РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 05.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,
втори граждански състав, в публичното заседание на 25 юни две хиляди и двадесет
и първа год., в състав:
Районен
съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря А.
П. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1232 по описа за 2021год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е във връзка с установяване
вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 135/2021г. на ВРС искова
молба от „ЮБЦ” ЕООД, гр.София против Е.Е.Г. *** за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 65.37 лв.-главница за
потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 15.05.2018г. до
14.08.2018г. по договор, сключен от ответника с БТК ЕАД. Твърди се, че
вземането е предмет на договор за цесия от 01.10.2019г. с цесионер „С.Г.Груп“
ООД, което е придобило вземанията на БТК ЕАД. Поддържа, че ответникът е
неизправна страна по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
05.04.2016г., сключен с БТК ЕАД и в периода 15.06.2018г.-14.09.2018г. са
издадени 3 бр. фактури на обща стойност исковата сума, които не са заплатени.
Исковете са с правно основание чл.422
вр. чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и
по реда на чл.131 ГПК ответника, редовно призован, не представя писмен отговор.
В съдебно заседание на
25.06.2021 г. ответника не се е явил, не е изпратил упълномощен представител,
няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно
ищецът още с исковата си молба изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение при наличие на предпоставките за
това.
Съдът намира, че
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призована е и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
От писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал.
2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
По ч.гр.д. №135/2020 г. на Районен съд-Враца на
13.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено Е.Г. да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от 65.37 лева, дължима по неизпълнение
на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
далекосъобщителни услуги по договор от
05.04.2016 г.; договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия/
от 16.10.2018 г. и договор за прехвърляне
на парични вземания /цесия/ от
01.10.2019г., за които са издадени 3 броя фактури за периода от 15.05.2018 г.
до 14.08.2018 г.; 14.86 лв. – мораторна
лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. до 30.11.2020 г.; както и
разноските по делото в размер на 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
По повод постъпило от ответника в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, с разпореждане по
същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания
му срок ищецът е предявил настоящия иск.
На 05.04.2016г.
между Е.Е.Г. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен договор за
мобилни услуги, по силата на който Г. е избрала да ползва пакетна услуга VIVACOM
Duo: Internet+TV-Net
Extra с
месечен абонамент 17.80лв. и месечен срочен абонамент,+TV Extra 4 лв. за срок от 24
месеца.
С
договор за цесия от 16.10.2018 г. първоначалният кредитор „Българска
Телекомуникационна компания” ЕАД, като цедент е прехвърлил на „С.Г. Груп” ООД,
като цесионер вземанията (без данни за техния размер и за отделните
правоотношения), произтичащи от договорите описани в Приложение № 1, а с
договора от 01.10.2019 г. цедентът „С.Г.Груп” ООД прехвърля на ищеца „ЮБЦ“
ЕООД, като цесионер, вземания от трети физически лица и/или юридически лица,
Приложено е извлечение към Приложение № 1 от договор за цесия от
01.10.2019 г., издадено от „ЮБЦ“ ЕООД, съгласно което по силата на същия
договор вземането на „ЮБЦ“ ЕООД спрямо Е.Г., произтичащо от договори за мобилни
услуги е в размер на 65.37 лв., което задължение е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД.
Видно от приложените по делото
фактури, ведно с извлечение за потреблението, ответника е ползвал
предоставените мобилни услуги по процесния договор и с действията си се е
съгласил с условията по облигационното правоотношение, поради което договорът
между страните е валидно възникнал и е действал между страните за исковия
период. При тези съображение основателен е предявеният иск за сумата от 65.37
лв. представлява незаплатена делокосъобщителна услуга за периода от 15.05.2018
г. до 14.08.2018 г. Срокът на договора е изтекъл към настоящия момент, поради
което претендираната сума от 65.37 лева се явява дължима на кредитора „ЮБЦ” ЕООД, който е правоприемник въз основа на договор за
цесия от 01.10.2019 г. на „С.Г. Груп” ООД, в полза на когото на 16.10.2018 г. е
цедирано вземането на „Българска Телекомуникационна компания” ЕАД.
При тези съображения следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което да се уважи предявеният иск
за сумата от 65.37 лева главница,
представляваща месечни абонаментни такси за потребление на далекосъобщителни
услуги по договор от 05.04.2016 г.; договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 16.10.2018 г.
и договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ от 01.10.2019г., за
които суми по ч.гр.д. №135/2020 г. на Районен
съд-Враца е издадена заповед за изпълнение от 13.01.2021 г.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски също
следва да бъде уважена и в тежест на ответника бъдат възложени сторените от
ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 205.00лева.
Съгласно
задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в хода на
заповедното производство в размер на 205.00 лева.
Мотивиран от горните съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Е.Г.
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, 1404, р-н
„Триадица“, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8 сумата от 65.37 лева, дължима за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
далекосъобщителни услуги по договор от
05.04.2016 г.,сключен с „БТК“ ЕАД;
договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. и договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 01.10.2019г.,
за които суми по ч.гр.д. №135/2020 г. на Районен
съд-Враца е издадена заповед за изпълнение от 13.01.2021 г.
ОСЪЖДА Е.Е.Г. ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, 1404, р-н
„Триадица“, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8 направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски от 205.00 лв., както и сумата от 205.00 лв.-съдебно-деловодни
разноски в производството по ч.гр.д. №135/2021 г. по описа на Районен съд
Враца.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………………….