РЕШЕНИЕ
№ 2046
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330107408 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Триадица,
бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощника адв. Г.
против ИВ. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: с. Й. Г. ул. № ** № ***.
Твърди се, че ищецът предявява претенцията си въз основа на договор за цесия от
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД, с ЕИК: *********, което
дружество от своя страна било цесионер на вземания по договор от 16.10.2018 г. с
прехвърлител „БТК“ ЕАД. Твърди се, че ответникът е ползвал предоставяните от последното
дружество услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната
******. Бил сключен между него и последното дружество договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 12.12.2017 г. Били издадени фактури за отчетен период
15.03.2018 г. – 14.07.2018 г., обективиращи незаплатени услуги на обща стойност 52,80 лева.
Незаплащането в срок на сумите по фактурите, обусловило правото на оператора да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, като датата на деактивация на
процесния абонамент била 30.07.2018 г. Твърди се, че ответникът е надлежно уведомен за
сключените договори за цесия.
Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено,
че към ответника съществува изискуемо вземане в размер на 52,80 лв. –главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор от 12.12.2017 г.,
сключен между ответната страна и „БТК“ ЕАД, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 408/18.01.2021г. по ч.гр.д. № 679/2021г. по описа на ПРС,
6-ти гр. състав.
Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК от ответника И. Г. Й. не е постъпил писмен
отговор, нито е изразено становище по иска, като същия не е изпратил свой процесуален
1
представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети договор за цесия от 16.10.2018г.,
пълномощно, договор за цесия от 01.10.2019г. и извлечение от Приложение № 1 към него,
договор за мобилни услуги, заверени копия на фактури, общи условия на мобилния
оператор и уведомление за цесия.
Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
В исковата молба е обективирано искане от пълномощника на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК
предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника И.Й.. Същият е редовно
призован и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните
от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на
делото в размер на 25 лева внесена за настоящото производство държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на общо 205 лева, от които- заплатена ДТ в размер на 25
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника И. Г. Й., ЕГН **********, с адрес:
с. Й. Г. ул. № ** № ***,че дължи на ищеца ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от Ю. Б. Ц. сумата от 52,80 лева /петдесет и два лева и осемдесет стотинки/
–главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор от 12.12.2017
г., сключен между ответната страна и „БТК“ ЕАД, за която сума е издадена Заповед за
2
изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 408/18.01.2021г. по ч.гр.д. № 679/2021г. по описа на ПРС,
6-ти гр. състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда- 15.01.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: с. Й. Г. ул. № ** № *** да заплати на
ищеца ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н
Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата от 205 лева
/двеста и пет лева/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 205
лева /двеста и пет лева/, представляваща направени в заповедното производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него,
съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3