Решение по дело №145/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 38
Дата: 28 април 2020 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20193130200145
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.*****, 27.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ

 

при участието на съдебен секретар м.М., като разгледа докладваното от съдията АНД № 145/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С наказателно постановление (НП) № КГ-2231 от 09.04.2019 година на председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), е наложена на „АТОЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от В.С.В., имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева на осн. чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, за извършено нарушение на  чл.47, ал.2, вр. чл.47, ал.1, т.1 от ЗЕВИ.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното юридическо лице, което го атакува с искане за отмяна, поради неговата неправилност и незаконосъобразност. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител моли за отмяна на издаденото НП, по изложените в жалбата и възражението към акта съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява и не се представлява и не взема становище о жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено следното:

При извършена проверка на 18.10.2018 г. в обект - бензиностанция „Атол“, управляван от „АТОЛ“ ООД, намиращ се в гр. *****, Северна входна магистрала, от бензиноколонка № 2, пистолет № 1 е била взета проба от предоставяното на пазара течно гориво - гориво за дизелови двигатели с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № В-095/18.10.2018 г. При проверката било установено, че последната доставка на горивото е в количество 10 990 литра по фактура № **********/11.10.2018 г. и товарителница № 48910/11.10.2018г. и Декларация за съответствие № 1157/02.10.2018 г. издадена от „Сакса“ ООД, за партида № R-DF-21018, в общо количество 7 385 тона. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 2 в момента на проверката било 1 726,8 литра.

След изпитване на контролна проба в стационарната Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ - ДАМТН, ********, сертификат за акредитация на БСА per. № 35 ЛИ/27.11.2017 г., валиден до 30.09.2020 г., бил издаден Протокол от изпитване № С-0228/19.10.2018 г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ е била извършена експертиза и е бил изготвен Констативен протокол КП-0387- Б/19.10.2018 г., съгласно който полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонявал от допустимата гранична стойност както следва:

- “Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)” - % (V/V):

Полученият резултат за показател “Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)” е 4,6 %, при норма минимум 6 % обемни, съгласно изискванията на ЗЕВИ.

Съгласно БДС EN ISO 4259 “Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от изпитването под 5,81 % обемни, горивото не съответствало на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели.

„Биодизел” се явявал метилов естер, предназначен за употреба чист или в смес с гориво за дизелови двигатели съгласно § 1, т. 1 „а” от ДР на ЗЕВИ, във връзка с § 1, т. За от ДР от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) (изм. ДВ бр.63/2018 г.).

Следователно изпитването на контролната проба е показало несъответствие на предоставяното на пазара течно гориво - гориво за дизелови двигатели по посочения показател с изискванията към него в чл. 47, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЕВИ. (обн. ДВ. бр. 35 от 3 Май 2011г, изм. и доп. ДВ бр. 38 от 8 Май 2018г. - действащ законов акт към момента на установяване на нарушението).

Протоколът от изпитване и констативният протокол са били връчени на „АТОЛ“ ООД с писмо изх. № 84-01-718/22.10.18г. на 31.10.2018г.

С искане вх. № 84-01-718-1/08.11.2018г. „АТОЛ“ ООД, на основание чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, е поискало изпитване на арбитражна проба. В резултат на проведена арбитражна процедура е бил издаден Протокол от изпитване № 220/19.11.2018 г., издаден от Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ” ООД - гр. *****, сертификат за акредитация на БСА № 223 ЛИ/29.09.2017г., валиден до 29.09.2021г. На основание чл. 30в, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ и въз основа на издадения протокол от изпитване е изготвена Експертиза № Еаб-029/20.11.2018 г. за съдържание на биогориво в течно гориво, съгласно която, течното гориво - гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията в чл. 47, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗЕВИ (поел. изм. ДВ. бр. 91/2018 г.) за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели.

Арбитражният анализ за показателя “Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)” е бил проведен съгласно метода на стандарт БДС EN 14078 “Течни нефтопродукти. Определяне съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME) в средни дестилати. Метод на инфрачервена спектрометрия”. Полученият резултат от изпитването бил извън допустимите гранични стойности, съгласно изискванията на ЗЕВИ както следва:

- “Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)” - % (V/V):

Полученият резултат за показател “Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)” е 4,0 %, при норма минимум 6 % обемни, съгласно изискванията на ЗЕВИ.

Съгласно БДС EN ISO 4259 “Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от изпитването под 5,84 % обемни, горивото не съответствало на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели.

На основание чл. 30в, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ, резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са били окончателни.

С писмо-покана, изх. № 84-00-211/23.10.2018 г. управителят на „АТОЛ“ ООД е бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН. Актът е бил връчен на 14.12.2018 г. на управителя на дружеството - В.В., видно от разписка от 14.12.2018 г. и от положения подпис в акта.

С писмо, вх. № 84-02-92-1/20.12.2018 г., управителят на „АТОЛ“ ООД - В.С.В., възразил срещу съставения АУАН № А-261/14.12.2018 г.

Въз основа на акта било издадено наказателно постановление (НП) № КГ-2231 от 09.04.2019 година на председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и е наложена на „АТОЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ********, представлявано от В.С.В., имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева на осн. чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, за извършено нарушение на  чл.47, ал.2, вр. чл.47, ал.1, т.1 от ЗЕВИ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Г.М.П., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – НП № КГ-2231/09.04.2019 г. в оригинал и заверени копия на следните документи: АУАН № А-261/14.12.2018 г.; Писмо изх. № 84-03-16/10.04.2019 г.; Заповед № А-170/01.03.2019 г., на Председателя на ДАМТН; Протокол №В-095/18.10.2018г.; Декларация за съответствие на качеството на течните горива № 1157/02.10.2018 г.; Товарителница №48910/11.10.2018 г.; Фактура №**********/11.10.2018 г.; Справка от Търговския регистър от 19.10.2018 г.; Заявка за изпитване на течни горива № В-303/19.10.2018 г. – 2 листа; Сертификат за акредитация per. № 35-ЛИ/27.11.2017 г., валиден до 30.09.2020г.; Заповед № А 449/27.11.2017 г.; Протокол от изпитване № В-0303/19.10.2018 г. на Гориво за дизелови двигатели; Експертно заключение за съдържание на биогориво в течно гориво № ЕЗ-0972-Б/19.10.2018 г., Заявка за изпитване на контролни проби № С-228/19.10.2018 г. - 2 л.; Протокол от изпитване № С-0228/19.10.2018 г. на Гориво за дизелови двигатели; Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № КП-0387-Б/19.10.2018 г.; Писмо изх. № 84-01-718/22.10.2018 г. и известие за доставяне; Известие за доставяне № 8100015360832; Молба-искане от „АТОЛ“ ООД с вх. № 84-01-718-(1)/08.11.2018 г. и плик за писмо; Писмо с изх. № 84-01-718-2/12.11.2018 г. относно изпитване на арбитражна проба и известие за доставяне; Писмо - имейл с вх. № 84-01-718- 3/14.11.2018 г. и официално писмо с известие за доставяне; Заповед № 2100-65/16.11.2018 г.; Протокол за изземване на арбитражна проба № 31/19.11.2018 г.; Приемо-предавателен протокол за изпитване на арбитражна проба № 31/19.11.2018 г.; Протокол от изпитване №220/19.11.2018 г.; Експертиза за съдържание на биогориво в течно гориво след арбитражно изпитване № ЕАБ-029/20.11.2018 г.; Писмо изх. № 84-01-718-6/20.11.2018 г. и известие за доставяне; Молба вх. № 84-01-718-4/26.11.2018 г. за ново изпитване на арбитражна проба от управителя на „АТОЛ“ ООД и плик за писмо; Писмо до управителя на „АТОЛ“ ООД изх. № 84-01-718-5/27.11.2018 г. и известие за доставяне; Повторна молба вх. № 84-01-718-6/28.11.2018 г. за ново изпитване на арбитражна проба от управителя на „АТОЛ“ ООД и плик за писмо; Писмо до управителя на „АТОЛ“ ООД изх. №84-01-718-7/29.11.2018 г. и известие за доставяне; Покана за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) изх. № 84-00-211/23.10.2018 г. до управителя на „АТОЛ“ ООД и известие за доставяне; АУАН №А-261/14.12.2018 г. и разписка за предадени/получени документи от 14.12.2018 г.; Възражение вх. №84-02-92-1/20.12.2018 г. срещу АУАН №А- 261/14.12.2018 г. и плик за писмо; Калкулация за разходите по вземане и изпитване на проба по АУАН №А-261/14.12.2018 г.; Стандарт БДС 14275 - български стандарт за автомобилни горива оценяване качеството на бензина и горивото за дизелови двигатели, вземане на проби гориво от дозаторните помпи на бензиностанция и други търговски обекти; Стандарт SAM – 205 - за вземане на проби на течни петролни продукти.

Според заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ изпълнена от д-р инж. Д.В.Л. от извършената проверка на приложените документи по делото е видно, че процесното гориво - за дизелови двигатели (ДГ) с биокомпонент мин. 6%, е предоставено от „САКСА“ ООД. Партида от него № R-DF-21018 в количество 7385 тона е изпитано за съответствие с Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на тех­ния контрол  в Изпитвателна лаборатория за горива „СИД 1“ към „СИД 1“ ООД с Протоколи от изпитване № 0573/02.10.2018 г. и № 0534/12.09.2018 г.и в „Сейболт-България“ ЕООД с протокол 1080СН/26.09.2018 г. На базата на посочените изпит­вания е била издадена Декларация за съответствие № 1157 от 02.10.2018 г.. с която количество от 9 261 тона или 10 990 литра от горивото е предоставено за разпространение (чрез „СИТИ" ООД") на „Атол“ ООД с Товарителница № 48910/11.10.2018 г.

От изисканата допълнително информация за предоставяне на Сертификат за изпитване на процесното гориво 1080СН/26.09.2018 г.. от „Сейболт-България“ ЕООД информирали (писмо изх. № 61 - ИП от 24.10.2019 г.). че такъв Сертификат не е издаван.

От изпратените от „САКСА“ ООД Декларации за съответствие и протоколите за изпит­ване на партидите дизелово гориво (на базата на които са били издадени тези декларации), доста­вени на „Атол ООД“ за периода 01.08 - 18.10.2018 г.. се установило, че в лабораторията на „СИД 1“ горивата за дизелови двигатели са изпитвани по 6 показателя от Наредбата, които са били в обхват на лабораторията (за тях са били издавани съответните протоколи) и отделно по 4 по­казателя, които са били извън обхвата на акредитация на лабораторията (за тях са били издавани прото­коли с разширен номер, например № 572-1 за процесното гориво). Последните протоколи не са били посочени в Декларациите за съответствие (ДС). Приложени са били и Протоколите за изпитване на партидите биодизел, добавян към дизеловите горива от нефтен произход.

От прегледа на предоставените от „САКСА“ ООД информация (Декларации за съответствие, протоколите за изпитване на ДГ и биодизел, описание на процеса на блендиране и др.) са установени следните несъответствия:

В Декларациите за съответствие е декларирана отговорността на „САКСА“ ООД съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух (34АВ), но не и съгласно Закона за енер­гията от възобновяемите източници (ЗЕВИ), т. е. още в самото начало на веригата за разп­ространение на дизеловите горива (включително и процесното), вносителят не е гарантирал съответствието им с това нормативно изискване относно съдържанието на биокомпонент.

-                      Според чл. 9. (1) от Наредбата - Оценяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество се извършва след изпитване на представителна проба от всяка пар­тида течно гориво от лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служ­ба по акредитация'“ (ИА „БСА"). Видно от наличната от „Сакса“ ООД информация доставя­ните на „Атол" ООД горива за периода 01.08-18.10.2018 г. не само не са изпитани по всички изисквани показатели съгласно Приложение № 2 от Наредбата, но и част от изпитваните по­казатели са били извън обхвата на акредитация, на лабораторията на „СИД 1" (обхватът на акреди­тация е посочен в Заповед № А 665 от 29.12.2016 г. на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“).

-                      От изисканата и предоставена от „САКСА“ ООД допълнителна информация е видно, че с Протоколи № 0448/03.08.2018 г., № 0480/14.08.2018 г., № 0498/28.08.2018 г., № 0532/11.09.2018 г. и № 0573/02.10.2018 г. (посочени в придружаващите доставки за „Атол“ ООД горива за периода 01.08-18.10.2018 г.) е изпитано гориво за дизелови двигатели (газьол за ИППТ). Пояснението в скоби се отнасяло за газьол за извън пътна техника и трактори, което не е едно и също понятие - респективно продукт. Горивата за дизелови двигатели били дефинирани от Наредбата в чл.2 т.2, а горивата за извън пътна техника и трактори - в чл.2 т.6 от нея. Съгласно чл. 6 от същия нормативен документ, горивата за дизелови двигатели трябвало да отговарят на изискванията за качество, посочени в Приложение № 2, а горивата за извън пътна техника и трактори - съгласно техническите спецификации на производителите. Таки­ва не са били посочени и приложени към предоставената документация. Според Закона за регист­рация и контрол на земеделската и горската техника (с изменение в ДВ. бр. 59 от 2018 г.) понятието „извън пътна техника“ е отменено, а за „трактор" е посочено понятие по смисъла на чл. 3. т. 8 от Регламент (ЕС) № 167/2013 а именно - „трактор" означава всяко оборудвано с двигател колесно или верижно земеделско или горско превозно средство,   чиято основна функция е свързана с неговата теглителна сила, и което е специално проектирано да тегли, бута, превозва и задвижва определено сменяемо оборудване, проектирано да извършва земе­делска или горска работа....". В крайна сметка не става ясно какви продуктги са изпитвани и пре­доставяни за разпространение от „САКСА“ ООД.

-                      Не са налични доказателства, че взетите за изпитване за съответствие с изискванията за качество проби от горивата са представителни - съгласно т. 4.3 от стандарт БДС EN ISO 3170 за вземане на проби - за получаване на представителна проба от партида/пратка, нагне­тявана в тръбопровод, същата трябва да се вземе ръчно от тръбопровод в поток или с автоматично устройство за вземане на проби съгласно стандарт БДС EN ISO 3171. Не е ясно как са взети пробите за изпитване (по кой стандарт и метод, с кой Акт/Протокол за вземане на про­ба от оторизиран орган/служител). Изпратените били само Сертификати на лица преминали обучение, проведено в петролна база на „Сакса“ през 2013 г.

-                      Съгласно „Описанието на процеса по блендиране“ и Протоколите за експедиция за вся­ка доставка, добавянето на определени количества биодизел към горивата за дизелови двига­тели се извършвало преди всяка експедиция - по време на товаренето на горивата чрез автоматична система BLENDING SKID. От така приготвените смеси не са вземани проби за анализ и същите не са изпитвани за съответствие с изискванията за качество.

След като процесното гориво (същото важало и за останалите горива от периода 01.OS-18.10.2018г.) вече е изпитано в лабораторията на „СИД 1" ООД, на базата на което е издаде­на Декларацията за съответствие, как се удостоверявало съответствието на получените смеси от дизелово гориво и биокомпонент преди всяка експедиция с изискванията за качество?

Декларацията за съответствие се издавала значително по-рано от доставките и реално се полу­чавало, че се издава документ (ДС) за окачествяване и оценяване на продукт, който още не е създаден. В случая Декларациите за съответствие на всички горива доставени на „Атол” ООД от „Сакса“ ООД в посочения период са били издадени в противоречие на нормативните изисквания.

-                      За дозирането на определените количества биодизел е бил използван разходомер тип ВМ с приложено Удостоверение за одобрен тип (същото е със срок на валидност 10.03.2014 г.) с контролер за процеса по товарене на горивата - електронна глава VEGA II. Разходомерът се явявал техническо средство за измерване и съгласно изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, подлежал на периодична последваща проверка, удостоверявана със съответен знак. От снимковия материал не ставало ясно дали разходомерът е във валиден срок на метрологична проверка.

-                      Във всички предоставени от „Сакса“ ООД Декларации за съответствие били посочени про­токоли за изпитване на горивата в лабораториите на „Сейболт-България“ ЕООД и Rompetrol quality control SRL“. За процесното гориво - Протокол № 1080СН/26.09.2018 г. БИЛ изискан от „Сейболт-България“ ЕООД: с писмо с изх. № 61-ИП/24.10.2019 г. от лабора­торията информирали, че Сертификат за изпитване с посочения номер не е издаван.

-                      Останалите протоколи от  Rompetrol quality control SRL (цитирани съответно в Дек­ларации за съответствие № 1123/15.08.2018 г. и № 1131/28.08.2018 г.) са били изискани, но не са получени.

-                      С писмо с вх. № 7425/09.12.2019 г. допълнително били предоставени изисканите от „Сейболт-България“ ЕООД Протоколи/Сертификати за изпитване № 816 СН/28.07.2018 г. и № 1026 СН/31.08.2018 г. (посочени са в Декларации за съответствие № 1115/04.08.2018 г. и № 1143/12.09.2018 г.). Видно от тези Протоколи клиент на изпитването е „Лукойл Нефтохим *****“ АД: няма доказателства изпитваните с тези протоколи горива как са предоставени за разпространение (с каква Декларация за съответствие, партиден № и в какво количество) и на кого, т.е. дали „САКСА“ ООД е закупила от изпитаните с посочените Протоколи горива за дизелови двигатели (не са приложени фактури, експедиционни бележки и/или приемо- предавателни протоколи. Декларации за съответствие).

В случая „САКСА“ ООД се явявал търговец и би трябвало да разпространява горивата съпроводени с издадени от производителя Декларации за съответствие. В същото време (не знайно защо и на база на какви изисквания) закупени от производител горива се изпитвали допълнително - при това непълно, по показатели извън обхват на акредитация на лаборато­рията, по неприложими стандарти и в последствие се издавали нови Декларации за съответст­вие с некоректно съдържание.

По тези причини можело да се каже, че предоставените от „Сейболт-България“ ЕООД Про­токоли/Сертификати за изпитване не са относими към разпространяваните от „САКСА“ ООД горива, които са доставени на „Атол“ ООД за периода 01.08-18.10.2018 г.

-                      Съгласно чл. 4. (1) от Наредбата - лицата, които пускат течни горива на пазара (това са производители и вносители), са длъжни да осигурят, гарантират и оценят съответствието им с изискванията за качество. За горивата за дизелови двигатели те са регламентирани в Приложение № 2 от Наредбата, при което горивата трябва да бъдат изпитани за съответствие по 18 на брой показатели. В нито един от протоколите за изпитване в лабораторията на „СИД 1" това не е спазено - горивата са изпитани по общо 10 показателя, като част от показателите са извън обхвата на акредитация на лабораторията.

-                      Резултатите от изпитванията на горивата в лабораторията към „СИД 1“ ООД не можело да се отнесат към партидите, за които в последствие са издадени Декларациите за съответствие, а само за предоставените проби за анализ. В самите Протоколи от изпитване в „Забележка“ имало текст „Резултатите от изпитванията се отнасят само за изпитаната проба“. Резултатите от изпитването можело да се отнасят за цялата партида само при наличие на Акт/Протокол за вземане на проба от оторизиран орган.

Некоректното използване на стандарти при изпитване на горивата за дизелови двигате­ли се изразявало в това,че:

- не е приложен регламентирания в Приложение № 2 от Наредбата стандарт за определяне на Цетаново число - БДС EN ISO 5165:

- окачествяването на биокомпонента не е извършено съгласно посочения в При­ложение № 2 от Наредбата стандарт БДС EN 14214.

-                      Несъответствие в цитираната дата на издаване на Протокол от изпитване № 0498/14.08.2018 г. в Декларация за съответствие № 1131 от 28.08.2018 г.; предоставеният от „САКСА“ ООД Протокол от изпитване бил с дата на издаване 28.08.2018 г.

-                      От цитираните във всяка Декларация за съответствие Протоколи от изпитване на биодизел е видно, че партидите от биодизел са изпитвани по стандарт БДС EN 14078 - същият обаче е бил за определяне на метилови естери на мастни киселини - FAME в среднодестилатни горива чрез инфрачервена спектрометрия и се прилагал за съдържание на FAME до 20 %. По-високото съдържание на биокомпонент също можело да се анализира по този стандарт, ако се приложи голямо разреждане: не са налични обаче данни за точността на резултатите извън посочената концентрация на боикомпонента. По тази причина неопределеността при изпит­ването на партидите от биодизел в лабораторията на „СИД 1“ е сравнително висока - видно от съответните Протоколи от изпитване +/- 2.1 об. %. За сравнение от Протоколите за изпит­ване на процесното гориво в Подвижна и в Стационарна лаборатории на ДАМТН, неопреде­леността на метода за изпитване на FAME по стандарт БДС EN 14078 е съответно +/- 0.3 об. % и +/- 0.8 об.

-                      Изискванията за качество на FAME са били посочени в Приложение № 3 от Наредбата и обхващат изпитване по общо 25 на брой показатели. За сравнение биодизелът. добавян от „Сакса“ ООД е анализиран само по 5 показателя.

-                      От предоставените от „Сакса“ ООД Декларации за съответствие за доставените на „Атол“ ООД горива за периода 01.08-18.10.2018 г. се установило, че за част от доставките, към горивата за дизелови двигатели е добавян биодизел от партида RME-14818 за количество от 1752.25 т.. окачествен с Протокол за изпитване № 0475/14.08.2018 г. Тава са: доставки от 16.08.2018г. - с Декларация за съответствие № 1123/15.08.2018 г; доставка от 04.09.2018 г. - с Декларация за съответствие № 1131/28.08.2018 г; доставки от 12.09.2018 г„ 20.09.2018 г. и 27.09.2018г.. - с Декларация за съответствие № 1143/12.09.2018 г. Сумарното количество на биодизела, добавян към дизеловото гориво за тези доставки (според Протоколите за експе­диция за всяка от посочените доставки) е 3676 т. т.е. над два пъти повече от количеството на партидата RME-14818. окачествена с Протокол за изпитване № 0475/14.08.2018 г. В случая не е ясно разликата от 1922.75 т биодизел с какъв произход е - от каква партида и как е окачествен.

Съгласно нормативните изисквания, като лице, което пуска течни горива на пазара, „Сакса“ ООД са длъжни да осигурят, гарантират и оценят съответствието им с изискванията за качество. В конкретния случай, поради посочените по-горе несъответствия и липса на обективни доказателства, категорично можело да се каже, че приложимите нормативни изиск­вания не са спазени. Контролът на процесння продукт - гориво за дизелови двигатели с био­компонент мин.6%. от партида № R-DF-21018 в количество 7385 тона, предоставено за раз­пространение с Декларация за съответствие № 1157 от 02.10.2018 г. от „САКСА“ ООД относно:

 -процес на създаването и вземане на проби за анализ:

        -изпитване на продукта за съответствие с изискванията за качество;

     -издаване на Декларация за съответствие и пускане за реализация, не е извършен съгласно действащото законодателство.

Декларациите за съответствие на всички горива доставени на „Атол“ ООД от „Сакса“ ООД за периода 01.08-18.10.2018 г. са с невярно съдържание: издадени на база непълни из­питвания и изпитвания извън обхвата на акредитация на съответната лаборатория, некоректно използване на стандарти при изпитване на продуктите и неяснота какви продукти всъщ­ност са доставяни - горива за дизелови двигатели или газьоли за извън пътна техника и трак­тори.

Основен пропуск при разпространението на горивата е, че нормативните изисквания не задължавали крайният разпространител да извършва проверка и анализ на качеството на по­лучаваните горива, щом качеството им е гарантирано от придружаващата ги Декларация за съответствие. На практика всеки продавач на горива гарантирал качество, което не познава и се доверявал единствено на един документ - Декларация за съответствие, в който не са посо­чени отделните физико-химични показатели и резултатите от изпитванията, регламентиращи качеството на дадено гориво.

В конкретния случай поради установените нарушения от страна на доставчика при съз­даването на процесния продукт (и на останалите продукти за периода 01.08-18.10.2018 г.). вземането на проби за анализ и изпитване на продукта за съответствие с изискванията за ка­чество в съответната лаборатория, както и издаването на Декларация за съответствие и пус­кане на процесния продукт за реализация, не би следвало да се търси отговорност от дружество „Атол“ ООД за неспазени нормативни изисквания като краен разпространител на течни го­рива.

Съгласно Протокол № В-095/18.10.2018 г. при проверката от страна на ДАМТН пробите са взети в момент на разпространение на горивото в съответствие с изискванията на чл. 18 от Наредбата и на Стандарт БДС EN ISO 3170. Според последния „представителна проба” е проба с физични или химични характеристики, идентични на средните характеристики на целия обем, от който се взема пробата. Понятието е приложимо при вземане на проби от ре­зервоари и тръбопроводи, а не при вземане на проби с дозиращо устройство (накрайник), каквото е и изискването за вземане на проби от светли горива съгласно Наредбата. Съгласно последната и Стандарт БДС EN ISO 3170. специфични изисквания относно съхранението на контролните проби от горива за дизелови двигатели не са регламентирани.

Използвани са били метални съдове, които са промити с по около 0.2 л дизелово гориво на са­мия обект и запълнени до около 85%; при вземането на пробите е използван удължи­тел/накрайник за дизелово гориво, който предотвратява разплискване на горивото. След пробовземането металните съдове са затворени, пломбирани са с оловна и допълнително с ед­нократна пломба съгласно чл. 20 от Наредбата. При вземането на проби от процесното гори­во е присъствал г-н В.С.В. - Управител, който е подписал и подпеча­тил Протокола.

Според свидетелските показания (в съдебно заседание от 11.09.2019 г.) на Г.П. - гл. инспектор към ГД „ККТГ", преди да бъдат взети пробите от процесното гориво, предста­вителите на контролния орган са забърсали дозиращия накрайник с памучна кърпа, но не са източени най-малко 4 литра от продукта през накрайника в съответствие с изискванията на т.6.2 и т.6.3 от стандарт БДС EN 14275. Поради това не можело да се твърди, че взетата проба от горивото е представителна. Пояснено е, че при самото пробовземане е възможно да има капки от горивото, но не и омазняване и протичане на контейнера; при протичане на контей­нер, горивото се пресипва от същия в здрав.

Последното противоречи на стандарт БДС EN 14275, съгласно т.6.8 на който, ако се наб­людава изтичане на продукт се поставя нова запушалка и съдът се проверява отново за хер­метичност, а ако изтичането продължава - взема се нова проба, при което се използва нов съд и запушалка. Стандарт БДС EN 14275 поставял изисквания и относно контейнерите за съхра­нение на взетите проби, както и изисквания към тапите и капачките, които се използват за затваряне на контейнерите. Контейнерите за съхранение на пробите трябвало да бъдат чисти и да гарантират запазването на качеството и целостта на пробите. Т.е. както и тапите/капачките трябва да бъдат проектирани и произведени по начин, недопускащ течове: трябва да бъдат с достатъчна якост, за да издържат на транспортирането и съхранението. Използването на не­качествени контейнери е предпоставка за опорочаване представителността на пробите за из­питване по отношение на продукта и липса на гаранция за запазването на естеството и це­лостта на пробите, а от там - и на достоверността на резултатите от изпитването им.

В отговор на изисканата допълнително информация относно качеството на използваните за пробовземането контейнери, от ДАМТН е предоставен договор № 11-00-67/26.07.2018 г. с „Булметал“ АД за изработване и доставка на цилиндрични метални съдове за еднократна употреба и пластмасови тапи, използвани при вземането на проби от течни горива. Прило­жен е Сертификат № 1082 за качество на метални кутии с партиден № 215723 произведени през 2018 г. (без точна дата на производство - посочената дата за производство е много об­ща): Сертификат за качество № TAPPI PL.3025 Anonimi Rossi (внос от Италия, с партиден № 18800152/11.06.2018 г.); Приемо-предавателен протокол за доставени от „Булметал“ АД и приети от ДАМТН 2682 броя метални съдове за еднократна употреба с тапа: Фактура № **********/01.08.2018 г. за доставените 2682 броя контейнери с тапи: Приемо-предавателен протокол за предаване на 894 броя от доставените от тази партида контейнери с тапи на гл. инспектор Г.П.. Не са налични данни за това от коя точно партида са контейнерите, използвани за вземане на процесното гориво.

Съгласно предоставената с писмо изх.№ 84-03-16-6/01.10.2019 г. информация от ДАМТН, транспортирането на взетите проби от процесното гориво до Изпитвателните лабо­ратории на ДАМТН (подвижна в гр. ***** и стационарна - в гр. София) е извършено с „Ин Тайм“ ООД: приложени са копия от товарителниците. Транспортната услуга за приемане, транспортиране и доставки на проби от течни горива е по сключен договор. Копие от същия не е приложено: липсвали и записи за условията на пренасянето на пробите от мястото на взе­мане до съответната лаборатория.

Относно пробовземане и транспортиране на процесния продукт са установени следните несъответствия:

-                      При вземането на проби от процесното гориво не се спазени изискванията на стандарт БДС EN 14275.

-                      Не са налични данни за това от коя точно партида са контейнерите, използвани за вземане на процесното гориво.

-                      Като цяло липсва достатъчно информация относно това как са регламентирани усло­вията за транспортиране на взетите проби от течни горива.

В Протокола за вземане на проби № В-095/18.10.2018 г. е посочено, че взетите 6 метални съда с представителна проба дизелово гориво са разпределени както следва:

- 1 бр. контролна проба остава в проверявана фирма „Атол“ ООД;

- 3 бр. са контролни проби за изпитване в акредитирани лаборатории;

- 2 бр. са арбитражни проби за съхранение в ГД „ККТГ“.

От взетите 3 бр. контролни проби за изпитване едната е изпитана в подвижната лабора­тория. гр. ***** към ГД ..ККТГ“ на ДАМТН по 6 показателя. Резултатите от изпитването са отразени в Протокол от изпитване № В-0303/19.10.2018 г. и въз основа на тях е издадено Ек­спертно заключение № ЕЗ-0972-Б/19.10.2018 г. Полученият резултат от изпитването на про­цесното гориво по показател „Съдържание на метилови естери на мастни киселини - (FAME)" е 4,3 % при норма 6% и съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването под 5.82%. дизеловото гориво не съответства на изискванията за качество по този показател.

Втората от контролните проби за изпитване е изпитана в стационарната лаборатория към ГД „ККТГ“ на ДАМТН. гр. София (само за съдържание на FAME) и въз основа на получени­те резултати (отразени в Протокол от изпитване № С-0228/19.10.2018 г.) е издаден Констати­вен протокол № КП-0387-Б/19.10.2018 г. Видно от последния, резултатите от изпитването се отклоняват от допустимите гранични стойност по показател „съдържание на FAME ” (резул­татът от изпитването е 4,6% при норма минимум 6%). Съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтоп­родукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването под 5.81%. дизеловото гориво не съответства на изиск­ванията за качество по този показател.

След постъпило искане от страна на „АТОЛ“ ООД, двете опаковки от арбитражните проби от процесното гориво за дизелови двигатели В6 са иззети от хранилището за арбитражни проби при ГД „ККТГ“ и предадени за арбитражно изпитване в Изпитвателна лабора­тория за горива при „БТ“ ООД. гр. *****. Присъствалите на изземването: проверката за ненакърнимостта и идентичността на опаковките, пломбите и етикетите; както и на прие­мането на пробите представители на ГД „ККТГ“, на ИЛ за горива при „БТ” ООД и на „АТОЛ“ ООД са подписали съответния Протокол № 31/19.11.2018 г. Резултатът от анализа на едната от арбитражните проби - 4,0%, е отразен в Протокол от изпитване № 220/19.11.2018 г. и въз основа на него е изготвена Експертиза № Еа-029/20.11.2018 г.

Относно исканата информация за съхраняване на последната арбитражна проба, от ГД „ККТГ“ към ДАМТН бе получен отговор, че съгласно нормативно определения срок за съхранение на арбитражни проби - 6 месеца, и в изпълнение на Вътрешните правила, втора­та арбитражна проба е предадена за отпадък: приложен е протокол № 160/02.05.2019 г.

Качествените показатели на горивата за дизелови двигатели (ДГ) се явявали специфицирани съг­ласно стандарт БДС EN 590 и Приложение № 2 от Наредбата. Свойствата на дадено гориво се определяло от неговите експлоатационни и физико-химични показатели, които са взаимно обвързани. Основните експлоатационни свойства на дизеловото гориво са: вискозитет, съ­държание на сяра, дестилационна характеристика, Цетаново число, Цетанов индекс, съдър­жание на вода, съдържание на механични примеси, корозия върху медна пластинка и коксов остатък след дестилация, Пламната температура, съдържанието на метилови естери на мас­тни киселини, нискотемпературни свойства (температура на помътняване/заставане, гранична температура на филтруемост) и други са второстепенни показатели. Наличието на откло­нения в стойностите им обаче би оказало влияние върху стойностите на останалите физико­химични показатели. Това особено важи за едни от най-съществените показатели, характери­зиращи дизеловото гориво като такова, а именно показателите „цетанов индекс”, „цетаново число”, „пламна температура“, „вискозитет”, „плътност” и „дестилационните характеристи­ки“. По изпитаните показатели съгласно Протокол за изпитване В- 0303/19.10.2018 г. от подвижна лаборатория, с изключение на показател „съдържание на FAME", процесното гориво имало стандартни стойности.

Процесното гориво за дизелови двигатели съдържа биокомпонент, представляващ смес от метилови естери, произведени от растителни или животински мазнини (FAME). Качестве­ните характеристики на FAME трябвало да отговарят на изискванията на стандарт БДС EN 14214. Биокомпонентът бил предназначен за употреба в чист вид или в смес с конвенционално гориво (от нефтен произход) за дизелови двигатели.

Интересът към биодизеловото гориво е предизвикан преди всичко от неговите по-добри екологични характеристики в сравнение с нефтените горива. Наред с това обаче резултати от проведени изследвания показвали, че при използването на биодизелови горива са констатира­ни недостатъци:

- Едни от основните недостатъци при експлоатация на метиловите и етиловите естери на висшите мастни киселини представлявали тяхната биологична и термоокислителна нестабилност. Установено било, че смес съдържаща 5 % биокомпонент отговаря на всички изисква­ния на стандарт БДС EN 590 в началния период след смесване. След 50 дни се оказвало, че пока­зателят „окислителна стабилност" се отклонява от нормата близо три пъти, а след около два месеца отклонението е близо 4 пъти. Нагряването, слънчевата светлина и действието на кис­лорода от въздуха влияели съществено върху термоокислителната нестабилност на биокомпонента. По тези причини било невъзможно дълговременно му съхранение (не по-дълго от 3-4 ме­сеца), не се препоръчвало използването на биокомпонет след 6 месеца от датата на производ­ството му, както не се препоръчва употребата му при създаване на стратегически резерви от горива и в армията.

За определяне на показателя „съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME) в дизеловото гориво, съгласно Приложение № 2 от Наредбата и стандарт БДС EN 590, като арбитражен метод се използва стандарт БДС EN 14078 - метод чрез инфрачервена­та спектроскопия. Същият се явявал прецизен и високоефективен инструментален метод; базирал се на измерване на максималния пик на абсорбцията на естерите на мастните киселини при дължина на вълната около 1 745 см _1 (в инфрачервената област на светлината). Областта на приложение на стандарта е както следва:

- обхват А: за съдържание на FAME приблизително от 0.05 об.% до приблизително 3 об. %:

- обхват В: за съдържание на FAME приблизително от 3 об.% до приблизително 20 об. %.

От съществено значение при провеждане на метода чрез инфрачервена спектроскопия било точното прилагане на изискванията на стандарт БДС EN 14078: спазване на регулярна често­та и критерии на калибриране на апарата: използване на надеждни и съхранявани при опре­делени условия сравнителни материали и сертифицирани сравнителни материали: използва­не на технически средства за измерване с доказана метрологична проследимост; правилен подбор на клетките (кювети от KBr. NaCl или CaF:) за анализирания продукт и съотношение на разреждане на последния със свободен от FAME нефтен дестилат.

При точното спазване на посочените в стандарт БДС EN 14078 изисквания, данните от изпитванията трябвало да съответстват на критериите за прецизност, изразена с два показателя:

- „повторяемост“ - това е разликата между резултатите от изпитване на един и същ про­дукт, получени от един и същ оператор с една и съща апаратура в една лаборатория и

- „възпроизводимост“-разликата между резултатите от изпитване на един и същ про­дукт, получени от различни оператори, работещи в различни лаборатории.

Съгласно БДС EN 14078 допустимата разлика в резултатите за „възпроизводимост" е 0.3 об.%.

Прави впечатление, че резултатите от изпитването на процесното гориво по показател FAME, определени в двете лаборатории на ДАМТН (съответно (4.3%) и (4.6%). както и при арбитражното (4.0%) - в Изпитвателната лаборатория за горива при „БТ“ ООД се различават. Разликата между резултатите в подвижната и стационарната лаборатории на ДАМТН е на границата на допустимата от стандарта стойност за „възпроизводимост“ от 0.3 об.%. Не било така обаче с разликата в резултатите между стационарната лаборатория на ДАМТН и ИЛ за горива при „БТ“ ООД – където тя е 0.6%. т.е. надвишава стойността на „възпроизводимостта“ съг­ласно стандарт БДС EN 14078. Поради това от трите лаборатории бяха изискани допълни­телни записи и информация относно изпитването на процесното гориво.

         В отговор на изисканите първични записи, от изпитването на контролната проба в Подвижната лаборатория са били предоставени обобщени записи (видно от дневника на служи­теля извършил анализите) от проведеното на 19.10.2018 г. изпитване на горивото. Пробата е била заведена във входящо-изходящия дневник на лабораторията под № 532. От електронните разпечатки на резултатите от изпитване са били предоставени само тези от определяне на дести­лационните характеристики. Съгласно писмо от ДАМТН с изх. № 84-03-1608/30.10.2019 г., не е било възможно да извадят разпечатки за показателите „плътност“ и „съдържание на сяра“ поради определен лимит за съхранение на данни за съответния апарат. Според вещото лице, последното противо­речи на изискванията на Стандарт БДС EN ISO/IEC 17025:2006 – „Общи изисквания за компетентността на лаборатории за изпитване и калибриране”, съгласно който е акредити­рана Подвижната лаборатория към ДАМТН. В т. 4.13 - Управление на записите и т. 4.3 - Уп­равление на документите от посочения по-горе стандарт, „продължителността на съхранява­не на записите трябва да бъде определена", като в рамките на акредитационния период (за подвижната до 30.09.2020 г.) лабораторията трябва да докаже съответствие с посоченото изискване. Това е валидно и за съхранение на електронни разпечатки като първични записи (на същите се прави архив и се съхраняват на магнитен/електронен носител).

Относно изпитването на процесния продукт за съдържание на FAME - предоставените първични записи от Подвижната лаборатория към ДАМТН не са били достатъчни и не позволявали да се извърши проследимост за спазване изискванията на стандарт БДС EN 14078 и условия­та на изпитване на процесното гориво.

 Относно изисканите данни за калибриране на Инфрачервения спектрофотометър - предоставени са били Методика за вътрешно калибриране. Протокол от валидиране/верифициране, Свидетелство за вътрешно калибриране № ЛИ-29/02.10.2018 г. и други записи относно калибрирането на Инфрачервен анализатор тип 1ROX DIESEL, ф. № 18-04- 194.

От изисканата информация за сертифицирани сравнителни материали (ССМ), сравнителни материали (СМ), други реактиви при изпълнението на стандарт БДС EN 14078, спома­гателни средства за измерване и др. са били предоставени само: Сертификат за референтен ма­териал - метилови естери на мастни киселини, кат.№ BF-BLK-Y, фактура за закупуването им от ДАМТН през април 2018 г. и Свидетелство за калибриране на везна № ЛКСИМ- 19/18.10.2017 г. Липсвали Сертификати за калибрирани мерителни колби клас А и документи за други реактиви (включително и за разтворителя - среден нефтен дестилат), използвани при изпълнението на стандарт БДС EN 14078.

От прегледа на изпратената информация от Стационарната лаборатория е видно, че пробата е заведена във входящо-изходящия дневник на лабораторията под № 371. В личния дневник на съответния служител, извършил изпитване на пробата, като дата на анализа е била отразена 16.10.2018 г.. което е невъзможно предвид обстоятелството, че към тази дата проба­та все още не е била взета от контролния орган и във всички други документи (заявка за изпитва­не, разпределение на дейностите, протокол от изпитване) датата на проведения анализ за оп­ределяне на FAME в процесното гориво е 19.10.2018 г. Като записи са били предоставени само 3 броя Инфрачервени спектри от изпитване на проба с № 371, но без допълнителна информа­ция за идентифицирането им.

Предоставените първични записи от Стационарната лаборатория към ДАМТН не са били дос­татъчни и не позволявали да се извърши проследимост за спазване изискванията на стандарт БДС EN 14078 и условията на изпитване на процесното гориво.

 Относно изисканите данни за калибриране на Инфрачервения спектрофотометър - предоставени били Методика за вътрешно калибриране, Протокол от валидиране/вернфициране, Свидетелство за вътрешно калибриране № ЛИ-12/23.04.2018 г. и други записи относно калибрирането на апарат Nicolet Is 10, сериен № АКХ 0800745 за определяне на FAME чрез инфрачервена спектрофотометрия.

От изисканите допълнително информация и документи били предоставени: Сертифи­кат № 126 L/15.12.2015 г. за калибриране на везна: копия от сертификати на използвани спо­магателни реактиви при изпитването на проба № 371 (пентан, алкохол, циклохексан); Сер­тификат за калибрирани мерителни колби клас А: копие от фактура № 10844476/09.02.2018 г. за закупуване на сравнителен материал - биодизел В100. Не е бил приложен Сертификат за срав­нителния материал, както и за разтворителя - среден нефтен дестилат, използвани при из­пълнението на стандарт БДС EN 14078.

Относно провеждането на арбитражно изпитване - от Акредитираната Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД. гр. ***** са били изискани копия от документи и първични записи, доказващи функционалната пригодност на Инфрачервения спектрометър, използван за определяне на метилови естери на мастни киселини (FAME) по Стандарт БДС EN 14078. както и записи от арбитражното изпитване на проба от процесното гориво.

До момента от арбитражната лаборатория - Акредитираната Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД. гр. ***** не са били предоставени никакви записи и документи.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатат и изготвена СТЕ:

Не са налични необходимите и достатъчни записи от изпитване на процесния продукт (в подвижната и стационарната лаборатории към ДАМТН), както и липсата на такива от Из­питвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД. гр. *****, за да предоставят обек­тивни доказателства за спазване изискванията на стандарт БДС EN 14078 и условията на из­питване на процесния продукт относно съдържанието на метилови естери на мастни кисели­ни (FAME).

Предвид и факта, че разликата между стойностите на резултатите от изпитването за съ­държание на FAME в подвижната и стационарната лаборатории на ДАМТН е на границата на допустимата от стандарта стойност за „възпроизводимост“, а резултатите между стацио­нарната лаборатория на ДАМТН и Изпитвателната лаборатория за горива при „БТ” ООД надвишава стойността на „възпроизводимостта“ съгласно стандарт БДС EN 14078, то не мо­же да се твърди, че стойностите на показателя „метилови естери на мастни киселини (FAME), получени при изпитването на процесния продукт от трите лаборатории са коректни и отговарят на действителните стойностите на показателя на процесното гориво.

Установеното отклонение на показателя „съдържание на FAME” би могло да се дължи на редица причини:

    Декларацията за съответствие на качеството на дадено гориво гарантирала единствено стандартността на партидата гориво, окачествена с Протокол от изпитване в акредитирана изпитвателна лаборатория, само при наличие на Акт/Протокол за вземане на проба от оторизиран орган. Ако контролът на процесите за създаване на продукта, вземане на проби за анализ, изпитване на горивата за съответствие с изискванията за качество, издаване на Декларация за съответствие и пускане за реализация не е извършен съгласно действащото законодателство, то са налице възможности за нарушаване на качеството на горивото.

    Възможна причина, която би могла да окаже влияние на показателя „съдържание на FAME е замърсяването на дизеловото гориво по време на транспортирането му с автоцис­терна, превозваща в предходни курсове бензин. На дъното на самата цистерна (при разто­варване по гравитачен метод - на самотек) или в помпата (при разтоварване с помпа), в разходомера и в тръсната арматура на автоцистерната оставало известно количество (около 50 л). което при следваща доставка попадало в стационарния резервоар на бензиностанцията: възможно е било да се допусне разтоварване на гориво и от „мъртвия обем4 на цистерната. Тези ко­личества биха могли да променят стойността на показателя „съдържание на FAME4;

    В резервоара, в който е разтоварено гориво, обект на проверка от контролния орган с налична Декларацията за съответствие, имало известно количество гориво, доставено като предходни партиди. Допуска, че е стандартно, но е възможно резултатите от отделните му показатели да са с гранични стойности и при смесването да се получи продукт с незначителни отклонения от стандартните показатели на проверяваното гориво;

    Неспазване на изискванията за добри практики при съхранение на течни горива в междинни дистрибуторски складове - при евентуално смесване на различни партиди горива с различни характеристики е възможно да се получи продукт с отклонения от стандартните показатели;

    Неспазване на процедурите по вземане на проби, регламентирани съгласно изискванията на чл.18 от Наредбата, на стандарт БДС EN ISO 3170 (Течни нефтопродукти, Ръчно вземане на проби), и на стандарт БДС EN 14275 (Автомобилни горива, Оценяване качеството на бензина и горивото за дизелови двигатели. Вземане на проби от гориво от дозаторните помпи на бензиностанция и други търговски обекти), можело да доведе до замърсяване на про­бите: да доведе до нарушаване на хомогенността и представителността на взетите проби и в крайна сметка - компрометиране на качествените им показатели.

Неспазени изисквания на Добрите лабораторни практики при изпитване на проби от нефтопродукти в акредитирани лаборатории - изпитване по показатели извън обхвата на ак­редитация и некоректно използване на стандартизираните методи при изпитване на продук­тите.

Недостатъци при използването на биодизелови горива - биологичната и термоокислителна нестабилност на метиловите и етиловите естери на висшите мастни киселини; използване на окислен или дълго съхраняван биокомпонент за смесване с дизелово гориво от нефтен произход.

От внимателно прегледаните и анализирани справки за доставки и продажби (за гори­вата доставени за периода 01.08-18.10.2018 г. на „Атол“ ООД), дневни отчети на Електронната Система с Фискална Памет (ЕСФП) и на Нивомерната Система е видно, че количествата доставени и реализирани горива за периода юни-август съвпадат. Минималните разлики в доставените и реализираните количества са в рамките на допустимото отклонение и се дължат на различната точност на уредите за измерване. Уредите монтирани на автоцистерни доставящи горива са с точност 0.3 % и по закон са длъжни да имат темпе­ратурна компенсация, т.е. те разтоварват светли горива (каквото е ДГ) в количества прирав­нени към такива при 15° С. Точността на уредите за измерване на продадените количества (бензиноколонки), съответно одобрени от Българския институт по метрология (БИМ) за светли горива, е 0.5% и те не са длъжни да имат температурна компенсация, т.е. те работят при реална температура (температурата на околната среда).

По отношение на Нивомерната Система - всички одобрени от БИМ типове и видове Нивомерни системи са с висока точност. Отчитат, реалното количество гориво до 1 литър, ко­личеството гориво приравнено до 15 °С, количество вода в горивото (ако има), максимален и минимален обем в „мм" и в „литри“. При първоначално стартиране на Нивомерната систе­ма еднократно се залагала и база данни от съответните калибровъчни таблици посредством специализиран фърмуер. Разликите в Нивомерната система се дължат само и единствено на температурните амплитуди.

На база принципите на работа на Нивомерната и ЕСФП системи и данните проучени за периода 01.08-18.10.2018 г. вещото лице счита категорично, че няма външна намеса, т.е. няма нерегла­ментирана доставка, съответно няма нерегламентирана продажба от страна на фирма „Атол" ООД. В количествено отношение процесното гориво за дизелови двигатели (както и всички доставени в посочения период) е същото това, което е доставено по документи и със съпро­вождащата го Декларация за съответствие за качество обаче, Декларациите са съответствие на всички горива доставени на „Атол“ ООД от „Сакса“ ООД за посочения период не са издаде­ни в съответствие с действащото законодателство.

В заключение, вещото лице дава следните отговори на поставените въпроси:

Отговор на въпрос №1 - При точното спазване на посочените в стандарт БДС EN 14078 изисквания, данните от изпитванията трябва да съответстват на критериите за прецизност, изразена чрез „възпроизводимост“. т.е. разликата между резултатите от изпитване на един и същ продукт, получени от различни оператори, работещи в различни лаборатории. Съгласно БДС EN 14078 допустимата разлика в резултатите за „възпроизводимост“ е 0.3 об.%. Разли­ката между резултатите в подвижната и стационарната лаборатории на ДАМТН е на грани­цата на допустимата стойност за „възпроизводимост“ от 0.3 об.%. Не така е обаче с разлика­та в резултатите между стационарната лаборатория на ДАМТН и ИЛ за горива при „БТ“ ООД - тя е 0,6%. т.е. надвишава стойността на „възпроизводимостта“ съгласно стандарт БДС EN 14078.

Установеното отклонение от нормативните изисквания в стойността на показателя „съ­държание на FAME би могло да се дължи на причини, подробно описани в т. Г от Раздел IV на заключението по СТЕ.

Отговор на въпрос № 2 - В отговор на изисканата информация за съхраняване на последна­та арбитражна проба, от ГД „ККТГ" към ДАМТН е Бил получен отговор, че след изтичане на нормативно определения срок за съхранение на арбитражни проби от 6 месеца и в изпълне­ние на Вътрешните правила, втората арбитражна проба е предадена за отпадък, за което е приложен протокол № 160/02.05.2019 г. Поради това допълнително арбитражно изпитване на проба от процесния продукт не е извършвано.

Отговор на въпрос 3 - Несъответствията при изпълнение на процедурите по пробовземане и транспортиране на пробите от процесното дизелово гориво от контролния орган са отразени подробно в т.Б от Раздел IV на становището. Съгласно Наредбата и Стандарт БДС EN ISO 3170, специфични изисквания относно съхранението на контролните проби от горива за дизелови двигатели не са регламентирани.

Отговор па въпрос № 4 - Съгласно Стандарт БДС EN ISO 3170. „представителна проба“ е проба с физични или химични характеристики, идентични на средните характеристики на целия обем, от който се взема пробата. Понятието е приложимо при вземане на проби от ре­зервоари и тръбопроводи, а не при вземане на проби с дозиращо устройство (накрайник), каквото е и изискването за вземане на проби от светли горива съгласно Наредбата и посоче­ния стандарт.

Отговор на въпрос 5 - Процесното гориво за дизелови двигатели е предоставено от „САКСА“ ООД. Партида от него № R-DF-21018 в количество 7385 тона е изпитана за съот­ветствие с Наредбата в Изпитвателна лаборатория за горива към „СИД 1“ ООД, на базата на което е издадена Декларация за съответствие № 1157 от 02.10.2018 г., с която количество от 9.261 тона или 10 990 литра от горивото е предоставено за разпространение (чрез „СИТИ“ ООД") на „Атол“ ООД с Товарителница № 48910/11.10.2018 г. В случая не е налице несъот­ветствие в количеството изпитано гориво в лабораторията „СИД 1“ и предоставеното за раз­пространение на фирма „СИТИ“ ООД - последното е част от количеството на партида № R- DF-21018.

Отговор па въпрос № 6 - Съгласно предоставената от „Сакса” ООД информация („Описа­нието на процеса по блендиране“ и Протоколите за експедиция за всяка доставка), добавяне­то на определени количества биодизел към горивата за дизелови двигатели се извършва пре­ди всяка експедиция - по време на товаренето на горивата чрез автоматична система BLENDING SKID. За дозирането на определените количества биодизел е използван разходомер тип ВМ (с приложено Удостоверение за одобрен тип: същото е със срок на валидност до 10.03.2014 г.) с контролер за процеса по товарене на горивата - електронна глава VEGA II. Подробности относно посочения процес са отразени в т.А от Раздел IV на настоящето ста­новище.

Отговор на въпрос № 7 - Едни от основните недостатъци на метиловите и етиловите естери на висшите мастни киселини - FAME, представляват тяхната биологична и термоокислител- на нестабилност. Установено е, че смес съдържаща 5 % биокомпонент отговаря на всички изисквания на стандарт БДС EN 590 в началния период след смесване. След 50 дни се оказа, че показателят „окислителна стабилност“ се отклонява от нормата близо три пъти, а след около два месеца отклонението е близо 4 пъти. По тези причини е невъзможно дълговремен­но му съхранение (не по-дълго от 3-4 месеца) и не се препоръчва използването на биокомпонет след 6 месеца от датата на производството му.

Отговор на въпрос № 8 - На база предоставената информация и записи се установи, че не е възможно зареждане на гориво без произход в проверявания резервоар № 2 на бензиностан­ция на „Атол“ ООД, без това да се отрази в ЕСФП и нивомерната система. Данни от посоче­ните системи се изпращат автоматично ежедневно към НАП. Всички партиди доставено ди­зелово гориво са с налични „Декларации за съответствие на качеството на течните горива“ и според тях дизеловото гориво е със съдържание на Биодизел мин. 6%. Декларациите са съот­ветствие на всички горива доставени на „Атол“ ООД от „Сакса“ ООД за посочения период обаче не са издадени в съответствие с действащото законодателство, но нарушенията за това са на самия доставчик.

За всички получени количества гориво са подадени документи в НАП с „Уникален данъ­чен номер“ и към документите за всяка експедиция има Акцизен данъчен номер (АДД); чрез последния се издава и финансов дневен отчет, който е отразен в „Касовата книга“. Съгласно предоставените от „Атол" ООД Декларации за съответствие на качеството на течните горива за периода 01.08. - 18.10.2018 г. - всички доставки на дизелови горива са от вносител „САК­СА“ ООД и се отнасят до бензиностанциите (в случая на „Атол“ ООД), като краен разпрост­ранител съгласно чл.3. ал.1. т.5 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Отговор на въпрос № 9 - Посоченият обем на резервоара за дизелово гориво в бензинос­танцията и полученото на 11.10.2018 г. количество гориво не биха могли да окажат същест­вено влияние върху съдържанието на метилови естери на мастни киселини в процесното го­риво. Възможни причини за отклонение в стойността на показателя „съдържание на FAME са описани подробно в т. Г от Раздел IV на настоящето заключение.

В съдебно заседание, проведено на 23.01.2020г., вещото лице изцяло поддържа заключението по изготвената от него СТЕ, като наред с това дава изчерпателни отговори и на поставените й въпроси.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - адресат на административната санкция, в рамките на преклузивния срок, доколкото съгласно поставения върху известието за доставяне печат, НП е връчено на 22.04.2019 г., а жалбата е депозирана на 25.04.2019 г., с оглед, на което се явява допустима. Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН за извършване на цялостна проверка на атакувания акт, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН А-261/14.12.2018 година, който е съставен от компетентен орган - инспектор в Главна дирекция "Контрол за качеството на течните горива", определен със Заповед № А-170/21.03.2017 г. на председателя на ДАМТН, съгласно чл.51, ал.1, вр. чл.55 и чл.69, ал.1, т.4 от ЗЕВИ в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. По делото липсват твърдения, а и от съда при извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения при съставяне и връчване на АУАН.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН и чл.69, ал.2, т.4 от ЗЕВИ.

При издаването на АУАН и НП са спазени изискванията за форма и съдържание на двата основни за административно наказателното производство акта, като те съдържат необходимите реквизити. Описани са точно, ясно и разбираемо датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и формата на изпълнителното деяние, като и в двата процесуални документа недвусмислено е посочено, че отговорността на дружеството е ангажирана за осъществено на 18.10.2018 г. разпространение на течни горива, като административното обвинение е ясно и конкретно формулирано. По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Производството е от административно-наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно-наказващия орган. Следва да се има предвид, че отразеното в акта за административно нарушение не се счита за доказано, т. е за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият/ в административно-наказателното производство това е лицето посочено като нарушител/ се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че е в тежест на административно-наказващия орган/по арг. на чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 103, ал. 1 от НПК/, тъй като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето посочено като нарушител.

Настоящия съдебен състав намира за основателно възражението на жалбоподателя, че не е доказано по безспорен начин, че „Атол“ ООД, ЕИК №********* е извършило твърдяното нарушение.

Видно от събраните по делото доказателство е установено, че при вземане на пробите има разлика между резултатите от изпитване на един и същ продукт при различните лаборатории, втората арбитражна проба е била предадена за отпадък, налице са несъответствия при изпълнение на процедурите по пробовземането и транспортирането на пробите от процесното гориво от контролния орган и още много нарушения при процедурата на вземане на пробите, описани подробно  заключението по допуснатата и назначена СТЕ, което се установява както от свидетелските показания, така и от заключението на експертиза.

От събраните по делото доказателства се установяват редица нарушения от органите на ДАМТН, които са довели до неправилно вземане на проби, тяхното измерване, съхранение и транспортиране. Всяко едно от тези нарушения е достатъчно основание да бъде отменено НП.

С оглед на гореизложеното, настоящия съдебен състав приема, че извършването на посоченото нарушение не е надлежно установено от събраните доказателства, нито по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина.

Съдът съобразява принципа, че обвинението за извършване на административно нарушение, в случая не може да почива на предположения. Преценявайки представените по делото доказателства, настоящия съдебен състав по свое вътрешно убеждение, намира, че те не водят до изводи, които са единствено възможни, изключващи всички останали.

По отношение на искането за присъждане на разноски в случай на отмяна на наказателното постановление, направено от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, същото се явява неоснователно по следните съображения:

Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и наказания и е със смесен характер, образуват се административнонаказателни дела.

В ЗАНН не е уредена отговорността за разноските на страните и съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.

В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда. Приложимият процесуален закон изобщо не признава на жалбоподателя по административнонаказателно дело право на разноски за воденето му.

Предвид изложеното дотук, съдебния състав намира, че вмененото на „Атол“ООД нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган.

Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствено логичния извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обуславящ отмяната му.

Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението, се възлага на наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил имуществена санкция на „Атол“ ООД, без да е установил по безспорен начин извършеното нарушение.

Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 предл. трето от ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № КГ-2231 от 09.04.2019 година на председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „АТОЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от В.С.В. е наложена, имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева на осн. чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, за извършено нарушение на  чл.47, ал.2, вр. чл.47, ал.1, т.1 от ЗЕВИ.

ОСЪЖДА „АТОЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от В.С.В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-***** сумата от 845,32/осемстотин четиридесет и пет лева и 32 ст./ представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „АТОЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от В.С.В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДАМТН-ГД ККТГ разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 315,00 (триста и петнадесет) лева, от които 190,00 (сто и деветдесет) лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ - ДАМТН, гр. София, 85,00 (осемдесет и пет) лева за изготвяне на експертиза и 40,00 (четиридесет) лева за вземане на проба, на основание чл.25, ал.2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 (обн. ДВ, бр. 50/1999 г., поел. изм. ДВ., бр. 103/2012 г.).

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Провадийски районен съд пред Административен съд Варна, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................