Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 10.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
февруари
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 8683 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Р.В.А. и А.В.В. срещу „ДЗИ-О.З.” ЕАД, с която са предявени активно,
субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 07.09.2016
г. около 14,20 часа в гр. София, А.С.И. управлявала л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № *******по бул.“Мария Княгиня“ с посока на
движение от бул. „Сливница“ към бул. „Ломско шосе“ в средната лента за
движение. По същото време пешеходката В.Г.Д.се намирала в района на
кръстовището на бул. „Княгиня Мария Луиза“ с бул. „Христо Ботев“ и виждайки
спрелите на червен сигнал на светофарната уредба автомобили предприела
пресичане на пътното платно на бул. „Княгиня Мария Луиза“ от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на автомобилите с бавен ход, тъй като била
възрастна и носела две обемисти тежки чанти. Навлизайки в средната пътна лента
пешеходката била ударена от управлявания от И. с несъобразена скорост л.а.м.
„Опел Вектра“. Ударът настъпил в зоната на десния фар.
Вследствие на инцидента пешеходката получила тежки увреждания и още същия ден
починала.
Твърди се, че към датата на събитието е било
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредено с полица №
BG/06/116002302854, валидна от 03.09.2016 г. до 03.09.2017 г.
Поддържа се, че починалата е
майка на двете ищци, които преживяват много тежко загубата на майка си. Твърди
се, че връзката между трите е била изключително силна.
Твърди се, че с молба от 10.10.2016 г. ищците поискали от ответника да им определи и
изплати застрахователно обезщетение, каквото до момента не е изплатено.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 200 000 лв. за всяка една
от двете ищци, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на майка им В.Г.Д.,
настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 07.09.2016
г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Вектра“
с ДК № ********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество с полица №
BG/06/116002302854, валидна от 03.09.2016 г. до 03.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба-28.06.2018 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
Такава е исковата претенция,
съобразно допуснатото по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменение с протоколно
определение от 16.02.2021 г.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт К., надлежно упълномощен с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло предявените искове
по основание и размер с твърдението че не се установява наличието на всички
елементи от деликтната отговорност на сочения за
виновен водач А.С.И., а именно-противоправно и
виновно извършено деяние, от което да е причинена смъртта на пешеходката В.Г.Д..
Заявява възражение за съпричиняване с твърдението, че В.Д.внезапно е излязла на
платното за движение на неопределено за пресичане място и не се е съобразила с
приближаващите се към нея превозни средства. При условията на евентуалност
твърди, че пострадалата е пресичала на забранителен за нея сигнал на
светофарната уредба, а водачката е била затруднена да възприеме пресичащата
пешеходка, предвид спрял в лявата лента автомобил.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК на
13.11.2018 г. ищците депозират допълнителна искова молба, с която оспорват
въведените с отговора на ответника възражения. Поддържат всичките си твърдения
и заявени доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител. Адвокат
О. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА с
начислено ДДС.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли с твърдението за липса на
вина от страна на водачката, при условията на евентуалност моли съда да
постанови справедливо обезщетение, като съобрази, че приносът на пострадалата е
преобладаващ. Претендира направените по делото разноски, за което представя
списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С констативен протокол № К-783 от
07.09.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, скица,
фотоалбум, намиращи се към приобщеното към доказателствата по делото ДП № 513
ЗМТ-11411/16 г. по описа на сектор РТП-О“Разследване“-СДВР, пр.пр. № 581/2017 г. по описа на СГП, от свидетелските
показания на очевидци-свидетелите М.М.Д., А.С.И.,
както и от неоспореното от страните основно и допълнително заключение на САТЕ
се установява, че на 07.09.2016 г. около 14 часа л.а.м. „Опел“ с рег. № *******се
е движил по бул. „Мария Луиза“ с посока от ул. „Козлодуй“ към ул. „Опълченска“
със скорост от 60,84 км/ч. В същото време пешеходката В.Д.е започнала да
пресича платното за движение от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила, на необозначено за целта място първоначално със скорост от 5,13
км/ч. В момента на навлизането на пешеходката на платното за движение,
водачката на автомобила поради наличие на спрели автомобили в лентата за завой
на ляво не е имала техническа възможност да забележи започналата пресичането
пешеходка. Такава възможност водачката е имала, след изминаването на
пешеходката на разстояние от три метра, но в този момент автомобилът се е
намирал на разстояние от 37,86 м. до мястото на удара, а пешеходката на 3,90 м
до мястото на удара. След като пешеходката е възприела приближаващия от дясно
автомобил е започнала да се придвижва тичайки със скорост от порядъка на 6,01
км/. Ударът е настъпил след около 2,33 с като е бил неизбежен при така
определената скорост от 60,84 км/ч на автомобила. От първоначалния удар, който
е под масовия център на тялото на пострадалата, същото се е наклонило към
автомобила, качило се е на предния капак, като главата е достигнала до долния
край на челното стъкло, след което тялото е отхвърлено напред и в дясно и е
паднало на пътната настилка от дясно.
Причини за настъпване на
произшествието са както субективните действия на водачката, която се е движела
в населено място, при мокра пътна настилка със скорост от 60,84 км/ч, така и
субективните действия на пострадалата пешеходка, която е предприела пресичане
на платното за движение на бул. „Мария Луиза“ на необозначено за целта място,
навлизайки в опасната зона за спиране на автомобила.
Установява се, че при отстояние на автомобила до мястото на удара от 38 м и
движението му с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, при своевременна
реакция от страна на водачката за предприемане на аварийно спиране, същата е
могла да предотврати удара като пропусне пешеходката да се отдалечи на
разстояние от 1,57 м от мястото на удара.
Между страните е безспорно, че към датата на
събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредено с полица № BG/06/116002302854, валидна
от 03.09.2016 г. до
03.09.2017 г. за л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № ********.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на СМЕ, се установява, че причина за смъртта
на Д.е съчетана травма, като между причината за смъртта й и получените при процесното ПТП увреждания съществува пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка.
С приетото по делото удостоверение
за наследници изх.№ 120/13.09.2016 г. на Община Столична, се установява, че двете
ищци са дъщери на починалата В.Г.Д..
От приетата по селото СПЕ се
установява, че след смъртта на майка си ищците Р.В.А. и А.В.В.
са имали реакция на траур-адаптационна реакция с тревожно депресивен характер,
която в по-голямата си част е отзвучала.
Налице са били преживявания на мъка, свързани с траура. Ежедневното и социално
функциониране на ищците са възстановени, а последствията от загубата не са дали
отражения върху психосоциалното им функциониране. Към
момента и двете ищците са възстановили обичайния си начин на
функциониране-грижи за внуци, поддържат домакинствата си, налични са обичайните
за тях социални контакти.
От показанията на свидетеля Г.Й.Д.-внук на ищцата А.В. се установява, че
баба му приела много тежко смъртта на своята майка. Плачела постоянно, била в
депресия. Свидетелят установява, че двете дъщери на починалата организирали
погребението й с всички необходими ритуали. Трите били привързани една към
друга, поддържали постоянен контакт, виждали се постоянно, не само по празници,
а и всекидневно, тъй като живеят в едно и също село на близко разстояние. В.живеела
сама в домакинство. В настоящия момент А. продължава да ходи на гробища, слага
цветя, пали свещи.
Разпитана свидетелката К.Г.Т.-снаха
на ищцата Р.А., установява, че както Р., така и нейната сестра дежурели
постоянно при Верка, докато била в болницата. Позвъняването за смъртта на В.било
неочаквано за ищците, тъй като те се надявали, че под лекарски грижи ще се
възстанови. В.и Р. били всеки ден заедно, чували се по телефона. Починалата В.идвала
в дома на дъщеря си Р. по всички празници. Към настоящия момент Р. не е
преживяла смъртта на майка си. Ходи на гробища, ходи в дома й. Поддържат и
почистват със сестра й А..
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът
квалифицира по чл.432, ал.1
от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 10.10.2016 г. ищците са предявили извънсъдебно
претенциите си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен
срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 10.01.2017 г. ответникът не е заплатил
застрахователно обезщетение. Настоящите
искове са предявени в съда след изтичане на тримесечния срок, на 28.06.2018 г.,
поради което се явяват процесуално допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и
по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 07.09.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
От събраните по
делото доказателства се установява, че както водачът на превозното средство,
така и пресичащата неправилно пешеходка-пострадалата В.Д.са нарушили правилата
за движение по пътищата.
От една страна
водачката на л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № ********, в
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е управлявала автомобила със скорост над
разрешената от 50 км/ч, а именно: 60,84 км/ч. Отделно от това тази скорост не е
била съобразена и с мократа пътна настилка. Установява се, че ако водачката
беше управлявала автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч, при установения
механизъм на настъпване на произшествието, а именно: предприето спиране от
страна на водача от разстояние до мястото на удара, то автомобилът би отстоял
на 38 от мястото на удара, поради което водачът е могъл да предотврати удара
като пропусне пешеходката да се отдалечи на разстояние от 1,57 м от мястото на
удара, т.е. при това положение пешеходката би излязла от коридора на движение
на лекия автомобил, като същият би преминал зад гърба.
С оглед на това
заключение на допълнителната САТЕ, настоящият съдебен състав намира, че за
водача на превозното средство, не е налице непредотвратимост
на произшествието. В правната теория и съдебна практика е изяснено, че за деянието
водачът на МПС не би имал вина, когато не е могъл, нито е бил длъжен да
предвиди настъпването на обществено-опасните последици и обективно каквото и да
направи да не е в състояние да ги предотврати. Но тази невъзможност да предвиди
и предотврати престъпните последици не следва да се дължи на предходното му
собствено виновно неспазване на правилата за движение. Безспорно обаче в случая
такова е налице, поради управление на автомобила със скорост над разрешената за
конкретния пътен участък.
От своя страна обаче пострадалата
е допуснала много повече по брой и тежест нарушения на правилата за движение по
пътищата, като предприела пресичане на платното за движение на бул. „Мария
Луиза“ на необозначено и забранено за целта място, навлизайки в опасната зона
за спиране на автомобила, при наличието на пешеходен подлез в непосредствена
близост, преди да навлезе на платното за движение не се е съобразила с
приближаващите се пътни превозни средства, преминаващи на зелен за тях светофар.
С това си поведение
пешеходката е допринесла съществено и в основна степен за настъпване на процесното ПТП, респ. за получения вредоносен резултат.
При извод, че
поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и
основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването
на деликта.
Съдът като съобрази,
че пострадалата пешеходка в качеството си на участник в движението е допуснала значително
по брой и по тежест нарушения, както и че с поведението си е станала основна
причина за настъпване на произшествието намира, че приносът на пострадалата е в
размер на 80 %.
По делото безспорно
се установява, че ако пострадалата не бе предприела пресичане на пътното платно
на забранено място, то произшествие не е щяло да настъпи. Отделно от това и за
разлика от водача на превозното средство, пострадалата е имала пълна видимост
към пътното платно и към намиращите се на него и идващи пътни превозни
средства.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава
да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат
от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и
от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка
с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците след
смъртта на тяхната майка болки и страдания, отчита степента на преживяваните от
тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между тях. Болките и
страдания, които ищците ще продължат да изпитват от загубата, трябва да бъдат
отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Със събраните по делото
доказателства ищците не доказаха главно и пълно, че търпят вреди по-големи от
обичайните при тези случаи, поради което съдът намира, че справедливият размер
на обезщетението възлиза на сумите от по 120 000 лв. за всеки един от
двамата ищци.
Към деня на произшествието
пострадалата е била на 83 години, живеела в отделно домакинство, а ищците са
били съответно на 61 и 63 години със свои семейства-деца и внуци. Ежедневното и социално
функциониране на ищците са възстановени, а последствията от загубата не са дали
отражения върху психосоциалното им функциониране,
като към момента и двете ищците са възстановили обичайния си начин на
функциониране-грижи за внуци, поддържат домакинствата си, налични са обичайните
за тях социални контакти.
С оглед на горното така
определените размери на застрахователни обезщетения се явяват справедливи, но
на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, следва да бъдат намалени със сумите от по
96 000 лв., съответстващия на приетия принос.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе
обезщетения не са завишени по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти
и не противоречат на принципа на справедливостта.
Предвид горното исковете ще
следва да бъдат отхвърлени за разликата над сумите от по 120 000 лв. до пълния претендиран размер от по 200 000 лв., а за разликата над
сумите от по 24 000 лв. до по 120 000 лв., поради приетия принос.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е
10.10.2016 г., но ищците претендират лихва от датата
на предявяване на исковете, поради което съдът присъжда лихва върху главниците,
считано от 28.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от внасяне
на държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не им се
присъждат такива.
Видно от приложените договори за
правна помощ от 11.10.2019 г. между ищците и адвокат О. е договорена безплатна правна
помощ и представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат О. адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от всеки един
от двата иска, ведно с ДДС, предвид представените доказателства, че адвокат О.
е регистриран по ЗДДС.
Съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 200 000 лв., минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 3730 лв. за всеки един от двата
предявени иска (чл.2, ал.5 от Наредбата)
От тази сума ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Ортакчиве сумата от по 447,60 лв., съответно 537,12 лв. с
ДДС, която сума е съответна на уважената част от иска, като общо за двата иска,
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 1074,24 лв. с ДДС.
Ответникът е направил разноски в
общ размер на сумата от 970 лв., от която сума-500 лв. за депозит вещи лица, 20
лв.-депозит свидетел, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.,
определено по реда на чл.78,
ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
От тази сума на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски
в размер на 853,60 лв., която сума съответства на отхвърлената част от исковете
/352 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1920 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 96 лв.- възнаграждение за вещи лица заплатени от
бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Р.В.А., ЕГН **********,*** и на А.В.В., ЕГН **********,*** сумите от по 24 000 лв. /двадесет
и четири хиляди лв./ за всеки един от двете ищци, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на майка им В.Г.Д., настъпила в пряка, причинно-следствена
връзка с ПТП, реализирано на 07.09.2016 г. в гр.София, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № ********, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество с полица № BG/06/116002302854, валидна от
03.09.2016 г. до 03.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба-28.06.2018 г. до окончателното
издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за разликата
над сумите от по 120 000 лв. до пълния претендиран размер от по 200 000
лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос в размер на 80% за
разликата над сумите от по 24 000 лв. до сумите от по 120 000 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат В.В.О., ЕГН **********,***
адвокатско възнаграждение в размер на 1074,24 лв. с ДДС /хиляда седемдесет и
четири и 0,24 лв./
ОСЪЖДА Р.В.А., ЕГН **********,***
и на А.В.В., ЕГН **********,*** да заплатят на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на „ДЗИ-О.З.” ЕАД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 853,60 лв. /осемстотин петдесет и три и 0,60 лв./
разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважените размери на исковете в размер на 1920 лв. /хиляда деветстотин и
двадесет лв./, както и сумата от 96 лв. /деветдесет и шест лв./ възнаграждения
на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: