МОТИВИ
към Присъда №260003/26.08.2020г. по НОХД №1943/2019г.
на РС- ***
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е
повдигнала обвинение срещу Д.Х.С. ЕГН: ********** – за това, че „На 26.10.2017г. в гр. ***, при управляване
на моторно превозно средство - л.
а. марка "***", peг. № ***, на пешеходна пътека, нарушил правилата за
движение по пътищата установени в Закона за движение по пътищата, както следва:
-чл.5 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата - Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;
-чл.5 ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата - Водачът на пътно
превозно е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства;
-чл.15 ал.1 от Закона за движение по пътищата - На пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента;
-чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата - Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
-чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата: Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението;
-чл.116 от Закона за движение по пътищата - Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към ***та,
към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора;
-чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата - При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре;
-чл.119 ал.2 от Закона за движение по пътищата - При заобикаляне на
спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото
пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му
позволи да спре, за да пропусне
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци
и по непредпазливост причинил на Ц.И.Р. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на контузия в лицевата част на главата, счупване на
скули и горна челюст, избиване на първи , втори и трети горни десни зъби и счупване на короната на
първи горен ляв зъб, което е довело до продължителни болки и страдания и трайно
затруднение на дъвченето и говоренето .
Престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", пр. първо, във вр. с
ал. 1 ,б. "б", във вр. с чл.342 ал.1 от Наказателния кодекс.“
Представителят на РП – ***
поддържа повдигнатото обвинение, с изключение на частта за извършено нарушение
по чл.20 ал.1 ЗДвП. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани
доказателства, от които фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, се
доказва по убедителен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и
да му бъдат наложени наказания при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година и шест месеца, като изпълнението на наказанието лишаване от
свобода бъде отложено за срок от три години, както и да бъдат възложени на С.
направените по делото разноски.
Частният обвинител Ц.И.Р. се
представлява от своя законен представител – И.Р.Р. и
упълномощен повереник. Считат обвинението за доказано
по несъмнен начин и пледират за налагане на справедливи по вид и размер
наказания на подсъдимия С., като акцентират върху тежестта на причинените
телесни увреждания на пострадалото лице и необходимостта внимателно да се
прецени дали са налице предпоставките на чл.66 НК в процесния случай.
Подсъдимият Д.С. се явява лично и
с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения в подкрепа
на тази своя позиция. Пледира да бъде признат за невинен. В този смисъл пледира
и защитникът, който счита, че в случая, действията, предприети от страна на
подсъдимия съставляват „спасителна маневра“ и поради това – че е налице
хипотезата на чл.15 НК /случайно деяние /. Изтъква, че в случая следва да бъде
взета предвид и забранителната разпоредба на чл.114 т.1 ЗДвП, тъй като
пострадалото *** е навлязло на пътното платно, тичайки.
След като обсъди задълбочено
събраните по делото доказателства и доказателствени средства - поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
Д.Х.С. е роден на ***г***, настоящ
адрес:***, ***, *** гражданин, висше образование, работи, неженен, неосъждан,
ЕГН: **********.
Към 26.10.2017г. подсъдимият С.
бил правоспособен да управлява МПС от категории А, В, СЕ, М, С, АМ, Ткт, ВЕ
съгласно Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
На посочената дата около 13.30
часа, подсъдимият управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ *** в гр.***, ул.“***“,
посока Запад – Изток, като приближавал пешеходна пътека, разположена на кръстовището
на същата улица с ул. „***“.
Споменатата пешеходна пътека била
обозначена с пътна маркировка М8; пътното платно било за двупосочно движение; асфалтовата
настилка била без неравности, суха; времето било слънчево. От дясната страна по
посока на движение на управлявания от страна на подсъдимия лек автомобил, /Юг/
имало автобусна спирка. След спирката, отново от дясната страна по посока на
движение на управлявания от страна на подсъдимия лек автомобил, в дясната пътна
лента били паркирани два автомобила, един зад друг, съответно – сив на цвят
автомобил /първи по посока на движение на л.а. „***“/ и *** на цвят автомобил
/втори по посока на движение на л.а. „***“/ – л.а.„***“, неустановен рег.№. И
двата паркирани автомобила препятствали видимостта на подсъдимия към южния
тротоар на ул. „***“, а л.а. „***“ в частност – и видимостта на водача към споменатата
пешеходната пътека, тъй като се намирал непосредствено преди същата пътека. Отляво
по посока на движението на управлявания от подсъдимия лек автомобил /Север/,
след коментираната пешеходна пътека, имало магазин „***“.
При приближаване на коментираната
пешеходна пътека, скоростта на управлявания от подсъдимия л.а. „***“ била около
52,3 км/ч. Междувременно, сви***лят А.М. се намирал в магазина „***“, а неговата
сестра – св.Д.Р.Б. - в близост до северния тротоар на посочената вече пешеходната
пътека. По южния тротоар на ул. „***“, в посока към пешеходната пътека, се
движела *** Ц.И.Р. /родена на ***г./, която знаела, че *** й и *** й са в
магазин „***“ - и отивала да се срещне с тях. За целта, следвало да пресече ул.
„***“.
***то достигнало пешеходната
пътека и се приготвило за пресичане – огледало се и в двете посоки, изчакало. Също
така, забелязала своята ***, Д.Б., на насрещния тротоар. Сви***лката Б. направила на своята *** възпиращ жест с ръка – да
не пресича. ***то обаче не разбрало правилно жеста, а същевременно, не
забелязало приближаващия л.а. „***“. Тичайки, предприело пресичане по
пешеходната пътека. Тъй като се движел с несъобразена с пътните условия скорост,
не отчитайки и блокираната му видимост към пешеходната пътека /от споменатия
по-горе л.а. „***“/, подсъдимият не забелязал приближаването на ***то към
пешеходната пътека, както и предприетото от негова страна пресичане. В момента,
в който възприел тичащото по пешеходната пътека ***, било твърде късно - ударът
бил неизбежен. Подсъдимият инстинктивно завил волана наляво, в последен опит да
избегне сблъсъка, като същевременно задействал и спирачната система на л.а. „***“.
Въпреки това, траекториите на движение на л.а. „***“ и *** Ц.Р. се пресекли;
настъпил удар в средната част на пешеходната пътека, между предна част на лекия
автомобил и лява странична част на пешеходката. При този удар, *** била
отхвърлена напред и косо наляво по посока на движение на автомобила, след което
паднала на пътното платно на УЛ. „***“, приблизително на 13 метра от мястото на
удара, до северния бордюр на тротоара. От друга страна, втомобилът преустановил
движението си непосредствено след пешеходната пътека. При така описания сблъсък
с автомобила и последвало падане върху пътното платно, на Ц.Р. били причинени
контузия в лицевата част на главата, счупване на скули и горна челюст, избиване
на първи, втори и трети горни десни зъби
и счупване на короната на първи горен ляв зъб.
На помощ на пострадалата се притекли
сви***лите Д.Б., А.М. и подсъдимият Д.С.. Последният
предложил да транспортира пострадалото *** до болнично заведение, но св.М.
категорично се възпротивил и заявил, че ще бъде изчакано пристигането на
линейка. Подсъдимият сигнализирал за случилото се посредством ЕЕН 112 /номер ***/
в 13:38:05 часа; междувременно, за произшествието постъпили сигнали и от други
лица. На място пристигнал екип на ЦСМП – *** и Ц.Р. била транспортирана за
оказване на спешна медицинска помощ; по-късно на същия ден била предприета и
оперативна интервенция в Клиника по УНГ - болести на *** „Д-Р Г. ***. На място
пристигнал и съответен полицейски екип, като с първо действие по разследването
- оглед на местопроизшествие, извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК,
започнало досъдебно производство №Д-2102/2017г. по описа на РП – ***. В хода на
същото, за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. първо, във вр. с ал. 1,
б. „б“, във вр. с чл.342 ал.1 НК, бил привлечен Д.Х.С. ЕГН: **********.
Възприетата от Съда фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- обяснения на подсъдимия Д.Х.С.,
дадени в хода на съдебното следствие;
- показания на сви***лите И.Р.Р. - дадени в хода на
съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК; А.Е.М.
- дадени в хода на съдебното следствие; Д.Р.Б. – прочетени на основание чл.
281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК; Ц.И.Р. – дадени в хода на съдебното
следствие. Показанията на тези сви***ли се намират в синхрон помежду си по
отношение на фактите и обстоятелствата на пътния инцидент и по-конкретно –
поведението на пострадалата непосредствено преди и по време на инцидента,
състоянието на пътната обстановка в района на произшествието, поведението на
подсъдимия като водач на превозното средство по време на и след инцидента;
- експертно заключение по съдебна
видео-техническа експертиза /л.63 – 72 от ДП/, от което се установява, че е
изследван 1 бр. компакт диск марка „***.” с ръкописен текст на него „*** г. ул.
„*** и ул. „***“, който съдържа пет файла, записани в стандартен за файлове,
съдържащи видеозапис, формат „MP4“; файловете са цифров презапис от
оригиналните файлове, записани на твърдия диск на охранителна видео-система,
като при прегледа на съдържанието им е установено, че се касае за едно
записващо устройство, записаното изображение е цветно с размер 2688х1520
пиксела, с вкопирана в кадъра информация за дата и час /тайм-код/. Експертът
посочва, че съобразно този тайм-код, видеозаписът е заснет на 26.10.2017 г. за
времето от 13:30:01 до 13:45:07 часа - системно време; не са установени следи
от манипулация или намеса върху записаната информация. Вещото лице отбелязва,
че заснетото ПТП между МПС и пешеходец е илюстрирано с кадри от видеозаписа,
подредени в хронологичен ред, поместени в приложение към експертното
заключение. Съдът намира, че експертното заключение е обосновано и не буди
съмнение в своята правилност, поради което, му отдава вяра;
- заключение по единична съдебна
автотехническа експертиза /л.73 – 94 от ДП/ и заключение по допълнителна тройна
съдебна автотехническа експертиза /л.112 – 132 от ДП/, както следва:
§ видно от заключението по
изготвената единична съдебна авто-техническа експертиза, скоростта на движение
на лек автомобил „***”, преди удара с тялото на *** пострадала е 50 км/час,
като тъй наречената „опасна зона“, при същата скорост на движение, се определя
на 31.81 м; скоростта на движение на Ц.И.Р. се определя на 12.5 км/час („бързо
тичане“). Вещото лице посочва, че към момента, в който ***то се е появило в
полезрението (видимостта) на водача, управляваният от него л.а. се е намирал на
разстояние 27.79 м. от мястото на удара; разстоянието, на което се е намирало
превозното средство от мястото на удара, след като водачът е предприел спиране,
се определя на 20.05 м. Експертът посочва, че от техническа гледна точка,
произшествието е било непредотвратимо, тъй като стойността на тъй наречената „опасна
зона“ /31.81 м./ е по-голяма от стойността на разстоянието, на което се е
намирал автомобилът до мястото на удара, към момента, в който ***то е попаднало
в полезрението на водача /27.79 м./. Наред с това, експертът отбелязва, че по процесния л.а. не са съществували
технически неизправности, които да са били предпоставка за настъпване на
произшествието; механизмът на неговото протичане се свежда до това, че в
средната част на пешеходната пътека на ул. „***” се е пресекли траекториите на
движение на л.а. „***” с рег. № *** и пешехо*** Ц.И.Р.,
настъпил е удар, който за автомобила е бил в предната му част, а за пешехо*** – в лява странична част на тялото; при удара,
пешеходецът е бил отхвърлен напред и косо наляво по посока на движение на лекия
автомобил, след което е последвало падане на пътното платно на ул. „***”, на разстояние приблизително 13 м.,
до северния бордюр на улицата; от друга страна, автомобилът, междувременно със
задействана спирачна система и завъртян волан наляво, е преустановил движението
си непосредствено след пешеходната пътека.
§ видно от заключението по
изготвената тройна съдебна авто-техническа експертиза (по същество - допълнителна
такава), възможността за възприемане на пешехо*** от
страна на водача на л.а. „***” с рег. № *** е поставена в зависимост от две
условия – от една страна, положението на л.а. „***” върху платното за движение
в надлъжно и напречно положение, а от друга – от напречното разположение на
самия л.а. „***” . Вещите лица отбелязват, че посоченият л.а. се е движел в
средата на дясна пътна лента, като разстоянието, от което подсъдимият е могъл
да забележи пресичащия пешеходец е 25.92 м.; посочват, че средната скорост на процесния л.а. се
определя на 43.4 км/ч към момента на сблъсъка с тялото на пешехо***,
а скоростта на л.а. към момента, в който водачът е имал техническата възможност
да забележи пешехо*** и да реагира - се определя на
52.3 км/ч.; „опасната зона” на л.а., при движение с неговата реална скорост /52.3
км/ч/, се определя на 28.65 м., а при максимално разрешената скорост на
движение за пътния участък /50 км/ч/ – на 26.92 м. При отчитане на тези
положения и сравняване на дължината на „опасната зона” на л.а. „***”, както при
реалната му скорост на движение (52.3 км/ч), така и при максимално разрешената
за пътния участък (50 км/ч), вещите лица считат, че водачът на л.а. не е имал
техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме своевременно
спиране преди мястото на удара – независимо дали се е движел с реалната си
скорост или с максимално разрешената скорост на движение. Експертите считат, че подсъдимият не е имал
възможност да забележи сви***лката Ц.Р. преди тя да
излезе пред предната част на паркирания пред пешеходната пътека л.а. „***”, *** на цвят; имал е техническата
възможност да забележи ***то едва в момента, в който то е излязло пред същия
паркиран автомобил.
§ При съпоставяне заключенията на
единичната съдебна авто-техническа експертиза и допълнителната тройна съдебна
авто-техническа експертиза Съдът намира, че са налице различия в позициите на
двете експертизи, по редица въпроси, в това число - скоростта на движение на
л.а. „***” с рег. № ***, движението му
по пътното платно, видимостта му към пешеходната пътека, разстоянието,
от което подсъдимият е могъл да забележи пресичащия пешеходец, средната скорост
на процесния л.а. към момента на сблъсъка с тялото на пешехо***,
скоростта на л.а. към момента, в който е имал техническата възможност да
забележи пешехо*** и да реагира, стойността на
„опасната зона” на л.а., техническата възможност на водача да предотврати
настъпването на произшествието, както и техническата възможност на водача да
възприеме пешехо*** при неговото пресичане на пътното
платно. По всички тези въпроси Съдът отдава предпочитание на заключението
по тройната съдебна авто-техническа
експертиза, тъй като преценява същото като по-обстойно, по-обосновано, и не на
последно място - ползващо се с по-голяма авторитетност, пред заключението по
единичната съдебна авто-техническа експертиза, още повече, че вещото лице по
същата експертиза, е взело участие и при тройната такава, като се солидаризира
напълно с изводите на последната. Във връзка с останалите въпроси, изследвани
от заключението по единичната съдебна авто-техническа експертиза, по които
същата не влиза в противоречие с тройната авто-техническа експертиза, Съдът
отдава вяра и на заключението по единичната авто-техническа експертиза.
- заключение по съдебно-медицинска
експертиза /л.98 – 101 от ДП/, от което се установява, че на Ц.И.Р. са
причинени контузия в лицевата част на главата, счупване на скули и горна
челюст, избиване на първи, втори и трети
горни десни зъби и счупване на короната на първи горен ляв зъб. Вещото
лице посочва, че във връзка с така причинените телесни увреждания е извършена
спешна оперативна интервенция – зашиване на алвеоларния гребен на мястото,
където са били избити зъби, зашиване на лигавицата на долна устна и на кожата
на долна устна. Установените от експертизата увреждания са травматични и са
резултат от силен удар с/или върху твърд тъп предмет, като отговарят да са
получени при ПТП. Вещото лице отбелязва, че са причинени продължителни болки,
страдание, както и трайно (за месеци напред) затрудняване на храненето и говора
– до момента, в който оздравителният процес позволи поставяне на протеза. Съдът
намира, че експертното заключение е обосновано и не буди съмнение в своята
правилност, поради което, му отдава вяра;
- заключение по съдебно-психиатрична
експертиза /л.141 – 148 от делото/, от което се установява, че както към
момента на изследването /03.06.2020г./, така и към 27.04.2018г. /дата на
провеждане на разпит като сви***л в досъдебното производство/, Д.Р.Б. не страда
от умствена изостаналост или психично разстройство; по време на процесния
инцидент – 26.10.2017г., са налице данни за остра реакция на стрес, която е
отушмяла за срок от около две седмици. Вещото лице отбелязва, че при Б. не са
налице нарушения в сензориума /зрение, слух/, които са от първостепенно
значение за възприятията й; не са налице и тежки нарушения в интелекта и
паметта, т.е. същата е способна правилно да възприема факти и обстоятелства от
значение за наказателното производство. Същевременно, при Б. са установени
проблеми с краткотрайната и долготрайната памет, които макар и да не са тежко
изразени, ограничават способността й да възпроизвежда прецизно, в детайли,
факти и обстоятелства от значение за наказателното производство – както към
27.04.2018г., така и към 04.03.2020г. /дата на провеждане на разпита в
съдебното следствие/. Съдът приема експертното значение за обосновано и
непораждащо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- заключение по съдебна техническа експертиза
/л.166 – 170 от делото/, от което се установява, че на представен от страна на ДИРЕКЦИЯ
„***“ компакт-диск е налице аудиофайл, съдържащ постъпил сигнал от мобилен тел.
***, като е извършено текстуално пресъздаване на съдържанието на аудиозаписа,
свеждащо се до това, че подаващото сигнала лице е заявило, че е блъснало „***“
на пешеходна пътека на ул. „***“ в гр.***; същото лице не е посочило имената
си. Съдът приема експертното значение за
обосновано и непораждащо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава
вяра;
- компакт-диск „***.” с ръкописен
текст на него „*** ул. *** и ул. ***“, съдържащ общо 5 видеофайла от
охранителна видео-камера, заснела кръстовището на ул.***“ и ул. „***“ в гр.***
/л.176 от делото – папка-джоб/;
- Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.30 – 45 от ДП/;
- Протокол за доброволно предаване
от 27.10.2017г. /л.46 – 47 от ДП/;
- справка за нарушител от региона на
името на Д.Х.С. /л.136 – 139 от ДП, л.18 – 21, л.51 - 54 от делото/;
- медицински документи /епикриза,
ИЗ, Оперативен протокол, лист за преглед на пациент в СО и т.н./ във връзка с оказана медицинска помощ,
изследване и лечение на Ц.И.Р. /л.155 – 191 от ДП/;
- Договор за управление от
21.10.2019г. във връзка с „ДИРА 76 ООД“ *** с управител – Д.Х.С. /л.81 – 83 от
делото/
- справка и компакт-диск „***“,
представени от ДИРЕКЦИЯ „***“, РЦ 112 – *** /л.103 – 104 от делото/;
- характеристични данни /л.142 от
ДП, л.36 от делото/;
- справка за съдимост /л.23, л.56 от
делото/.
В доказателствената съвкупност са
налице особености, които налагат обсъждане в съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На първо място, особен момент от
доказателствената съвкупност са приобщените към делото видеофайлове, съдържащи
се на компакт-диск „***.”. Следва да
бъде напомнено, че видеофайловете /видеозаписите/ от охранителни системи се
разглеждат от трайната съдебна практика като веществени доказателства по
смисъла на чл. 109 НПК, тъй като по същността си представляват предмет
/електронен запис върху оптичен носител/, който може да послужи за изясняване
на обстоятелствата по делото. В тази насока са например Решение № 228 от
9.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 355/2014 г., I н. о., НК, Решение № 462 от 26.11.2012 г. на
ВКС по н. д. № 1416/2012 г., I н. о., НК, Решение № 390 от 02.10.2009 г. по
НОХД № 393/2009 г., ІІ н.о., НК и много други. Случаят е именно такъв, като
процесното пътно-транспортно произшествие е заснето на един от представените по
делото видеофайлове – ***, в периода от системно време /тайм-код/ 13:36:36 –
13:36:48 часа. Преди това обаче, около 13:36:15 е видно, че *** Ц.Р. /облечена
с *** яке, *** шапка, *** на цвят панталон/ се движи в относително бавно темпо,
по южния тротоар на УЛ. „***“, в посока към процесната пешеходна пътека. Около
13:36:35 същата е вече на тротоара преди пешеходната пътека, като поради
относително ниския ръст на сви***лката, видимостта
към нея е силно нарушена от посоката на разположение на охранителната камера –
на първо място и преди всичко, поради наличието на паркиран лек автомобил, ***
на цвят – споменатият вече неколкократно „***“,
непосредствено преди пешеходната пътека. За времето 13:36:35 - 13:36:46 сви***лката изчаква преди да предприеме пресичане, оглежда се и
отправя жестове с ръце към насрещния тротоар, очевидно към някого на насрещния
тротоар. Пресичането по пешеходната пътека започва в 13:36:46 часа системно
време, като сви***лката тича от самото начало на
стъпване на пешеходната пътека и бива блъсната, без да преустановява своя бяг,
от л.а. „***“ - около средата на пешеходната пътека, в 13:36:48 часа системно
време; видно е как същият автомобил, в последния момент прави отклонение наляво
и спиране непосредствено след пешеходната пътека. От видеозаписа е видно, наред
с другото и това, че уличното движение е интензивно – налице е движение на
множество пътни превозни средства и пешеходци, в различни посоки, в обхвата на заснемащото
устройство; видно е и това, че са налице два паркирани автомобила – *** на цвят
„***“, непосредствено преди процесната пешеходна
пътека и сив на цвят, неизвестна марка, модел – зад л.а. „***“, които
изключително затрудняват видимостта по посока на южния тротоар въобще, а л.а. „***“
– и специално, към началото на пешеходната пътека.
Именно от гледна точка на това, че
е налице обективен източник на доказателства, неповлиян от манипулации и
възможност за субективно отразяване на относимите факти и обстоятелства, Съдът
намира, че коментираният видеозапис заема основно място в доказателствената
съвкупност - и всички други
доказателствени източници могат и следва да бъдат съпоставяни с него, за преценка
на тяхната достоверност. В тази връзка, дадените от сви***лката
Д.Б. показания в хода на съдебното следствие, видимо не отразяват достоверно
фактическата обстановка. В тях сви***лката заявява,
че *** Ц.Р. е предприела пресичане в спокоен ход, както и дори – че е спряла в
средата на пешеходната пътека, преди да бъде блъсната от управлявания от страна
на подсъдимия, лек автомобил. От друга страна, дадените в досъдебното
производство и прочетени на основание чл.281 НПК, показания на сви***лката Д.Б., напълно кореспондират с процесния видеозапис и следователно
- вярно отразяват действителното фактическо положение. Ето защо, Съдът отдава
вяра на показанията на сви***лката Д.Б., приобщени по
реда на чл.281 НПК, но не кредитира тези, дадени непосредствено пред настоящата
съдебна инстанция, като в тази връзка – отчита заключението по изготвената
съдебно-психиатрична експертиза и намира, че последните са резултат от
констатираните от вещото лице, проблеми на Д.Б. при възпроизвеждане на
запаметените факти и обстоятелства. Що се отнася до обясненията на подсъдимия Д.С.,
показанията на сви***лите Ц.Р., И.Р. и А.М., Съдът
намира, че досежно фактите и обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване
по делото, същите гласни доказателствени средства се потвърждават по убедителен
начин от обсъдения по-горе, видеозапис от охранителна система. Между тези
доказателствени източници няма противоречие по отношение на съществените,
относими факти и обстоятелства – времето, мястото на ПТП, неговите участници и неговия
механизъм, а и не е налице такова противоречие между гласните доказателствени средства,
от една страна и коментираният видеозапис – от друга.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Д.Х.С.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.343 ал.3 б.„а“ във
вр. с ал. 1 б.“б“ във вр. с чл.342 ал.1 НК във вр.с чл.20 ал.2 и чл.119 ал.2 от
Закона за движението по пътищата - на 26.10.2017г. в гр. ***, при управляване
на моторно превозно средство - л. а. "***", peг.
№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:
- чл.20 ал.2 от Закона за движението
по пътищата – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“;
- чл.119 ал.2 от Закона за
движението по пътищата – „При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно
превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се
движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци“
и причинил на Ц.И.Р. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на контузия в лицевата част на главата,
счупване на скули и горна челюст, избиване на първи, втори и трети горни десни зъби и счупване на короната на
първи горен ляв зъб, което довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Престъплението по чл. 343 ал. 3
б.„а” вр. с ал. 1 б. „б“ вр. с чл. 342 ал. 1 НК е резултатно увреждащо
престъпление. Изпълнителното му деяние се изразява в нарушаване на конкретни
правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, в резултат на което нарушаване
/при управляване на
подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно
средство, плавателен съд, бойна или специална машина/, започва
причинно-следствен процес, водещ до престъпния резултат - тежка или средна
телесна повреда, по смисъла на чл. 128, респ. чл. 129 НК. Особен квалифициращ
признак от обективната страна на деянието е, че същото следва да бъде извършено
на пешеходна пътека. Именно такова е било поведението на подсъдимия Д.Х.С.,
който при описаните по-горе време, място и обстановка, при управление на л.а. „***”
с рег. № *** е нарушил правила за движението по пътищата, регламентирани в
ЗДвП, предизвикал е сблъсък на пешеходна пътека между управляваното МПС и пешехо*** Ц.И.Р., като в резултат от същия сблъсък - е
последвало отхвърляне на тялото на пешехо***, напред
и косо наляво по посока на движение на лекия автомобил, както и падане на
пътното платно – и са настъпили инкриминираните телесни увреждания на Ц.Р.: причиняване
на контузия в лицевата част на главата, счупване на скули и горна челюст,
избиване на първи, втори и трети горни
десни зъби и счупване на короната на първи горен ляв зъб.
Изпълнителното деяние и неговия
автор се доказват пряко от обясненията на подсъдимия С., показанията на сви***лите А.Е.М., Д.Р.Б., заключение по единична съдебна
автотехническа експертиза и заключение по допълнителна тройна съдебна автотехническа експертиза, видеозапис ***, находящ се на компакт-диск „***.”. Косвено се доказват от показания
на сви***лката И.Р.Р., заключение
по съдебна видео-техническа експертиза, заключение по съдебна техническа експертиза,
Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум.
Механизмът на произшествието,
включително - причинно-следствената връзка между изпълнителното деяние и
престъпния резултат, както и самият престъпен резултат, се доказват пряко от
обясненията на подсъдимия С., показанията на сви***лите
А.Е.М., Д.Р.Б., Ц.И.Р., заключение по единична съдебна автотехническа
експертиза и заключение по допълнителна тройна съдебна автотехническа
експертиза, видеозапис ***, находящ се на
компакт-диск „***.”, заключение по съдебно-медицинска експертиза, медицински
документи /епикриза, ИЗ, Оперативен протокол, лист за преглед на пациент в СО и
т.н./ във връзка с оказана медицинска
помощ, изследване и лечение на Ц.И.Р.. Косвено се доказват от показания на сви***лката И.Р.Р., заключение по
съдебна видео-техническа експертиза, заключение по съдебна техническа
експертиза, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум.
Следва да бъде напомнено, че
съобразно чл. 129 ал. 2 НК, счупването на челюст представлява самостоятелно
телесно увреждане, от категорията на средните телесни повреди; наред с това,
избиването на зъб/и, без които се затруднява дъвченето или говоренето, също
представлява самостоятелно телесно увреждане от категорията на средните телесни
повреди /т.11 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС/. В настоящия
случай, споменатите увреждания на здравето на Ц.И.Р., следва да бъдат
квалифицирани като една средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 вр.
с ал. 1 НК /т.18 от от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС/.
Особено важен момент от
обективната страна на процесното деяние е този за конкретните правила за
движението по пътищата, които се явяват нарушени. В тази връзка, Съдът
съобрази, че константната и безпротиворечива съдебна практика по транспортните
престъпления, отдава значение не на простото нарушаване на определени правни
разпоредби от ЗДвП, а доколко същото нарушаване е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия престъпен резултат, в случая – обсъдената по-горе средна телесна
повреда на Ц.И.Р..
Съдът намира, че от приетите от
страна на Прокуратурата като нарушени правила за движението по пътищата, в
пряка причинно-следствена връзка с престъпния резултат са единствено
разпоредбите на чл. 20 ал. 2 и чл. 119 ал. 2 ЗДвП. Съобразно чл. 20 ал. 2 ЗДвП,
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“. Както беше изложено по-горе, като
скорост на движение на л.а. „***” към момента, в който водачът е имал
техническата възможност да забележи пешехо*** и да
реагира, се приема скоростта от 52.3 км/час, като вещите лица уточняват, че
дори и при скорост от 50 км/час – настъпването на ПТП е било непредотвратимо.
Следователно, дори при движение с максимално разрешената скорост от 50 км/час
пътнотранспортното произшествие е било неизбежно и дали е била спазена
максимално разрешената скорост на движение в населено място - е ирелевантно,
още повече, че обвинение за извършено
нарушение по чл.21 ЗДвП, не е повдигнато. Ето защо, поставя се въпроса дали
скоростта на л.а. „***“ е била съобразена с конкретните пътни условия и Съдът
намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Скоростта от 52.3 км/час
(или дори скоростта от 50 км/час) не е била съобразена с характера и
интензивността на движението, които са особено ясно видими от представените по
делото видеозаписи на компактдиск „***.” и по-конкретно – видеофайл ***. От
същите видеозаписи се установява интензивно движение в минутите преди ПТП,
както на множество пешеходци (в това число - пресичащи процесната пешеходна
пътека), така и на множество пътни превозни средства, в района на
местопрестъплението. При подобно интензивно движение, с множество участници,
водачите следва да бъдат особено внимателни при избора на скорост на движение
на управлявано превозно средство. Наред
с това, при отчитане наличието на паркирани в лентата на движение на л.а. „***”
превозни средства (л.а. „***”, *** на цвят и л.а. неустановена марка и модел,
сив на цвят), подсъдимият Х. е следвало да съобрази, че не притежава достатъчна
видимост към южния тротоар на ул.„***”, от който принципно е възможно във всеки
един момент да бъде предприето навлизане на платното за движение на пешеходец -
дори и в евентуално нарушение на правилата за движението по пътищата. Също
така, наличието на пешеходна пътека, пред която има паркирано превозно
средство, на още по-голямо основание е задължавала водача Х. да съобрази, че
няма достатъчна видимост към началото на пешеходната пътека и евентуалното
навлизане на пешеходци от тази посока. Ето защо, Съдът намира, че чл. 20 ал. 2
от ЗДвП се явява нарушен, още повече, че подсъдимият не е имал възможност - при
избраната скорост на движение на управляваното от негова страна МПС - да спре
пред предвидимо препятствие, каквото в случая се явява навлязъл на пешеходната пътека, пресичащ пешеходец.
Съобразно чл. 119 ал. 2 ЗДвП, „При
заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на
нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост,
която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци.“. В процесния случай, както вече беше неколкократно отбелязано,
паркираният непосредствено пред пешеходната пътека на ул. „***” л.а. „***” е
заемал най-дясната част от платното за движение на л.а. „***” с рег. № ***.
Това е наложило подсъдимият да не се движи максимално вдясно на платното за
движение, а по средата на собствената си пътна лента, за да може да заобиколи
паркирания л.а. „***”. Скоростта на движение на л.а. „***” с рег. № ***, обаче
е била такава, че подсъдимият не е имал техническа възможност да спре, за да
пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец – Ц.И.Р..
Съобразно чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП, „Всеки
участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето
на хората и да причинява имуществени вреди…“, а съобразно чл. 5 ал. 2 т. 1 ЗДвП, „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства…“. И двете посочени правни разпоредби
инкорпорират в себе си правила за движение, които са общи по своя характер, ето
защо не могат да намерят приложение при наличието на нарушени специални
разпоредби на ЗДвП, каквито в случая са разпоредбите на чл.20 ал.2 и чл. 119
ал. 2 ЗДвП.
По-нататък, съгласно чл. 15 ал. 1 ЗДвП, „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента.“. В настоящия случай, изпълнението на това
задължение от страна на подсъдимия Х. е било обективно невъзможно, поради
наличието на паркирани в най-дясната част на платното за движение, две МПС и
следователно - не може да се приеме, че същият е нарушил тази разпоредба на
ЗДвП, а още по-малко – че едно такова нарушение е в причинно-следствена връзка
с престъпния резултат.
На следващо място, съобразно чл. 20 ал. 1 ЗДвП,
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.“. От събраните по делото доказателствени материали, в
т.ч. - заключенията по приетите съдебни
авто-технически експертизи – не се установява подсъдимият Д.Х.С. да е нарушил
това свое задължение, тъй като липсват каквито и да било данни за това, че като
водач не е контролирал непрекъснато управляваното от негова страна МПС; дори
напротив - в момента, в който е възприел пресичащия пешеходец, подсъдимият
незабавно е задействал спирачната система на л.а. „***”, както и е завил волана
наляво, опитвайки се да избегне сблъсък с ***то.
Съобразно чл. 116 ЗДвП, „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към ***та, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора.“. Видно е, че е възложено
задължение на водачите на ППС да бъдат внимателни и предпазливи към посочените
групи пешеходци, в това число – ***та. В настоящия случай обаче, подсъдимият не
е имал възможност да възприеме наличието на пешеходец и по-конкретно - *** на
пешеходната пътека - до момент, в който настъпването на ПТП вече е било
неизбежно. В този смисъл, изпълнение на възложеното с чл. 116 ЗДвП задължение е
било обективно невъзможно, но дори да би било прието обратното – няма как да се
заключи, че С. е нарушил коментираното свое задължение, предвид изложеното вече,
във връзка с реакцията на водача при възприемане на пресичащото *** - Д.С. все
пак е положил усилие да бъде внимателен към пресичащия пешеходец, но въпреки
това, настъпването на ПТП е било неизбежно.
Съобразно чл. 119 ал. 1 ЗДвП „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“. Следователно, инкорпорираното
в тази правна разпоредба задължение би могло да намери приложение тогава,
когато водачът е възприел наличието на стъпил на пешеходна пътека или
преминаващ по нея пешеходец, щото да може да съобрази това обстоятелство и
оттук - да пропусне посочените пешеходци. Както обаче беше неколкократно отбелязано,
в момента, в който водачът С. е възприел пресичащото ***, същият не е имал
техническа възможност да предотврати сблъсъка, а още по-малко - да пропусне
пресичащия малолетен пешеходец.
От всичко изложено до тук е видно,
че нарушаването на правилата за движение, изводими от чл. 20 ал. 2 ЗДвП и чл.
119 ал. 2 ЗДвП, се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия удар
между управляваното от подсъдимия МПС и пострадалата Ц.Р., а оттук и с
причиняването на същата, на телесни увреждания, които се квалифицират като
„средна телесна повреда” по смисъла на чл. 129 НК – за разлика от правилата за
движение, намерили отражение в разпоредбите на чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП чл. 5 ал.
2 т. 1 ЗДвП, чл. 15 ал. 1 ЗДвП, чл. 20 ал. 1 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и чл. 119 ал. 1 ЗДвП.
На следващо място, не могат да
бъдат възприети съображенията на подсъдимия и неговия защитник, че в настоящия
случай е налице тъй наречената „спасителна маневра”, във връзка с която са
дадени задължителни указания в Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983 г. по н.
д. № 90/82 г., ОСНК. Видно от същото Тълкувателно Решение, „спасителната
маневра” се изразява в изменение посоката на движение на управлявано МПС, в
„опасната зона” за спиране, с оглед предотвратяване настъпването на
общественоопасни последици. Върховният съд посочва, че е възможно „спасителна
маневра” да бъде предприета както в случаите на чл. 13 ал. 1 НК, така и в
случаите на чл. 15 НК, като и двата кръга случаи водачът, предприел „спасителна
маневра”, не следва да носи наказателна отговорност. В процесния случай обаче,
не са налице предпоставките нито на чл. 13 ал. 1 НК – тъй като е причинена
средна телесна повреда, вместо – увреждане на имущество, нито тези на чл. 15 НК. Т.нар. „случайно деяние” е налице тогава, когато деецът не е бил длъжен или
не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В
настоящия случай, подсъдимия С. не само е бил длъжен съобразно чл. 20 ал. 2 и
чл. 119 ал. 2 ЗДвП да има съответно поведение и да предвиди евентуалното
настъпване на вредни последици при нарушаване правилата на движение,
инкорпорирани в същите правни разпоредби, но и е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици - при достатъчно адекватен подход към пътната
обстановка, включваща наред с другото, интензивно движение, приближаване на
пешеходна пътека, паркирани пред същата пешеходна пътека превозни средства,
затрудняващи видимостта както към тротоара, така и към пешеходната пътека. Също
така, Върховният съд е отбелязал, че за бъде една маневра определена като
„спасителна”, не само опасността за движението следва да бъде внезапна, пряка и
непосредствена, но и следва да не може да се предотврати по начините,
предвидени в чл. 20 ал. 2 ЗДвП /Обн., ДВ, бр. 53 от 6.07.1973 г., в сила от
1.01.1974 г., изм. и доп., бр. 22 от 16.03.1976 г., бр. 54 от 11.07.1978 г.,
попр., бр. 58 от 25.07.1978 г., изм. и доп., бр. 28 от 9.04.1982 г., бр. 28 от
8.04.1983 г., в сила от 1.07.1983 г., бр. 36 от 9.05.1986 г., бр. 55 от
17.07.1987 г., бр. 73 от 22.09.1987 г., бр. 26 от 5.04.1988 г., бр. 21 от
13.03.1990 г., бр. 32 от 23.04.1991 г., бр. 21 от 10.03.1994 г., изм., бр. 34
от 22.04.1994 г., доп., бр. 45 от 28.05.1996 г., в сила от 28.06.1996 г., изм.
и доп., бр. 87 от 1.10.1997 г., изм., бр. 11 от 29.01.1998 г., доп., бр. 79 от
10.07.1998 г., отм., бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г./. Тук
следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП /отм./ гласи, че
„Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко
възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички
случаи, когато възникне опасност за движението.“. При съопоставка на
посочената разпоредба от отмения ЗДвП с действащия понастоящем чл.20 ал.2 ЗДвП
/действал и към 26.10.2017г./ е видно, че волята на Върховния съд е била
насочена към това, щото извършването на „спасителната маневра“ да не е за
сметка на, а напротив – при стриктно отчитане! - на изискванията за
съобразеност на скоростта. С други думи, една маневра може да се прецени като
„спасителна“, наред с другото, единствено тогава, когато са надлежно спазени
изискванията за съобразеност на скоростта на движение, с пътнтите условия,
респективно – неспазването на тези изисквания по дефиниция изключва спасителния
характер на маневрата. И това е напълно понятно, тъй като основната
законодателна идея, залегнала и в отменената, и в съвременната редакция на
чл.20 ал.2 ЗДвП, е подчинена на гарантиране безопасността на движението; няма
как водач, който с поведението си застрашава безопасността на движението, да
претендира изпълнението на „спасителна“ маневра.
Ето защо Съдът приема, че задействането
на спирачната уредба на л.а. „***” от страна на подсъдимия С., съпроводено с
отклоняване посоката на движение на същия автомобил наляво, не е и не няма как
да се квалифицира като „спасителна маневра”. В тази връзка, налага се да бъде
подчертано и това, че предприетото от страна на *** Ц.Р. пресичане, не е в
нарушение на забранителната разпоредба на чл.114 т.1 ЗДвП, съобразно която, „ На
пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за движение…“.
Видно от обсъдения по-горе видеофайл, съдържащ видеозапис на процесния
инцидент, пострадалата престоява на тротоара преди пешеходната пътека почти 10
секунди, при което се оглежда в двете посоки. В случай, че управляваният от
подсъдимия автомобил се беше движел със скорост, даваща му възможност да спре
преди пешеходната пътека, при отчитане на блокиращия видимостта му л.а. „***“ и
интензивността на движението - пътнотранспортното произшествие нямаше да
настъпи. Всеки водач, при подобна усложнена пътна обстановка би следвало да
подходи с изострено, повишено внимание, а това на първо място и преди всичко,
предполага управление със скорост, която е съобразена с конкретните пътни
условия. *** пострадала е изчакала достатъчно дълго и /съобразно възрастта си/
се е уверила достатъчно щателно, че може да пресече, оглеждайки се в двете
посоки - и следователно, предприетото от нея пресичане в бяг, не може да се
определи като внезапно навлизане на платното за движение. Отделен е въпроса, че
както е имал възможност да подчертае в трайната си практика ВС/ВКС, ***та са особен и труднопредвидим
участник в движението, но това по никакъв начин не освобождава водачите от
надлежното изпълнение на техните задължения по ЗДвП, а в конкретния случай, при
точното изпълнение на задълженията на Д.С. като водач, произшествието и
общественоопасните последици - не биха настъпили.
От субективна страна, подсъдимият
е действал при условията на непредпазливост и по-конкретно – престъпна
небрежност, по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 НК - не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият не е възприел наличието на *** пред пешеходната пътека, готвещо се
да предприеме пресичане на пътното платно и не е управлявал лекия автомобил,
приближавайки пешеходната пътека, с готовност за спиране, както и със скорост,
съответна на усложнената пътна обстановка – и в крайна сметка, не е предвиждал
настъпването на ПТП със средна телесна повреда за Ц.Р.; но е бил длъжен и е бил
в състояние /могъл е/ да предвиди настъпването на подобен престъпен резултат
като последица от ненадлежното изпълнение на задълженията по чл.20 ал.2 и чл.119
ал.2 ЗДвП. Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин
посредством доказателствата и доказателствените средства, коментирани по –
горе, от които се доказва и неговата обективна страна.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпление по чл.343 ал.3 б.„а“ във вр. с ал. 1 б.“б“ във вр. с чл.342 ал.1 НК във вр.с чл.20 ал.2 и чл.119 ал.2 от Закона за движението по пътищата и
вината на подсъдимия в извършването му, се явява доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на престъплението
по чл.343 ал.3 б.„а“ във вр. с ал. 1 б.“б“ във вр. с чл.342 ал.1 НК, следваща
от предвидената в закона наказуемост, е висока: предвидено е наказание лишаване
от свобода от една до шест години, т.е престъплението е „тежко” по смисъла на
чл.93 т.7 НК, с относително висок специален минимум и с относително висок специален
максимум, както и съобразно чл.343г НК е предвидено кумулативно налагане на
лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК, с възможност за налагане и на лишаване
от право по чл.37 ал.1 т.6 НК. Следва обаче да бъде подчертано, че към
настоящия исторически момент, престъпленията против транспорта се отличават
като цяло със завишена и актуална обществена опасност, ставайки причина за
разнообразни отрицателни последици върху обществените отношения, защитени от Правото.
Българското общество е изключително чувствително по темата с пътнотранспортните
произшествия, като Законодателят нееднократно, през последните години е внасял
промени в уредбата на наказателната отговорност на престъпленията по Глава ХІ,
Раздел ІІ от Особената част на НК – по посока на завишаване на нейните
параметри. Ето защо, съвкупно преценено, обществената опасност на извършеното
от подсъдимия деяние, се определя като висока.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Д.Х.С., следваща от представената по делото справка за съдимост, е
ниска. Същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност на
основание чл.78а НК. Видно от представената справка за нарушител от региона,
налице са предходни, влезли в сила административни наказания за нарушения на
ЗДвП. Съобразно представените характеристични данни, подсъдимият се ползва с
много добро име по местоживеене, не са налице данни, че контактува с лица от
криминалния контингент, както и че злоупотребява с алкохол или наркотични
вещества, работи като управител на „ДИРА 76“ ООД. Следователно, съвкупно
преценено, личната му обществена опасност следва да бъде определена като ниска.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът взе предвид:
-
чистото съдебно минало
-
добрите характеристични данни
-
поведението на подсъдимия след настъпване на ПТП – предложил да
транспортира пострадалото дето до лечебно заведение /макар и възпрян в това от
страна на св.М./, сигнализирал за инцидента по ЕЕН 112.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство Съдът взе предвид това, че на Ц.И.Р. са причинени повече от едно
увреждания, квалифицируеми като средна телесна повреда, а това не само
надвишава значително необходимия съставомерен минимум за наказателна
отговорност по чл.343 ал.3 б.„а“ във вр. с ал. 1 б.“б“ във вр. с чл.342 ал.1 НК, но и е довело до по-сериозни последици за здравето на *** пострадала.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е формален превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, при висока степен на обществена опасност на
деянието и ниска – на дееца. Не са налице юридически аргументи в полза на
определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, тъй като не е налице нито
изключително по характера си, нито – многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено наказание /лишаване от
свобода/ да се явява несъразмерно тежко. Ето защо Съдът прецени, че наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определено при условията на чл.54 НК и
следва да бъде в минимума, предвиден в чл.343 ал.3 б.„а“ НК. Основен довод в
тази насока е решителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
техния характер, сочещ на това, че подсъдимият се отличава с ниска степен на
обществена опасност, както и че целите на наказанието могат да бъдат сполучливо
постигнати и с минимално предвидения размер на наказанието лишаване от свобода;
наред с това, за тяхното постигане не е наложително С. да изтърпи наказанието
лишаване от свобода ефективно, поради което и при съобразяване наличието на
другите предпоставки по чл.66 ал.1 НК, Съдът намира, че същото следва да бъде
отложено за срок от три години. Що се отнася до наказанието лишаване от право
да управлява МПС, което съобразно чл.343г НК следва да бъде наложено
кумулативно, Съдът съобрази, че същото следва да надвишава размера на
наказанието лишаване от свобода и да бъде за една година и шест месеца, предвид
високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, тежестта на
причинения престъпен резултат и предходните административни наказания за
нарушения на ЗДвП, сочещи на недостатъчното зачитане на правилата за движението
по пътищата.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна подсъдимия Д.Х.С. ЕГН: ********** за виновен в това, че на
26.10.2017г. в гр. ***, при управляване на моторно превозно средство - л. а.
"***", peг. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата, както следва:
-
чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“;
-
чл.119 ал.2 от Закона за движението по пътищата – „При заобикаляне на
спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото
пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му
позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци“
и по непредпазливост причинил на Ц.И.Р.
*** средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на контузия в лицевата
част на главата, счупване на скули и горна челюст, избиване на първи, втори и
трети горни десни зъби и счупване на
короната на първи горен ляв зъб, което довело до трайно затрудняване на дъвченето
и говоренето, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по
чл.343 ал.3 б.„а“ във вр. с ал. 1 б.“б“ във вр. с чл.342 ал.1 НК във вр.с чл.20
ал.2 и чл.119 ал.2 от Закона за движението по пътищата, поради което и на
основание чл.343 ал.3 б.„а“ във вр. с ал. 1 б.“б“ във вр. с чл.342 ал.1 НК във
вр.с чл.20 ал.2 и чл.119 ал.2 ЗДвП вр.чл.54 НК го осъди на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК отложи за срок от
ТРИ ГОДИНИ, както и на основание чл. 343г вр. чл.343 ал.3 б.„а“ във вр. с ал. 1
б.“б“ във вр. с чл.342 ал.1 НК във вр.с чл.20 ал.2 и чл.119 ал.2 ЗДвП -
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като
на основание чл.304 НПК го оправда в частта на обвинението за допуснати
нарушения на правила за движението по пътищата, по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, чл.5
ал.2 т.1 ЗДвП, чл.15 ал.1 ЗДвП, чл.20 ал.1 ЗДвП, чл.116 ЗДвП чл.119 ал.1 ЗДвП.
Така определените и наложени
наказания Съдът приема за съответстващи на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчни по своя вид и размер, щото да
способстват за поправянето и превъзпитанието на всеки от подсъдимите. Наред с
това, изпълнени се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да
бъде справедливо, както и да е съответно на извършеното престъпление.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК, Д.Х.С. ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените разноски, както следва: 1638,48лв. /хиляда шестстотин
тридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ***
и 731,60 лв. /седемстотин тридесет и един лева и шестдесет стотинки/ - по
сметка на РС – ***, във връзка с изготвени и докладвани експертни заключения по
делото.
Върху тези мотиви, Съдът основава
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: