РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000502833 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261332/18.04.2021г., постановено по гр.д.№ 11235/2018г. по описа на
СГС, ГО, 9 състав, са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1
вр.чл.82 и чл.86 ЗЗД, като Л. Л. З. е осъдена да заплати в полза на К. И. З. и Д. А. З. сума в
размер на 6969,33 лева - обезщетение за пропуснати ползи от неполучени наеми за периода
от 17.08.2013г. до 15.022018г., получени за недвижим имот, представляващ апартамент № 2,
с адрес София ул.***“ № ***, партерен етаж, с идентификатор 68134,103.42.1.2, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 20.08.2918г. до окончателното й плащане,
както и сумата от 1233,27 лева лихви за забава за периода от 17.08.2015 г. до 20.08.2018г. и
направените по делото разноски в размер на 133,33 лева.
Със същото решение Д. А. П. е осъдена да заплати на К. И. З. и Д. А. З. сумата от 34
841,66лева- обезщетение за пропуснати ползи от неполучени наеми за периода от
17.08.2013г. до 15.02.2018г. за недвижим имот, представляващ апартамент №2, с адрес
гр.София, ул."***" № ***, партерен етаж, с идентификатор 68134.103.42.1.2, както и сумата
от 6166,38 лв. лихва за забава за периода от 17.08.2015г. до 20.08.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.08.2018г. до окончателното й плащане, а на осн.чл.78
ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 666,66лева.
1
Присъдени са разноски по реда на чл.78 ал.6 ГПК, като Д. А. П. е осъдена да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 1640,30 лв., а Л. Л. З. държавна такса в размер
на 328,06 лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответницата по делото Л. Л. З..
Жалбоподателката-ответник Л. Л. З. оспорва решението изцяло и моли съда да го
отмени и отхвърли претенциите в пълен размер. Изтъква факта, че с влязлото в сила на
15.02.2018 г. съдебно решение по гр.д.№74/1999 г. е обявен за окончателен предварителния
договор за продажба на ап.№2, намиращ се в гр.София, ул.***“ № ***. Безспорно,
предварителният договор от 13.08.1997г., сключен между ищците, като купувачи и
наследодателя й А. А. З. и синът му Д. А. З. е обявен за окончателен на 15.02.2018г. Твърди
обаче, че целият анализ, направен в първоинстанционното решение по отношение на
владението на имота, касае единствено ответницата Д. П.. Така например установено е, че Д.
П. е декларирала имота по чл.14 ЗМДТ; че с нотариална покана от 10.07.2008г. ищците са
поканили Д. М. /впоследствие П./ да заплаща месечна сума за неправомерно ползване на
апартамента, връчена й лично. Отново от Д. П. и С. П. е поискано да заплащат наем за
ползвания апартамент. Цитирана е фактура, издадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в
която получател е отново Д. М., посочен е списък на дължими суми от собствениците на
етажната собственост за почистване на стълбите и ел.енергия. Цитирано е изп. дело
№20197880400146, по което длъжници са Л. З. и Д. П., че е извършен опис и оценка на
движими вещи, за което нито тя лично не е уведомявана и не е присъствала. По делото
няма нито едно доказателство, че Л. З. в който и да било момент е владяла и/или
ползвала апартамента. Игнорирано е обстоятелството, че първоначално в производството
по гр.д.№74/1999г. като ищци са конституирани А. З. и Д. З., които не са сключили
окончателния договор в предвидения 10-месечен срок - до 13.06.1998г., въпреки че и
двамата все още са били живи към този момент и затова искът по чл.19 ЗЗД е предявен
срещу тях. ИМ е подадена срещу А. и Д. З. на 26.06.1998г. и едва след смъртта им, тя и
другата ответница са конституирани в производството по делото. Запазеното право на
ползване е погасено със смъртта на А. З., но от това не следва, че е възникнало задължение
за нея за предаване на владението върху имота. Вещно-транслативният ефект на
собствеността върху имота, част от който е и владението върху него, е настъпил едва с
влизане в сила на съдебното решение и обявяване на предварителния договор за
окончателен. В конкретния случай това е 15.02.2018г. Претенциите на ищците преди тази
дата /съгласно уточненията от 17.08.2013г. до 15.02.2018 г,/ са недопустими, а по същество -
неоснователни и незаконосъобразно са уважени с решението. Твърди още, че тя живее
постоянно в Германия вече повече от 40 години, а в България не е идвала от 2006 г., преди
това е идвала само за много кратко време, за да гостува на близките си и никога дори не е
отсядала в апартамента на ул.***“ 46, поради което недопустимо и неоснователно искът е
насочен срещу нея и незаконосъобразно е уважен от съда. Обстоятелството, че искът по
чл.19 ЗЗД е воден от ищците срещу нея и другата ответница Д. А. П. по никакъв начин не
2
установява пасивната й легитимация в настоящото производство. Претенцията на ищците
касае ползването на апартамента, което е осъществявала единствено другата ответница.
Претендират разноски.
Въззиваемата страна К. И. З. и Д. А. З. оспорват жалбата и молят съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че не оспорват факта, че Л. З. не е
ползвала имота, но с активното си, по същество перманентно недобросъвестно участие по
делото, тя съдействала на племенницата си Д. П., безпрепятствено да ползва
жилището/л.155/, като ги възпрепятства своевременно да получат собствеността, с което е
причинила огромни загуби във вид на пропуснати ползи от неполучени наеми. Самият факт,
че даже и след 20 години, сключеният с роднините й предварителен договор е обявен за
окончателен е доказателство, че тя неоснователно, в нарушение на самия договор,
недобросъвестно се е противопоставяла на своевременното му обявяване за окончателен, в
което се състои вината й за претърпените огромни загуби и тяхното обедняване, дало
основание на СГС правилно да разпредели отговорностите съобразно квотите на
ответничките, т.к, първоначално неправилно приетата тяхна солидарна отговорност не касае
разпоредбата на чл.56 ЗЗД. Намират за доказано вредоносно за тях неизпълнение на договор
по който те са правоприемници, неуместно оправдано, като тяхно право на защита,
твърдението, че понеже не са собственици и поради това те им дължат наеми е
неоснователно. Претендират разноски.
Въззиваемата страна Д. А. П. намира жалбата за напълно основателна и моли
решението да бъде отменено. Счита за многобройни допуснатите нарушения в
неправилното, незаконосъобразно и необосновано съдебно решение.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.79 вр.чл.82 и чл.86 ЗЗД, след молби-уточнения, че отговорността се
претендира на договорно неизпълнение на задължението на продавачите да предадат
владението върху недвижимия имот - предмет на предварителен договор.
Ищците К. И. З. и Д. А. З. твърдят, че на 13.08.1997г. е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на имот със съседите им А. А. З. и Д. А. З. за закупуване на собственото
им жилище, представляващо апартамент №2, намиращ се в гр.София, ул."***" № ***,
партерен етаж, с идентификатор 68134.103.42.1.2., като продавачите си запазили пожизнено
безвъзмездно право на ползване върху него. След изтичане на уговорения срок по вина на
продавачите не е сключен окончателен договор, поради което на 26.06.1998г. предявили иск
с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, по който е образувано гр.дело № 74/1999г. на СГС.
Междувременно в хода на производството продавачите починали и са заместени по реда на
чл.227 ГПК от техните наследници, в лицето на ответниците Л. Л. З. и Д. А. М. /П./. След 20
години съдебно производството, делото приключило с влязло в сила решение на
15.02.2018г., с което предварителният договор е обявен за окончателен, а решението по
3
тяхна вина е вписано на 25.06.2018г. От датата на влизане в сила на решението, ищците
станали собственици на недвижимия имот, който прехвърлили на сина си Г. Г. П. на
18.07.2018г. През цялото време, докато продължавал съдебният процес, ответниците били
във владение на имота, което обуславя правният им интерес от предявяване на иск за
заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, тъй като с действията си ответниците им
попречили да влязат във владение на закупения апартамент. Излагат твърдения, че Д. П.
владее процесния недвижим имот от 20 години, което се установява от това, че е получавала
нотариални покани, на адреса на имота. Считат, че след смъртта на А. З. на ********г.
трябвало да влязат във владение на апартамента, поради което претърпели вреди под
формата на пропуснати ползи от неполучени наеми в размер на 41 810 лв. за периода от
17.08.2013г. до 15.02.2018г.-датата на влизане в сила на решение № 798/05.02.2015г. по
гр.дело №74/1999г. на СГС.
Уточняват, че вредите които са понесли са на договорно основание, поради неизпълнение
на т.3 от предварителния договор от 13.08.1997г. и се изразяват в пропуснати ползи -
наемите, които биха получили, ако владението бе своевременно предадено. За
изпълнението на тези задължения ответниците са поканени за доброволното им плащане с
покани от 10.07.2008г. и 10.05.2018г. Претендират от Д. П. при наследствена квота от 5/6 и
от Л. З. при наследствена квота от 1/6 заплащане на обезщетение да бъдат осъдени да
заплатят на ищците сумата от 41 810 лв. обезщетение за пропуснати ползи от неполучени
наеми за периода от 17.08.2013г. до влизане в сила на решение № 798/05.02.2015г. по гр.д.
№74/1999г. на СГС, както и сумата от 7399 лв. лихва за забава за периода от 17.08.2015г. до
20.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното плащане на
сумата, като предявяват, съобразно наследствените им права - 5/6 за Д. П. и 1/6 за Л. З..
Претендират разноски.
Ответницата Д. А. П. оспорва исковете. Твърди, че сключването на предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот не прави ответниците собственици, както и че не е
обитавала имота през процесния период. Оспорва истинността на документите, за които се
твърди, че изхождат от Общото събрание на ЕС.
Ответницата Л. З. -К. оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е
живяла в България, считано от 2006г., още по-малко в процесния недвижим имот.
От фактическа страна се установява, че на 13.08.1997г. е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот- апартамент № 2 с адрес гр.София, ул.***"
№ *** с идентификатор 68134.103.42.1.2, между К. И. З. и Д. А. З., в качеството им на
купувачи, и А. А. З. и Д. А. З., като продавачи. Договорена е цена от 4 286 7400 лева с
равностойност от 23 000 щатски долара по фиксинга за деня, която сума купувачите са
платили на продавачите при подписване на договора. В чл.2 е предвидено, че продавачите
си запазват правото на ползване на имота пожизнено и безвъзмездно. В чл.3 продавачите
декларират, че продават имота чист от всякакви тежести и се задължават да снабдят
купувачите с нотариален акт за собственост в десетмесечен срок, считано от деня на
сключване на предварителния договор и се задължават до сключване на окончателния
4
договор да не продават или ипотекират имота. Падежът за сключване на окончателен
договор е определен на 13.06.1998г.
С оглед факта, че окончателен договор не е бил сключен в рамките на договорения падеж
13.06.1998г. е депозиран иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, който е уважен респ. договорът е обявен за
окончателен, видно от влязло в сила на 15.02.2018г. решение от 15.05.2015г. по гр.д. № 74
/1999г. по описа на СГС, ГО, 20 състав. ИМ е вписана на 20.07.1998г. От съдържанието на
влязлото в сила решение се установява, че Д. З. е починал на ********г., а баща му А. З. е
починал на ********г. Единствен наследник на Д. З. е баща му А. З., а негови наследници
по съребрена линия респ. са дъщерите на неговия брат Л.- А. Л. З. и Л. Л. К.. А. Л. З.. е
починала на 24.11.2000г. и е оставила за свой единствен наследник дъщеря си Д. А. П..
Следователно ответниците са наследили по 1/2 от наследството на А. З.. В полза на Д. е
оставено саморъчно завещание от Д. З., с което е завещал цялото си имущество на
ответницата Д. П.. С оглед настъпилата в хода на производството смърт на страната на
продавачите и на осн.чл.227 ГПК като ответници са конституирани законните им
наследници Л. З. и Д. П..
Предмет на делото е обезщетение за пропуснати ползи за процесния период от 5 години
назад във времето, изразяващи се в невъзможността ищците да ползват недвижимия имот,
предмет на предварителния договор, преди влизане в сила на решението за обявяването му
за окончателен по чл.19 ал.3 ЗЗД, като в ИМ и молбите-уточнения е заявено изрично, че
същите произтичат от виновно неизпълнение на сключен между страните предварителен
договор с оглед задължението за предаване владението върху имота. Следователно и
доколкото в този период от време решението все още не е влязло в сила т.е. не е настъпил
вещно-трансативния ефект на същото, претенцията не се основава на неоснователно
обогатяване. В периода от 17.08.2013г. до 15.02.1998г. ищците все още не се легитимират
като собственици на имота т.е. неприложима е хипотезата на чл.31 ЗС.
Правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че доколкото в чл.2 е
предвидено, че продавачите си запазват правото на ползване на имота пожизнено и
безвъзмездно, това задължение /за предаване владението/ става изискуемо едва след смъртта
на двамата продавачи. Поради това следва да се направи извод, че задължението за
предаване на владението върху недвижимия имот е възникнало от датата на погасяване
правото на ползване т.е. след смъртта на А. З. на ********г., настъпила след изтичане срока
за сключване на окончателен договор - 13.06.1998г. В този смисъл задължението да предадат
владението върху недвижимия имот става изискуемо, считано от 30.10.1998г. и е наследено
от правоприемниците, в лицето на ответниците.
Установява се, че с нот. покана, връчена на ответницата Д. М., с променена фамилия П., на
15.07.2008г. същата е поканена да заплаща месечен наем за позлването на недвижимия имот,
като в поканата е заявено, че същата ползва имота, считано от 1999г. Именно на този адрес е
връчена нотариалната покана.
От депозираното заключение /на л.185 основно и л.235 повторно/ по СТЕ, прието от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че пазарната
5
наемна стойност на ап. № 2, находящ се в гр.София, ул."***" № ***, на партерен етаж с
площ от 90кв.м., за периода от 17.08.2013г. до 15.02.2018г. е в размер от общо 36 169 лв.
Взето е предвид, че се намира в центъра на гр.София, в престижен квартал, в който се
намират дипломатически представителства и има изградена отлична инфраструктура, както
и транспортна достъпност. Вещото лице К. по повторната СОЕ приема, че пазарната
стойност на месечните наеми е в размер на 41 810 лв. общо. Направен е външен оглед на
имота, като е взето предвид неговото местоположение в идеалния център на гр.София, че се
намира приблизително на нивото на тротоара, входът му е през общите части на сградата и
има директен достъп чрез самостоятелен вход към вътрешния двор на кооперацията.
Няма представени сключени с трети лица договори за наем от страна на ищците, сега
въззиваеми, досежно процесния период от време.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно задължителните разяснения, дадени в в т. 9 от ППВС № 1/1979 г., когато законът е
поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо
приложението на общия състав по чл.59 ЗЗД. Разпоредбата на чл.59 ЗЗД постановява, че
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Разглежданият състав намира приложение
и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ, като по този начин
се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на собственика й. Правото да се
претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл.59 ЗЗД възниква в
случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу
неоснователното обогатяване - чл.59 ал.2 ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна
защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности.
Възможността на ищеца да осъществи правата си на друго основание - договорно, деликтно
или чрез иск за защита на вещно право, изключва възможността да бъде предявен
субсидиарният иск по чл.59 ЗЗД. Друг иск по смисъла на чл.59 ал.2 ЗЗД може е предвиден в
закона иск, уреждащ конкретна хипотеза на неоснователно разместване на имуществени
блага - чл.55, ал. 1 ЗЗД, чл. 57, ал. 2 ЗЗД, чл. 61 ЗЗД, чл.75 ал.2 ЗЗД, чл.72 и чл.74 ЗС и
други. Друг иск може да бъде и иск за реално изпълнение на съществуващо между страните
договорно правоотношение, съответно иск за обезщетение за вреди от неизпълнението на
договора или за неустойка, когато неоснователното разместване на блага е настъпило в
резултат на неизпълнение на договорни задължения. Възможността да бъде предявен друг
иск не води обаче до недопустимост на претенцията по чл.59 ЗЗД. Преценката дали ищецът
може да се ползва от реда за защита по чл.59 ЗЗД може да бъде извършена само с решението
по съществото на спора, тъй като съдът следва се произнесе по възникването и
съществуването на заявеното материално право, съответно да прецени дали съществува друг
ред за защита, а това налага да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства /в този
смисъл решение № 148 от 28.02.2006 г. по т.д. № 703/2005 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./. В случай,
6
че въз основа на направената от него преценка на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съдът установи, че на разположение на ищеца е друг иск за защита на
претендираното от него право, то тогава искът по чл.59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В конкретната хипотеза твърденията са, че срокът за изпълнение на задължението за
предаване владението на имота е изтекъл и че ответниците трябва да ги обезщетят, като
заплатят “средната пазарна цена на наема за идентичен имот" за периода на забавата. Така
заявената претенция е за обезщетяване на причинените от неизпълнението вреди, които са
под формата на пропуснати ползи - осуетена възможност за исковия период да се реализират
доходи от вещта в размер средния пазарния наем, който би се получил.
Първо - с Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 3/12.12.2012 г. се прие, че при
предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи,
произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора. Тази сигурност не се
предполага, а кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на
задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на
имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица
правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него,
които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че
при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност
за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за
осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него.
СГС е уважил претенциите съобразно заключението на вещото лице за средния пазарен наем
за идентичен имот за процесния период от време, като е съобразил наследствените квоти на
двете ответници.
САС не споделя горния извод и намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени по
съображения, че когато не е изпълнено поето с предварителен договор задължение за
прехвърляне на недвижим имот, не е сигурно настъпването на вреда от невъзможността да
се ползва този имот, в размер средният пазарен месечен наем. Такава вреда може да настъпи
под формата на пропусната полза, но кредиторът трябва да я докаже пълно и главно по
делото, защото увеличението на имуществото му не се предполага. Заявеното за защита
спорно право е по чл.79 вр.чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение
под формата на пропуснати ползи. В случая съдът се е произнесъл именно по претенцията за
обезщетяване на пропуснати ползи от невъзможността да се ползва имот, поради
неизпълнение на задължението на ответниците имотът да бъде предаден на ищеца в
определен срок. Произнасянето е в рамките на ищцовите фактически твърдения и
обжалваното решение е допустимо. Без значение е обстоятелството дали ищецът е могъл да
придобие собствеността и основателен ли би бил иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за същия имот.
Достатъчно е договорът да е валиден, т.е. да е породил валидна облигационна обвързаност,
защото той е основанието, въз основа на което ищецът би получил владението на имота за
7
исковия период. За основателността на иска обаче е необходимо освен това да се установи,
че със сигурност за исковия период ищецът щеше да реализира имуществено нарастване, ако
бе получил владението на имота. Такива доказателства не са ангажирани, поради което,
прилагайки неблагоприятните последици на правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да счита недоказаният факт за неосъществил се в
обективната действителност. Така че за ищеца пропусната полза от неизпълнението не е
настъпила, а предявеният иск за обезщетяване на такава се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
ВТОРО - недопустим е предварителен отказ от процесуални права. В този смисъл
висящността на спора по чл.19 ал.3 ЗЗД, респ. депозирането на въззивна/касационна жалба,
не може да бъде вменено във вина на ответниците по този иск /наследници на продавачите/,
което да обоснове и виновно неизпълнение на договорно задължение. Едва след влизане в
сила на това решение и при отказ да предадат владението вече би могла да се ангажира
тяхната отговорност /а това е предмет на друго висящо пред САС, ГО, 10 състав
производство с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД/
Поради неоснователността на главният иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди от договорно неизпълнение, неоснователен се явява и акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава.
Що се отнася до втората ответница Д. П. - САС констатира, че наследниците на
починалия обещател по предварителния договор, не са задължителни необходими другари, а
обикновени такива. При условията на чл.265 ал.1 ГПК, обикновените другари могат да се
присъединят към жалбата, подадена от друг техен другар, в който случай решението може
да бъде отменено и по отношение на тях. Това е допустимо ако обикновените другари на
жалбоподателя не са подали въззивна жалба срещу негативно за тях първоинстанционно
съдебно решение. Този извод следва от разпоредбата на чл. 271, ал.3 ГПК, според която
съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на
жалбоподателя. В случая Д. П. е депозирала въззивна жалба, която обаче е върната
обратно, поради неизпълнени в срок указания за внасяне на д.т. с разпореждане на
СГС, което не е обжалвано респ. е влязло в сила. По аргумент за противното, по
отношение на необжалвалите обикновени другари на жалбоподателя, решението не може да
бъде отменено. Ако такава отмяна бъде постановена, въззивният съдебен акт би се явил
постановен при липса на надлежно сезиране в тази част, което има за последица
недопустимостта му.
В разпоредбата на чл.265 ГПК е уредено правото на всеки обикновен другар на съищеца или
съответника да се присъедини към подадената от него въззивна жалба, макар че е пропуснал
да обжалва своевременно решението, като по този начин стане страна във въззивното
производство. Поради това обстоятелството, че не е обжалвал първоинстанционното
решение или че е подал въззивна жалба, но тя е била върната като просрочена, не е пречка
този другар да се присъедини към жалбата на обжалвалия решението другар. Извън тези
хипотези е процесуално недопустимо заобикаляне на реда за обжалване и при невнасяне на
8
дължимата д.т.
Отделно от горното не е спазена и формата за присъединяване към жалба, а именно
писмена. В настоящия случай Д. П. - ответник по предявения иск, е подала в предвидения
срок за възражение на връчена жалба отговор-становище, с която не се е присъединила
изрично към подадената от другия ответник въззивна жалба, а дословно е заявено: "Считаме
жалбата за основателна. Многобройни са допуснатите нарушения в неправилното,
незаконосъобразно и необосновано съдебно решение. Изхождайки от горното, МОЛИМ да
отхвърлите изцяло атакуваното решение като неправилно, неоснователно и недоказано." В
о.с.з. процесуалния представител на Д. П., в лицето на адв.Г., устно заявява, че това
становище следва да се тълкува като присъединяване към жалбата. Именно затова САС не
допусна присъединяване към жалбата по реда на чл.265 ГПК, поради липсата на формалните
за това предпоставки - писмена молба, препис от която да се връчи на другите страни, както
и влязло в сила разпореждане за връщане на жалбата й, поради невнесена д.т.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции,
решението следва да бъде отменено от САС в осъдителната му част по отношение на
жалбоподателката Л. З..
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззимаемата страна следва да заплати в полза на
жалбоподателката направените пред двете съдебни инстанции разноски в размер на 968 лв.
за въззивна инстанция, съгласно списък по чл.80 ГПК. Пред първа инстанция няма
направени разноски респ. няма и списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261332/18.04.2021г., постановено по гр.д.№ 11235/2018г. по описа на
СГС, ГО, 9 състав, в осъдителната част, по отношение на Л. Л. З.-К., д.т. и разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. З. ЕГН********** и Д. А. З. ЕГН **********
срещу Л. Л. З.-К. ЕГН **********, с постоянен адрес Германия, съдебен адрес: гр. ***,
ул.”***” № ***, вх.***, ет.***, ап.***, Тел. 0888****** чрез адв.П. М., обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79 вр. чл.82 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 6969,33 лева - обезщетение за пропуснати ползи от неполучени наеми в периода от
17.08.2013г. до 15.022018г., за недвижим имот, представляващ апартамент № 2, гр.София
ул.***“ № ***, партерен етаж, с идентификатор 68134,103.42.1.2, както и сумата от 1233,27
лева лихви за забава за периода от 17.08.2015. до 20.08.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба - 20.08.2918г. до окончателното й
плащане ,като неоснователни.
9
ОСЪЖДА К. И. З. ЕГН********** и Д. А. З. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО В ПОЛЗА НА Л. Л. З. ЕГН **********, с постоянен адрес Германия, съдебен
адрес: гр. ***, ул.”***” № ***, вх.***, ет.***, ап.***, Тел. 0888****** чрез адв.П. М., сумата
от 968 лв. /деветстотин шестдесет и осем лева/, направени разноски пред въззивна
инстанции.
Решението е влязло в сила по отношение на Д. А. П..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10