О П Р E Д Е Л Е Н И Е
№…………./……..11.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Диана Стоянова
ч.търг. дело № 1657 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по
частна жалба вх.№40850/15.06.2018г. от „Мания тийм“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Западна Промишлена зона, Бивш
Пивоварен Завод, Административна сграда, ет.2 срещу определение №5984/28.05.2018г.,
постановено по гр. дело №15/2018г. по описа на Варненски районен съд, с което е
прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на Районен съд –
София на основание чл.119 от ГПК.
В жалбата се твърди, неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното определение. Поддържа се, че съгласно чл.9, т.4 от договора за
франчайз и покупко – продажба на стоки от 01.06.2013г., сключен между ищеца и
ответниците е постигната договореност, че при възникнал спор във връзка с кои
да е отношения, свързани със сключването, изпълнението, забавеното, лошото,
неточното и пълното неизпълнение на договора, както и във връзка с прекратяване
на същия и отговорността при разваляне или неспазване на посочените в договора
забрани на основание чл.117 от ГПК спорът следва да се отнесе пред компетентния
съд в гр. Варна. Предвид така уговорената договорна подсъдност не са налице
основания за прилагане на чл.105 ГПК, въпреки на правеното възражение за
неподсъдност от ответниците.
По изложените съображения моли съдът да постанови
определение, с което да отмени обжалвания акт и да постанови друго такова, с
което да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по жалбата „Текс и Ко 2013“ ЕООД, Л.Т.С. и С.Д.С.
не са депозирали отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок на чл.276 от ГПК,
от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260
от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, поради следните съображения:
Производството по гр. дело №15/2018г. по описа на Варненски
районен съд е образувано по предявени от „Мания тийм“ ЕАД срещу „Текс и Ко
2013“ ЕООД, Л.Т.С. и С.Д.С. искове с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД да
бъдат осъдени ответниците при условията на солидарност да заплатят сумата от 15000.00лв.,
представляваща неустойка за разваляне на договор за франчайзинг и покупко –
продажба на стоки от 01.06.2013г. по чл.7.4 от същия и сумата от 3000.00лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение по чл.7.3 от договор за франчайзинг и
покупко – продажба на стоки от 01.06.2013г., изразяващо се в нарушаване на
забраните по чл.4.3.2, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С исковата молба е представен договор за франчайзинг и покупко – продажба
на стоки от 01.06.2013г. по силата, на който „Мания Тийм“ ЕАД предоставя на
франчайзополучателя „Текс и Ко2013“ ЕООД франчайз пакет подробно описан в чл.2
срещу заплащането на определена цена и възнаграждение. Договорът е подписан от Л.Т.С.,
Илиян Иванов Петков и С.Д.С., които по силата на чл.8 са се задължили да
отговарят солидарно за всички произтичащи от договора задължения, включително и
неустойки. В чл.9.4 от договора е предвидено, че
че при възникнал спор във връзка със сключването, изпълнението, забавеното,
лошото, неточното или пълното неизпълнение, както и във връзка с
прекратяването, развалянето, същият ще бъде отнесен пред компетентния съд в гр.
Варна.
В отговора на исковата молба ответниците Л.С. и С.С. са
направили възражение за местна подсъдност, като делото да бъде прекратено и
изпратено на Районен съд – София, което разгледано по същество се явява
неоснователно.
Общата разпоредба на чл.105 от ГПК предвижда, че искът се
предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на
ответника. Ответниците са със седалище и постоянен адрес в района на Районен
съд – София. От своя страна нормата на чл.117, ал.2 от ГПК позволява с писмен
договор по имуществен спор страните да изберат друг съд, различен от този по
чл.105 от ГПК.
В случая страните са се възползвали от възможността по
чл.117, ал.2 от ГПК, като в т.9.4 са предвидили подсъдност на бъдещите им
спорове, произтекли от договора да бъдат отнесени пред компетентния съд в гр. Варна.
Предмет на настоящото дело е имуществен спор, заявен като
искове за неустойки по договора за франчайзинг и покупко – продажба на стоки. Следователно
договорната подсъдност е приложима спрямо него, поради което делото е подсъдно на Районен съд – Варна и подлежи на разглеждане от него.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното
определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на
съдопризводствените действия.
По изложените правни съображения и на основание чл. 274 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №5984/28.05.2018г., постановено по гр. дело №15/2018г. по описа
на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото и
изпратено по подсъдност на Районен съд – София на основание чл.119 от ГПК.
ВРЪЩА гр. дело №15/2018г. на Районен съд – Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявените искове с правно основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД.
Определението не подлежи на
обжалване на основание чл.247, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.