П Р О Т О К О Л
2012 година град София
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II състав,
На двадесет
и осми декември две хиляди и дванадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С Т
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Р.Б.
2.
Г.П.
Секретар: А.С.
Прокурор: Д Г
Сложи за
разглеждане, докладваното от СЪДИЯТА, н.ч.д. № 1766 по описа на СпНС за 2012 година.
На именното повикване в 10.00 часа се
явиха:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, изпраща представител –
прокурор Д Г.
ОСЪДЕНАТА Г.И.В. – редовно призована, доведена от СБАЛЛС
– Затвора – гр. ***, се
явява лично.
В залата се явява адв. П.Т.К. ***, посочена с писмо изх. № 20330/2012
г. от 26.11.2012 г. за служебен защитник на осъдената Г.И.В..
В залата се явява вещото лице д-р П.М.Г..
ВЕЩО ЛИЦЕ: Представям заключението по назначената от
съда СПЕ на осъдената Г.И.В..
АДВ. К.: Запозната съм с материалите по делото. Поемам
защитата.
ОСЪДЕНАТА В.: Желая да ме защитава адв. К..
Съдът, след съвещание, намира, че са налице
основанията на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК – хипотеза на задължителна защита.
Съдебната практика е изяснила, че под понятието „Задържане“ се има предвид не
само, когато лицето е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, но и
когато изтърпява наказание „Лишаване от свобода“. В този смисъл, доколкото
осъдената търпи наказание „Лишаване от свобода“, е налице визираната по-горе
хипотеза на чл. 94, ал.1, т.6 НПК, за което и
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА адв. П.Т.К. от САК за служебен защитник на
осъдената Г.И.В..
По делото са постъпили справка за съдимост с рег. №
4696, издадена от „Бюро за съдимост“ при РС – гр. *** на осъдената Г.И.В., заверени преписи от съдебните
актове по посочените в справката за съдимост н.о.х.д., заверени преписи от
бюлетините за съдимост на осъдената Г.В., справка от 22.11.2012 г. на НСлС за
осъдената Г.В., справка от ГДИН – Затвора *** с
изх. № 862/2012 г. относно търпените наказания „Лишаване от свобода“ на
осъдената Г.В., медицинска справка от СБАЛЛС – ***
– Психиатрично отделение за осъдената В., справка с рег. № И-18357 от 28.11.2012
г.от МП – ГДИН – София за търпени наказания „Лишаване от свобода“ на осъдената Г.В.,
справка от МП ГДИН с рег. И-18639/2012 г.
ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ ОТ СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не възразявам за
неспазване на срока за депозиране на експертното заключение.
АДВ. К.: Не възразявам за срока на експертното
заключение. Запозната съм с него. Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНАТА В.: Поддържам адвоката си. Не възразявам за
срока. Да се гледа делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че липсват процесуални
пречки по хода на делото за днешното съдебно заседание, за което и
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
Снема самоличността на осъдената както следва:
Г.И.В., ЕГН: **********, родена на *** ***, с
постоянен адрес в гр. *****,
понастоящем в СБАЛЛС – ПО – Затвора ***, българка,
български гражданин, основно образование, омъжена, не работи, осъждана.
Снема самоличността на вещото лице
П.М.Г., на ***
години, българин, български гражданин, висше образование, без родство и дела
със страните, неосъждан, служебен адрес – ***, гр****
Вещото лице се предупреди за отговорността по чл. 291 НК.
На осъдената се разясниха правата по чл. 55 НПК.
На страните се разясниха правата по чл. 274 – чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Не правя
отводи на изброените лица.
АДВ. К.: Не правя отводи на изброените лица. Нямам
доказателствени искания.
ОСЪДЕНАТА В.: Не правя отводи на изброените лица.
Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО с прочитане на предложението на
Специализираната прокуратура по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
Прочете се.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението.
АДВ. К.: Оспорвам предложението. Считам, че не са налице
предпоставките на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за настоящото производство, тъй като
се касае за преразглеждане на нова кумулация, което е в нарушение на нормите на
чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, като се позовавам на тълкувателно решение № 3 от
16.11.2009 г., т. 2. Безспорно е, че настоящият съд е този, който трябва да определи
общо наказание и да кумулира присъдите във вр. с чл. 39 НПК, но в случая, при постановяване
на присъдата на СпНС от 29.10.2012 г., на същия би следвало да му бъдат известни
наказанията, наложени на подсъдимата и е следвало в това производство да се
извърши тази кумулация. Ако приемете, че следва производството да се гледа по
реда на чл. 306 НПК, като за мен, считам, че трябва да се прекрати настоящото
производство и да се разгледа кумулацията по реда на глава 33, т.е. чрез
възобновяване на наказателните дела. Алтернативно, ако приемете, че са налице
предпоставки, то оспорвам предложението на СП, като по същество ще развия
аргументите си.
ОСЪДЕНАТА В.: Поддържам адвоката си.
СЪДЪТ, на осн. чл. 282, ал. 1 НПК,
ОПРЕДЕЛИ
ДА
СЕ ПРОЧЕТЕ заключението на
вещото лице д-р П.Г. по назначената СПЕ.
ВЕЩО ЛИЦЕ Г.: Обещавам да дам вярно заключение.
Прочете се заключението.
ВЕЩО ЛИЦЕ Г.: Поддържам заключението си. Нямам
основания за изменение и допълнение на заключението. Запознат съм със
състоянието на осъдената, неин лекуващ лекар съм. Освидетелстваната Г.В. ***, страда
от разстройство в адаптацията с предимно засягане на емоциите. Лек депресивен
епизод, Злоупотреба с опиеви производни, пълноценна клинична ремисия,
Разстройството в адаптацията е състояние на субективен дистрес и емоционално
разстройство, които нарушават социалното функциониране и възникват в периода на
адаптация, към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено
събитие, като тук може да бъде и наличие на тежко соматично състояние. От
същинско психично заболяване освидетелстваната не боледува, т.е. при нея няма
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и/или умствена
недоразвитост по смисъла на НК, като и двете заболявания – злоупотребата с
опиеви производни и разстройството в адаптацията са с предимно засягане на
емоциите, не са същинско психично заболяване, т.е. не са психоза. В този смисъл
може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Мога да допълня, че много добре се чувства в отделението. Дойде тревожна,
напрегната, леко подтисната във връзка с възникнали влошени взаимоотношения с
други лишени от свобода в Затвора в гр. ***, но в следствие на започнатата терапия с
антидепресанти и сънотворни медикаменти, състоянието и е в процес на
отзвучаване, изгради добри трайни взаимоотношения с другите пациенти в женското
отделение. Спазваше режима,
нямаше проблеми.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
На въпроси на адв. К.: Аз съм правил предишната медицинска справка.
Тя е от дата 30.11.2012 г. Към настоящия момент няма шизофренни симптоми. Тези
шизофренни симптоми, които са описани в медицинската справка, приложени към
данните към делото в експертизата, там са посочени същите – това е от 2010 г.
Това състояние е от 2010 г., след рязкото прекратяване на приема на
психоактивни субстанции – хероин, а по-късно и метадон. При едно такова рязко
спиране на тези субстанции може да се появи такава психопатологична продукция,
която е описана в медицинската справка, с параноидни и слухови халюцинации и поради това е
лекувана в ЦПЗ – гр. *** и е изписана с
дезактуализация на психотична продукция. При освидетелстваната не са
наблюдавани, по време на престоя в отделението, такива симптоми и синдроми и тя
е изградила критично отношение към прекарания психотичен епизод.
Освидетелстваната няма шизофрения. Самото състояние, което
е описано в справката, спада към психогенни психози, т.е. възникващи изведнъж и
след проведено лечение отзвучават в рамките на три месеца, а в МКБ – 10 – ревизия,
психогенните психози са описани под наименованието остри и преходни психотични
разстройства със или без шизофренни симптоми.
Това състояние се е дължало на рязкото спиране на
наркотиците. След рязко спиране на психоактивните субстанции, се получава
дисбаланс в неврорегулаторните функции на мозъка и от там могат да възникнат
тези слухови халюцинации, които тя е чула - да я викат да излезе от стаята. Освидетелстваната
е в отделението от 02.11.2012 г. до момента.
АДВ. К.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
ОСЪДЕНАТА В.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
заключението на вещото лице д-р П.М.Г. по извършената СПЕ на осъдената Г.В..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение от 170.00 лв. на вещото лице
за изготвената СПЕ.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Моля да ми бъдат заплатени и направените
пътни разноски, като представям билет в едната посока за сумата от 14.00 лв. - общо в двете посоки сумата е 28.00 лв.
СЪДЪТ намира искането за основателно, тъй като
пътните разноски са направени от вещото лице за явяването му в днешното съдебно
заседание, за което и
ОПРЕДЕЛИ
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 28.00
лв. на вещото лице д-р Г. за пътни разноски.
На вещото лице се издадоха 2 бр. РКО - за сумата от 170.00 лв. - възнаграждение и за 28.00
лв. - пътни разноски.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Да се
приключи делото.
АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата. Да се
приключи делото.
ОСЪДЕНАТА В.: Нямам искания по доказателствата. Да се
приключи делото.
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед липсата на
доказателствени искания на страните и като счете делото за изяснено от
фактическа и правна страна, намира, че след прочитане и приемане на всички
писмени доказателства по делото, следва да бъде даден ход за изслушване на съдебните
прения, за което и
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
всички писмени доказателства по делото на осн. чл. 283 НПК.
ОБЯВЯВА
ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля по отношение на осъдената Г.В. да определите
едно общо най-тежко наказание измежду наложените по н.о.х.д. № 371/2011 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Бургас и по н.о.х.д. № 1177/2012 г. по описа на
СпНС, а именно три години и шест месеца „Лишаване от свобода“. Моля да
увеличите това наказание с една година и да определите за изтърпяване на
осъдената наказание „Лишаване от свобода“ в размер на четири години и шест месеца.
На осн. чл. 25, ал. 2 НК да приспаднете от присъденото
за изтърпяване на осъдената наказание „Лишаване от свобода“, изтърпяната част
от наказанието по н.о.х.д. № 371/2011 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Моля, на осн. чл. 59, ал. 1 НК да приспаднете от срока
на наказанието „Лишаване от свобода“, времето, през което осъдената е била задържана
за 24 часа, съответно за 72 часа, считано от 14.12.2010 г. до 05.04.2011 г. по
н.о.х.д. № 1177/2012 г. на СпНС, като един ден „Задържане“ да се зачита за един
ден „Лишаване от свобода“.
На осн. чл. 27, ал. 1 НК да присъедините към така определеното
за изтърпяване наказание, определеното общо наказание по н.о.х.д. № 567/2010 г.
по описа на Окръжен съд – гр. Бургас в размер на една година „Лишаване от
свобода“, като приспаднете изтърпяната от съдената част от наказанието по н.о.х.д.
№ 567/2010 г. по описа на ОС – гр. Бургас.
АДВ. К.: От името на моята подзащитна Ви моля за
следното: на първо място поддържам становището за хипотезата на чл. 306, ал. 1,
т. 1 НПК, което изложих и на второ място,
моля при групиране и кумулиране на наказанията, да имате предвид следното:
присъдата постановена по н.о.х.д. № 567/2010 г. вече е групирана в предходно
такова производство и считам, че е изтърпяно
наказанието изцяло, поради което е неоснователно искането за увеличението на
наказанието и присъединяването.
На второ място, моля, при кумулиране по н.о.х.д. №
371/2011 г. на ОС – гр. Бургас и н.о.х.д. № 1177/2012 г. на СпНС, да приемете,
че не следва да се увеличава това наказание с една година, поради изложеното
по-горе и не следва да се присъединява на на осн. чл. 27, ал.1 НК. Считам, че
съдът се ръководи при кумулиране на наказанията и от данните по делото, а така
също, трябва да постанови такова кумулиране, което е най-благоприятно за подсъдимата.
С оглед на това, моля в тази част да не се приема искането на прокуратурата и
да не го утвърждавате и приемете, че едно от наказанията е изтърпяно.
Моля за заверен
препис от протокола.
ОСЪДЕНАТА В. (лична
защита): Поддържам адвоката си. Нямам какво да
добавя.
На осн. чл. 297 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдената
В.:
ОСЪДЕНАТА В.:Моля да ми се намали присъдата, тази,
която си я изтърпявам в момента. Моля за по-малко наказание.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведено съвещание, като изслуша
становището на страните и доводите, и обсъди събраните по делото доказателства,
ОБЯВИ следното:
Ос.Г.И.В. е осъждана както следва:
По н.о.х.д. № 296/2009 г. по описа на ОС – гр. Бургас,
с влязло в сила на 10.12.2009 г. определение за одобряване на споразумение, за
извършено на 21.05.2009 г. престъпление по чл. 354а, ал.1, пр. 1 от НК, е
осъдена на шест месеца „Лишаване от свобода“. На осн. чл. 66 от НК е отложено
изтърпяването на наказанието от шест месеца „Лишаване от свобода“ с изпитателен
срок от три години.
По н.о.х.д. № 567/2010 г. по описа на ОС – гр. Бургас,
с влязло в сила на 28.06.2010 г. определение за одобряване на споразумение, за
извършено в периода 05.11.2009 г. – 15.11.2009 г. престъпление по чл. 354а, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е осъдена на една година „Лишаване от свобода“, изпълнението на което, на осн. чл. 66, ал. 1 НК, е отложено с изпитателен срок от четири години. На осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК, е определено едно общо и най-тежко наказание измежду тези,
наложени по н.о.х.д. № 296/2009 г. на ОС Бургас и н.о.х.д. № 567/2010 г. на ОС
Бургас, а именно една година „Лишаване от свобода“, чието изпълнение, на осн. чл.
66, ал. 1 от НК, е отложено със изпитателен срок от четири години.
По н.о.х.д. № 371/2011 г. по описа на ОС – гр. Бургас,
с влязло в сила на 30.03.2011 г. определение за одобряване на споразумение, за
извършено на 20.11.2010 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК е осъдена на
една година „Лишаване от свобода“, което, на осн. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, да се
изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
С протокол от
30.03.2011 г. по н.о.х.д. № 371/2011 г. по описа на ОС Бургас, на осн чл. 68,
ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наложеното едно общо и най-тежко
наказание измежду тези, наложени по н.о.х.д. № 296/2009 г. на ОС Бургас и
н.о.х.д. № 567/2010 г. на ОС Бургас, а именно една година „Лишаване от
свобода“, което, на осн чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е постановено да
се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.Наказанието е изтърпяно изцяло за времето от 05.04.2011 г. до 29.02.2012 г.
По н.о.х.д. № 1177/2012 г. по описа на СпНС, 2 състав,
с влязло в сила на 19.10.2012 г. определение за одобряване на споразумение, за
извършено за времето – началото на м. декември 2009 г. – началото на м. 04.
2010 г. , престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, е осъдена на
наказание три години и един месец „Лишаване от свобода“ ; за извършено на
25.03.2010 г. престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК е осъдена
на наказание три години и шест месеца „Лишаване от свобода“. На осн. чл. 23 ал.
1 НК е определено и наложено на осъдената В. едно общо най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на три години и шест месеца. На осн. чл. 57, ал. 1, вр. чл.
60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е постановено, така определеното едно общо
най-тежко наказание в размер на три години и шест месеца „Лишаване от свобода“,
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. На осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, от така
определеното на осъдената едно общо най-тежко наказание в размер на три години
и шест месеца „Лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което осъдената
е била задържана за 24 часа по реда на ЗМВР на 25.03.2010 г., както и времето,
през което е била задържана за 72 часа по реда на НПК и е била с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 14.12.2010 г. до 05.04.2011 г.,
като един ден „Задържане“ се зачита за един ден „Лишаване от свобода“.
Компетентността на настоящия съдебен състав, с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК, се определя от
последното осъждане – по н.о.х.д. № 1177/2012 г. по описа на СпНС, 2 състав.
Съдът, като взе предвид горните данни, съдържащи се в справката и
бюлетините за съдимост, като съобрази датите на извършване на деянията, както и
датите на влизане на съдебните актове, с които В. е била осъдена за
престъпленията, намира, че на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК,
следва да се определи едно, общо, най-тежко наказание измежду наложените такива
по н.о.х.д. № 371/11 г. по описа на ОС – гр. Бургас и н.о.х.д. № 1177/2012 г. –
по описа на СпНС, 2 състав, а именно три години и шест месеца „Лишаване от
свобода“.
Престъпленията по горните три н.о.х.
дела са извършени в условията на така наречената „реална съвкупност“ или са
налице основанията за групиране.
Като прецени цялостната съвкупна престъпна дейност на осъдената Г.И.В.,
решаващият съдебен състав счете, че определеното по реда на чл. 23 от НК едно
общо и най-тежко наказание не е достатъчно за постигане на посочените, в чл. 36
от НК, цели. Така определеното едно общо най-тежко наказание, предвид трайно
установените престъпни навици на осъдената В., многобройните извършени от нея
престъпления, които са тежки умишлени такива, както и наличието на склонност и
приоритетност в престъпната дейност за осъществяване
на посегателства срещу народното здраве, свързани с разпространение на
наркотични вещества, според решаващият съдебен състав, се явява недостатъчно за
постигане на целите по чл. 36 НК, с оглед на което и на осн. чл. 24 от НК,
следва да бъде увеличено с шест месеца, а именно от три години и шест месеца на
четири години „Лишаване от свобода“, т.к. за цялостното поправяне и
превъзпитание на осъдената е необходимо едно по-продължително възпитателно въздействие.
На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, така увеличеното
на осъдената В. наказание в размер на четири години „Лишаване от свобода“
следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На осн. чл. 25, ал. 2 от НК, от така увеличеното наказание четири
години „Лишаване от свобода“, следва да
се приспадне времето, през което осъдената Г.И.В. е търпяла наказание „Лишаване
от свобода“, от който и да е от включените от горепосочената съвкупност два
съдебни акта.
На осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, от така увеличеното наказание в
размер на четири години „Лишаване от свобода“, следва да се приспадне времето, през което осъдената В. е била
задържана по н.о.х.д. № 1177/2012 г. по описа на СпНС, 2 състав, както следва:
-
за 24
часа по реда на ЗМВР - на 25.03.2010 г.;
-за 72
часа по реда на НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от 14.12.2010 г. до 05.04.2011 г. - от когато В. е започнала да търпи наказание
„Лишаване от свобода“;
като един ден „Задържане“ следва да се зачете за един ден „Лишаване от
свобода“.
Съдът не споделя доводите на защитата за недопустимост на настоящото
производство. Последното осъждане на В. е с влязло в сила определение за
одобряване на споразумение - от 29.10.2012 г. по реда на чл. 384 вр.чл.381 НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 381, ал. 8 от НПК със споразумението се прилага
„само чл. 23 от НК“. Следователно, дори напротив, ако съдебният състав беше
приложил, с определението си за одобряване на споразумението, разпоредбите на чл. 25 от НК, то тогава би
имало основание за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 1177/2012г. по
описа на СпНС,2 състав. Съдът до момента не се е произнасял относно
приложението на чл.25 от НК и в този смисъл въпросът за групирането на
наказанията законосъобразно се разрешава в настоящото производство по реда на чл.
306, ал. 1, т.1 НПК. Водим от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ГРУПИРА, на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК,
наложените на осъдената Г.И.В., с
ЕГН ********** (със снета по делото самоличност), наказания по н.о.х.д. № 371/2011 г. по описа на ОС –
гр. Бургас и н.о.х.д. № 1177/2012 г. по описа на СпНС, 2 състав, като
й НАЛАГА едно общо, най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
УВЕЛИЧАВА, на осн. чл. 24 НК, така определеното едно
общо най-тежко наказание на осъдената Г.И.В.,
с ЕГН **********, с ШЕСТ МЕСЕЦА, а именно – от три години и шест месеца „Лишаване от
свобода“ на четири години „Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл. 57, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1, чл.
61, т. 2 от ЗИНЗС, така увеличеното наказание от четири години „Лишаване от
свобода“ ДА БЪДЕ ИЗТЪРПЯНО, при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
ПРИСПАДА, на осн. чл. 25, ал 2 НК, от
така увеличеното, на осъдената Г.И.В.,
с ЕГН **********, наказание от четири години „Лишаване от свобода“, ВРЕМЕТО, през което същата е търпяла
наказание „Лишаване от свобода“, по който и да е от двата съдебни акта по
горепосочената съвкупност.
ПРИСПАДА,
на осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 НК, от така увеличеното, на осъдената Г.И.В., с ЕГН **********, наказание от
четири години „Лишаване от свобода“, ВРЕМЕТО,
през което същата е била задържана по н.о.х.д. № 1177/2012 г. по описа на СпНС,
2 състав, както следва:
- за
24 часа по реда на ЗМВР - на 25.03.2010 г.;
- за
72 часа по реда на НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от 14.12.2010 г. до 05.04.2011 г.;
като един ден „Задържане“ се зачита за един ден
„Лишаване от свобода“.
ОСЪЖДА осъдената Г.И.В., с ЕГН ********** ДА
ПЛАТИ, в полза на Държавата, направените по делото разноски в размер на 198.00 лв. за вещо лице.
Препис
от протокола да се издаде на адв. К..
Определението не е окончателно и подлежи
на обжалване и протестиране, в петнадесет дневен срок от днес, пред АСпНС.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.54 часа.
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: