РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. гр. Хасково, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640201189 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Делото е образувано по жалба от А. А. П. от гр. Х. , чрез адв. М.Г.Р. от АК-Хасково
срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, Серия К № 6648484, издаден от
ОД на МВР-гр. Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 100 лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш, като се излагат и доводи относно недоказаност на нарушението. Моли съда
да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен. В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.За
същия се явява адв.Р., редовно упълномощена по делото. Претендира за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не
изпраща представител по делото. С писмото с която е представена преписката се прови
искане жалбата да не се уважава, а в случай че ЕФ бъде отменен, се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и се иска то да се определи в неговият
минимум.
Предвид представените по делото доказателства, относно връчването на
санкционният акт, жалбата е подадена от легитимирано да атакува акта лице, в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което
1
същата е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се
запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
На 21.11.2022 г. в 09: 56 часа, с автоматизирана преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства тип АТСС (ARH CAM-S1) с № 120CCEF, било
установено и заснето движение на лек автомобил марка "******** ", с регистрационен
номер ******* със скорост от 69 км. /ч. – над разрешената за движение в населено място от
50 км/ч., в ЕФ е посочена скорост на движение 66 км/ч като е приспаднат толеранс от 3 км/ч
и е посочено превишение от 16 км/ч. От представената справка за собственик/ползвател от
АИС –КАТ е видно, че А. А. П. е вписан като ползвател на процесния автомобил, а негов
собственик е юридическото лице "РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ ЕООД " –клон
Хасково.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се
установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и
същият е регистриран на името на, Райфайзен лизинг България" ЕООД, клон Хасково и
жалбоподателя А. А. П. от град Хасково, като собственици. Последното се потвърждава и
от представеният по делото контролен талон за процесният автомобил. Въз основа на тези
констатации е издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил посочен
жалбоподателят. В описателната част на електронния фиш е вписано движение с установена
скорост от 66 км. /ч. – превишаване с 16 км/ч. За дата и час на нарушението са отразени
показанията на техническото средство, като видно от приложения Протокол от последваща
проверка № 83-СГ-ИСИС/29.06.2022г. Техническото средство - Мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – ARH CAM S1 № 120 ccef е
преминало последваща проверка. За място на нарушението е посочено – гр.Хасково, на
бул.“Г.С.Раковски“ до завод Мир в посока центъра на гр.Хасково, като ARH CAM S1 №
120 ccef е била насочена към гр.Димитровград. Вписано е, че нарушението е извършено в
условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К №5194137.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе.
По отношение на приложения снимков материал – снимка № 120 ccef/0093734 с техническо
средство ARH CAM S1 № 120 ccef съображения ще бъдат изложени по – долу в
изложението на правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено
принципното законово положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от
Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
2
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство
от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по
автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По
силата на чл. 182, ал. 4 - когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание
е обявено от закона за наказуемо.
Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията, относима към датата на процесното
деяние редакция, изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от
2017 г, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Според текста на Параграф 6, т. 65 (нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение
в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни
и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми
се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата
3
за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез
издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа,
който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на "техническите средства" преди изменението
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ. бр. 19 от 2015 г. Или, електронен фиш за санкциониране на
допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато
нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, но при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на
изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед №
Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Поставя се въпросът
дали в процеса по установяване и заснемане на нарушението са изпълнени изискванията на
цитираната по – горе наредба, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното
протичане на този процес.
В случая приложен по административнонаказателната преписка и приет по делото,
като писмено доказателство е и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС,
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Последният е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво
АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е
поставено мобилното АТСС, и др. изисквания по наредбата. Представеният в случая
протокол е попълнен изцяло и е налице яснота относно способа за въвеждане на
ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в ел. фиш, като е посочено в цитирания
протокол, общото правило за ограничението при подбора на скоростта при движение в
населено място – 50 км. ч. Необходимо е да се отбележи също така, че съгласно чл. 10, ал. 3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, съставеният на основание ал. 1 от същата
норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното
АТСС, каквато в случая е приложена, а така е изпълнено и това специално изискване,
обезпечаващо правото на защита, а така също и възможността за съдебен контрол. Така
също, налице е обоснованост на вписаните данни в друг конкретен аспект, с оглед
съответствието на вида и номера на техническото средство, използвано от контролните
органи, съобразно посоченото в задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС,
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР с данните от
приобщения снимков материал. Същият, както вече бе отбелязано се явява доказателство не
само относно мястото и времето на извършване на нарушението, но и за това с какво АТСС
4
е заснето движението на превозното средство в отклонение с нормативните ограничения на
максимнално допустимата скорост. Пълното съотвествие на отразеното в твърденията на
контролните органи за допуснато нарушение по чл. 21 от ЗДвП за заснетото с посоченото в
ел. фиш техническо средство нарушение с доказателствата, приобщени по делото води до
принципния извод за тяхната обоснованост в тази част.
За пълнота съдът намира за необходимо де посочи, че в горният протокол липсва
посочване на първият и последният номер на статичните изображения за времето на работа
на АТСС описано в протокола. Констатираната от съда липса на реквизит в протокола по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. касаеща непосочване на номер на първото и
последното статично изображение/видеозапис, в случая макар и да представлява
процесуално нарушение, то същото не е от категорията на съществените. Това е така, тъй
като в протокола са посочени часовете за начало и край на работа на АТСС, и от същия
може да се установи надлежно дали АТСС, с което е заснето процесното м. п. с. е
използвано именно в този интервал. Видно от статичното изображение на м. п. с., от което е
видно както м. п. с. така и са отразени, дата и час на заснемане, както и скоростта на
движение, приложено по делото, същото е заснето именно в посочения в протокола времеви
интервал. Следователно този пропуск при попълване на протокола не води до невъзможност
за надлежна проверка относно действително генерирания снимков материал във времевия
интервал, посочен в протокола, съответно представената по делото снимка може да бъде
съотнесена към установеното с процесния ЕФ нарушение. В подкрепа на горното е и
константната практика на Адм.съд Хасково - Решение № 320 от 17.05.2022 г. на АдмС -
Хасково по к. а. н. д. № 184/2022 г.
В случая са отправени и съответни твърдения при словесното описание на деянието
относно квалифициращия признак "повторност" на установеното с АТСС нарушение за
скорост, за да бъде квалифицирано то по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, но предвид бланкетния
характер на цитираната разпоредба, липсва препращането в нея към предвиденото по ал. 1,
т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5, съответно по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 на чл. 182 ЗДвП, относно
конкретните нарушения, необходимо, за да се прецени вида на приложимата санкция. В
случая това не е направено, тъй като не е ясно дали нарушението е на чл. 182, ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 от ЗДвП и ако евентуално е сред някое от посочените – кое точно и
какъв е предвиденият за него размер на наказанието. Извеждането или запълването на
правната квалификация с логически разсъждения от съда или страните, включително
основани на математически изчисления, приложени към евентуално двойния размер на
наложената глоба не могат да санират допуснатото процесуално нарушенение, което както и
другото визирано, изразяващо се в пропуск да бъде надлежно и пълно описание деянието
следва да се квалифицира като съществено, всяко от което явяващо се самостоятелно
основание за отмяна на санкционния акт. В подкрепа на тези разсъждения и вотиви на съда
е и практиката на Адм.С-Хасково в Решение № 3 от 6.01.2023 г. на АдмС - Хасково по
к. а. н. д. № 1013/2022 г.
Отделно, и за пълнота на изложението е необходимо да бъде отбелязано, че
електронният фиш не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в него, а
същите сами по себе си подлежат на установяване с предвидените в закона доказателствени
средства. Освен, че липсват въобще твърдения за проявлението му, квалифициращият
признак "повторност" на установеното с АТСС нарушение за скорост не е доказан по
необходимия начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на влязъл в сила акт,
с който жалбоподателят е санкциониран за нарушение от същия вид.
В обобщение, необходимо е да бъде отбелязано, че кумулативно дадените
5
изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по установяване на
този вид нарушения не са удовлетворени в процесния случай, поради което се налага като
краен изводът за основателност на подадената жалба. Атакуваният с нея електронен фиш е
незаконосъобразно издаден, с оглед на което същият ще следва да бъде отменен от съда.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на издателя на
електронния фиш следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените
доказателства, че същите са действително сторени. В случая обаче, е отправено искане на
другата страна за намаляването му, поради прекомерност, което изисква съдът да вземе
отношение дали размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Делото
е приключило в едно съдебно заседание, а по своята правна сложност не се отличава от
други аналогични случаи. Изложеното обосновава тезата за необходимост размерът на
разноските, които следва да бъдат присъдени да бъде определен съобразно минимално
установения относно възнаграждението на упълномощения адвокат по чл. 18, ал. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 500
лева, който е съобразен видно от представения договор за правна защита и съдействие с
уговаряне и плащане на сумата от 500 лева, поради което възражението за прекомерност не
следва да се уважава.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К, № 6648484 издаден от ОД на МВР –
Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково, да заплати на А. А. П. с ЕГН ********** от гр.
Х., със съдебен адрес: град Х., ул. "*****“ *** сумата в размер на 500.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
6