Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 30.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 63 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й.С.Д. ЕГН ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление № 08-11/06.02.2020г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/,със седалище в гр.Бургас,с което на жалбоподателя на основание чл.88 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева за това,че на ***.2019г. в 23.30ч. на ***,в землището на с.***,район „***“ лицето Й.С.Д. не предоставя документите си при поискване от контролните органи на ИАРА,с което препятства извършването на проверка-нарушение по чл.88 от ЗРА.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично като твърди,че не е предоставил на контролните органи от ИАРА личната си карта,тъй като според него личната карта се предоставя единствено на органите на полицията,ако я поискат.Жалбоподателя оспорва и фактическата обстановка отразена в АУАН,като твърди,че му е вменено нарушение което той не е извършил.
Въззиваемата страна–ИАРА гр.Бургас се представлява от юрисконсулт С.Илчева,който моли наказателното постановление да бъде потвърдено,като излага аргументи в тази насока.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателстквен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа страна:
На ***.2019г. в 23.30ч. свидетелите Г.А.Я.,Ж.П.Ж. и С.К.Б. служители в сектор „Рибарство и контрол“ гр.Добрич към ИАРА извършвали нощна проверка на ***,в землището на с.***,район „***“,като е констатирано,че жалбоподателя извършва любителски риболов.Служителите на ИАРА,след като са се легитимирали като контролни органи,поискали от жалбоподателя да представи лична карта с цел съставяне на АУАН,но жалбоподателят отказал да я представи.Свидетеля Г.Я. уведомил служителите на Гранична полиция за случая и дежурен служител се отзовал на място и поискал от жалбоподателя представянето на лична карта.Жалбоподателя представил личната си карта и свидетеля Г.Я. му съставил акт за възпрепятстване на проверката.Акта бил предявен и връчен на нарушителя.В показанията си разпитания в съдебно заседание свидетел Д. С.Д.-барт на жалбоподателя твърди,че заедно с брат си са били същата вечер на *** и са били проверявани от контролни органи на ИАРА.Св.Д. не отрича в показанията си,че служителите на ИАРА са изискали от жалбоподателя да представи лична карта,но той им отказал с мотив,че има орган който проверява личните карти.След като били уведомени служители на Гранична полиция,които ипристигнали на място жалбоподателя представил личната си карта и тогава му бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 08-11/06.02.2020г. от Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/,със седалище в гр.Бургас,с което на жалбоподателя на основание чл.88 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева за това,че на ***.2019г. в 23.30ч. на ***,в землището на с.***,район „***“ лицето Й.С.Д. не предоставя документите си при поискване от контролните органи на ИАРА,с което препятства извършването на проверка.-нарушение по чл.88 от ЗРА.Личната карта е предоставена след съдействие от ГПУ Каварна.
Наказателното постановление е връчено на 28.02.2020г.,а е обжалвано на 05.03.2020г.
Тези обстоятелства се доказват ,както от показанията на свидетелите,така и от приетите по делото писмени доказателства.
С оглед на така установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.Разгледана по същество е неоснователна.
За да приеме горната фактическа обстановка,съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО,както и на разпитания в с.з. св.Д.Д.,които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай.Съдът възприема показанията им,защото разгледани в тяхната съвкупност,дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни,последователни,изчерпателни,логични и кореспондират с установеното по делото.В този смисъл съдът кредитира посочените гласни доказателства,като кредитира и неоспорените писмени такива,доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин,допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка.Всички тези доказателства са безпротиворечиви,взаимно допълващи се в логична връзка и последователност,едно спрямо друго,поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.
В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП.Актът е съставен в давностния срок,считано от деня на извършване/откриване на нарушението,а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му,но също в давностния такъв,така,че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта.Акта е предявен на жалбоподателя,но същия отказва да го подшише,като отказът е удостоверен с подписа на двама свидетели в съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН.При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН,съответно издаването на НП,административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока.
АУАН и НП са съставени ,съответно издадени от длъжностни лица,в рамките на определената им компетентност.
Както АУАН,така и НП съдържат всички изскуеми от закона реквизити.В акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН,а при издаването на НП-тези на чл.57 от ЗАНН.Както в акта,така и в НП са посочени датата и мястото на нарушението.В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя,посочени са устно и изчерпателно конкретните обстоятелства,при които е извършено административното нарушение,т.е. нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено.Самото нарушение е описано както словесно,така и с посочване на правната му квалификация.АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние.Посочената от АНО квалификация на нарушението,кореспондира с установеното от фактическа страна.Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.88 от ЗРА,която норма е и санкционна.Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице,за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП,ето защо издаденото НП е законосъобразно.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира,че е правилно,а довода на жалбоподателя в обратна насока за неоснователен.
Анализът на събраните доказателства води до категоричен и безспорен извод,че жалбоподателят е извършил вмененото административно нарушение по чл.88 от ЗРА.По силата на тази разпоредба лицата са длъжни да не препятстват проверките,извършвани от контролните органи на ИАРА.Смисловното значение на глагола „препятствам“ е усложнявам,затруднявам дадена дейност или лице.Ето защо е достатъчно самото създаване на пречки за осъществяване на проверка.По правило всеки контролиран субект е длъжен да съдейства на проверяващите длъжностни лрица и да изпълнява техните разпореждания.В частност това задължение е регламентирано в чл.29 от ЗРА.С оглед разпоредбата на чл.29 от ЗРА при проверка на проверяваното лице е съществувало задължението да съдейства на служителите на ИАРА при изпълнение на служебните им задължения по опазване на рибните ресурси,доколкото се установява,че е ловил риба.Законодателят не е предвидил изрично в какво следва да се състои това съдействие,но при всички случаи това предполага при проверка проверявания да представи заверен заверен риболовен билет или други лични документи,а при изискване да представи уредите и средствата за риболов на проверяващите.,личните си данни и др.В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели става ясно,че действията на жалбоподателя са се изразили в следното: непредставяне на документ за самоличност.Тези действишя на жалбоподателя установени категорично от тримата преки очевидци-свидетели на АНО,очевидно са целели препятстване на проверката и имат за резултат обективна невъзможност за извършване на контрол от компетентните държавни органи.По този начин с противоправното си поведение от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото нарушение по чл.88 от ЗРА,поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата административна отговорност.
Налице е и субективния признак,нарушението е виновно извършено-умишлено,доколкото жалбоподателя е следвало да знае изискванията при улов на риба и да съобрази поведението си с тях.
Предвид изложените съображения,според съда,правилно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него административно нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочената в правната норма размери,съобразени с извършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител,с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,довели до извършване на нарушението.Безспорно е установено от доказателствата по делото,че наказания е извършил действие,което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение.
За конкретното нарушение е предвидено налагане на глоба от 1000 до 2000 лева.Наложеното на жалбоподателя наказание е определено правилно по вида си,съобразно приложимия санкционен състав-чл.88 от ЗРА.Настоящия съдебен състав намира,че размерът на глобата е правилно определен от административно наказващия орган.На жалбоподателя е наложена глоба в предвидения минимален размер,поради което НП не може да търпи корекция относно наказателната част,досежно размера на наказанието.
Що се отнася до преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН,то това е едно изключение от общото правило,визирано в ЗАНН,че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание.Преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален,предвиден в закона ред,а именно-при наличието на основанията по чл.28 от ЗАНН,да не наложи наказание и да отправи предупреждение,от което произтичат определени законови последици.В случая не е налице и хипотезата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН.Преценката за „маловажност“ следва да се прави въз основа на всички установени по делото факти,касаещи вида на нарушението,начина на извършване,вредните последици,продължителността на противоправното поведение и други,които от своя страна обуславят по-ниската степен на обществена опасност на това нарушение,в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.Начинът по който нарушителят е извършил нарушението не се отличава по нищо от обичайния начин на извършване на нарушения от същия вид.В случая деянието,обявено от чл.88 от ЗРА за наказуемо,е препятстване проверките извършвани от контролните органи.Деянието не е резултатно,за да имат значение липсата или незначителността на вредните последици.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 предл.1 от ЗАНН,Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-11/06.02.2020г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/,със седалище в гр.Бургас,с което на Й.С.Д. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.88 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева за това,че на ***.2019г. в 23.30ч. на ***,в землището на с.***,район „***“ лицето Й.С.Д. не предоставя документите си при поискване от контролните органи на ИАРА,с което препятства извършването на проверка-нарушение по чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: