Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1 02.01.2020
г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шести ноември две хиляди и деветнадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ
КЕМЕРОВА ……………………………………………….
Прокурор ……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1449
по описа за 2019 година.
Производството е на основание чл.258 и
сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивната жалба на П.И.М., подадена чрез адв. В.Л., против
решение № 361 от 29.05.2019 г., постановено по гр.дело № 528/2019 г. на
Казанлъшкия районен съд.
Въззивницата е останала недоволна от
решението на първоинстанционния съд, с което исковете на ищцата Т.И.Т. по чл.109 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД са
уважени. Счита, че решението следва да бъде обезсилено като недопустимо и
производството прекратено или отменено
поради наличието на пороци, които водят до неговата неправилност при
постановяването му. Намира, че същото е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, които са довели до нарушаване на основни принципи в
процесуалните правила за равенство на страните, за установяване на обективната
истина и за правилното изграждане на
съдийското убеждение. Освен това при решаване на спора съдът изцяло е игнорирал
изразената позиция на ответната страна, която тя е изразила по предмета на
спора , въведен с исковата молба на ищцата, първо с отговора си по чл.131, ал.1 от ГПК и на второ място с
представената пред съда писмена защита. Съдът не е взел под внимание изразените
доводи за недопустимост, както на иска по чл.109 от ЗС, така и на иска по
чл.59, ал.1 от ЗЗД. Не е обсъдил и не е изразил становище по така заявената
позиция от нейна страна. Намира, че съдът се е задоволил да се произнесе само
по предявените искови претенции на ищцата като е обсъдил събраните
доказателства едностранчиво, като е приел, че събраните доказателства по
безспорен и категоричен начин доказват правната теза на ищцата, както по иска й по чл.109 от ЗС, така и по иска й
по чл.59, ал.1 от ЗЗД и непоставяйки на обсъждане възраженията й въведени в
спора чрез нейния писмен отговор, съдът е поставил в неравностойно положение
спорещите страни. Излага подробни съображения.
Моли съдът да постанови решение, с
което да обезсили решението на първоинстанционния съд изцяло, поради
недопустимост на предявените искове по чл.109 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД и да
прекрати образуваното производство.
Моли при постановяване на решението
моли, съдът да осъди ищцата по делото
да й заплати направените съдебни и деловодни разноски пред двете съдебни
инстанции, вкл. и възнаграждението за адвокат.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другата страна Т.И.Т. чрез пълномощника си адв. М.К., взема становище, че
въззивната жалба е неоснователна и необоснована, както в частта за
недопустимост на предявените искове, така и в частта за тяхната
неоснователност, а решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано
и законосъобразно, като съдът е взел
предвид всички събрани доказателства в тяхната съвкупност. Излага
съображения по всички оплаквания в жалбата.
Моли съдът да приеме, че въззивната
жалба е неоснователна и необоснована и да потвърди решението на
първоинстанционния съд.
Въззивникът П.И.М., редовно и своевременно призована,
не се явява. Вместо него се явява адв. В.Б.
– надлежно упълномощена от по-рано, която моли съда да постанови
Решение, с което да уважи изцяло въззивната жалба и да отмени Решението на
първоинстанционния съд.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ ТАТЯНЯ И.Т., редовно и своевременно
призована, не се явява. Вместо нея се явява адв. М.К. – упълномощена от
по-рано, която моли да се остави без уважение въззивната жалба и де се потвърди
Решението на първоинстанционния съд. Моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение, като осъди въззивника да й заплати направените по
делото разноски.
Съдът, след като провери събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка по делото:
Предявените обективно съединени искове са с правно
основание чл.109 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Пред двете
съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка:
От представения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 131, том I, рег. № 1622,
дело 125/2011 на нотариус П.Павлов, рег.№ 443 от регистъра на НК, е видно, че И.С.Р.е
дарил на дъщеря си Т.И.Т. недвижим имот, представляващ: Урегулиран поземлен
имот № V-217 - незастроен, с площ от 548 кв.м. по документ за собственост, а по
скица, издадена от община М. - 566 кв.м., в квартал 13, кад.район 501 по плана
на с. Б., община М., при съседи: от запад-улица, от юг - УПИ V1-218, от изток -
край на регулацията, от север - УПИ IV-109. За същия имот са представени още
скица № 30/23.01.2019 г., издадена от община М., удостоверение за данъчна
оценка изх. № **********/22.01.2019 г., изд. от Община М..
Като писмено доказателство по делото е
приета нотариална покана с рег. № 2045, том. I, № 55 на нотариус П.Павлов от дата 17.07.2018 г, до въззивницата
П.И.М., в която същата е поканена от ищцата Т.И.Т. да освободи неправомерно
завзетата част от 220 кв.м.от имота й.
По делото е приложена прокурорска преписка вх. №
4343/2017 г на РП-Казанлък, образувана по повод постъпила жалба от Т.И.Т.,
съдържаща данни за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Същата е прекратена
поради това, че засегнатите отношения касаели гражданско правоотношение.
По делото са представени документи от ответната страна: нотариален акт
с № 183, т.1, д. под № 477/78 г., изд.от РС гр.Казанлък; Нот.акт за дарение №
11, т.3, д.№ 1112/1988 г., издаден от РС-Казанлък; Нот.акт № 37, т.5, рег.№
6574, д.№ 1472/1999 год.на нот.Р.Буркова; Жалба от 14.08.2017 г.до РПУ-Казанлък
и Постановление № 4037/08.10.2017 г.на РП - Казанлък; Писмо № Ж-13
-1/01.09.2017 г. на община М.; Удостоверение за наследници № 24/15.09.2017 г.
на община М.; Скици №№ 135,136/26.03.2019 г.на Д“ИУТ“, община М.. Видно е, че
собственици на граничещия парцел с процесния парцел са К.И.К.и П.И.М..
По делото е назначена комбинирана съдебно-техническа и
икономическа експертиза, което заключение съдът е приел като правилно,
обективно и законосъобразно.
Вещото лице е установило, че местоположението на
съществуващата дървена ограда е в УПИ-V-217,
т.е. с около 10 м. на юг от регулационната линия между двата имота. Площта,
заключена между дървената ограда и регулационната линия е 210 кв.м. Вещото лице
е предложило средна месечна наемна стойност от 19.00 лева за площ от 210.00
кв.м. или 0,09 лв./кв.м. за година 228,00
лева.
Във въззивната жалба са развити доводи за недопустимост
на предявените искове и допуснати от съда съществени процесуални
нарушения, които доводи въззивната инстанция счита, че са неоснователни. Претенцията за недопустимост е обоснована с доводи, които
не водят до недопустимост на предявените искове — необсъждане на
доказателствата, представени от въззивницата, разлики на иска по чл.108 и
чл.109 от ЗС, липсата на анализ на
възраженията на въззивницата и други такива оплаквания. Възражението
на въззивницата, изразено във въззивната жалба и в отговора на исковата молба,
че правното основание на предявения иск не е чл.109 от ЗС, а чл.108 и чл.109а
от ЗС е неоснователно. Първостепенният съд е приел, че следва да се произнесе
по основателността на предявените искове, което е обосновал, като е установил
фактическата обстановка, както с оглед на събраните доказателства, така и с
трайно установената практика на ВКС относно исковете по чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Изложените правни изводи на съда са съобразени с установените факти и
обстоятелства и със заключението на съдебно-техническата експертиза.
В съдебното решение, съдът обстойно е обсъдил всички
писмени доказателства, представени от двете страни, показанията на четиримата
допуснати и разпитани свидетели и приетата и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на
въззивницата, относно недопустимост и неоснователност на предявените от ищцата
искове.
Във въззивната си жалба въззивницата
заявява, че задължение на съда е да определи правната квалификация на иска,
като в същото време заявява, че правната квалификация не е чл.109 от ЗС, както
е приел съдът, а е чл.108 от ЗС. В обжалваното решение, съдът е обосновал
материално-правните предпоставки, които следва да бъдат налице за предявяване
на иска по чл.109 от ЗС: да е налице смутено право на собственост на ищеца,
действие на въззивницата, за което няма основание и причинна връзка между
двете. Съдът обосновано е приел за установено, че ответницата с поведението си
е навлязла в имота на ищцата /видно от СТЕ и св.показания/, чрез поставяне и поддържане
на дървена града, с което е създала пречки на ищцата да упражнява в пълен обем
правото си на собственост. От заключението на в.л. се установи, че ищцата е
лишена от правото си да ползва и да се разпорежда със процесните 210 кв.м. площ
от собствения си имот. Това бе потвърдено и от показанията на св.С.М., извършил
трасирането на имота и поставяне на колчета, обозначаващи неправомерно
ползваната част от имота на ищцата от въззивницата П.М..
От събраните доказателства, се установи, че
поведението на въззивницата в периода от лятото на 2017 год. до завеждането на
исковата молба показва, че същата не желае да освободи имота на ищцата,
твърдейки, че мястото от 210 кв.м. било на нея и сестра и. След получаване на
нотариалната покана и до сега, въззивницата не е пристъпила към освобождаване
на имота и продължава да го ползва, поради което създава пречки на ищцата да
ползва имота си. Безспорно е, че въззиваемата е лишена от възможността да
ползва целия си имот от П.М., както е безспорно и нейното бездействие да
освободи имота.
Въззиваемата е възпрепятствана да упражнява в пълен
обем правото си на собственост, поради поведението на въззивницата, а както се
установи от свидетелските показания на И.Р., дадени в с.з. на 20.05.2019 г., тя
има намерение да се разпореди с имота след възстановяването му в границите,
отразени на плана на селото. Тази фактическа обстановка потвърждава, че
правилно е посочена и приета от съда правната квалификация на иска по чл.109 от
ЗС, а не по чл.108 от ЗС.
Неоснователни са възраженията на
въззивницата, че съдът не е разгледал спора и с оглед възраженията и, като не бил разширил предмета на спора и с оглед на
претендиралите от нея права, че на нея принадлежи правото на собственост върху
оспорената част от ищцата по силата на изтекла 10 годишна придобивна давност.
От заключението на вещото лице безспорно се установи,
че площта между регулационната линия в южната страна на имота на въззивницата и
дървената ограда в мястото на ищцата е 210 кв.м., че оградата не е по
регулационната линия и местоположението и е на около 10 м. на юг от
регулационната линия, т.е. в дворното място на Т.Т.. Това е показано на приложената към заключението скица,
на която тази част е защрихована в кафяво. Всички уточнения, направени от
вещото лице в с.з. потвърдиха становището на въззиваемата страна, а именно, че
дървената ограда е в имота на ищцата, че площта на двата имота е посочена
правилно на скиците, издадени от община М..
Настоящият въззивен съд приема за установено, че
въззиваемата Т. се легитимира като собственик на процесния имот с представения
по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 131, том I, рег. № 1622, дело под № 125/2011 на нотариус
П.Павлов, рег.№ 443 от регистъра на НК, а именно имот,
представляващ УПИ V-217 в кв. 13 с площ от 540 кв.м. по плана на с. Б.. Безспорно е и
че П.И.М. и сестра й са собственици на съседния имот от северна страна – УПИ IV-109.
Неоснователни са в този смисъл са твърденията на въззивницата във въззивната й
жалба, че въззиваемата Т. не е собственик на процесния недвижим имот както в
съдебното производство, така и в предхождащото го нотариално такова.
Предмет на предявения иск по чл. 109 ЗС е
прекратяване неоснователното ползване на площ между имотите, която е в размер
на 210 кв.м. съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
С оглед на невъзможността на страните да
се разберат и да постигнат съгласие по спорния въпрос, ищцата е изпратила
нотариална покана /приложена по делото/ до ответницата да освободи
неправомерната завзета площ и да премести оградата съгласно извършеното
трасиране на имота от лицензиран геодезист. Безспорно е, че ищцата е лишена от
възможността да си ползва целия имот, както е безспорно и бездействието на
ответницата, която не освобождава имота.
Всички възражения и доводи на ответницата, че
процесната завзета част е част от имота на П.М. и сестра и е придобита по
давност, са несъстоятелни и останаха недоказани. Ищцата и нейният праводател са
извършвали действия, с които се установява, че са се разпореждали с имота,
който бащата И.Р. е придобил по наследство от своя баща. През 2009 год. И.Р. се
е снабдил с нотариален акт за собственост, а през 2011 год. е дарил имота на
дъщеря си – въззиваемата Т.. В двата констативни нотариални актове от 1978 г. и
1999 год., представени от ответника, с които нейният наследодател И.Р.е
придобил имота, е посочено, че съсед от юг е С.Р.- дядо на ищцата Т.Т.. Св.И.Р.
в с.з. заяви, че е искал да се разбере с родителите на ответника за премахване
на оградата, но не е успял. Не бил предприемал действия срещу майката на П.,
тъй като тя била болна. Едва след нейната смърт двамата с дъщеря си извикали
геодезист да замери неправомерно ползваното място.
Поставените въпроси към вещото лице в с.з. от страна
на ответника, целяха да постигнат положителен за нея отговор, че имота им в
годините назад се е увеличил и тази завзета от баща им и от двете сестри част
от имота на ищцата представлява част от техния имот. От отговорите на
поставените въпроси към вещото лице, се установи, че имота на ответника се е
увеличил от изток и запад, а не от южната граница към имота на Т.Т., както и че
кадастралната линия на имот 109 минава и съвпада с регулационната
линия между двата имота 109 и 217. Също така, без да е имал
поставена задача, в.л. поясни в с.з. от къде и по какъв начин през годините се
е увеличил имота на ответника. Въпросите от страна на ответника, извън
допуснатите от съда, бяха зададени към в.л. в съдебното заседание, без да са
формулирани в отговора на исковата молба, в която изобщо липсва искане към СТЕ,
поискана от ищцата. Същността на въпросите бе насочена към изясняване статута
на имота на ответника, въпреки, че предмет на иска по чл.109 от ЗС е уточняване
на неправомерно ползвана част от имота на ищцата.
0тносно искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД Настоящата инстанция не възприема твърдението на въззивницата
във въззивната й жалба, че този иск е недопустим, алтернативно е неоснователен
и недоказан. В оспореното съдебно решение, съдът обосновано е уважил този иск,
като се е позовал и на установената константна съдебна практика на Върховните
съдилища на Републиката Въззиваемата Т. е поканила с нотариална покана жалбподателката
П.М. да й освободи имота и да и плати обезщетение за три години назад. В този
случай практиката приема, че за обезщетението по чл.59 ал.1 от ЗЗД дори не е
необходима покана. Размерът на обезщетението е изчислен от комбинираната СТЕ,
което изчисление въззивният съд приема като обективно и точно. Този иск е
основателен и доказан до присъдения размер, поради което решението и в тази
част следва да бъде потвърдено.
От събраните и проверени в хода на процеса
доказателства и пред двете съдебни инстанции се установява, че в настоящия
случай, ответницата с поведението си е причинила едно
противоправно състояние, с което пречи
на ищцата да упражнява пълноценно и в пълен обем правото им на
собственост по отношение на притежавания от нея недвижим имот. Пречките за
ползването на имота са по-големи от обикновените, които законът допуска, поради
което и ответницата следва да бъде осъдена да преустанови така създаденото
състояние.
Предвид
гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, изводите на съда съответстват изцяло на събраните по делото
доказателства.
По
отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция Въззивният съд
счита, че тъй като се потвърждава обжалваното първоинстанционно Решение, с
което на практика се оставя без уважение въззивната жалба на жалбоподателя Шукрю
Джамбаз, то и разноските на страните пред въззивната инстанция следва да
останат в тежест на жалбоподателя общо в размер на 600 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат – адв.М.К., съобразно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК и Договора за правна помощ под № 100585/30.08.2019
год.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 361 от 29.05.2019 г., постановено
по гр.дело № 528/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П.И.М.
*** да заплати на Т.И.Т., ЕГН ********** *** на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК, направените от последната разноски по делото пред въззивната инстанция в
размер на сумата от 600 /шестотин
/ лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: