Р Е Ш Е Н И Е № 446
гр. Стара Загора, 08.12.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
административен съд, седми състав, в публичното заседание на осми
ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Кр.
Костова-Грозева
при
секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Костова-Грозева адм. дело № 423 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.107, ал.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано
е по жалба от П.Р.П. ***, чрез адв. Т.,*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № РД-14-1788/09.06.2021г. на Директор
на РД „АА“ Стара Загора.
Жалбоподателят
иска отмяна на жалената заповед, като твърди, че била неправилна и
незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на закона,
немотивирана и неясна, негодна за изпълнение. Твърди, че заповедта била неясна
в нейната разпоредителна част, нямало изрично посочен срок за нейното
изпълнение и адресат, поради което се явявала издадена в нарушение на чл.59,
ал.2, т.3 и т.5 от АПК /цитира се практика на ВАС/. На второ място се твърди,
че заповедта не била достатъчно мотивира, а в нея се препращало към АУАН, който
не съдържал изложение на фактическите основания за налагане на мярката, който
акт от своя страна страдал от редица пороци на формата и съдържанието си. На
трето място се мотивират и допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като
заповедта била издадена въз основа на АУАН за деяние, което жалбоподателят не
бил извършил.
Оспорващият,
редовно призован в с.з. се представлява от
пълномощника си, който поддържа жалбата. В хода по същество мотивира искането
си за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводително
писмо, с която се прилага преписката, се взема становище, че заповедта била
съобразена с материалните и процесуалните правила.
Съдът,
като съобрази приетите по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На
08.06.2021г. против П.Р.П. на 69 г. бил съставен АУАН , сер.
А бл. № 292558 от инспектор при отдел „Контрол“ в РД „АА“ Стара Загора за
извършено от П. нарушение на чл.28, предл. първо от
Наредба № 34/1999г. Със акта били иззети от П. СУМПС № 6937981, удостоверение
за водач на лекотоварен автомобил, копие от пътен лист и др. АУАН бил връчен на
П. на 08.06.2021г. От приложеното на л. 32 от делото доказателство, се
установява, че лек. Автомобил марка Дачия, модел Логан,
с хххх, е собствен на „ДЖИПИ-Н“ ЕООД и в него има
поставен фискален апарат № 03495268.
До
Директора на РД „АА“ Стара Загора бил подаден доклад рег. №
11-57-4420/09.06.2021г. от инсп. И. и инсп. Н., в който те уведомявали директора за извършена на
08.06.21г. проверка на таксиметров автомобил Дачия „Логан“
с ХХХХ, при която установили, че водачът не бил включил таксиметровия апарат в
режим на регистриране на превоза. Директорът на РД „АА“ Стара Загора издал на
09.06.2021г. Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1788, с която наложил такава на
осн. чл.106, ал.1, т.7, б. „а“ и ал.2, т.6 от ЗАПр. по отношение на П.П.. Заповедта била съобщена лично
на П. на 08.07.21г. Жалбата против нея била подадена по пощата на 09.07.2021г.
По
искане на оспорващия Съдът допусна в качеството му на свидетел лицето М. М..
Свидетелят сочи, че на
08.06.2021 г. помнил пътуването, защото с шофьора /П.П./ се видял предния ден в
гр. Казанлък и го помолил на следващия ден към 10,00 ч. да го вземе от дома му
в с.Бузовград и да го закара в Казанлък. На другия
ден /08.06./ П. дошъл, свидетелят се
качил в таксито и тръгнали. Отначало свидетелят бил сам в колата, но към
центъра на селото стоели две жени, които чакаха на стоянката на такситата.
Спрели колата и жените се качи в таксито. Близо до началото на завод „Арсенал“
имало спрял бус. Излязло едно момче от буса и дало знак на шофьора /П./ да
спре, който спрял колата наравно с буса на проверяващите. Те казали на шофьора
да върне назад колата и да изключи апарата за отчитане на превоза. Поискали му
документите, проверили ги, после поискали и личните карти на пътуващите.
Проверяващите ги забавили около половин час. Таксиметровият апарат бил включен
и работел. Свидетелят го видях още, като се качвал в колата. Сумата на апарата
била между 5,50 лв. и 6,00 лв., като свидетелят платил на шофьора 6,00 лв.,
който му издал и касова бележка, но свидетелят за съжаление не я бил запазил.
След като проверяващите наредили на шофьора да даде назад автомобила и да
изключи апарата, снимали с телефона си колата, отстрани, откъм страната на
шофьора.
При
така установеното от фактическа страна, от
правна Съдът намира следното:
По
допустимостта: оспорването е процесуално допустимо, като направено от активно
легитимираното лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в преклузивния срок и пред местно компетентния
административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяван на образуваното
съдебно производство.
Разгледана
жалбата по същество, Съдът я намира за основателна, като съобрази следното:
Процесната
заповед представлява валиден административен акт, доколкото е издаден от
административния орган, надлежно упълномощен за това от материално компетентния
административен орган. Съгласно чл.107, ал.1 от ЗАвтПр.,
принудителните административни мерки по чл.106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” или упълномощени от него длъжностни лица. По делото се представя не оспорено писмено
доказателство за упълномощаването на Директорите на РД“АА“ от Директора на
ИА“АА“ да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.106а от ЗАвт.Пр.
/л.34/. Самата заповед сочи за свой конкретен издател А. С., в качеството му на
Директор на РД „АА“ Стара Загора, като по делото се представя и акта за
назначаването му на тази длъжност /л.33/, като се удостоверява, че именно това
лице е и подписал оспорвания акт. В този смисъл, не е налице основание по
чл.146, т.1 от АПК за обявяване на заповедта за нищожна.
От формална гледна точка е налице
индивидуален административен акт, облечен в задължителната писмена форма, който
е и мотивиран с конкретни факти от обективната действителност, на които има
дадена конкретна правна обосновка. Актът съдържа всички задължителни реквизити
по см. на чл.59, ал.2 от АПК. Ето защо този състав извежда извод, че не
установява наличие на основанието по чл.146, т.2 от АПК.
Относно
изпълнение на изискването за спазване на общите и особени процесуални правила,
съдът приема, че се установява допускането на такива, които се изразяват в
следното :
При мерките по
чл. 106а от ЗАвт.Пр. е изключено
задължението по чл. 26, ал.1 от АПК на органа за предварително уведомяване на
заинтересованите лица за започване на административното производство, което обаче не изключва
изпълнение на задължението
на административния орган, преди да
издаде
заповедта за прилагане на ПАМ
по Закона за автомобилните превози, освен да вземе предвид
нарушението, установено със съставения АУАН, да изясни всички фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
Между
страните не се спори, че на 08.06.2021г. около 10.20 часа жалбоподателят
извършва таксиметров превоз по см. на ЗАвт.Прев. на
трима пътника от с. Бузовград до град Казанлък, като по време на превоза е
спрян за проверка от служители на РД „АА“ Стара Загора. Спорен между страните е
фактът, който претендира органа, че шофьорът извършва превоза без да е включил
в режим на работа таксиметровия апарат.
Административният
орган е длъжен да докаже по безусловен начин фактите, на които основава своя
акт, т.е. пред съда следва да са налице безспорни доказателства, които да
удостоверяват твърдения факт, че таксиметровият автомобил, с който е извършван
превоз на трима пътници на посочената дата и време, извършван от П.П. не е бил
в работен режим с включен таксиметров апарат. Освен процесната заповед, по
делото се представя една докладна записка, съставена и подписана от двамата
инспектори в РД „АА“ Стара Загора, които също сочат, че установяват релевантния
факт – не включен в работен режим таксиметров апарат по време на извършване на
таксиметровия превоз на пътници от П.П.. Следва да се посочи, че АУАН не се
ползва с материална доказателствена сила относно фактите, които визира.
Безспорно отрицателен факт не се доказва, но от страна на жалбоподателя се
поиска събиране на гласни доказателствени средства, чрез които се разколебават
описаните в процесната заповед обстоятелства от обективната действителност.
Чрез показанията на св. М. еднопосочно се установява, че след като той наема
таксиметровия автомобил за извършване на таксиметровата услуга, шофьорът
включва в работен режим таксиметровия апарат и същият е изключен едва по
нареждане на проверяващите инспектора ни „АА“, след като П. е спрян за
проверка, която продължава около 30 минути.
Предвид
наличието на диаметрално противоречиви данни в показанията на свидетеля М. относно релевантния факт, с това, което се
твърди в процесната заповед от фактическа страна, а именно, че таксиметровият
апарат не е работел, Съдът даде указания по реда на чл.171, ал. 5 от АПК на
ответника. От ответната страна не бе поискано събиране на гласни
доказателствени средства, чрез които непосредствено да се изяснят спорните
обстоятелства. Ето защо Съдът приема извод, че се разколебава и не е несъмнен,
и безспорен пред съда фактът, че по време на извършване на таксиметровия превоз
от П.П., същият не е включил в работен режим таксиметровия апарат. Дори и да се
приеме, че показанията на св. М. са дадени про кауза,
то не следва да се игнорира фактът, че те са дадени от свидетеля, след като той
е предупреден от Съда за наказателната отговорност, която носи, ако даде
неверни показания пред съд. Ето защо същите следва да се кредитират с доверие,
а ответникът следва да понесе последиците от своето процесуално бездействие,
водещо до опровергаване на твърдени от него факти от действителността, които
той обосновава правно чрез нормата на чл.106а, ал.1, т.7, б.“а“
от ЗАвт.Пр. В производствата по обжалване на
административни актове, съгласно АПК, изцяло в тежест
на органа - издател е да доказва съществуването на фактическите основания, които сочи в
заповедта. Тяхното не
установяване по несъмнен начин, обосновава у съда, че същите не са настъпили,
така както се претендира в акта, съотв. поради това и
приложения на тяхно основание закон, ще се явява неправилно приложен, а от там
и заповедта ще се явява незаконосъобразна на осн.
чл.146, т.4 от АПК и като такава подлежаща на отмяна.
При
този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателя да му се
присъдят направените по делото разноски, като Съдът намира, че такива се
следват в размер на 10,80лв.,заплатена ДТ за образуване на делото и банкови
такси /л.1/ и възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева, платени в брой,
съгласно доказателството на л. 65 от делото.
Водим от горното и на осн.
чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Р.П. ***, чрез адв. Т.,*** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № РД-14-1788/09.06.2021г.
на Директор на РД „АА“ Стара Загора.
ОСЪЖДА ИА
“АА“ София да заплати на П.Р.П., ЕГН **********,*** разноски по делото в размер
на 510,80 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: