Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03. 10.
2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ
2. АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при
участието на секретаря Мариела Миланова, като разгледа докладваното от съдия
Щерева в.н.ч.х.д. № 2942 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 15. 03. 2018 г,
постановена по н.ч.х.д. № 2912/16 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, подсъдимият
М.А.Г. е бил признат за невинен в това на 03. 06. 2015 г. в 11.24 часа в
групата „Подкрепа на детско-юношеския шахмат в България“ в социалната мрежа
„Фейсбук“, от профила си в тази мрежа „******“ да е публикувал текст на статия
със заглавие „Има ли морал в българския шахмат“, публикувана първоначално от Й.Й.във
вестник „Монитор“ на 09. 08. 2009 г., като умишлено да е разпространил позорящи
за частния тъжител Г.Г.Ж. обстоятелства – че се занимава с „разпространение на
порно с бебета“, „обмен на гнусни клипчета с деца“, че е „човек с обвинение“ и
т.н., като е коментирал собствената си публикация под статията със серия от
публикувани коментари като „Дали наистина има морал в българския шах се питам“,
създават се внушения, че родители на искат да пускат децата си на състезания
заради това, че за частния тъжител „се разпространява една ужасна информация“,
призовава се да се споделят други „случаи и скандали с негово участие“, както и
същият да бъде отстранен от Българската федерация по шахмат, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Срещу тази присъда е постъпила
въззивна жалба от тъжителя Г.Ж.. В нея се правят оплаквания от неправилност и
незаконосъобразност на оправдателната присъда и се иска въззивният съд да я
отмени, като признае подсъдимия за виновен в извършеното престъпление. Посочено
е, че доказателствата, които са събрани в хода на първоинстанционното
следствие, установяват по достатъчно убедителен начин авторството на деянието,
в който смисъл показания са депозирали свидетелите на обвинението. Поддържа се,
че споделянето в социалната мрежа Фейсбук на статия, съдържаща позорящи
тъжителя обстоятелства и приписваща му престъпление, е умишлена клевета, защото
цели единствено да накърни духовни ценности на тъжителя, каквито са неговата
част и достойнство. С коментарите под тази си публикация, се сочи, Г. е навел
четящите на мисълта, че частният тъжител е неморален, като се внушавало, че
родители на искали да пуснат децата си на шахматни състезания заради това, че
за тъжителя се разпространявала ужасна информация. Призивът на Г. да се
споделят и други „случаи и скандали“ с участието на Ж. и другите коментари
съставлявали клеветнически действия, унижаващи както честта и достойнството на
тъжителя, така и подкопаващи неговия авторитет и обществена оценка. В допълнение
към жалбата повереникът излага несъгласието си с отказа на СРС да възприеме
представената по делото разпечатка с текста от страницата във Фейсбук, където
се намира публикацията и коментарите към нея, като веществено доказателство и
следващия извод, че не е доказано съдържанието на твърдените в тъжбата действия
и коментари от страна н Г.. Твърди се, че разпечатката възпроизвежда графичния
потребителски интерфейс на платформата Фейсбук, която автоматично извежда дата
и час на публикацията, както и информация за нейния автор, както и че не е
възможно тя да бъде заверена за вярност с оригинала, тъй като е веществено, а
не писмено доказателство. Оспорва се отново като необоснован изводът на СРС, че
липсват доказателства за авторството на публикацията с оглед показанията на
свидетелите Н. и Д..
По реда на чл. 327 от НПК въззивният
съдебен състав извърши преценка, че по делото не следва да бъдат събирани
допълнителни доказателства и доказателствени средства за изясняване на
обективната истина.
В проведеното публично съдебно
заседание повереникът на тъжителя поддържа жалбата си и искането към съда да
отмени първоинстанционната присъда и вместо нея да постанови осъдителна такава.
По същество бяха изложени аргументите, подробно посочени в жалбата и в
допълнението към нея.
Защитникът на подсъдимия оспори
жалбата, поддържа аргументи, изложени в писмено становище до СГС срещу нея и
свързани с липсата на обективна и субективна съставомерност на твърдяното
деяние на подсъдимия Г.. Моли присъдата на СРС да бъде потвърдена като
законосъобразна и правилна.
Въззивният съд, като обсъди
доказателствата по делото, аргументите на страните и съдържанието на
проверявания съдебен акт, намери за установено следното:
За да постанови атакуваната
понастоящем оправдателна присъда, първоинстанционният съд се е позовал на
събраните в хода на следствието пред него доказателства и доказателствени
средства (справка за съдимост, сигнал до СРП, постановление на РП – Видин,
показанията на свидетелите Н., Д., С.,М., С. и Б.), както и на част
заключението на техническата експертиза. Изрично съдът е посочил, че изключва
от доказателствената съвкупност писмо от С.Д.и текст със заглавие „Има ли морал
в българския шахмат“ и разпечатан текст с надпис **** „Има
ли морал в българския шахмат“, както и част от заключението на компютърната
техническа експертиза.
След самостоятелен анализ на
събраните пред СРС доказателства и доказателствени средства, въззивният съд
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.А.Г. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи като
треньор по шахмат, неосъждан, живее в гр. Плевен, ж.к. ***********, с ЕГН **********.
Тъжителят Г.Ж. е дългогодишен
треньор по шахмат за деца в гр. Видин, организатор и съдия на шахматни турнири,
също за деца. Ж. бил популярна личност сред шахматните дейци в България. До
2014 г. той бил член на Управителния съвет на Българската федерация по шахмат
(БФШ). След напускането на този управителен орган той изразявал неколкократно и открито становището
си, че в БФШ има финансови нередности, заради което и отношенията му със
следващото й ръководство не били добри.
Подсъдимият М.Г.
също е шахматист, майстор на спорта и състезател в клуб „Спартак Плевен 21“, собственост
на свидетеля П.М.. Последният бил във влошени отношения с тъжителя Ж., тъй като
след приключване на възложена му проверка на дейността на БФШ от времето,
когато Ж. бил член на Управителния й съвет, в Софийската районна прокуратура
бил подаден сигнал, касаещ действия на тъжителя.
На 03. 06. 2015 г. в групата
„Подкрепа на детско-юношеския шахмат в България“ в социалната мрежа „Фейсбук“
потребител с профил „М.G.” публикувал
текста на статия със заглавие „Има ли морал в българския шахмат“, първоначално
публикувана от автор с имена Й.Й.във вестник „Монитор“ години преди посочената
дата. Съдържателно тя касаела станали публични обвинения от 2008 г. срещу Г.Ж.
за това, че разпространявал детска порнография, като то било анализирано в
статията в още по-негативен аспект от гледна точка на ангажимента на Ж. с
работа с деца в областта на шахмата. Под текста на статията от същия профил „М.G.“ бил публикуван коментар „Има ли наистина морал в
българския шахмат“ и други в смисъл, че родители на деца, трениращи шахмат,
притеснени се обаждали на автора на коментара, за да го питат как е възможно
този човек още да работи с деца.
В този период се провеждало Държавното
отборно първенство по шахмат за мъже и жени в курортния комплекс „Слънчев бряг“.
Публикацията станала веднага известна на свидетеля Д. Д., също шахматен деец,
който по времето на публикуването й бил в профила си във „Фейсбук“ и получил
съобщение за нова публикация в групата „Подкрепа
на детско-юношеския шахмат в България“. Запознавайки се със съдържанието й, той
споделил за нея със свои колеги, с които се намирали в Слънчев бряг. Всички, с
които той говорил, били разтревожени от нея, защото знаели, че прокуратурата е
прекратила наказателно производство, водено срещу Ж. за това твърдяно
престъпление. Те приели, че се касае до опит от близки до тогавашното
ръководство на БФШ да дискредитират личността на Ж.. Тази публикация стигнала в
последвалите дни и до знанието на други лица, приятели на Ж. и ангажирани с
шахмата в България, между които били и свидетелите Сашо Н. и М. С.. В разговори
с Ж. те установили, че той бил много притеснен от подновените твърдения, че той
е извършил престъпление.
На 10. 03. 2010 г. прокурор от Районна
прокуратура – Видин с постановление прекратил на основание чл. 243, ал. 1, т. 2
от НПК водено срещу Г.Ж. наказателно производство по д.пр. № 10/09 г. по описа
на ОСлО на ОП- Видин за престъпление по чл. 159, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и
отменил мярката му за неотклонение „Гаранция“ в размер на 2 000 лева. В
мотивите на това постановление е посочено, че в хард диска на иззета компютърна
конфигурация от офис на дружество, чийто търговски пълномощник бил Ж.,
действително се съхранявали снимки и видеоклипове, които съдържали порнографски
материали, съдържащи реални или симулирани полови сношения с участието на
непълнолетни или изглеждащи като такива лица и показване на техните полови
органи, но не можело да се установи, че автор на престъплението е тъжителят,
тъй като се доказвало, че достъпът до тази конфигурация се осъществявал без
парола и на нея работели, както други служители на офиса, така и външни лица.
От гледна точка на доказателствения
анализ, който СРС е направил в мотивите на атакувания акт, въззивният съдебен
състав сподели в принципен план оценъчните съждения по отношение на разпита на
всички свидетели. Безспорно, в частта, в която те възпроизвеждат факти от
обективната действителност, а не собствени разсъждения, анализи и изводи
относно авторството на цитираната като смисъл по-горе публикация, тези
показания следва да бъдат възприети като годен източник на доказателства.
Свидетелите на обвинението Д., Н. и С., както и свидетелятМ., доведен от
защитата, са единодушни и депозират последователни разкази относно конкретната
ангажираност на тъжителя и подсъдимия с делата на шахмата в България, както и
за влошените отношения между Ж. иМ. и между Ж. и последващото ръководство на
Федерацията. Несъмнено са установени също така приятелските и колегиални
отношения между първите трима свидетели и тъжителя и междуМ. и подсъдимия, като
те не рефлектират върху достоверността на показаният им пред съда. От думите и
на четиримата може да се направи извод за това, че на 03. 06. 2015 г. в
посочената група в социалната мрежа „Фейсбук“ от профил М.G. е публикувано съдържанието на статия, която е
съдържала негативни твърдения по повод на връзка на Ж. с извършено
престъпление, свързано с порнографски материали с деца, както и че от същия
профил са били публикувани във форума под поста, допълнителни коментари относно
негативни реакции на родители на деца, обучавани на шахмат от Ж..
Що се отнася до показанията на свидетеля
А. Б., то те нямат отношение към предмета на делото, поради което и не следва
да бъдат обсъждани.
Годно писмено доказателство за факти,
които са релевантни към спора, е прокурорското постановление на РП – Видин от
10. 03. 2010 г., което въззивният съд кредитира.
В мотивите си първата съдебна инстанция
правилно е посочила, че не следва да се кредитират като годни писмени
доказателства два текста, приложени към тъжбата, от които не личи нито техният
източник, нито дата на изготвянето им, а конкретно по отношение на твърдяната
разпечатка от Фейсбук – и връзката на същата с действително съдържание на
публикация и коментари на потребители на социалната мрежа. Същото се отнася и
до допълнително представената от повереника разпечатка пред въззивния съд с
твърдения, че съдържа инкриминираната публикация. В тази връзка трябва да се
посочи, че при наличната доказателствена съвкупност, на практика ограничена до
гласни доказателствени средства, изводи за съдържанието на инкриминираната
публикация могат да бъдат направени единствено от показанията на свидетелите.
Нито един от тях не възпроизвежда точното съдържание нито на текста на
статията, нито на коментарите под него, които са твърдени с тъжбата, а
единствено свидетелстват за общото им, негативно за личността на Ж., послание,
свързано със съществували съмнения, че той е ангажиран с т.нар. детска
порнография. При това положение неправилно във фактическата обстановка СРС е
приел какви са били коментарите под текста на статията във Фейсбук, тъй като
такъв фактически извод не може да бъде направен от нито едно годно
доказателствено средство.
Именно за да установи по надлежния процесуален
ред евентуалната обоснованост на твърденията в тъжбата, контролираната
инстанция е допуснала изслушването на компютърна техническа експертиза. Тя е
следвало да даде отговори най-общо на въпросите има ли действително такава
публикация от 03. 06. 2015 г. със съответно съдържание и от кой IP-адрес е достъпил до страницата авторът на
публикацията. Експертът е посочил обаче, какви са били публикациите в групата
една година след инкриминираната дата – на 03. 06. 2016 г. Уточнил е, че, информация
относно IP-адреса на лицето, ползващо профила М.G., може да се получи само от стопанисващите сървърите
на Фейсбук. Заявил е също, че, освен ако тази публикация не е изтрита от нейния
автор, то тя следва да се съхранява в социалната мрежа и да може да бъде
установена като съдържание.
Въпреки това съдържание на експертизата,
СРС нито служебно, нито по инициатива на някоя от страните, е допуснал
допълнителни задачи към експерта, включително и не е изискал информация от
собственика на социалната мрежа Фейсбук.
Правилно, при това положение, в мотивите
на присъдата частта на експертизата, която се отнася до публикациите от 03. 06.
2016 г., вместо до тези от 03. 06. 2015 г., не е кредитирана като ирелевантна
към предмета на делото.
При тези факти, от гледна точка на
материалния закон, е верен изводът на СРС, че подсъдимият М.Г. не е осъществил
състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал.
1 от НК, за което е предаден на съд.
Това е така, тъй като по делото не са
събрани доказателства, че той е автор на инкриминираната публикация. Единствените
обстоятелства, което по косвен път свързва личността на М.Г. с нея, е
публикуването й от профил на потребител, наречен на латиница М.G. и връзката на подсъдимия с шахматната игра.
Тъжителят е положил в известна степен
усилия да обоснове обвинението си, но това е било неуспешно, тъй като е
представил пред съда гласни доказателствени средства – показания на лица, които
са изразили своето мнение за авторството от страна на подсъдимия, но без да са
изтъкнали конкретни обстоятелства, поради които да може да се приеме, че имат
такива знания. Техните изявления, всъщност, касаят субективна преценка в това
отношение. Тя вероятно е резултат от някаква тяхна логическа дейност, но, без
да е посочена базата на тези съждения, изявленията им не могат да обвържат
решаващите съдебни състави да основат на тях извод за авторство на деянието от
страна на подсъдимия Г.. Предвид твърдения в тъжбата механизъм на извършване на
престъплението, е ясно, че единствено гласни доказателствени средства,
съдържащи информация за това, че някой свидетел лично е възприел изготвянето и
публикуването на инкриминирания текст от страна на Г. или опосредено е добил
такава информация от първоизточник биха могли да обслужат обвинителната теза,
какъвто не е случаят.
Другата
инициатива на тъжителя, напълно обосновано, е била да поиска допускането на
техническа експертиза и това искане правилно е било уважено от СРС. Предвид
резултатите й обаче, безспорно се установява, че – дори експертизата да беше
извършила проверка за публикациите в групата от действителната дата 03. 06.
2015 г. и да беше установила съдържанието на пост в нея, както се твърди в
тъжбата, тя не може да даде заключение за IP-адреса
на източника на тази публикация, защото с такива данни разполага единствено
субектът, поддържащ социалната мрежа Фейсбук. Експертът е изтъкнал, че е
необходимо тази информация да бъде събрана от него, което съдът не се е домогнал
да стори и тъжителят не е поискал това. В тази ситуация, принципно, към СРС
може да се отправи критика, че не е изпълнил задължението си служебно да събира
всички възможни, относими и допустими доказателства за изясняване на
обективната истина по делото. Но, всъщност, дори информация за този адрес да
беше получена, по силата на българското законодателство в това производство
съдът не разполага с право да изисква информация от обществените предприятия,
предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за
проследяване и идентифициране на източника на връзката по смисъла на чл. 251б,
ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Това е така, тъй като,
съгласно цитираната норма, предприятията съхраняват за срок от 6 месеца данните,
създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за
проследяване и идентифициране на източника на връзката. Проследяване и
идентифициране на източника на връзката, съгласно чл. 251и, ал. 1, т. 2 от ЗЕС,
при интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония са
данни за идентификатор, определен за потребителя, идентификатор на потребителя
и телефонен номер, определени за всяко съобщение, влизащо в обществената
телефонна мрежа, данни за идентифициране на абоната или потребителя, за когото
са определени IP адрес, идентификатор на потребителя или телефонен номер в
момента на връзката.
При това такива данни могат да бъдат
предоставяни на компетентните държавни органи, включително и съда, само когато
те са необходими за разследването на тежки престъпления, каквото не е това по
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. Още повече, че самата
информация на кого е бил регистриран съответният IP-адрес
към 03. 06. 2015 г. следва да е била унищожена от предприятието с изтичането на
6-месечен срок от тази дата, т.е. на 03. 12. 2015 г.
Точно поради тези съображения, свързани
с действащото българско законодателство, и въззивният състав отклони като
неоснователно искането на повереника на тъжителя за събиране на данни от Фейсбук
и допускане на нова експертиза. Освен това, трябва да се посочи, че дори и да
се установи с надлежни доказателства, че IP-адресът
е регистриран на името на подсъдимия, това също няма да е достатъчно за
безспорно установяване на авторството с оглед на останалия доказателствен
материал, тъй като няма да доказва, че точно той в съответния ден и час е достъпил
до Фейсбук от този адрес. Заради тези
съображения и допускане на допълнителна задача към техническата експертиза за
установяване на съдържанието на публикацията от 03. 06. 2015 г. нямаше да
подпомогне доказването на извършено престъпление от М.Г..
По изложените мотиви въззивният съд
прие, че СРС правилно е постановил оправдателна присъда по повдигнатото на М.Г.
обвинение, при това без да е нужно в конкретния случай да се обсъжда дали
самите твърдения са клеветнически, доколкото не е ясно от кое лице изхождат.
Както е посочил контролираният съд, на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК всички разноски, направени от тъжителя за
водене на делото, следва да останат в негова тежест, а той трябва да заплати на
подсъдимия сумата от 1 100 лева, на колкото възлиза заплатеното от М.Г.
адвокатско възнаграждение. Пред въззивния съд подсъдимият е направил разноски
за адвокатска защита в размер на 1 000 лева, които са били платени на
защитника в брой, както е видно от отразяването в представеното от адвокат Н.
пълномощно, поради което и, предвид изричното искане в тази насока, тъжителят Г.Ж.
следва да бъде осъден да заплати на Г. и тази сума.
По изложените съображения, и след като
при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи нейната отмяна или
изменение, прие, че следва тя бъде
потвърдена, а жалбата срещу нея да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15. 03. 2018 г, постановена по н.ч.х.д. № 2912/16 г. на СРС, НО, 19 състав.
ОСЪЖДА Г.Г.Ж. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на М.А.Г.
с ЕГН ********** сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.