Р Е Ш Е Н И Е
№ 260855
гр. Перник,
14.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II
състав, в публичното заседание на втори юли
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря
Катя В., като разгледа докладваното гр. дело № 5306 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235,
ал. 1 ГПК.
Образувано
е по искова молба на Д.В.П. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено
в отношенията между страните, че поради погасяване по давност ищцата не дължи
на ответното дружество сумата в размер на 689 лева – главница за доставка на
ВиК услуги, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1426/2008 г. по
описа на РС Перник. В о.с.з. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на
иска чрез неговото намаляване до 623,83 лв., като за остатъка до първоначално
претендирания размер е направен отказ от иска при условията на чл. 233 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
вземането е издаден изп.лист и образувано изп.д. № 452/2009 г. по описа на ЧСИ С.Д..
Твърди се, че в рамките на изпълнителното производство не са предприемани
надлежни действия по изпълнение, поради което вземането е погасено по давност.
Претендира разноски.
Ответното дружество е подало писмен отговор, с който
оспорва основателността на предявения иск. Посочва, че след като изпълнителното
производство е било прекратено по право, не са предприемани действия по
принудително изпълнение и не е дало повод за иницииране на исков процес.
Въведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд Перник е сезиран установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата
на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен
установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа
на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна
полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива
факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
От
приобщеното копие от изп.д. № 452/2009 г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява,
че същото е образувано по молба на взискателя „Водоснабдяване и канализация“
ООД от 30.09.2009 г. за принудително събиране на вземания в общ размер
1339,89 лв. (главница, лихви и разноски) срещу Д.В., съгласно изп.лист от 19.02.2008
г., издаден по ч.гр.д. № 1426/2008 г. на РС Перник, въз основа на определение,
постановено по реда на чл. 237, б. „к“ от ГПК (отм.).
Ищецът-длъжник
има интерес да установи погасяването на вземането по давност, след като
кредиторът разполага с изпълнителен титул, даващ му възможност да осъществи
принудително изпълнение (в този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 549/29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о.,
Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС). Наличието
на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на
взискателя „ВиК“ ООД за събиране на вземането, свидетелства за правния интерес
от предявяване на отрицателния установителен иск. Още повече, че в настоящия случай
ответникът е депозирал до ЧСИ С.Д. молба, вх. № 1184/13.04.2021 г., с която
моли върху движимото имущество на длъжника по изп.д. № 452/2009 г. да бъде
наложен запор (л. 47 на РС Перник). По изложените съображения съдът намира, че
е налице правен интерес на ищеца като абсолютна положителна процесуална
предпоставка, обуславяща допустимостта на производството.
В
настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт –
погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издаден изп.титул.
Към
момента на образуване на ИД № 452/2009 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността,
а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение,
а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при
предприемането на кое
да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е
налице противоречива практика и висящо тълк. дело по въпроса за това от кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015
г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. № 3/2020
г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението, застъпено
в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС,
че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на
правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия
тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
След
образуване на изп.дело ЧСИ е извършвал справки относно имущественото състояние
на длъжника. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, получена лично от Д.В.
на 24.10.2009 г. На 11.11.2009 г. от длъжника е постъпила молба, с която се
иска задължението по изпълнителното дело да бъде изплащано разсрочено – по 50
лв. месечно. В следващите месеци по сметка на ЧСИ е заплатена сума в общ размер
350,00 като последното плащане е извършено на 09.07.2010 г., с които са
били погасени 230 лв. такси към ЧСИ, 164,83 лв. лихва и 65,17 лв. главница.
Същевременно съгласно данните от заключението по приетата ССчЕ, в периода от
28.10.2008 г. до 23.03.2009 г. на каса във ВиК са направени вноски в общ размер
650,89 лв., с които са били погасени 204,36 лв. лихва и 417,32 лв. главница.
От
приложеното копие на изпълнително дело се установява, че в молбата за
образуване от 30.09.2009 г. е инкорпорирано искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ – запор и опис на движимо и недвижимо имущество. След този момент от
страна на взискателя не са искани други действия по изпълнение, поради което и
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 01.10.2011 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, от който
момент, съгласно разясненията на ППВС № 3/1980 г. е започнала да тече и новата
давност за вземането.
При
направено възражение за изтекла погасителна давност за приложимия давностен
срок съдът следи служебно. Задължението за заплащане на доставена и потребена
вода представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. В процесния
случай изпълнителният лист за вземането е издаден на несъдебно изпълнително
основание по чл. 237, б. „к“ от ГПК (отм).
Настоящият
съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията, за които е
издаден процесният изпълнителен лист е кратката, тригодишна давност тъй като
при действалата по отменения ГПК /1952 г. / законодателна уредба за издаване на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, определението
на съда по чл. 242 ГПК (отм.); се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила
на пресъдено нещо. С определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.); се разпорежда
издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, в случая
извлечение от сметките на водоснабдителното дружество, поради което характерът
на задължението на периодично такова не се променя. Правните последици на акта
по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков
процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /в т. см. - Решение №
94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от
26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о. /.
Ето
защо, процесното вземане, представляващо цената на доставена и потребена вода,
се погасява с изтичането на 3-годишна давност, поради периодичния характер на
същото, доколкото кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.
242, вр.
чл. 237, б. "и" ГПК (отм.). Давността е започнала да тече на
01.10.2011 г. и е изтекла към 02.10.2014 г., а с това – и преди образуване на
производството по настоящата искова молба. Съгласно заключението по приетата по
делото и кредитирана от настоящия състав като компетентно изготвена ССчЕ, след
всички плащания в рамките на образуваното пред ЧСИ С.Д. изпълнително дело и на
каса във ВиК, непогасеният остатък от вземанията по процесния изпълнителен лист
възлиза на 623,83 лв. При тези съображения, искът следва да бъде уважен в цялост
така, както е предявен, съобразно допуснатото по реда на чл. 214 ГПК изменение.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъде присъдени сторените разноски общ размер на 524 лв. Възражението
на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца, доколкото уговореният и платен хонорар е
в минимален размер, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
На основание чл. 78, ал. 4, вр. ал.
8 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, в
процесния случай – съразмерно на частта, в която производството е прекратено
поради отказ от иска. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение, което
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът определя в
минимален размер от 100 лв., от които на ответника съразмерно следва да бъдат
заплатени 9,46 лв. Така при компенсация на двете насрещни вземания ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 514,54 лв. разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от Д.В.П., ЕГН **********
с адрес *** срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя инж. Борислав Иванов, искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД не съществува изпълняемо право (право
на принудително изпълнение) спрямо Д.В.П. за сумата в размер на 623,83 лева – главница за непогасена
стойност на консумираната и отведена питейна вода в периода от 24.03.2005 г. до
31.01.2008 г., за която по реда на чл. 242, вр. чл. 237, б. „и“ ГПК (отм.) е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1426/2008 г. по описа на РС Перник и е
образувано изп. дело № 452/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК ********* да заплати на Д.В.П.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1,
вр. ал. 4, вр. ал. 8 ГПК сумата от 514,54
лева – разноски пред Районен съд Перник по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.