вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26
ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение
отложил по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и кумулативно
предвиденото наказание "глоба" в размер на 5 500 лева.
С присъдата подсъдимият И.Б.И.,
роден на
***г***, обл. Х., ж.к. “П.“ № *, вх.*, ет.* ап.**, *****, ****** гражданин, ******
със ****** образование, *****
******, *****,
с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 06/07.04.2017г. до 08.04.2017г. с. М., общ. С., обл. Х. в съучастие с Х.Н.А. /H. N. A./, от И.,
живущ ***, С. А. Н. от гр.Х., и
неустановено лице (съизвършител), като извършител, с
цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал, като
осигурил транспорт и превозил от неустановено място на територията на
Р.България, в района на държавната граница на Р.България и Р.Турция до с. М., общ. С., обл. Х. и осигурил подслон в сграда в с. М. общ. С., Х. област, на група от общо 7 лица – чужденци, граждани
на С.: Н. С. О./N. S. O./, родена на ***г.
в гр. К., С., У.Я. З. /W. Y. Z./, роден на ***г. в гр. А., С., и
ненавършилите **-годишна възраст ******* граждани: Х. А. Х./H. A. H./, роден на ***г. в гр. К., С., Х. А. Х. /H. A. H./, родена на
***г. в С., З. А. Х. /Z. A. H./, родена на
***г. в С., М. А. Х. /M. A. H./, родена на
***г. в С. и М. А. Х. /M. A. H./, роден на
***г. в С., да пребивават в страната в
нарушение на закона – чл. 22 ал. 1 т. 1, вр. чл. 9а,
ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и да преминават в
страната в нарушение на закона – чл. 19 ал. 1 т. 1 от Закона за чужденците в
Република България (ЗЧРБ), като деянието е извършено, чрез използване на
неустановено моторно превозно средство, по отношение на лице ненавършило **-годишна възраст и повече от едно лице – престъпление по чл.281 ал.2 т.1 предл.І, т.4 и т.5 , вр. ал.1, вр. чл.20
ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.281 ал.2 т.1 предл.І, т.4 и т.5 , вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. чл.54, ал.1 от НК са му наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от 1 година и
6 месеца, чието изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото наказание "глоба"
в размер на 5 500 лева.
С присъдата, в тежест на
подсъдимите А. и И., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК са възложени
направените по делото разноски в хода на досъдебното производство за устни
преводи от български на арабски език и обратно в размер на 352,50 лв. С
присъдата съдът се произнесъл още и по въпроса за веществените доказателства.
Недоволен от така постановената присъда е останал адв. А.П. – защитник на
подсъдимия И.Б.И., който я обжалва в срок с доводи за нейната неправилност и
незаконосъобразност. Липсвали категорични и безспорни доказателства за
съпричастността на подзащитния му в извършване на
деянието. Моли съда да я отмени и подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Недоволна от присъдата останала и адв.
Г.С. – служебен защитник на подс. Х.Н.А., която я
обжалва в срок като незаконосъобразна, неправилна и немотивирана, като
наложеното с нея наказание било несправедливо. При определяне размера на
наказанията, не бил зачетен периодът на задържане на подсъдимия.
Недоволен от постановения акт останал и прокурорът при
РП – Харманли, който я протестира в срок, поради неправилност и необоснованост,
като наложените на всеки един от двамата подсъдими наказания не съответствали
на обществената опасност на деянието и дейците, а и не отговаряли на целите на
наказанието, прогласени в чл. 36 от НК. Неправилно бил приложен институтът на
условното осъждане. Претендира изменение на атакуваната присъда в такъв смисъл.
Окръжна
прокуратура – Хасково изпраща представител,
който поддържа протеста единствено спрямо подс. И.,
като наказанието му се явявало несправедливо, предвид отлагането му по реда на
чл. 66 от НК. Същият бил лице, което се занимавало с такава престъпна дейност,
за което и прокурорът цитира предишни осъждания на подс.
И.. Отлагане изтърпяването на наказанието не възпирало дееца от извършване на
подобна дейност, поради което моли за изменение на присъдата в поисканата с
протеста насока. Взема становище по отношение на подадените от защитниците на
подсъдимите жалби, като ги намира за неоснователни, тъй като било установено по
безспорен начин участието на подсъдимите в престъплението.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция подсъдимият И.Б.И.
се явява. Явява се и защитникът му адв. П., който
поддържа въззивната жалба, а протеста намира за
неоснователен. Липсвали дори косвени доказателства за съпричастността на подзащитния му към престъплението. Бил обвинен за това, че
с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно бил подпомогнал, като
осигурил транспорт, но неясно бил как, а и осигуряването на транспорт на група
лица не било противозаконно деяние. От друга страна, подс.
И. имал лиценз за извършване на таксиметров транспорт. Не било доказано с какво
МПС и откъде той бил натоварил групата от чужди граждани и ги е превозил до
съответното място. Подсъдимият И. поддържа изложеното от защитника му.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция подсъдимият Х.Н.А.
не се явява, като делото е разгледано в негово отсъствие, по реда на чл. 269,
ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК. Явява се неговият служебен защитник адв. С., която поддържа жалбата и моли съда да признае подс. А. за невиновен.
Пред въззивната инстанция не са
направени доказателствени искания и нови
доказателства не са събирани.
Хасковски окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази
доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание
чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира
следното:
Производството пред РС – Харманли е образувано по внесен от РП-Харманли
обвинителен акт против С. А. Н. – за
престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, пр. I-во, т.4 и т.5, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, Х.Н.А. – за престъпление по чл.281 ал.2 т.1 предл. І-во, т.4 и т.5 , вр.ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, И.Б.И. – за престъпление по чл. чл.281
ал.2 т.1 предл. І-во, т.4 и
т.5 , вр.ал.1,
вр. чл.20 ал.2, както и срещу А. Н. А. – за
престъпление по чл.281 ал.2 т.4 и т.5, вр.ал.1, вр. чл.20 ал.2 от
НК.
Предвид направено от представителя на обвинението в хода на първоинстанционното производство изявление за постигнато
между прокурора и защитника на подсъдимата А. А. споразумение,
е определен нов съдебен състав за произнасяне по споразумението. С влязло в
сила Определение № 24 от 16.03.2018г., постановено по НОХД № 131 по описа на РС
– Харманли за 2018г. на 16.03.2018г., е одобрено споразумение, по силата на
което А. Н. А., родена на ***г. в гр.Х., живуща ***, ******, ******
гражданство, *****, ******, ******, ********, с ЕГН
**********, е призната за виновна по повдигнатото ѝ обвинение, поради
което и на основание чл.281 ал.2 т.4 и
т.5, вр.ал.1, вр. чл.20
ал.2, вр. чл.55, ал.1,т.1 и ал.2 от НК ѝ е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години,
както и кумулативно предвиденото
наказание „Глоба“ в размер на 2500 лева.
По отношение на подсъдимия С. А. Н., роден на ***г***, с ЕГН **********, поради настъпилата негова смърт, с протоколно
определение от открито съдебно заседание, проведено на 28.02.2019г.,
постановено по НОХД № 34/2018г., влязло в сила на 15.03.2019г., Районен съд –
Харманли, на
основание чл. 289 ал.1, вр. чл.24 ал.1 т.4 от НПК
прекратил воденото спрямо същия наказателното производство за престъпление по
чл. 281, ал.2, т.1, пр.1, т.4 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК и отменил, на основание чл.289 ал.3 от НПК, мярката му за неотклонение „подписка”, взета на ДП №163/2017 г. по описа
на РУ Харманли.
По отношение на другите двама подсъдими и жалбоподатели във въззивното производство, производството пред първоинстанционния съд е приключило с осъдителна присъда и
същите са признати за виновни по повдигнатите им обвинения.
Разгледани по същество, подадените от защитниците на подсъдимите въззивни жалби, както и въззивният
протест на прокурора при РП – Харманли се явяват неоснователни.
От събрания по делото доказателствен материал
се установява, че в началото на месец април 2017г., на
неустановен ден подс. С. А. Н.
и подс. Х.Н.А. /H. N. A./
известен на подс. Н., като „Х.“ влезли в Р Турция. Пребивавали в гр.О. и се срещнали с
неустановени лица – известни на двамата обвиняеми, като “О., Е., М. и Г.“, които им предложили да
преминат нелегално границата в Р. България, заедно с група от около 15
чужденци, от които девет деца и шестима възрастни, като за това се разбрали
подсъдимите да получат по 1 000 евро на човек или около 15 000 евро, когато
влезнат и преминат в България. Подсъдимите се съгласили с предложението. В
групата чужденци били и 7 лица – чужденци, граждани на ****** ***** *****, а именно свид.
Н.
С.
О.
/N.
S.
O./,
родена на ***г. в гр. К., С. с ****** си ненавършили **-годишна възраст – свид.Х. А. Х./H. A. H./, роден на ***г. в гр. К., С., Х. А. Х. /H. A. H./, родена на ***г. в С., З. А. Х. /Z. A. H./, родена на ***г. в С., М. А. Х. /M. A. H./, родена на ***г. в С. и М. А. Х. /M. A. H./, роден на ***г. в С., както и свид. У. Я. З. / W. Y. Z./, роден на ***г. в гр. А., С.. Целта на свид. Н.
С.
О./N. S. O./ била, както тя
посочила, с *****
си да влезне в България, където да премине до бежански лагер, като парите за
влизане и пребиваване в България са били оставени на трафикантите в Р Турция.
Според свид. У. Я. З. / W. Y.
Z./,
същият е заплатил сумата от 3 000 турски лири с цел да достигне ФР Германия,
където да доплати и останалата сума от 3 000 турски лири или общо 6 000 лири,
като следвало да му се помогне да премине и през България.
Вечерта на 06
срещу 07.04.2017г. подс. Н. и подс. А., и
групата от чужденци, през неустановено място, преминали държавната границата от
Р Турция в Р България. С помощта на стълба се прехвърлили през телената ограда
и навлезли пеша на територията на Р.България. Вървели около 2 часа и спрели на
неустановено място. На същото място пристигнали джип с неустановена марка и лек
автомобил – такси с неустановена марка. Джипът се управлявал от подс. И., а автомобилът от неустановено лице. Групата от
чужденци била натоварена в двата автомобила, като в джипа се качили свид. Н.
С.
О. родена
на ***г., с ******
си ненавършили **-годишна възраст – свид.
Х.
А.
Х.,
роден на ***г., Х.
А.
Х.,
родена на ***г., З.
А.
Х.,
родена на ***г., М.
А.
Х.,
родена на ***г. и М.
А.
Х.,
роден на ***г., както и свид. У. Я.
З.,
роден на ***г. в гр. А.,
С.,
които били превозени до неустановена стопанска постройка в с. М., общ.С., подпомогнати от подс. Н.,
подс. А. и подс. И., да
преминават в страната в нарушение на закона – чл. 19 ал. 1 т. 1 от Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ), който гласи следното: „Чужденец, който
влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава е необходима“. С тях – в другия лек автомобил се возел и подс. А..
В стопанската
постройка в с. М.,
общ.С.
чужденците пребивавали до 08.04.2017г. в нарушение на закона – чл. 22 ал. 1 т.
1, вр. чл. 9а, ал. 2 от Закона за чужденците в
Република България (ЗЧРБ), съгласно която разпоредба „Пребиваването на
чужденците в Република България се осъществява въз основа на издадена виза по
чл. 9а, ал. 2 (за летищен транзит, за краткосрочно пребиваване, за дългосрочно
пребиваване); международни договори за безвизов или облекчен визов режим;
разрешение на службите за административен контрол на чужденците“. През това
време част от групата, неустановени чужди граждани, били транспортирани за гр.С. с изключение на Н. С. О., с ****** си ненавършили **-годишна възраст – свид. Х. А. Х., роден на ***г., Х. А. Х.,
родена на ***г., З.
А.Х., родена на ***г., М. А. Х., родена на ***г. и М.А. Х., роден на ***г., както и свид. У. Я.
З.,
роден на ***г. в гр. А.,
С.,
които останали в стопанската постройка в с. М.
На 08.04.2017г. подс. Н.
се свързал посредством абонатния си **********, който ползвал, с абонатен номер ********** – на подс.
А.
Н.
А.
от гр.Х.
като провел разговори. Предложил на подс. А. Н. А. заедно с подс. А. да транспортират чужденци до дома ѝ в гр.Х., които ще пребивават
кратко време, като за целта ще ѝ платят 100 евро, с което А. се съгласила. Подс. Н.
очаквал да получи от Р Турция уговорената сума пари за подпомагането на
чужденците да преминават и пребивават в страната в нарушение на ЗЧРБ.
На 08.04.2017г. от
с. М.
до гр. Х. подс. Н.
и подс. А. подпомогнали, като осигурили транспорт с
неустановен автомобил и водач на свид. Н. С. О., с ***** си ненавършили **-годишна възраст – свид. Х. А. Х., роден на ***г., Х. А. Х., родена на ***г., З. А. Х., родена на ***г., М. А. Х., родена на ***г. и М. А. Х.,
роден на ***г., както и свид. У. Я.
З.,
роден на ***г. в гр. А.,
С.,
да пребивават в страната в нарушение на закона – чл. 19 ал. 1 т. 1 от
Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Същият ден горепосочени
чужденци били настанени в гр.Х.
от подс. Н. и подс. А. в дома на А. Н.А., находящ се на ул.
„Я.“
№ **,
с нейно съгласие, като пребивавали в страната в нарушение на закона – чл. 22
ал. 1 т. 1, вр. чл. 9а, ал. 2 от Закона за чужденците
в Република България (ЗЧРБ). Подс. А. ги приела в една от
стаите, като познала подс. А., известен ѝ като
“Х.“.
На 09.04.2017г.,
около 23:00 часа, в РУ – Харманли при ОД на МВР –Хасково свид.
П.
А.
Х. –
**** ******
от група „***** ******“
получил информация за незаконно пребиваващите чужденци, за което съобщил на
Началника на РУ-Харманли и била сформирана група за извършване на оперативно-издирвателни и неотложни процесуално-следствени
действия. В групата взел участие и свид. А. К.А. – ***** ****** от група „**** ********“.
На 10.04.2017г., от 01:20 часа до 02:10 часа,
в гр.Х., е бил извършен оглед на частния дом на ул. „Я.“ № **, при който били намерени и
установени свид. Н. С. О., с ***** си ненавършили **-годишна възраст – свид. Х. А. Х., роден на ***г., Х. А. Х., родена на ***г., З. А. Х., родена на ***г., М. А. Х., родена на ***г. и М. А. Х., роден на ***г., както и
свид. У. Я. З., роден на ***г. в гр. А., С..
На 11.04.2017г., в гр.Х., при
извършените разпознавания, са били разпознати от свид. Н. С. О. подс.
С. А. Н. и подс. Х.Н.А., от свид.Х. А. Х. са били
разпознати подс. Н., подс.
А. и подс. И.
и от свид У. Я. З. са разпознати подс. Н. и подс. И., като лицата които са им помогнали да преминат в Р
България и им осигурили помещения да се укрият от властта, като пребивават в
страната в нарушение на закона.
На 19.04.2017г.в гр.Х. подс.
А. предал доброволно използвания от него 1 бр. мобилен телефон марка и модел „Sаmsung Са1аху 85“, с ИМЕИ ****************** и ИМЕИ * ****************, с поставена в него батерия
с надпис „LLi-ion
Battery Typ 2100 mAh“, приобщен като веществено
доказателство.
На 22.04.2017г., в гр.Х., подс. И. предал доброволно ползвания от него 1 бр. мобилен
телефон, марка „Nokiа“, с ИМЕИ ****************, с поставена в него СИМ карта с номер *******************, също приобщен като
веществено доказателство.
Свид. Н. С. О., с ***** си ненавършили **-годишна възраст – свид. Х. А. Х., роден на ***г., Х. А. Х., родена
на ***г., З. А. Х., родена на ***г., М. А. Х., родена
на ***г. и М. А. Х., роден на ***г., както и свид. У. Я. З., след установяването им от
полицията, били настанени в СДНЧ - гр.Л.
Така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Окръжен
съд – Хасково възприе въз основа на събрания в хода на съдебното следствие и
досъдебното производство доказателствен материал, а
именно чрез събраните гласни доказателства посредством показанията на св. П. А. Х., на А. К. А. и приобщените
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от
НПК, дадени в хода на ДП, на Н. С. О.(N. S. O.), на Х. А. Х./H. A. H./ – прочетени прочетени по
реда на чл.281, ал.1, т.4 НПК, на У. Я. З. /W. Y. Z./ – прочетени по реда на чл.281, ал.1 ,т.4 НПК, на А. Н. А., приобщени по реда на чл.281, ал.2,вр.чл.118, ал.1,т.1 във вр. с ал.1,т.4 от НПК, обясненията на подс. И.,
както и дадените пред съдия обяснения на подс. Н., прочетени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 1 от НПК,
събраните в хода на ДП доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
както и предявените, на основание чл. 284 НПК, на страните веществени
доказателства, представляващи 1 бр.
мобилен телефон марка и модел „Sаmsung Са1аху 85“, с ИМЕИ**************** и ИМЕИ ******************, с поставена в него батерия с надпис „LLi-ion Battery Typ 2100 mAh
и 1 бр. мобилен телефон, марка „Nokiа“, с ИМЕИ ***************, с поставена в него СИМ карта с номер ******************.
При така установената и приета от първата инстанция фактическа обстановка
е постановената присъдата, предмет на настоящата проверка. Възприетите от въззивната инстанция констатации от фактическа страна
съответстват и на установеното от състава на първостепенния съд.
Присъдата, предмет на настоящата въззивна
проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени
правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност.
Установените от двете
инстанции факти и обстоятелства, посредством събрания по делото доказателствен материал, безусловно субсумират
състава на престъплението, за което подс. И.Б.И. и
Х.Н.А. са предадени на съд.
Настоящата инстанция споделя крайните изводи на първоинстанционния
съд, че от обективна и субективна страна подсъдимите са осъществили състава на
престъплението, в чието извършване са обвинени. Своите изводи районният съд
направил въз основа на пълен, обстоен, обоснован и правилен анализ на събраните
по делото доказателства.
Настоящият състав на въззивната инстанция
намира събраните по делото
доказателства, разгледани както поотделно, така и в тяхната съвкупност
за еднопосочни и безпротиворечиви.
Същевременнo по
делото липсват събрани доказателства, които да оборват обвинителната теза.
Правят изключение единствено лаконичните обяснения на подс.
И., но същите въззивният съд не кредитира, доколкото
липсват доказателства в подкрепа на изложеното от него, поради което и същите
се възприемат единствено за негова защитна теза.
Показанията на св. Н. О., Х. Х. и У. З., дадени пред съдия в хода на ДП и прочетени по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, са еднопосочни, пространни, хронологически
подредени, а съответстват и на останалите събрани по делото доказателства,
поради което и в настоящия си състав, въззивната
инстанция също ги кредитира. В същите се съдържат сведения за преминаването на
групата през границата на Р Турция в Р България, за двамата им водачи, за
превозването им, за престоя им в къщата на А. А. Св. О. споделя,
че две лица, чиито външни белези запомнила, организирали групата чужденци да
преминат държавната границата от Република Турция в Република България, като с
помощта на стълба се прехвърлили през телената ограда, навлезли пеша на
територията на Р.България, като вървели около 2 часа, и спрели на неустановено
място, където дошли два автомобила. В единия се качила тя, петте и ***** и мъж /св. З./ и били
закарани до постройка. След това, по обяд, били закарани в къща, където били
намерени от полицейските органи. Тя споделя още, че **** * бил останал в С., тъй като нямали достатъчно пари, като за заплащането
преговарял **** ѝ. Споделя, че имало
схема, при която парите се оставяли като гаранция в офис, но не знаела точната
сума. Нейната цел била достигането на бежански лагер в България. Св. Х. /*** на св. О./ споделя, че „трафикантите“ били двама, запомнил
външните им характерни белези, качването в автомобила, след което бил заспал и
се бил събудил едва при настаняването им къщата на А. А. Св. З. споделя
възприятията си относно преминаването на границата със стълбата и разпознава
като водач на групата подс. Н. Споделя обстоятелства
по превозването на групата, като бил в един автомобил с жена и нейните ****, не бил запомнил шофьора. Били транспортирани по една
къща, където останали две нощи. След това били транспортирани той, една жена и ***** ѝ до къща, в която били влезнали през
прозореца, както им бил казал Н. Споделя още, че стопанката била *****, *****, на около **-** години, като
в къщата били и нейните **** и тя им
носела храна. Споделя още, че се бил договорил за 6 000 лири с трафикант
на име „А.“, в кв. А., гр. И., Р Турция за
да стигне до Г., от които 3000 лири бил платил в
Турция, а останалите 3 000 бил оставил на негов гарант. Целта му била да
достигне до Р България.
В обясненията си подс. С. Н, дадени в хода на ДП пред съда, приобщени по реда
на чл. 279, ал. 1, т.1 от НПК, поради настъпилата му смърт в хода на
производството, излага, че в гр. О., Р
Турция се бил договорил с лица, с имената „М. и О.“, да прекара 9
деца и 6 възрастни през границата, за което му било казано, че ще получи
1 000 евро на човек. Споделя за преминаването със стълба на граничната
ограда, като той и подс. Х.А., известен му като „Х.“, водели групата. След преминаването на границата,
дошли такси и джип, като в джипа били настанени чужденците, а в таксито се бил
качил той и подс. А.. Излага, че не познавал
шофьорите. Споделя, че групата от чужденци била закарана в къща, в която били
настанени. Бил получил след ден /в събота/ обаждане, че една жена, мъж и пет
деца нямало къде да пренощуват, след което той се бил обадил на подс. А. А., на която предложил да настанят там чужденците, за
което щяло да ѝ се плати 100 евро.
От приобщените по реда на чл. 281, ал. 2, вр.
чл. 118, ал. 1, т.1, вр. ал. 1, т. 4 от НПК показания
на св. А. А., дадени пред
съдия в хода на ДП, се установява, че същата познава Н. и А.. На 08.04.2017г., в събота, била получила
обаждане от Н., който бил поискал да приюти в
дома си хора от лагера, за което ѝ обещал 100 евро. Чужденците били
доведени от подс. А.. А. споделя, че нахранила чужденците три пъти, които
останали в дома ѝ до пристигане на полицейските органи.
Показанията на св. П. Х. и А. К. касаят обстоятелствата, при които същите, при
изпълнение на служебните си задължения посетили дома на А. А., където
установили намерили група от чужденци - Свид.
Н.
С.
О.,
с *****
си ненавършили **-годишна
възраст – свид. Х. А. Х.,
роден на ***г., Х.
А.
Х.,
родена на ***г., З.
А.
Х.,
родена на ***г., М.
А.
Х.,
родена на ***г. и М.
А.
Х.,
роден на ***г., както и свид. У. Я.
З.,
роден на ***г. в гр. А.,
след което провели беседа с А. Съдът не следва да се фокусира върху тези
свидетелски показания, тъй като на практика не разкриват факти и обстоятелства,
свързани с механизма и авторството на процесните
деяния.
От приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени материали, се
установява посредством разпознаване на лица на 11.04.2017г. в гр.Х., че са били разпознати от
св. Н. С. О. – подс. С. А. Н. и подс.
Х.Н.А.; от св. Х. А. Х. – подс.
С. А. Н., подс. Х.Н.А. и подс.
И.Б.И. и от св. У. Я. З. безспорно са разпознати подс. С. А. Н. и подс. И.Б.И., като
лицата които са им помогнали да преминават в България и им осигурили помещения
да се укрият от властта, осигурили
транспорт и са превозили от неустановено място на територията на Р.България, в
района на държавната граница на Р.България и Р.Турция до с.
М., общ. С., обл. Х. и осигурили
подслон в сграда в с.М. общ.С. Х. област, на
група от общо 7 / седем / лица - чужденци, граждани на С.
От писмените материали, посредством
представените данни от предприятия, предоставящи обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги, се установява комуникация на 08.04.2017г. между подс. С. А. Н., с ползвания от него абонатен номер ********** с абонатен
номер ********** на А. Н. А.
Въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност, безспорно установени са както механизмът, така и авторството на
извършване на престъплението и съпричастността на подсъдимите в извършването
му. Безспорно е, че подс. А. и А. вечерта на 06 срещу 07.04.2017г. организирали група чужденци
да преминат държавната границата от Република Турция в Република България, като
с помощта на стълба се прехвърлили през телената ограда, навлезли пеша на
територията на Р.България, вървели около 2 часа и спрели на неустановено място,
на което пристигнали джип с неустановена марка, управляван от подс. И. и лек автомобил – такси с неустановена марка,
управляван от неустановено лице. Свид.
Н. С. О., с ******* ѝ ненавършили **-годишна възраст – свид. Х.
А.
Х.,
роден на ***г., Х.
А.Х., родена на ***г., З. А. Х., родена на ***г., М. А. Х., родена на ***г. и М. А. Х., роден на ***г., както и
свид. У. Я. З., роден на ***г. в гр. А., С. са били превозени с
джипа по неустановена стопанска постройка
в с.М. общ.С.. А на
08.04.2017г., подс. С. А. Н. чрез ползвания от него абонатен номер *********** с абонатен номер **********, ползван от А. Н. А., провел разговори, при които ѝ предложил, той и подс. А. да транспортират чужденци до дома ѝ в гр.Х., които ще пребивават кратко време, като за целта ще и
платят 100 евро. Същият ден от с.М., общ.С. до гр.Х. Н. и А. осигурили транспорт с неустановен автомобил и
водач на свид. Н. С. О., заедно ******
ѝ ненавършили **-годишна възраст – свид.Х. А. Х., Х. А. Х., З. А. Х., М. А. Х. и М. А. Х., както и свид. У.
Я. З.. Същият ден
групата от горепосочените 7 чужденци била настанена в гр.Х. от Н. А. в дома на свид. А. А.
По този начин деятелността на подс. А. субсумира състава на престъплението, за което същият е
предаден на съд, тъй като на
06/07.04.2017г. до 08.04.2017г. подс. А., като
извършител, в съучастие с подс. И.Б.И. и подс. С. А. Н., спрямо когото
наказателното производство е прекратено поради настъпилата му смърт в хода на
съдебното следствие, в качеството им на съизвършители)
и неустановено лице по делото лице, в качеството му на съизвършител,
с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал, като
осигурил транспорт и превозил от неустановено място на територията на
Р.България, в района на държавната граница на Р.България и Р.Турция до с. М., общ. С., обл. Х. и осигурил
подслон в сграда в с. М., общ. С. Х. област, както
и от 08.04.2017г. до 10.04.2017г., в качеството му на извършител, в съучастие с
подс. Н. и А. Н., като съизвършители и неустановено лице – съизвършител,
с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал, като
осигурил транспорт и превозил от с. М., общ. С., обл. Х. до гр.Х., и осигурил подслон в частна къща на ул. „Я.“ № ** в гр.Х., на група от общо 7 (седем) лица - чужденци, граждани
на С., а именно Н. С. О., заедно ****** ѝ ненавършили
**-годишна възраст – Х. А. Х., Х. А. Х., З. А. Х., М. А. Х. и М. А. Х., както и У. Я. З., да пребивават
в страната в нарушение на закона, като деянието е извършено, чрез използване на
неустановено моторно превозно средство, по отношение на лице ненавършило **-годишна възраст и повече от едно лице, като деянието
е извършено, чрез използване на неустановено моторно превозно средство.
При така установените от двете съдебни инстанции факти и обстоятелства,
деянието на подс. И.Б.И. също субсумира
състава на престъплението, в което е обвинен, тъй като същият на 06/07.04.2017г. до
08.04.2017г. с. М., общ. С., обл. Х., като извършител, в съучастие с Х.Н.А., от И.,
живущ *** и подс. С. А.Н. от гр.Х., и
неустановено лице(съизвършител), с цел да набави за
себе си имотна облага противозаконно подпомогнал, като осигурил транспорт и
превозил от неустановено място на територията на Р.България, в района на
държавната граница на Р.България и Р.Турция
до с. М., общ. С., обл. Х., и осигурил
подслон в сграда в с.М. общ.С. Х. област, на
група от общо 7 / седем / лица - чужденци, граждани на С.: Н. С. О., заедно ****** ѝ ненавършили
**-годишна възраст – Х. А. Х., Х. А. Х., З. А. Х., М. А. Х. и М. А. Х., както и У. Я. З., да пребивават
в страната в нарушение на закона, като деянието е извършено, чрез използване на
неустановено моторно превозно средство, по отношение на лице ненавършило **-годишна възраст и повече от едно лице.
Налице е и специалната користна цел и за двамата подсъдими А. и И.,
поставена от законодателя като елемент от фактическия състав. Гласните
доказателства са категорични и еднопосочни в тази насока, като същевременно и
липсват доказателства в обратна посока. Подпомагане на пребиваването е
извършено от подсъдимите А. и И. с оглед получаване на заплащане. ***** на Н. С. О. и свид. У. Я. З. са оставили пари в офис, респективно у гарант, в Р
Турция. Житейски логично и оправдано е О. да не знае точната сума, тъй като нейният ***** се е договорил и оставил парите в офис. Св. З. платил 6000 лири за преминаването му от Р.Турция до
Р.Германия, като 3000 лири платил на А. в гр. И. в кв. А. в Турция,
останалите 3000 лири ги оставил на негов
гарант, като парите се разпределяли на всички участници. Според свид. Н. С. О./N. S. O./ целта и била с децата си да влезне в България,
където да премине до бежански лагер, като парите за влизане и пребиваване в
България са били оставени на трафикантите в Р.Турция. Обясненията на подс. С. А. Н. са още по-красноречиви, като той излага, че се договорил за по 1 000 евро на човек за подпомагането на девет деца и шестима възрастни от Р Турция до гр. С. в Р.
Користната цел е достатъчно да бъде поставена за постигане от страна на дееца,
като не е нужно да бъде и реализирана, както отбелязал и районният съд.
Правилно и законосъобразно районният съд е квалифицирал деятелността на
подсъдимите И. и А. като противозаконно подпомагане на чужденци – 7 на брой,
граждани на ***** **** *******, да пребивават
в страната в нарушение на закона – чл. 22 ал. 1 т. 1, вр.
чл. 9а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и да
преминават в страната в нарушение на закона – чл. 19 ал. 1 т. 1 от Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ), без редовни документ за задгранично
пътуване или други заместващ ги документи, както и виза, когато такава е
необходима.
Правилно районният съд е приел тезата на обвинението, че са налице и
квалифициращите признаци на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т.
5, като са използвани моторни превозни средства – джип неустановена марка,
управляван от подс. И. и лек автомобил - такси с
неустановена марка, управляван от
неустановено лице, с които е бил осъществен превоз на посочените
чужденци - общо 7 граждани на С., а именно Н. С. О., заедно ******* ѝ ненавършили
**-годишна възраст – Х. А. Х., Х. А. Х., З. А. Х., М. А. Х. и М. А. Х., както и У. Я. З.
Правилно съставът на първостепенния съд е приел още, че престъплението, извършено от подсъдимия А. следва да се квалифицира
като такова от категорията на продължаваните по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, тъй като обхваща 2 деяния за инкриминирания период,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината.
От субективна страна, деянието е извършено от подс. Х.Н.А. при форма на вина пряк умисъл, т.е съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, включено в
интелектуалния аспект при формиране на умисъла, както и факта на незаконното преминаване,
респ. пребиваване на групата чужденци на територията на страната. Въпреки това
ги е подпомогнал, като е искал още и постигане на специалната користна цел –
имотна облага.
От субективна страна, извършеното от подс.
И.Б.И. също е извършено при условията на пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му
последици, като чрез същото е искал постигане на специалната користна цел -
имотна облага.
Налице е и общ умисъл, като всеки от двамата подсъдими е съзнавал и
искал участието на другия в извършване на престъплението.
При тези изложени обстоятелства, доводи на защитата на подсъдимите не
намира опора в доказателствата по делото. Съпричастността и на двамата към
извършеното престъпление е установена, като доводите на защитата на И. се
оборват от събраните доказателства – същият безспорно е осигурил транспорт,
лично е управлявал МПС, в което е била настанена групата по гореизброените 7 –
чужденци, ******* граждани, като
обстоятелството, че конкретното МПС е останало неустановено, не компрометира съпричастта на И.. Само по себе си осигуряването на
транспорт не е инкриминирано деяние, но в настоящия случай осигуряването на
транспорт от границата на Р България до Р Турция на групата със ****** граждани осъществява изпълнителното деяние
подпомагане на чужденец да пребивава в страната. Притежанието на лиценз за
извършване на таксиметрова дейност е ирелевантно за
неговото деяние, като още по-логично и оправдано житейски е същият да е могъл
да осигури транспорт за групата ****** граждани.
Съпричастността на А. към престъплението също не е компрометирана.
Настоящият състав на въззивната инстанция не установи допуснати от районния съд
нарушения при индивидуализация на наказанията на двамата на подсъдими. По отношение
на подс. А., първоинстанционният
съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало и
добрите характеристични данни, а като отегчаващи – ключовата му роля при
организацията при извършване на деянието, укриването на не малък брой незаконно
пребиваващи на територията на страната лица, поради което и по реда на чл. 54
от НК определил наказания в размер близък до минималния, а именно „лишаването
от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца и „глоба“ в размер на 5 500 лв.
Изтърпяването на определеното му наказание „лишаване от свобода“ съдът отложил
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, приемайки наличие на предпоставките за това. По отношение на подс. И., районният съд отчел липса на смекчаващи вината
обстоятелства, а като отегчаващи приел предишно негово осъждане, регистрирани
криминални прояви, както и не малкия брой на укриваните незаконно пребиваващи
на територията на страната лица, поради което по реда на чл. 54 от НК определил
наказания в размер близък до минималния, а именно „лишаването от свобода“ за
срок от 1 година и 6 месеца и „глоба“ в размер на 5 500 лв., като
изтърпяването на определеното му наказание „лишаване от свобода“ съдът отложил
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, приемайки наличие на предпоставките за това.
Така наложените на двамата подсъдими наказания не могат да се считат за
несправедливи, поради което са годни за постигане на целите на личната и
генералната превенция. Съдът правилно е ценил обществената опасност на двамата
дейци, както и на извършената от тях престъпна деятелност и е извършил правилна
преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, поради което и
наложил наказания на подсъдимите на плоскостта на чл. 54 от НК. Правилно и
законосъобразно съдът отложил изпълнението на наложените на подсъдимите
наказания лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като
предпоставките за условното осъждане са налице по отношение и на двамата. У
съда буди недоумение промененото виждане у представителя на РП - Харманли досеждно приложението на института на условното осъждане. В
заключителната си пледоария в първоинстанционното
производство, представителят на обвинението е пледирал за налагане на
подсъдимите на наказания в размер, възприет от районния съд с постановената
присъда, като пледирал също така за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК по
отношение на наказанието „лишаване от свобода“. Лаконичните и бланкетни доводи на прокурора, изложени във въззивния протест за завишена обществена опасност на
деянието и дейците, не намират опора в доказателствата по делото, поради което
и не могат да бъдат споделени от въззивния съд, така
че същите да доведат до изменение на постановената присъда. Протестът е
неоснователен тъй като определените от съда наказания „лишаване от свобода“ на
двамата подсъдими, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК
са адекватни на обществената опасност на тяхната престъпна деятелност, както и
на самите дейци, поради което и са справедливи.
Законосъобразно разноските, предвид признаването им за виновни, са
възложени на подсъдимите Х.Н.А. и И.Б.И..
С оглед изложеното дотук, Окръжен съд – Хасково намира, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, законът
е приложен правилно, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което същата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и
на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18/18.06.2019 год., постановена по НОХД № 34 по описа за 2018 год. на Районен съд – Харманли.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.