Решение по дело №194/2023 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2023 г. (в сила от 16 октомври 2023 г.)
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20237250700194
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш      Е       Н       И       Е

 

№ 136                                            16.10.2023 година                 гр. Търговище

                  

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд Търговище                                                

на шестнадесети октомври             две хиляди двадесет и трета година

в  публично  заседание в следния касационен състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

АЛБЕНА СТЕФАНОВА

                                                                          

секретар : Ивалина Станкова

прокурор:

като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова АД  номер №20237250700194      по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 88 от Изборния кодекс ИК.                                                    

Образувано е по жалба от инж.М. Б., действаща в качеството на Кмет на Община Попово съгласно Заповед №З-23-669/25.09.2023г. на Кмета на Община Попово, против Решение №86/04.10.2023г. на ОИК – Попово, потвърдено с решение №2625-МИ от 09.10.2023г на ЦИК, с което разпоредено на Кмета на община Попово, да извърши необходимите действия за премахване на агитационните материали, поставени в нарушение на Заповед №З-23-674/26.09.2023 год. на Кмета на община Попово. В жалбата се сочи, че решението на ОИК - Попово е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено. Според жалбоподателя решението е и нищожно, като в случай че не бъдат разкрити белезите за тази нищожност, то следва да бъде отменено като унищожаемо и незаконосъобразно. Основните съображения в жалбата са следните: 1/ противоречие между обстоятелствената част на решението на ОИК и констативния протокол за извършената проверка, тъй като в решението били изложени допълнителни данни относно агитационните материали, като и те според жалбоподателя не са достатъчни за точната идентификация на подлежащите на премахване агитационни материали. Изтъква се, че това противоречие между съдържанието на доказателствените средства и обстоятелствената част на административния акт, води до невъзможност да се установи начина за получаване на информацията и достоверността й, съответно влияе върху законосъобразността на решението; 2/ липса на точно идентифициране на посочените като нерегламентирано поставени агитационни материали, което правело невъзможно изпълнението на решението. Докато в протокола се сочели бройките на залепените плакати по улици, то в оспореното решение липсвал такъв брой, а бил посочен броя на дървета, врати и електроразпределителни табла, върху които били поставени. Тази липса на яснота за местоположението на плакатите водела до невъзможност за задължения субект да разбере волята на ОИК и обектът бил неизяснен, което определяло обжалваното решение като нищожно; 3/ С оглед предходното се излагат съображения, че в конкретния случай ОИК предоставя в дискрецията и на преценката на кмета на община Попово идентифицирането на подлежащите на премахване агитационни материали, което можело да доведе до разширяване и превишаване на компетенцията му в разрез със законовите изисквания; 4/ по повод посоченото в обжалваното решение на ОИК - Попово, че агитационни материали са залепени на електрически табла, трафопостове и на метални заградителни платна на Летен театър - Попово, жалбоподателят счита, че кметът няма право да управлява чужда собственост, тъй като електрическите табла и трафопостовете са собственост на електроразпределително дружество, а металните заградителни платна на Летен театър - Попово, са част от сградата на Летния театър, който бил отдаден на концесия и за периода на отдаването му община Попово не можела да извършва действия по управление на същите. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от Изборния кодекс счита, че кметът на общината нямал право да предприема действия по отношение на агитационните материали, поставени върху обекти, управлявани и стопанисвани от други субекти, които биха могли и с конклудентни действия да дадат съгласие за поставяне на такива материали и това да не е доведено до знанието на кмета. Сочи, че съгласно принципа на служебното начало в административния процес е следвало ОИК да провери и установи чия собственост са обектите, върху които са поставени агитационни материали, и дали е налице дадено от собствениците съгласие за поставянето им. Липсата на такова изясняване довело според жалбоподателя до постановяване на незаконосъобразно решение, с което тази проверка се оставя за извършване от страна на адресата на решението. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощения от същия юрисконсулт на Община Попово П.Р., като и двамата поддържат изцяло жалбата като допустима и основателна. Считат, че е задължение на ответната ОИК да изследва въпроса за собствеността на обектите, върху които са поставени агитационните материали, и за наличието на съгласие от страна на собственика на тези обекти, когато са извън определените за целта места, включително и чрез осигуряване на възможност за участие в производството на лицето, чиито плакати са посочени в сигнала.

Ответникът по жалбата – Общинска избирателна комисия - Попово, се представлява от оправомощените за процесуално представителство по всички съдебни дела, съгласно Решение № 97/ 12.10.2023 година на ОИК – гр. Попово, лица – Г.Ц.И. - Председател на Общинска избирателна комисия гр. Попово, и Д.Д.К. – член на Общинска избирателна комисия гр. Попово. Същите определят жалбата като недопустима с аргумента, че процесното Решение № 86/ 04.10.2023 година веднъж е оспорено пред ЦИК, която с Решение № 2526 –МИ от 09.10.2023 година го е потвърдила, като считат, че решението на ЦИК е постановено на основание чл. 57, ал. 1, т.26а от ИК и съгласно чл. 58, ал. 1 от ИК тези решения на ЦИК са обжалваеми пред Върховен административен съд. В този смисъл въз основа на направена от тях справка в ЕДИС на ВАС изтъкват факта, че постановеното решение на ЦИК е обжалвано пред ВАС с жалба вх. № 14685/13.10.2023 година.  Затова молят за прекратяване на настоящото дело, а ако жалбата бъде счетена за допустима, молят за спирането му. В случай на допустимост на жалбата определят същата като неоснователна, тъй като установеният от ОИК факт, че местата на поставените в случая агитационни материали не съвпадат с предназначените за това места, е достатъчен за издаване на оспореното решение. Позовават се на чл. 16а от Наредба №1 от 2020г., приета от ОбС – Попово, с която се забранява поставянето на агитационни материали върху огради, улици, дървета, спирки, ел.табла, трафопостове и др., освен ако поставянето не е разрешено от закон, подзаконов нормативен акт или административен акт на Кмета на Общината.

По допустимостта на жалбата: съгласно чл. 88 ал.1 ИК „Решенията на ОИК може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение. Решението на ОИК, потвърдено с решение на Централната избирателна комисия, подлежи на обжалване по реда на чл. 98, ал. 2 от АПК пред тричленен състав на административния съд по местонахождение на съответната общинска избирателна комисия. В останалите случаи решението на Централната избирателна комисия се обжалва пред Върховния административен съд. Чл.88 ал.2 ИК гласи, че при обжалване на решенията на общинската избирателна комисия се прилага чл. 58 ИК. С оглед предвидената в чл. 88 ал.1 от Изборния кодекс ИК/ родова и местна подсъдност, и предвид факта, че оспореното решение на ОИК е било потвърдено с решение на ЦИК, компетентен да разгледа жалбата е тричленен състав на Административен съд – Търговище. В този смисъл е неоснователно направеното от ответната страна възражение за недопустимост на жалбата, подадена до АдмСТ. Дори и да е налице подадена от оспорващия жалба срещу решението на ЦИК до ВАС – факт, който се признава от оспорващата страна и се обяснява с даденото в решението на ЦИК указание за обжалваемостта му, в случая не е налице хипотеза по смисъла на чл. 88 ал.1 изр.посл.ИК, тъй като ЦИК е потвърдила оспореното решение на ОИК и тогава компетентен да се произнесе по жалбата срещу решението на ОИК, потвърдено с решение на ЦИК, е административният съд по местонахождението на ОИК, а това напълно съответства и на принципното правило на чл. 98 ал.2 изр.2 АПК. Визираната от ответната страна хипотеза на обжалване на решенията на ЦИК по чл. 57, ал. 1, т.26а от ИК касае онези решения на ЦИК, с които не се потвърждават оспорените решения на ОИК. Ето защо настоящото производство не подлежи на прекратяване на визираното от ответника основание, нито на спиране заради образувано пред ВАС дело, тъй като не са налице законовите основания за спиране, вкл. не е налице и преюдициалност на двете дела. Адресат на оспорения административен акт е кмета на Община Попово. Със Заповед №З-23-669/25.09.2023г. на Кмета на Община Попово е наредено за периода от 26 септември 2023 г. до обявяване на резултатите от изборите за общински съветници и за кметове на 29 октомври 2023 г. всички функции, правомощия и задължения на Кмет на Община Попово, както и тези по финансовата дейност на Община Попово, изразяващи се в подписване на всички договори, включително договори за възложени обществени поръчки по реда на ЗОП и документи свързани с кандидатстването на Община Попово по Оперативни програми, да бъдат изпълнявани от инж. М. Б.-заместник-кмет в Община Попово. С оглед датата на издаване на оспореното решение – 04.10.2023г., попадаща в периода на заместване по цитираната заповед, жалбоподателката се явява адресат на оспорения акт и има правен интерес от подаване на жалба. С оглед субсидиарното приложение на процедурата по чл. 58 ИК и предвид публикуването/обявяването на Решението на ЦИК, с което е потвърдено обжалваното решение на ОИК, на 09.10.2023г. в 20.45 часа, е спазен тридневния срок за обжалване, тъй като жалбата е депозирана в ОИК – Попово на 12.10.2023г.

Предвид изложените съображения съдът намира жалбата за редовна и допустима, като депозирана в срока по чл. 88, ал. 1 от ИК и отговаряща на изискванията на чл. 58, ал. 2, вр. с чл. 88 ал. 2 от ИК, пред надлежния съд, срещу акт по чл. 88, ал. 1 от ИК във вр. чл. 98, ал. 2 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от обжалваното решение на ОИК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Видно от материалите по депозираната преписка в ОИК – Попово е постъпила жалба с вх. №36/03.10.2023г., подадена от Д.П. – председател на ПП „ГЕРБ“ – общ. Попово, в която се съдържат данни за това, че на 03.10.2023г. в гр. Попово на нерегламентирани за целта места са поставени плакати на кандидата за кмет на Община Попово д-р Л.Д.В., а именно : под спирката до Градска градина, посока гр. Търговище; Между ул. „Болнична и квартал „Младост“; ул.“29-ти юни“;ЦДГ „Слънце“; Летен театър; ул. „Дряновска“. По повод същата на 04.10.2023г. във времето от 10ч. до 11ч. е извършена проверка от ОИК в състав от трима нейни членове, която е изготвила констативен протокол, отразяващ, че са  констатирани залепени на нерегламентирани места на територията на гр. Попово плакати за кандидат за кмет на община Попово от КП „Граждани за Общината“ с бюлетина номер 14, както следва:

1.      Под спирката до Градска градина, посока гр. Търговище - 6 бр.;

2.      По ул. „Болнична“ посока квартал „Младост“ - 4 бр.;

3.      ул. „29- ти юни“ - 3бр.;

4.      ЦДГ„Слънце“-2 бр.;

5.      Летен театър - 8 бр.;

6.      ул.„Дряновска“-3бр.

С оглед произнасяне по постъпилия сигнал по преписката са приложени Заповед №З-23-674/26.09.2023г. и Заповед №З-23-695/28.09.2023г., издадени от изпълняващата длъжността Кмет на Община Попово инж.М. Б.. Съгласно т. IV на Заповед №З-23-674/26.09.2023г.са определени местата за поставяне на агитационни материали /плакати, обръщения, реклами и др. /за периода на предизборната кампания, както следва: за град Попово:

-        платна, разположени на ул. „България” и ул. „Драва” /сградата на бившата „Експрес банк”/

-        платна, разположени на ул. „Мара Тасева”.

А съгласно т. I от Заповед №З-23-695/28.09.2023г. е извършено разпределение на платната за поставяне на агитационни материали /плакати, обръщения, реклами и др./ съгласно определените в предходната заповед места, а именно платна, разположени на ул. „България” и ул. „Драва” /сградата на бившата „Експрес банк”/, с номера от 1 до 86, и платна, разположени на ул. „Мара Тасева” с номера от 201 до 241 /за периода на предизборната кампания/, съгласно Приложение №1 - неразделна част от настоящата заповед. В Приложение №1 срещу наименованието на всяка партия, коалиция, КП и ИК, регистрирани за участие в изборите, са посочени номерата на таблата, на които е разрешено поставянето на агитационни материали.

Видно от приложения протокол №19/04.10.2023г., ОИК – Попово е провела заседание на 04.10.2023г. в 16.30 часа, на което при наличие на законоустановения кворум, в присъствието на 11 члена на комисията, без отсъстващи, с пълно единодушие е прието оспореното Решение №86/04.10.2023г., с което на основание чл. 186. ал.1 от ИК разпорежда на кмета на Община Попово, да извърши необходимите действия за премахване агитационните материали поставени в нарушение на Заповед №З-23-674/26.09.2023 год. на кмета на община Попово. В мотивите на решението са обсъдени данните от подадената жалба, констатациите от извършената проверка на място, издадената заповед за определяне на местата за поставяне на агитационни материали и изрично е описано, че „действително на посочените в жалбата места има разлепени предизборни материали тип „плакати“ на кандидата за кмет-д-р Л.В. от коалиция „Граждани за общината“. Плакатите са залепени на 3 броя дървета под спирката на Градската градина в посока към гр. Търговище. Между ул. „Болнична“ и квартал „Младост“ на врата на трафопост и на електроразпределително табло в близост до трафопоста. На ул. „29-ти юни“ на 3 броя електроразпределителни табла до светофарната уредба. До ЦДГ „Слънце“ на 2 броя електроразпределителни табла. На летен театър: на металните заградителни платна и на ул. „Дряновска“ на 3 броя електроразпределителни табла“. Базирайки се на издадената   Заповед №З-23-674/26.09.2023 год. на Кмета на община Попово, ОИК е приела, че местата, на които са разположени посочените по-горе агитационни материали, не са сред определените за това, с което е нарушен чл. 495 ИК. Решението на ОИК е публикувано на 04.10.2023г. в 17.16 часа.

По жалба на изпълняващата длъжността Кмет на Община Попово инж. М. Б. срещу решението на ОИК, подадена в законоустановения тридневен срок на 06.10.2023г., е постановено Решение №2625-МИ от 09.10.2023г на Централната избирателна комисия, с което е оставена без уважение жалбата и е потвърдено Решение №86/04.10.2023г.на ОИК – Попово.

При извършване на проверка за основателност на жалбата и въз основа на гореустановените факти, съдът направи следните правни изводи:

При проверка на валидността на оспореното решение съдът намира, че то е постановено от компетентен орган. Общинската избирателна комисия е компетентният орган да се произнесе съгласно чл. 87, ал. 1, т.1 и т. 22 ИК. Решението е взето при наличие на изискуемия кворум, с поименно гласуване и с необходимото мнозинство, за същото е съставен протокол, и е подписано от председател и секретар, с което в процедурата са спазени изискванията на чл. 85 от ИК.

Решението е издадено в изискуемата писмена форма по общата норма на чл. 59, ал. 1 от АПК, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания.

Относно соченото в жалбата основание за нищожност : пълна неяснота на волята на органа за издаване на съдържащото се в решението разпореждане, представляваща според жалбоподателя тежък порок, водещ до нищожност на решението, съдът намира, че такова основание не е налице. За да е нищожен поради посочените причини един административен акт, следва в същия изобщо да липсва разпоредителна част или даденото разпореждане да е толкова неясно и противоречиво, че да не позволи на адресата да го разбере и изпълни. В настоящия случай оспореното решение има ясно формулирана разпоредителна част, която недвусмислено сочи какви действия следва да предприеме адресата. Наред с това в мотивите на решението изрично са посочени улиците и местата, на които са поставени нерегламентирано агитационните материали, които следва адресата на акта да премахне. Съдът не намира, че посочването на точния брой на подлежащите на премахване плакати е от съществено значение за валидността на решението. Напълно достатъчно за очертаване на предмета на разпореденото с решението действие е посочването на местата, на които се намират плакатите, и на партията или кандидата, за които се отнасят тези плакати. И тъй като тези данни са налични в оспореното решение, съдът не приема за основателно оплакването за нищожност на решението поради липса на възможност за извеждане волята на органа относно обекта на акта.

При издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в частност визираното от жалбоподателя противоречие между данните в констативния протокол и тези в мотивите на оспореното решение. При съпоставка на данните по протокола от 04.10.2023г. с определените в Заповед №З-23-674/26.09.2023г. и Заповед №З-23-695/28.09.2023г., издадени от изпълняващата длъжността Кмет на Община Попово инж.М. Б., места за поставяне на агитационни материали, следва категорично, че установените при проверката плакати на кандидата за кмет на Община Попово от КП „Граждани за Общината“ не са били поставени на местата, предназначени за това. Посочените в протокола улици и обекти не съвпадат и не се намират на улиците, визирани в двете заповеди. Това несъответствие не се оспорва и в жалбата. Като част от материалите по административната преписка този КП е цитиран в оспореното решение, поради което и съгласно ТР №16/31.03.1975г.на ОСГК на ВС, се явява и част от мотивите на самото решение. Между неговото съдържание и изложеното в мотивите на самото решение разликата се състои в това, че в последното не са посочени отразените в КП бройки на поставени плакати, но са добавени обектите от посочените улици, върху които са залепени плакатите. Тези данни не си противоречат и не се изключват взаимно, а се допълват, с което внасят повече яснота относно предмета на разпореденото действие. Както се посочи по – горе органът е изложил ясно фактическите основания за издаденото решение по начин, позволяващ на адресата на акта да изпълни разпоредените му действия. Наличната в решението информация за местата на поставяне на плакатите и за кандидата, за когото се отнасят, са напълно достатъчни, за да може адресата на акта да го изпълни, без да е нужно да се конкретизира точния брой на плакатите, тъй като този брой би могъл и да се промени в интервала между издаване на решението и неговото изпълнение. В решението се съдържат и точните правни основания за издаването му. Адресат на оспореното решение е кмета на общината, а преди издаването му ОИК е събрала необходимите данни, вкл. и след проверки по места, поради което не се споделя извода за засягане интересите на трето неучаствало в производството лице от това решение. Ето защо съдът приема, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в смисъла, визиран в жалбата, като не приема за основателно оплакването, че ОИК е предоставила изцяло в дискрецията и на преценката на кмета на община Попово идентифицирането на подлежащите на премахване агитационни материали.

При направените констатации за липса на отменителните основания по чл. 146 т.1, т. 2 и т.3 АПК, на обсъждане подлежи въпроса за правилното приложение на материалния закон и съответствието с целта на закона.

Приложимият в случая материален закон - чл. 183, ал. 1 ИК гласи, че по време на предизборната кампания кандидатите, партиите, коалициите и инициативните комитети може да изготвят и разпространяват плакати, обръщения и други агитационни материали, като на всеки агитационен материал задължително се отбелязва от чие име се издава. Съгласно чл. 183, ал. 3 от ИК агитационните материали се поставят на определени от кмета места, а на сгради, огради и витрини – с разрешение на собственика или управителя на имота. Изготвеният в случая констативен протокол от 04.10.2023г. се явява официален удостоверителен документ, съставен от длъжностни лица в кръга на техните правомощия, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства. Както съдът прие по – горе този протокол подкрепя и допълва приетите в мотивите на решението фактически основания. Съобразно направеното в чл. 183, ал. 3 от ИК разграничение,  агитационните материали се поставят на определени от кмета места, а на сгради, огради и витрини – с разрешение на собственика или управителя на имота. Това правило е пренесено и в т.20 на Решение №2469-МИ от 19 септември 2023 г. на ЦИК и в т. V на Заповед №З-23-674/26.09.2023г. на Кмета на Община Попово. В настоящия случай определените с посочената заповед на кмета такива места са три конкретни улици в град Попово. Обектите, на които според КП са поставени плакатите, представляват дървета по пътя под Градската градина, трафопост, електроразпределителни табла и метални заградителни платна, намиращи се на улици и места, не посочени в заповедта по чл. 183 ал.3 ИК. Като намиращи се на път или улица под спирката на Градската градина, дърветата се явяват общинска собственост предвид общинския статут на улиците съгласно чл. 56 ал.2 ЗОС, и след като мястото им не е предвидено като разрешено за поставяне на плакати, е налице нерегламентирано поставяне на агитационни материали. Относно плакатите, залепени върху трафопост и електроразпределителни табла също следва да се посочи, че последните обекти са позиционирани на места извън разрешените за поставяне на агитационни материали. В случай, че тези обекти не са общинска собственост, а частна такава, следва съгласно чл. 183 ал.3 ИК да е било дадено предварително изрично, а не с конклудентни действия, разрешение от собственика им за това, но данни за такова по делото липсват. Освен това, чл. 183 ал.3 ИК изобщо не визира трафопоста и електроразпределителното табло като места за поставяне на агитационни материали, доколкото изчерпателно изброява „сгради, огради и витрини“ като места, на които със съгласие на собственика им може да се поставят такива материали. Ето защо и по отношение на тези места е налице нерегламентирано поставяне на агитационни материали. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното съдът намира в разпоредбата на чл. 16а от Наредба № 1 за опазване на обществения ред и чистотата на населените места на територията на Община Попово, приета с Решение № 45 по Протокол № 6 от 27.02.2020г. на Общински съвет – Попово, изм. и доп. с Решение № 322 по Протокол № 34/29.09.22 г. на Общински съвет – Попово, с която се забранява поставянето на афиши, съобщения, реклами, некролози, агитационни материали и други печатни материали, както и изписването на знаци, символи и текстове с бои и цветни спрейове върху сгради – общинска или държавна собственост, съоръжения към сгради – общинска или държавна собственост, огради, улици, електрически стълбове, дървета, спирки и навеси на градския транспорт, стълбове на уличното осветление, светофарни уредби, пътни знаци, електрически табла, трафопостове, телефонни кабини, съдове за отпадъци, кошчета, паметници, поставените на обществени места пейки, беседки, саксии, кашпи, декоративни елементи и др. освен ако поставянето не е разрешено от закон, подзаконов нормативен акт или административен акт на Кмета на Общината. Съдържащата се в тази разпоредба забрана не се дерогира от друга нормативна разпоредба или акт на кмета, тъй като дърветата, електроразпределителните табла и трафопостовете не са сред визираните и в чл. 183 ал.3 ИК обекти, респ. няма основание да бъдат и в заповедта, с която кмета определя местата за поставяне на агитационни материали.

Жалбоподателят не оспорва, че Летният театър е общинска собственост, но твърди, че от 07.01.2016г. същият е отдаден на концесия и управлението му се осъществява от концесионер. В изпълнение да указаната й тежест да докаже твърденията си в жалбата оспорващата страна е представила като доказателство заверен препис на договор за концесия от 07.01.2016г., по силата на който Община Попово е предоставила на концесия на „Грация“ЕООД със седалище в град Разград „Летен театър“ – гр. Попово, публична общинска собственост, представляващ поземлен имот с построени в същия сгради, като срокът на договора е за 20 години и не е изтекъл понастоящем. Въпреки наличието на такъв договор не се изяснява чия собственост и в чие държане са металните заградителни платна. Наред с това не е ясно дали тези платна изпълняват предназначението на ограда по смисъла на чл. 183 ал.3 ИК, за да се обсъжда въпроса за разрешение от страна на собственика им. Не би могло да се поставя в тежест на ОИК да изяснява въпроса дали е налице дадено мълчаливо съгласие от страна на собственика на обектите. При положение, че агитационните материали са поставени на непредназначени за това места и оспорващата страна твърди, че има съгласие на собственик/управител за това, тя следва да докаже, че е дадено предварително разрешение от тези лица, защото законът изисква разрешение, а не съгласие. При тези правни изводи съдът намира за установено от фактическа и правна страна, че агитационните материали са поставени извън регламентираните със Заповед №З-23-674/26.09.2023г. на Кмета на Община Попово места за поставяне на агитационни материали на територията на град Попово, а и в нарушение на чл. 16а от Наредба №1 за опазване на обществения ред и чистотата на населените места на територията на Община Попово, приета с Решение № 45 по Протокол № 6 от 27.02.2020г. на Общински съвет – Попово, изм. и доп. с Решение № 322 по Протокол № 34/29.09.22 г. на Общински съвет – Попово, без да е налице дадено разрешение от страна на съответния собственик, като с оспореното решение е приложен правилно материалния закон.

Съдът намира, че Решението на ОИК не е в противоречие с целта на закона, а именно Изборния кодекс, тъй като с изпълнението му се цели реализиране на правните последици, регламентирани в ИК, а именно провеждане на законосъобразна предизборна агитация, в т.ч. поставяне на агитационните материали само на позволените за това места.

Предвид установеното, оспорването на решението на ОИК – Попово следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Поради изложените съображения и на основание  чл. 88 във връзка с чл. 58 ал.3 ИК,  съдът

                                     

Р       Е       Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба на инж.М. Б., действаща в качеството на Кмет на Община Попово съгласно Заповед №З-23-669/25.09.2023г. на Кмета на Община Попово, против Решение №86/04.10.2023г. на ОИК – Попово, потвърдено с решение №2625-МИ от 09.10.2023г на ЦИК, с което е разпоредено на Кмета на община Попово да извърши необходимите действия за премахване агитационните материали, поставени в нарушение на Заповед №З-23-674/26.09.2023 год. на Кмета на община Попово.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                           

                      2.