Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/20.08. |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на двадесет и трети
юли |
Година 2019 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 1113 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
с правно
основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а ал. 1 ТЗ и чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а ал. 2 ТЗ.
Производството
е образувано по искане от името на „М.“ ООД срещу „Б.Д.Е.“ ЕООД. В молбата се твърди,
че ищецът придобил от „У.Б.“ АД вземанията му срещу ответника, произтичащи от
договор за инвестиционен банков кредит № 61/21.04.2010 г. възлизащи съответно
на 421 472,77 евро – неизплатена главница, 239 537,72 евро – дължими
лихви и 1216,56 евро – такси. Ответникът признал непогасена главница по
договора в размер на 608 292,93 евро с анекси съответно от 02.07.2012 г.,
18.07.2012 г., 26.09.2012 г. и 24.04.2013 г. като е договаряно отсрочване на
задълженията. Твърди последният обявен ГФО да е за 2011 г., а падежът на
задълженията да е настъпил на 21.03.2015 г. Иска се да бъде открито
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на ответника.
При
условията на алтернативност поддържа довод, че
ответникът е свръхзадължен като се иска да бъде
открито производство по несъстоятелност.
Ответникът,
призован при условията на чл. 619 ТЗ не депозира отговор по молбата и не
изпраща представител в съдебно заседание.
По
съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Н. от САК,
поддържа молбата. Счита за налична хипотезата на чл. 608 ал. 2 ТЗ. Претендират
се разноски.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По
делото се установява писмено изразено съгласие на 21.04.2010 г. между
представители на „У.Б.“ АД, наричан впоследствие банката и ответника, наричан
кредитополучател, че банката предоставя на кредитополучателя сума до
750 000 евро със срок на погасяване – 21.03.2015 г. Договорено е сумата да
бъде върната с лихва в размер на 6,90 % за редовен дълг, а при просрочена
главница – годишния лихвен процент за редовен дълг и надбавка от 2,00 %.
Изразено е съгласие при просрочине на главница или
лихва да се начислява лихва от 10:00 %, намален с анекс № 1 от 07.03.2012 г. на
1 %. Договорено е и заплащане на 1,20 % за всяка година до пълното издължаване
на кредита и 0,20 лв. такса ангажимент, начислявана върху разликата от размера
на разрешения за усвояване кредит и фактически усвоения в срок до 21.05.2010 г.
На
07.03.2012 г. е посочено, че размерът на непогасената част от главницата
възлиза на 608300,00 евро. Ответникът се е задължил да заплати такса за
предоговаряне в размер на 1000 евро.
С
анекс № 2 от 02.07.2012 г. е отсрочено задължението за погасителна вноска с
падеж на 30.06.2012 г. като е запазен срокът за погасяване на цялото задължение
– 21.03.2015 г. Посочено е, че размерът на непогасената главница към датата на
сключване на анекса възлиза на 608292,93 евро.
С
анекс № 3 от 18.07.2012 г. са отсрочени плащанията на вноски, дължими на
31.07.2012 г. и 31.08.2012 г. до 21.03.2015 г. Посочено е, че размерът на
непогасената главница към датата на сключване на анекса възлиза на 608292,93
евро.
С
анекс № 4 от 26.09.2012 г. е отсрочено плащането на вноска, дължима на
30.09.2012 г. до 21.03.2015 г. Посочено е, че размерът на непогасената главница
към датата на сключване на анекса възлиза на 608289,93 евро.
С
анекс № 5 от 25.10.2012 г. са отсрочени плащанията на вноски, дължими към
последно число на месеците октомври, ноември декември 2012 г., януари февруари
и март 2013 г. до 21.03.2015 г. Посочено е, че размерът на непогасената
главница към датата на сключване на анекса възлиза на 608289,69 евро. Видно от
приложение № 1 към анекс № 5 размерът на вноската с падеж 21.03.2015 г. е
определен на 445334,69 лв.
С
анекс № 6 от 24.04.2012 г. са отсрочени плащанията на вноски, дължими към
последно число на месеците април, май и юни 2013 г. до 21.03.2015 г. Посочено
е, че размерът на непогасената главница към датата на сключване на анекса
възлиза на 608289,69 евро.
На
11.01.2018 г. писмено е изразено съгласие, че „У.Б.“ АД прехвърля на ищеца
всички свои вземания по договора за кредит, включващи главница в размер на
421 472,77 евро, лихви 239 537,72 лв. и 1216,56 евро – такси.
Съгласно чл. 16 от договора за цесия при неизпълнение на задължението за
уведомяване на кредитополучателя цесионерът е овластен да го извърши от името на цедента.
На
15.01.2018 г. представители на „У.Б.“ АД е изготвено уведомление до „Б.Д.Е.“
ЕООД и „И.П.“ ООД, че „У.Б.“ АД прехвърля всички свои вземания по договор за
банков инвестиционен кредит 61/21.04.2010 г. на ищеца, който следва да бъде
считан за кредиторот момента на получаване на
уведомлението.
От
наличното постановление за налагане на обезпечителни мерки следва извод, че
ответникът има изискуемо публично задължение в размер на 392781,50 лв. –
главница и 168358,69 лв. – лихва, за събирането на които е образувано изпълнително
дело при публичен изпълнител при ТД на НАП София.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било
надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговското
предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност
с регулярните си доходи от търговска дейност предприятието да покрива всички
свои краткосрочни задължения в относително продължителен период от време,
правният ред определя ред за оползотворяване потенциала на търговското
предприятие, съответно осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на
формираните задължения от участие в търговския оборот. В тази насока търсената
в процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника –
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо задължение по
търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, породено от търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане и трайно установена невъзможност за ответника да
обслужва задълженията си.
Правноорганизационната
форма, под която ответникът осъществява дейността си, го определя като търговец
по смисъла на закона.
Както
бе посочено легитимацията на молителя в настоящото производство предпоставя
наличие на изискуемо негово вземане. Законът допуска прехвърляне на вземания.
По изричен текст на закона – чл. 99 ал. 4 ЗЗД, предвид относителното действие
на договора за цесия, прехвърлянето има действие спрямо трети лица и длъжника
от деня, когато е било съобщено на длъжника. В исковата си молба кредиторът се
позовава на приложено по делото уведомление като не се установява да е
направено достояние на длъжника преди датата на предявяване на исковата молба.
Съдебната
практика трайно приема, че цедентът може да
упълномощи цесионера да извърши предписаното
уведомяване (така изрично решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК,ІІІ ГО, решение № 96 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
Клаузата на чл. 16 от договора за цесия отразява еднозначно воля на цедента с това съдържание. Тъй като меродавно за
съобщението е достигнало до адреса на длъжника изявление – фактът на узнаване
съдържанието му е без правно значение, приложеното уведомление от името на цедента към исковата молба, макар и връчена при условията
на чл. 619 ТЗ е равносилно на връчване на съобщението (в този смисъл решение №
123/24.206.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, решение № 3 от 16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО). С оглед нормата на чл. 235 ал. 2 ГПК това настъпило в хода на съдебното производство обстоятелство следва да
бъде взето предвид.
Наличните
по делото анекси сочат на признато от ответника задължение за главницата по
кредита, превишаваща твърдяния в настоящото
производство размер на това вземане. Доколкото в процеса нито се твърди, нито
се установява настъпило обстоятелство, с което правният ред свързва погасяване
на това задължение, ищецът се легитимира като кредитор за вземането от
421 472,77 евро. Договорът за цесия променя единствено овластения
да получи изпълнение кредитор без да засяга естеството на правоотношението, от
което произтичат прехвърлените вземания. В процеса нито се твърди, нито се
установява задължението да е погасено включително и до приключване на устните
състезания по делото.Ето защо ищецът се легитимира като кредитор на изискуемо вземане,
произтичащо от търговска сделка.
Наличните
по делото доказателства навеждат на извод и за съществуване на изискуеми
публични задължения на ответника.
Доверието
в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на
резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава
тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са основата за
преценка дали и доколко търговецът осъществява дейността си в съответствие с
разумната търговска практика, изискваща поддържане на адекватно съотношение
между активи и пасиви. В тази насока и законът ангажира търговеца периодично да
оповестява резултата от стопанската си дейност. От данните по партидата на
ответника в търговския регистър се установява, че последният годишен счетоводен
отчет е обявен за финансовата 2011 година.
Ефективното
участие в търговския оборот предполага управление на ресурсите, обезпечаващо
възможност за своевременно посрещане на паричните задължения. Търговската
дейност се основава на оборота, поради което и жизнеспособното търговско
предприятие дължи да държи сметка за потенциала от осъществяваната дейност да
формира приход, позволяващ му изпълнение на изискуемите задължения. Средство за
осигуряване на този резултат е поддържане на бързоликвидни активи, усвояването на
които не засяга необходимите за дейността средства. От тази гледна точка и
практиката възприема за меродавно при определяне жизнеспособността на
търговското предприятие съотношението между текущите (краткотрайните) активи и
краткосрочните задължения. Неизпълнението на така вмененото задължение обуславя
приложение на законоустановените предположения с чл.
608 ал. 2 – 4 ТЗ.
По
делото не се установяват извършените действия в рамките на предходно
образуваното индивидуално принудително изпълнение. Нормата на чл. 608 ал. 4 ТЗ
придава значение на период, следващ датата на получена покана за доброволно
изпълнение. Следователно, липсва елемент от фактическия състав на тази норма,
което препятства приложението й.
В
случая се установяват обстоятелства, с които законът свързва извода за
неплатежоспособност според чл. 608 ал. 2 и ал. 3 ТЗ. Определяща за нуждите на
производството по несъстоятелност е датата, към която е възникнало състоянието
на неплатежоспособност и следователно меродавна е по-ранната в случая –
21.03.2015 г., към която е настъпил падежа на установеното в настоящото
производство вземане за главницата по договора за банков кредит.
С
оглед пълноценна защита на кредиторите законът допуска алтернативност
в основанията за откриване на производство по несъстоятелност съответно при
условията на неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Отразените данни в отчета за 2011 г. сочат на продадени дълготрайни активи към
31.12.2011 г. Формираният приход в резултат на тази сделка обаче покрива
стойността на установените по делото задължения към 31.12.2011 г. По делото не
се установява имущественото състояние на ответника за следващия период до
21.03.2015 г. Ищецът твърди да е налице свръхзадълженост,
поради което и в негова тежест е да докаже превишение на пасива над актива в
имуществото на дружеството. При тези съображения настоящият състав не намира за
доказано състоянието на свръхзадълженост преди
установената начална дата на неплатежоспособност, поради което ответникът
следва да бъде обявен в неплатежоспособност, а производството да бъде открито
на това основание.
В
указания на кредиторите срок е представено доказателство за внесена сума,
осигуряваща посрещане на първоначалните разноски.
Законът
предписва възможност молителят да посочи лице, което да упражнява длъжността на
временен синдик, но и указва изрично момента, към който следва да заяви това –
с молбата, инициираща съдебното производство. – арг. от чл. 628 ал. 4 ТЗ. При
така очертаните предпоставки за упражняване на принципно уреденото процесуално
действие и с оглед нормата на чл. 64 ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ съдът не намира процесуална възможност за
зачете изборът на ищеца, обективиран в молба от
30.07.2019 г. Ето защо и временният синдик следва да бъде определен служебно.
Не
се установява конкретно имущество, чието запазване да налага предвидените
обезпечителни мерки от чл. 630 ал. 1 т. 4 ТЗ.
По
разноските
При
установения изход от производството ищецът е в правото си да бъде възмезден от
масата на несъстоятелността за сторените разноски в съдебното производство.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "Б.Д.Е.“
ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността - 21.03.2015 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на "Б.Д.Е.“ ЕООД, ЕИК *********.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на "Б.Д.Е.“ ЕООД, ЕИК ******Х. В. М., утвърдена със
заповед № ЛС-04-72 от 21.02.2006
държавен вестник бр.16 от 2006 г.със служебен адрес: гр. София, ул. "******.
ОПРЕДЕЛЯ
месечно възнаграждение в размер на 600 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
3-дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване на съобщението.
УКАЗВА
на временния синдик, че следва да депозира по делото декларация-съгласие по чл.
656 ал. 1 и ал. 2 ТЗ, актуална към датата на встъпване в длъжност.
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите на 25.09.2019 г. от 14:00 ч. в залата, определена
за разглеждане на делата от VІ-13 състав, при следния дневен ред:
1. изслушване доклада
на временния синдик по чл.
668, т. 2 ТЗ;
2. избор та постоянен синдик
и предложение за назначаването му;
3. определяне размера на
възнаграждение на синдика;
4. избор комитет
на кредиторите.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенция по вписванията за обявяване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
СЪДИЯ: