Определение по дело №63/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 282
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20207170700063
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282

   гр.Плевен, 12.02.2020 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм.дело №63/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по жалба от Б.В.С. ***, чрез адв.Г.Г. от САК, срещу мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на и.ф.Председател на Районен съд Варна.

В жалбата се сочи, че на 19.12.2019г. е изпратил по пощата заявление за достъп до обществена информация до Председателя на РС-Варна, което е получено на 23.12.2019г., видно от приложена обратна разписка. Твърди се, че по заявлението следва да се отговори най-късно до 06.01.2020г. Твърди се още, че до момента на подаване на жалбата не е получил никакъв отговор, което представлява мълчалив отказ, подлежащ на обжалване в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Счита се, че отказът е незаконосъобразен, тъй като не е спазена изискуемата форма-писмена, както и е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като законово изискване е предоставянето или отказът за достъп до обществена информация да е мотивиран. В заключение се моли да бъде отменен оспорения отказ за предоставяне достъп до обществена информация и същата да бъде предоставена в поисканата форма. Претендират се разноски.

С изпращането на жалбата в Административен съд Плевен е представена административната преписка, образувана по подаденото от С. заявление за достъп до обществена информация, вкл. Решение от 09.01.2020г. за предоставяне на частичен достъп до обществена информация.

В изпълнение на определение на съда, със становище вх.№526/29.01.2020г. от Б.С., чрез адв.Г., е посочено, че е получил Решение от 09.01.2020г. на и.ф.Председател на РС-Варна, с което му е предоставен частичен достъп до обществена информация. Посочено е още, че с получаването на търсената информация правният му интерес от оспорване на мълчалив отказ е отпаднал, поради което делото следва да бъде прекратено с оттегляне на жалбата. Сочи се, че тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото, се претендират разноски. В тази връзка се твърди, че заявлението за достъп до обществена информация е получено в РС-Варна на 23.12.2019г. и съобразно срокът по чл.28 ал.1 от ЗДОИ произнасяне е следвало да има до 06.01.2020г. Не се приема обстоятелството, че заявлението е регистрирано на 30.12.2019г., тъй като това не отговаря на основен принцип на административния процес, а именно бързина и процесуална икономия. Твърди се още, че жалбата срещу мълчалив отказ е изпратена по пощата на 07.01.2020г. и е получена в РС-Варна на 09.01.2020г., когато е и издадено решението за частичен достъп до обществена информация, което му е изпратено по ел.поща на 10.01.2020г. В тази връзка се счита, че към момента на подаване на жалбата е бил налице правен интерес от търсената защита, тъй като все още не е имало произнасяне на административния орган. Счита се, че разноски се дължат по арг. от чл.143 ал.2 от АПК, доколкото с постановяване на решението за частичен достъп след срока за произнасяне последиците за ответника са същите като оттегляне на оспорения административен акт. В заключение се моли производството по делото да бъде прекратено и да се присъдят сторените разноски, съгласно списък на разноските. Видно от приложения списък по чл.80 от ГПК се претендират разноски в размер на 10лева държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие по чл.38 от ЗА.

             Съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 и ал.3 от АПК, при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. Оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба.

            Видно от депозираното от адв.Г. становище е, че оспорващият оттегля жалбата като счита, че с получаване на търсената информация правният интерес от оспорване на  мълчалив отказ е отпаднал, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено. Последното по същество представлява десезиране на съда от разглеждане на административноправния спор, поради което са налице условията на чл.155 ал.1 и ал.3 и чл.159 т.8 от АПК и подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

            При този изход на делото и на основание чл.143 ал.4 от АПК, на оспорващия не се следват разноски, а посочената от С. разпоредба на чл.78 ал.2 от ГПК не се прилага, доколкото в АПК има специални правила за присъждане на разноски.

За пълнота и за сведение на ответника следва да се посочи, че в действителност заявлението на С., подадено по реда на ЗДОИ и адресирано до Председателя на РС-Варна, е получено по пощата на 23.12.2019г. от М.И., но е регистрирано едва на 30.12.2019г. с рег.№15 от същата дата. В действителност в ЗДОИ не е разписан конкретен срок, в който следва да се регистрира заявлението, но добросъвестното изпълнение на законовите задължения изисква това да стане още същия ден или на следващия ден. Това е така, тъй като срокът за произнасяне по чл.28 ал.1 от ЗДОИ започва да тече именно от датата на регистриране на заявлението. Да се приеме противното тълкуване, означава задълженият субект да може по своя преценка да регистрира заявлението на избрана дата, различна от датата на подаването му, с което на практика поставя в невъзможност заявителя да разбере в какъв срок следва да има произнасяне по искането му. В подкрепа на този извод е и регламентираното във Вътрешните правила за предоставяне на обществена информация при РС-Варна, публикувани на ел.страницата на съда. Съгласно т.7 от същите, писмените заявления се регистрират в деня на тяхното постъпване, като това правило се отнася и за получените по пощата или на официален имейл адрес на съда.  В конкретния случай, заявлението е получена на 23.12. 2019г., но доколкото няма данни за час, и тъй като следващия ден е официален празник, то същото е следвало да бъде регистрирано най-късно в първия работен ден, а именно 27.12.2019г. Следователно срокът за произнасяне по чл.28 ал.1 от ЗДОИ е изтекъл на 10.01.2020г. Именно в този срок, на 09.01.2020г. е издадено решението за частичен достъп до обществена информация. Т.е. ответникът не е станал причина на образуване на настоящето съдебно производство.

Воден от гореизложеното и на основание чл.159 т.8 във връзка с чл.155 ал.1 и ал.3 от АПК и чл.143 ал.4 от АПК, съдът

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.В.С. ***, чрез адв.Г.Г. от САК, срещу мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на и.ф.Председател на Районен съд Варна по заявление по реда на ЗДОИ, получено по пощата на 23.12.2019г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №63 по описа за 2020г. на Административен съд-Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на оспорващия Б.В.С. ***, чрез адв.Г. от САК, за присъждане на разноски, представляващи внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие по чл.38 от ЗА.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Плевен, в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се  изпрати на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: