№ 74
гр. Варна, 15.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110203935 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на Й. И. Й. против НП №
616474-F635804/07.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП - Варна, с което на основание чл. 178 от ЗДДС му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/лева за нарушение на чл. 97а ал.4 от
ЗДДС.
В жалбата не се оспорва посочената в НП фактическа обстановка, но се излага
становище, че случаят е маловажен такъв, с оглед на което е приложима разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че действително заявлението за
регистрация по ЗДДС е подадено от него със закъснение и е допуснал формално
нарушение на чл. 97а ал.4 от ЗДДС, но доколкото нарушението е извършено за първи
път и за фиска не са настъпили никакви щети съотв. финансовите интереси на
държавата не са накърнени, както и предвид сравнително ниският размер на дължимия
данък, който е внесен, нарушението не е обществено опасно. Въззивникът сочи, че
макар да му е известно , че незнанието на закона не го освобождава от отговорност,
причините за извършване на деянието са свързани с не познаването на същия. С оглед
на посочените доводи, се излага становище, че е напълно достатъчно от гледна точка
на публичния интерес да бъде предупреден, че при следващо нарушение ще бъде
санкциониран. Иска НП да бъде отменено.
1
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява лично като
поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП
да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовно уведоменаq се представлява от юк Недева, която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага становище, че от събраните по
делото доказателства се установява, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като от
установените факти и обстоятелства е видно, че АНО правилно е ангажирал
административно-наказателната отговорност на въззивника като му е наложил
административно наказание в минимален размер. Пледира , че в случая не са налице
предпоставките да квалифициране на случая като маловажен съотв. за прилагане на
нормата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО, а при условията на евентуалност, в случай че се иска
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от въззивника, иска същите да
бъдат определени в минимален размер.
В хода на съдебното производство е разпитан актосъставителят – свид. Т. К. на
длъжност „старши инспектор по приходите“ в ТД на НАП - Варна. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното:
На 24.11.2021 г. по подадено заявление за регистрация от възз. Й., в ТД на НАП-
Варна е извършена проверка, възложена с резолюция № 032692103694246/22.11.2021 г.
В хода на проверката е установено, че възз. Й. ползва услугите на Bookimg.com
за намиране на клиенти за отдаване под наем на съсобствен недвижим имот –
апартамент-студио, находящ се в гр. Варна, кк „Св. Св. Константин и Елена“, ул. 46-та.
Представени са фактури за получени посреднически услуги – комисионна, като
първата издадена фактура е от дата 03.08.2020 г. с № 6486531 и на дата 03.11.2021 г. е
последно издадената фактура с № 6486531/03.11.2021 г.
Въз основа на така установените факти е констатирано, че като данъчно
задължено лице по смисъла на чл. 3 ал.1, 5 и 6 , което получава услуги с място на
изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е
изискуем от получателя по чл. 82 ал.2 от ЗДДС, съгласно чл. 97а ал. 4 от ЗДДС за възз.
Й. е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС не по-
късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем.
Констатирано е, че в случая за Й. като получател на услуги от доставчик – данъчно-
задължено лице, установено на територията на друга държава-членка на ЕС, а именно
– Booking.com. B.V. , Нидерландия VAT NL 805734958В01 е възникнало задължение
2
по реда на чл. 97а ал.4 от ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до
27.07.2020 г. включително, а именно не по-късно от 7 дни преди датата, на която
данъкът за доставката е станал изискуем , което в случая е на датата на първата
издадена фактура от Booking.com. B.V. , Нидерландия VAT NL 805734958В01 от
03.08.2020 г.
При така установените факти, свид. Т. К. е съставила срещу въззивника АУАН
за нарушение на чл. 97а ал.4 от ЗДДС. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП,
с което на основание разпоредбата на чл. 178 от ЗДДС е ангажирана административно-
наказателната отговорност на Й., като на същия е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от разпитите на
актосъставителя, свидетеля по акта и приобщените чрез АНП писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя като логични и вътрешно
непротиворечиви по отношение на релевантните по делото факти, като същите се
подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок.
Наказателно постановление № 616474-F635804/07.12.2021 г. е издадено от
компетентен орган видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. От същата заповед произтича и материалната
компетентност на актосъставителя, който видно от събраните по делото доказателства
заема длъжността „инспектор по приходите” към ТД на НАП.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Нарушението е подробно и ясно описано, посочено е кога установено и кога е
извършено. Не е допуснато процесуално нарушение и при определяне на мястото на
извършване на нарушението. Заявлението за регистрация може да бъде подадено по
3
електронен път или в компетентната ТД на НАП, поради което мястото на извършване
на нарушението е мястото, където волеизявлението на жалбоподателя за регистрация
трябва да бъде получено – отдел "Регистрация" към компетентната ТД на НАП.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ДОПК компетентната териториална дирекция на НАП е по
постоянния адрес на местните лица – в настоящия случай – гр. ВАрна. Предвид
характера на нарушението, мястото на извършването му е изводимо от самото
описанието на нарушението в акта и в НП.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съдът намира, че така установената фактическа обстановка изпълва състава на
административно нарушение по чл. 97а ал. 4 ЗДДС вр. чл. 97а ал. 1 ЗДДС.
Безспорно, възз. Й. е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 ЗДДС, тъй като
извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице,
което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение
на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по
доставката при доставка на услугиq когато получателят е данъчно задължено лице по
чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Съгласно чл. 97а ал. 4 вр. чл. 97а ал. 1 ЗДДС за Й. е възникнало задължение за
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на
която данъкът за доставката е станал изискуем /данъчно събитие/, т. е., в случая - до
27.07.2020 г. /7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие на 03.08.2020 г./,
с което е нарушил разпоредбите на чл. 97а ал. 4 вр. чл. 97а ал. 1 ЗДДС.
В конкретния случай е установено, че подаденото от Й. заявление от 21.11.2021
г. за регистрация по ЗДДС е депозирано извън законоустановения срок, като същото е
депозирано със закъснение надхвърлящо една година.
Деянието е извършено виновно, доколкото възз. Й. е съзнавал фактическите
обстоятелства, въз основа на които за същия е възникнало задължение да депозира
заявление за регистрация в предвидения срок в нормата на чл. 97а ал. 4 от ЗДДС. В
случая т.нар. юридическа грешка на Й., а именно незнанието на правната уредба, не е
извинителна, поради необоримата презумцията, че всеки познава закона.
Съгласно чл. 178 ЗДДС данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно,
но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в
установените по този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не
са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 5 000 лв. В случая нарушител е данъчно задълженото
лице, а именно санкционирания жалбоподател юридическо лице – /по смисъла на чл. 3
4
ЗДДС/. Цитираната норма предвижда извършеното от Й. нарушение, поради което
същата правилно е посочена като основание за ангажиране на административно-
наказателната му отговорност в настоящия случай.
Съдът намира, че наложеното на Й. административно наказание в минимален
размер е справедливо и съответно на обществената опасност на нарушението и
нарушителя, като е отчетено, че това е първото подобно нарушение на дружеството.
Съдът намира и че не са налице предпоставките за определяне на нарушението
като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като същото разкрива типичната
обществена опасност при нарушенията свързани със закъсняла регистрация по ЗДДС,
предвид и обстоятелството, че срокът на закъснението не би могъл да се приеме за
незначителен, а напротив. Същевременно нарушенията по чл. 96 и 97а ЗЗДС са
формални и за тяхното реализиране не се изисква настъпването на някаква
имуществена вреда. Незнанието на законовите задължения от страна на въззивника не
следва да се съобразява като смекчаващо отговорността обстоятелство, като в случая
не са установени и други факти от посочената категория. Напротив,установява се
отегчаващо отговорността на жалб. Й. обстоятелство, доколкото видно от пледоарията
му, същият е изразил съжаление, че е спазил изискването на разпоредбата на чл. 97а
ал.1 от ЗДДС, макар и след изтичане на срока по чл. 97а ал.4 от ЗДДС, предвид
ангажираната му с процесното НП административно-наказателна отговорност. С оглед
на изложеното, съдът намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 12 от
ЗАНН, в т.ч. за да се стимулира въззивника да спазва правните норми, е необходимо
ангажирането на административно-наказателната му отговорност и е неприложима в
случая разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, в което юрисконсулта е взел участие съотв.
5
същото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100
/сто/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 616474-F635804/07.12.2021 г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Варна, с което на Й. И. Й. на основание чл.
178 от ЗДДС му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500
/петстотин/лева за нарушение на чл. 97а ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Й. И. Й. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТД на НАП -Варна сумата от
100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6