РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Червен бряг 19.10.2018  година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, четвърти граждански състав, в публично заседание на  шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№735 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М.Д.Ж. с ЕГН **********, адрес: *** , чрез адв.И.В. *** против „***.” ЕООД с ЕИК *** адрес: ***, представлявано от управителя Т.Н.Т.. Посочва се от ищеца, че в периода от 02.10.2015г. до 31.12.2016г. работел по трудово правоотношение с ответното дружество като заемал длъжността „***  с място на работа – бившето военно поделение в с.Т.. Твърди се, че на 31.12.2016г. страните прекратили договора по взаимно съгласие.  Впоследствие на 19.05.2017г. между страните отново възникнало трудово парвотоношение на същата длъжност, като договора бил срочен и на 30.09.2017г. бил прекратен поради изтичане на срока. Твърди се от ищеца, че работодателя не заплатил на  работника дължимото трудово възнаграждение за периода м.04.2017г. и м. 09.2017г. в размер на 460 лв. / на месец, както и възнаграждението за извънреден и нощен труд за периода от 02.10.2015г. до 31.12.2016г. , както и за м. 04 – 09.2018г. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати посочено по-горе възнаграждение ведно със законната лихва , считано от датата на настъпване на изискуемостта на вземането до 08.08.2018г., както и от датата на подаване на исковата молба / 08.08.2018г./, до окончателното изплащане на вземането.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника.  В законоустановения срок не е постъпил отговор от „***.” ЕООД.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник  адв. И.В. ***. Страната и пълномощника й поддържат исковата молба и молят съда да постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.   

            Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище по молбата.  

            С определение от 16.10.2018г.  на основание чл. 214, ал.1 ГПК е прието изменение в размера на исковете по чл. 242 КТ като производството се води за сумата от 1393,82 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода м.май – м.юли и м. септември 2017г., както и за сумата от 133,41 лв. лихва върху главницата за периода м.05-м.09.2017г.

            С определение от същата дата производството по делото е прекратено поради отказ от иск  относно претенция на ищеца за работно облекло на основание чл.233 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е и се  установява от представеното заверено копие на трудов договор от -2.10.2015г. / л. 32 от делото/ , неоспорено от ответника, че на 02.10.2015г. между М.Д.Ж. и „***” възникнало трудово правоотношение , по  силата на което М. М. заемал длъжността „*** в отдел ***  с основно месечно възнаграждение в размер на 380 лв. , а считано от 01.01.2017г. – в размер на 460 лв.

Не се спори и се установява от заверено копие на писмо с изх.№ 18067866/12.06.2018г.  на Дирекция „Инспекция по труда” гр.София, че по жалба на М.Д.Ж. ***,  Дирекция „Инспекция по труда” гр.София извършила проверка на „***.” ЕООД  и било констатирано неизпълнение на задължителни предписания за заплащане на трудово възнаграждение за периода от м.04.2017г. до м.07.2017г., както и за месец септември 2017г.

Установява се от представените заверени копия на графици дните, в които М.Д.Ж. е следвало да престира труд по определено разписание.

Спори се между страните дължи ли се трудово възнаграждение за периода м.04.2017г. до м.07.17г. и за м. 09.2017г. в размер на 460 лв. / на месец, както и възнаграждението за извънреден и нощен труд за периода от 02.10.2015г. до 31.12.2016г. , както и за м. 04 – 09.2017г.

За установяване на спорните по делото обстоятелства е назначена съдебно икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея,  М.Д.Ж., с ЕГН ********** има сключен трудов договор №3037Б от дата 19.05.2017г. като от месец май до месец септември 2017 г. включително ищецът има обща сума за получаване 1752.60 лв.  /от общата брутна заплата за периода 2247.10 лв. се приспадат осигуровките и данъците за сметка на работника – 494.50 лв./. За същият период има изплатени суми за 358.78 лв., поради което  сумата за неизплатените трудови възнаграждения възлиза на  1393.82 лв. Дължима сума за неизплатени заплати 1393.82 лв. Общо изчислената  лихва за неизплатени възнаграждения от месец май до месец септември 2017г. включително е 133.41 лв. Видно от заключението на вещото лице, на 19.05.2017г. /дата на подписване на второто трудово правоотношение/ има изготвена разписка от „***.” ЕООД за получено облекло и оборудване: риза и желетка. Съгласно същата лицето М.Д.Ж. е предупреден, че при напускане трябва да го сдаде по надлежния ред. Практиката в дружеството е да не се изплаща работно облекло, а да се раздава такова.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по назначената съдебно оценителна експертиза като компетентно изготвено, обективно и безпристрастно, съответстващо изцяло на писмените доказателства  по делото вкл. заверено копие на трудов договор от -2.10.2015г., заверено копие на писмо с изх.№ 18067866/12.06.2018г.  на Дирекция „Инспекция по труда” гр.София, заверени копия на графици за м. 05- м.09.2017г.  и др.

            При установената въз основа на събраните писмени доказателства фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявения иска като такъв по  чл.242 вр. чл.244, т.2 КТ вр.  чл. 13, ал.1 т.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, както и иск по чл.86 ЗЗД, като делото се разглежда по реда на чл.310 и сл. от ГПК – бързо производство.

           Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и да им плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ установява императивно начина на изплащане на трудовото възнаграждение: то следва да се извършва лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя-на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка.

В тежест на работодателя е да докаже, че е заплатил в полза на ищеца в пълен размер така дължимото му  трудово възнаграждение. Ответното дружество не е представило доказателства в тази насока.

Обратно видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза, дължима сума  от ответника за неизплатени заплати  на М.Д.Ж. възлиза на 1393.82 лв., а общо изчислената  лихва за неизплатени възнаграждения от месец май до месец септември 2017г. включително е 133.41 лв. 

Съдът приема за безспорно установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищеца е бил изправна страна и е престирал труд, както и че същият не е  получавал в пълен размер трудовото си възнаграждение през периода м.05 – м.09.2017г. Доказателства в тази насока се съдържат в заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза.

Предвид изложеното съдът счита, че исковата претенция по чл.242, във вр. с чл.128 от КТ е изцяло основателна. Ето защо претенциите на ищеца следва да бъдат уважени  като ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от  1393.82 лв., представляваща  неизплатените трудови възнаграждения за периода м.05.17г.-м.07.2017г.  и м.09.2017г. Ответника следва да заплати и мораторна лихва общо в размер 133.41 лв.  върху главницата, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба /08.08.2017г. / до окончателното й изплащане.

           С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Червен бряг  държавна такса върху уважените искове общо в размер на 105, 75 лв., както и направените деловодни разноски за вещо лице по назначената съдебно икономическа експертиза в размер на 200 лв. или общо сумата от  305,75  лв.

           Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

           Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ, във вр. с чл.128 от КТ  „***.” ЕООД с ЕИК *** адрес: ***,  представлявано от управителя Т.Н.Т., да ЗАПЛАТИ на М.Д.Ж. с ЕГН **********, адрес: ***  сумата  от 1393.82  / хиляда триста деветдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/ лв., представляваща  неизплатените трудови възнаграждения за периода м.05.17г.-м.07.2017г.  и м.09.2017г., сумата  от 133.41 /сто тридесет и три лева и четиридесет и една стотинки/ лв. – лихва за забава  върху главницата, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба /08.08.2017г. / до окончателното й изплащане.

  ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „***.” ЕООД с ЕИК *** адрес: ***, , представлявано от управителя Т.Н.Т., да ЗАПЛАТИ на М.Д.Ж. с ЕГН **********, адрес: ***  сумата от 400 /четиристотин/  лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ***.” ЕООД с ЕИК *** адрес: ***,  представлявано от управителя Т.Н.Т., да ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Червен бряг държавна такса върху уважените искове общо в размер на 105, 75 / сто и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., както и направените деловодни разноски за вещо лице по назначената съдебно икономическа експертиза в размер на 200 /двеста/ лв. или общо сумата от  305,75  / триста и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ лв.

 ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъденото трудово възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.        

 

                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :