Р Е Ш
Е
Н
И
Е
№...
гр. ВРАЦА, 14.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд наказателно отделение
в публичното заседание на 14.03.2019 година,
в състав:
Председател: Лидия Крумова
Членове:
Иван Маринов
Снежана Наумова
в
присъствието на:
прокурора секретар
Галя Емилова
като
разгледа докладваното от съдия Наумова
ВЧН дело N`89 по описа за 2019 год.
За да се
произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на Глава Двадесет и първа НПК.
Образувано въз основа на въззивна жалба от частните тъжители и граждански
ищци Н.Т.Т. и Т.Н.Н., чрез повереника им-адв. А.Б. от САК, против протоколно определение
от 23.01.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по НЧХД №
614/2018 г. по описа на ВРС по пункт 1 и пункт 3 от тъжбата, на основание чл.
289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.6 от НПК.
Основните доводи в жалбата са срещу извода на районния съд за наличие на
предпоставките по чл. 24, ал.1, т.6 от НПК. Твърди се, че в случая подсъдимия П.Т.П.
е осъществил в съвкупност няколко деяния - нарушаване на обществения ред,
унищожаване и повреждане на чуждо имущество и причиняване на три броя телесни
повреди. Посочва се, че издаденото от кмета на Община Враца наказателно
постановление за инцидента визиран в тъжбата касае нарушаване на обществения
ред, докато с нея се поддържа обвинение за причинени телесни повреди по смисъла
на НК. Поради това се оспорва поставянето на знак за равенство между
проведеното административно наказателното производство и наказателното такова. Излагат
се твърдения, че няма идентичност между деянието, което е било санкционирано по
Наредбата на Община Враца и деянията, с които са причинени телесни увреждания. На
следващо място се излагат доводи, че в мотивите на атакуваното определение
съдът се е позовал на постановление, без да излага аргументи кой е неговия
автор, пренебрегвайки съдържанието на закона, който е имал предвид
постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство.
Наличните по делото данни сочат ясно, че при конкретната фактология няма
нарушение на принципа "-"nе bis in idem". На основание изложеното се прави искане за
отмяна на определението за прекратяване на наказателното производство като
неправилно и незаконосъобразно.
В разпоредително заседание от 05.03.2019 г. по реда на чл. 327 НПК съдът е
намерил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо
провеждането на съдебно следствие.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция повереника на частните
тъжители и граждански ищци изцяло поддържа въззивната жалба, препращайки към
изложените в нея доводи.
Защитника на подсъдимия сочи, че атакуваното определение е постановено в
съответствие със закона и следва да бъде оставено в сила. В тази насока
защитника се спира на идентичността на субекта на административнонаказателното
дело и на образуваното наказателно частен характер дело. На следващо място се
позовава върху идентичността на фактическите обстоятелства приети с
постановлението на кмета на Община Враца и тези изложени в сезираща тъжба. На това основание се приема,
че с образуването на второто наказателно производство е нарушен принципа "-"nе bis in
idem" и единствената възможност за първоинстанционния съд е била да
прекрати второто по ред производство.
Врачански окръжен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно
правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по тъжба на Н.Т.Т., П.С.Г. и Т.Н.Н.
против П.Т. *** за престъпление по чл. 130, ал.2 НК. В тъжбата е посочено, че
на 26.04.2018 г. след излъчен по местната кабелна телевизия опровергаващ материал, че тъжителите с ремонтни работи
нарушават тишината и спокойствието на подсъдимия- техен съсед, последният
нападнал тъжителката П.Г. с бухалка. В нейна защита се намесили Н.Т.Т. - съпруг
и Т.Н.Н. - свекър. Отблъсквайки защитата им, подсъдимият им нанесъл удари, с
които причинил телесни увреждания описани в приложените медицински удостоверения.
По време на конфликта тъжителят Н.Т. уведомил полицията за инцидента.
Тъжителят Н.Т. подал жалба до прокуратурата, която след извършена проверка
с постановление от 31.05.2018 г., е отказала образуването на досъдебно производство,
тъй като данни по делото сочат на извършено престъпление, което се преследва по
реда на частното обвинение.
След отказа на прокуратурата тримата тъжители подали тъжба в РС-Враца, въз
основа на която е образувано НЧХД № 614/2018 г. С определение № 659/19.06.2018
г. е даден ход на тъжбата и делото насрочено в съдебно заседание. След
провеждането на две заседания и събирането на гласни и писмени доказателства е
установено, че на 24.04.2018г. по повод подадения от Н.Т. сигнал до полицията,
местопроизшествието е посетено от дежурни полицаи от РУ-Враца, които съставили
акт с бланков № Д 0744607 от същата дата, а въз основа на него било издадено НП
№ АПИО-334/11.05.2018 г. на кмета на Община Враца против подсъдимия П. за това,
че на 26.04.2018 г., около 22.10 часа в с. *** на ул. ***извършва действия,
противоречащи на добрите нрави и норми за морал и поведение, като предизвиква
скандал с Т.Н.Н. и Н.Т.Т., с което е нарушил Наредба за осигуряване на обществения
ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на
Община Враца. С постановлението на подсъдимия е наложена глоба в размер на 50
лв. От приложените писмени доказателства е видно, че НП не е обжалвано, влязло
е в сила на 06.06.2018 г. и наложената глоба е изплатена от санкционираното
лице.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства и направено искане
от страна на защитника на подсъдимия, с атакуваното определение РС-Враца е прекратил
наказателното производство по пункт 1 и 3 от тъжбата, касаещ обвинението против
подсъдимия за нанесени телесни увреждания на инкриминираната дата на частните
тъжители Н.Т.Т. и Т.Н.Н., поради нарушаване на принципа "nе bis in
idem". Приел е, че с образуването и
провеждането на наказателното
производство по НЧХД № 614/2018 г. ще се допусне повторение на наказателни
процедури, първата от които е приключила с влязъл в сила съдебен акт. Изводът
на РС е обоснован и законосъобразен.
В задължителните указания на ТР
№ 3/2015 г. на ОСНК подробно е разяснена забраната окончателно осъдено или
оправдано лице не само да бъде наказано повторно за същото деяние, но и да бъде
съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Именно за това с
чл. 4, § 1 от Протокол № 7 са предвидени гаранции. Те са в смисъл, че след
приключване на наказателна процедура с влязъл в сила съдебен акт никой не може
да бъде застрашен от ново наказателно преследване или наказан за същото
нарушение. Въведено е изискването постановения първи по време акт да има
окончателен характер и с него да е разрешен правен спор по конкретно деяние,
независимо дали е административно нарушение или престъпление. Без значение е и
вида на акта - наказателно постановление, съдебно решение, присъда, определение
за прекратяване. Без значение е и характера на акта, т.е. дали е оправдателен
или осъдителен.
От значение за прилагането на
принципа е изясняване на въпроса за идентичност на субекта в двата наказателни
процеса. Приложено спрямо конкретния случай няма съмнение, че както по
административнонаказателното производство, така и това по образуваното НЧХД субекта
на санкционираното деяние е един и същ - подсъдимия П.Т.П..
Съобразно задължителните
указания, дадени с ТР, за да се прецени дали е нарушен принципа "nе bis in
idem", съдът е задължен да отговори на два въпроса, а именно: налице ли е
фактическа идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна
на осъщественото от П. поведение и дали
дублиращите се производства имат характеристиките на наказателни.
В конкретния казус, от
депозираната от частните тъжители тъжба, наказателно постановление № АПИО-334/11.05.2018 г.
на кмета на Община Враца и показанията на св. С.Ц.К. - актосъставител,
депозирани при разпита му в с.з. на 01.10.2018 г., несъмнено се установява, че
се касае за едно и също деяние извършено от подсъдимия. Фактическите описания в
посочените документи визират едно и също място - с. ***, пред дома на тъжителите на ул. ***, по едно и
също време - около 22.00 часа, при
идентичност на обстановката, а именно предизвикан от подсъдимия скандал по
повод телевизионен материал излъчен по местния кабелен оператор, при който
деецът е предизвикал скандал и нанесъл удари с бухалка на двамата частни тъжители.
Единственото различие е, че по време на административнонаказателното
производство не са били известни вида и характера на причинените на двамата
частни тъжители травматични увреждания.
Европейския съд по правата на човека, в своята последователна практика е
приел, че съдът при решаване на въпроса за приложението на принципа следва да
се абстрахира напълно от правната характеристика на правонарушение и да ползва
при преценката си, като единствена отправна точка идентичността на фактите.
По настоящето дело, фактите въз основа на които е наложена глоба по
административен ред на подсъдимия П., се
състоят в извършването на действия противоречащи на добрите нрави и норми за
морал и поведение. В съдържанието на тези понятия, местния законодателен орган
е включил и неприлични изрази, оскърбително
отношение и държание към гражданите и органите на властта или предизвикване на
скандал, сбиване и други действия, с които се нарушава обществения ред и
спокойствие. Именно в този смисъл са поясненията на св. К., който при разпита
си в хода на първоинстанционното съдебно следствие е посочил, че основанието за
съставяне на акт за административно нарушение, въз основа на който е издадено и
наказателното постановление е нанасянето на побой от страна на П. на двамата
частни тъжители. Предвид изложеното се налага извода, че частното обвинение
обхваща изцяло фактите от административното нарушение, поради което те следва
да се считат по двете производства за едни и същи по смисъла на чл. 4 от
Протокол № 7.
При
отговора на втория въпрос - дали
дублиращите се производства имат характеристиките на наказателни, същия е
положителен. На първо място следва да се отбележи, че съгласно указанията на
ТР, правните понятия "наказателно обвинение" и "наказателно
производство", с които борави Конвенцията, не препращат към стриктното им
значение по националното законодателство, а имат собствено автономно значение. Тези термини следва да се разбират в
контекста на утвърдените в практиката на ЕСПЧ принципи и съгласно възприетото
от Съда тълкуване, независимо от вложения в тях смисъл по националното право,
който може да е различен. Това означава, че по националното законодателство
едно нарушение може да бъде окачествявано като административно, дисциплинарно, данъчно или "смесено", но
да не съвпада с изискванията на Конвенцията. Като опорни
точки за необходимата преценка въведени от ЕСПЧ са критерии "Енгел":
квалификация на деянието по националното право, характер и естество на
нарушението и вид и тежест на предвиденото наказание. В ТР № 3/2015 г. на ОСНК
на ВКС изрично е указано, че за приложението на чл. 6, § 1от ЕКПЧ и чл. 4 от
протокол № 7 е достатъчно и само един от признаците да отговаря на
характеристиките на наказателно обвинение.
Действително, че по нашето
законодателство нарушението на обществения ред не е криминализирано, какъвто е
разглеждания случай, но следва да се има предвид, че първия критерий
"Енгел" е формален и няма решаващо значение за извода, дали съответното
производство има наказателен характер по смисъла на Конвенцията и Протокол № 7.
При
анализа на втория критерий - характер и естество на нарушението, е необходимо изследване на вида
на защитените обществени отношения, обект на нарушението, както и кръгът на
адресати на съответната разпоредба. В случая, с посоченото по-горе наказателно
постановление, съгласно текстовото описание на нарушението, подсъдимият е
извършил действия, противоречащи на добрите нрави и норми за морал и поведение,
с които си действия е изпълнил съдържанието на чл. 2, т.5 от Наредба за
осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на
Община Враца, приета
с решение № 529 по протокол № 43 от 30.07.2013
година на Общински съвет- Враца, изм.и доп.с решение№640/28.01.2014г.на
ОбС-Враца, изм.и доп.с решение№ 1095/25.08.2015г.на ОбС-Враца, изм.и доп. с
решение № 225/ 26.07.2016г. на ОбС-Враца, съгласно която се забранява извършването на неприлични и
непристойни действия, нарушаващи обичайните норми за морал и поведение по
улици, площади и други обществени места, както и неприлични изрази,
оскърбително отношение и държание към гражданите и органите на властта или
предизвикване на скандал, сбиване и други действия, с които се нарушава обществения
ред и спокойствие. Наредбата има за цел да защити обществените отношения
свързани с обществения ред и спокойствие в Общината, които отношения са
защитени и от наказателно правни норми. Разпоредбите на Наредбата са насочени
към всички лица, а не само към определен кръг специфични субекти, т.е. същата е
всеобхватна, което е типична характеристика на наказателното обвинение. Целта
на предвидената в Общинската наредба санкция е наказване и възпиране на
санкционираните субекти, какъвто характер и цел имат предвидените в НК
наказания.
Действително, че при преценката на третия критерии "Енгел"
относно вид и тежест на наказанието се установява, че не е налице припокриване в санкционната част между административно
наказателното производството и наказателното такова що се отнася до тежестта, но
следва да се има предвид посоченото
по-горе, че за да се приеме че проведеното и приключило
административнонаказателно производство има характера на наказателното
обвинение е достатъчно да е налице само един от признаците.
В настоящия случай предвид установеното, че съгласно втория критерий
"Енгел", проведеното административнонаказателно производство по
естеството си представлява наказателно такова, изводите на Районният съд за
прекратяване на наказателното производство по пунктове 1 и 3 от тъжбата на
частните тъжители се явява правилен и
законосъобразен.
С изложените до тук аргументи въззивния съд е отхвърлил като неоснователни възраженията на защитата, че предметите на
административнонаказателното и наказателното производства са различни, не се
отнасят до едни и същи деяния и няма нарушение на принципа"non bis in
idem".
С въззивната жалба се прави и второ възражение. То е в смисъл, че в
разпоредбата на чл. 24 от НПК са изложени изчерпателно случаите, в които наказателното
производство може да бъде прекратено. Конкретно в ал.1, т.6 от същия текст,
изброявайки наличието на постановени актове по предшестващи по време
производства и даващи основания за прекратяване, когато е посочил като вид
акт "постановление", законодателят
е имал предвид постановление на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, а наказателното постановление, с което е санкциониран подсъдимия
от кмета на Община Враца, няма такъв характер или иначе казано, този акт на
общинската администрация не попада в обсега на чл. 24, ал.1, т.6 НПК.
Въззивната
инстация намира, че релевирания от повереника на частните тъжители довод е
неоснователен. В ТР № 3/2015 г., в т.1.1 изрично е посочено, че според изискванията на чл.
4 от Протокол № 7 към Конвенцията когато приключилото първо по ред
административнонаказателно производство има наказателен характер по смисъла на чл.
6, § 1 от ЕКПЧ, както е възприето и в случая, винаги съставлява процесуална пречка за образуване и
провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото
деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК. Невключването на
проведеното административнонаказателно производство в обсега на действие на чл.
24, ал.1, т.6 НПК пряко се конфронтира с принципа ne bis in idem.
Със същото ТР е
прието, че прекратителен ефект върху наказателно производство, образувано в
нарушение на правилото ne bis in idem срещу лице, по отношение на което за
същото деяние е било проведено административнонаказателно производство с
характер на наказателно по смисъла на Конвенцията, може да бъде постигнат
директно на основание чл.
4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. И тъй като липсва изрична процедура в
процесуалния закон, правилото на чл. 4
следва да се прилага по най-близкия процесуален ред, който е уреден в чл. 24,
ал.1, т.6 НПК.
Предвид на
изложените съображения, обжалваното определение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 338 НПК, ВрОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 23.01.2019 г.,
постановено по НЧХД № 614/2018 г. по описа на ВрРС, с което е прекратено
наказателното производство по отношение на П.Т.П. *** за извършено престъпление
по чл. 130, ал.2 НК, причиняване на телесни повреди на частните тъжители Н.Т.Т.
и Т.Н. *** .
Решението е
окончателно.
Председател:
1.
Членове:
2.