Решение по дело №895/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба подадена от Т. А. А. против решение № 268/09.04.2024г., постановено по НАХД № 596/2024г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-003237/06.12.2023г. издадено от Н. група в ОДМВР Бургас, сектор ПП Бургас с което на Т. А. А., за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата си жалбоподателят Т. А. А., сочи, че решението е незаконосъобразно и неправилно постановено при допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита. Сочи, че не е ясно посочена датата на съставяне на АУАН, НП не отговаря на изискванията на чл. 57,ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочено с колко е била превишен,а разрешената скорост от 80км./ч. което счита че представлява непълно описание на административното нарушение. Н. следващо място, сочи, че не става ясно коя от правните норми е нарушил жалбоподателя тази по чл. 21, ал.1 от ЗДвП или по чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Моли съдът да отмени оспорвания съдебен акт и да отмени наказателното постановление.

В срок не е постъпило възражение от АНО.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Не ангажира доказателства.

Представител на АНО не се явява и не изразява становище

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба подадена от Тодор А. А. е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

След като прецени становищата на страните и събрания по делото доказателства, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 23-0769-003237/06.12.2023г. издадено от Н. група в ОДМВР Бургас, сектор ПП Бургас с което на Т. А. А. , за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел още, за безспорно, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят, в качеството на водач на МПС с рег. № [рег. номер] е извършил административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което правилно е наказан. Съдът е обсъдил събраните доказателства касаещи авторството на деянието и е приел, че от подадената декларация от Г. И. А. - собственик на автомобила и от декларацията подадена от Т. А. А. се налага извода, че автомобила е бил управляван от жалбоподателя - Т. А. А.. След установяване на нарушителя, на 26.08.2023г. АНО е съставил АУАН № 001389 в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП . Въз основа на АУАН, АНО е издал обжалваното наказателно постановление № 23-0769-003237 от 06.12.2023г. с което като нарушена е посочена същата разпоредба и на основание чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя – Т. А. А. е наложено адм.наказания глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора Тодор А. се споделят и от настоящия съдебен състав.

Съдът не споделя изложеното в жалбата възражение, относно датата на съставяне на АУАН, поради неяснота на последните две цифри на посочената година, като счита, че датата на съставяне на АУАН – 26.08.2023г. е изписана достатъчно четливо, а освен това в АУАН са посочени датата на която е подписан акта от нарушителя – 26.08.2023г. и същата дата, като дата на която АУАН е предявен. Възможно е неяснотата за нарушителя в годината на издаването на АУАН да е свързана с факта, че му е предоставено копие на АУАН, но той е съставен в присъствието на нарушителя и видно от съдържанието на АУАН, на 26.08.2023г. Т. А. е запознат със снимковия материал и декларациите.

Не е налице и второто визирано в жалбата нарушение, тъй като е посочена скоростта с която се е движил водача - 133км./ч след приспадането на толеранст от 3% и ограничението на скоростта от 80 км/ч въведено с пътен знак и не е налице неясното по въпроса какво е превишаването. Относно твърдението за неправилно направен извод от БРС относно [жк], съдът намира, че ясно е посочено че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Правилна е връзката с ал.1 на чл.21 от ЗДвП, тъй като в случая скоростта от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26 и е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, препращане към ал.1 на същата разпоредба и квалификацията е правилно определена. Правилно нарушението е [жк], ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Бургас. Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.62в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 268/09.04.2024г. постановено по АНД № 596/2024г. по описа на РС - Бургас.

Решението е окончателно.