Определение по дело №552/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 944
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20217170700552
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 944

гр.Плевен, 12.07.2021 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на  дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

           

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

                                                        

като разгледа докладваното от съдията административно дело №552/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от  Г.П.И. ***, чрез адв.Г.У. от САК, срещу Областна дирекция на МВР-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 200лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатски възнаграждения, платени по НАХД №351/2021г. на Районен съд Плевен във връзка с обжалване и отмяна на Наказателно постановление  №2020-1772-33-704//02.09.2020г. на ВПД Директор на ОД на МВР-Плевен.

            От Районен съд-Плевен е изискано за прилагане към настоящето дело НАХД №351/2021г.  по описа на съда, което е представено.

            Съдът, след като се запозна с материалите по делото и съобрази закона намира предявената искова претенция за недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:

Предмет на настоящето производство е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска 200 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 351/2021 г. по описа на РС – Плевен. Настоящият състав на съда констатира, че производството пред районния съд по обжалване на  Наказателно постановление  №2020-1772-33-704//02.09.2020г. е приключило в открито съдебно заседание на 30.03.2021г., на което адв.У.  като пълномощник на ищеца, е присъствал лично.

Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94/2019 г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления пред районните съдилища, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. А според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Т.е. искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е допустим единствено в случаите, когато за ищеца не съществува друг ред за обезщетение.

 Към датата на провеждане на последното открито съдебно заседание по НАХД № 351/2021 г. по описа на РС – Плевен е била налице процесуална възможност от страна на пълномощника на ищеца да реализира надлежно правата си по присъждане на направените в производството по ЗАНН разноски по реда на чл.63 ал.3 от с.з., поради което съдът намира, че в конкретният случай иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява недопустим.

Иначе казано, тъй като с ТР № 1 по т. д. № 2/2016г. се предвижда допустимост на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед липсата на друга процесуална възможност за възстановяване на разходите, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството, при обжалване на НП, то с приемането на чл.63, ал. 3 от ЗАНН и факта, че за лицето към 30.03.2021г. е била налице възможността да поиска присъждането на разноските в производството по ЗАНН, то иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с такъв предмет се явява недопустим.

            За пълнота следва да се посочи, след изменението на ЗАНН е налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на ищеца, поради което приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо, съответно отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1 по т. д. 2/2016г. на Върховния административен съд. Неизползването на нововъведеното правно средство поради процесуално бездействие на ищеца, респ. на неговия адвокат не прави иска с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ допустим.

Ето защо и на основание чл. 130 от ГПК във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане и върната на ищеца, а производството по делото следва да бъде прекратено.

             Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба подадена от  Г.П.И. ***, чрез адв.Г.У. от САК, срещу Областна дирекция на МВР-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 200лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатски възнаграждения, платени по НАХД №351/2021г. на Районен съд Плевен във връзка с обжалване и отмяна на Наказателно постановление  №2020-1772-33-704//02.09.2020г. на ВПД Директор на ОД на МВР-Плевен.

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело№ 552/2021г. по описа на Административен съд-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с частна жалба, чрез Административен съд Плевен,  пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на Г.И., чрез адв.У., и на ОД на МВР-Плевен.

 

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: /п/