Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 303, година
2017, 04. 08. гр. Бургас
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети юли, две хиляди и седемдесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вела Стайкова
секретар
Жанета Граматикова, постави на разглеждане
т. дело № 77 по описа на БОС за
2016 г. и за да се произнесе съобрази,
следното:
Производството е образувано по
искова молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ 19, представлявано
от изп. директори, чрез пълномощник Лиляна Драгомирова Чернева, адрес за
съобщения: гр. София, ул. „Цар Калоян“ № 1, ет. 6, срещу Р.И.П.,
ЕГН ********** и В.Л.П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. К., ул. „Н.Б.“ № *, за заплащане
на сумите: 24094, 88 евро- главница, 3952, 28 евро- договорна лихва, 11, 32
евро санкционираща лихва върху просрочената главница, 487,46 евро заемни такси,
законна лихва от получаване на исковата молба от ответниците, до окончателното
изплащане на сумите и разноски.
Приложени са и са ангажирани доказателства.
В съдебно заседание,
ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете. Представя
доказателства, съгласно определение на съда.
Ответниците, редовно
призовани, се явяват лично и с процесуален представител. Поддържат направените
възражения, с отговора на исковата молба.
Бургаският окръжен съд,
като съобрази предявените искове, възраженията на ответниците, приетите
доказателства и закона, намира за установено, следното:
Приети за разглеждане
са осъдителни искове, с правни основания- чл. 79, ал. 1,
предложение първо, във връзка с чл. 430 от ТЗ и чл. 432 от ТЗ- хипотеза, предвидена
в договора – чл. 20.2 от Общите условия, към него.
Ищецът
сочи, че претендираните суми са дължими по
договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен с ответниците на 27. 10. 2009 г. за сумата
25000 евро, еднократно усвоена на 04. 12. 2009 г. Договорено е било, в чл. 7 и раздел ІІІ от
общите условия, заплащането на лихви и
погасяването на задълженията, на месечни вноски, платими на 28 число от месеца,
съгласно подписан погасителен план. За обезпечаване на задължението по договора
за кредит, ответниците са учредили законова ипотека върху недвижим имот, в
полза на ищеца.
Ищецът
твърди, че плащанията са били редовни, до месец януари 2011 г. като последното
редовно плащане е било на 28. 12. 2010 г. след което са извършвани частични плащания. Поради неизпълнение на задълженията за
плащане по договора, за над 90 дни, на основание чл. 20.2 от Общите условия,
ищецът сочи, че кредитът е превърнат в предсрочно изискуем, с получаването на
тази искова молба.
Ответниците, чрез
процесуален представител, в отговора си на исковата молба, оспорват исковете,
като недопустими и неоснователни.
По отношение на
недопустимостта, ответниците считат, че процесният спор е решен, с влязло в
сила решение, по т.д. № 631/13 г. на БОС и не може да бъде пререшаван. Считат
още, че договорът за кредит е развален, защото по настояване на ищеца,
апартаментът им е бил продаден, по заведеното изп.д. № 878/13г. по описа на ЧСИ
Иванка Миндова и липсва законово основание за претенциите на банката.
Възраженията за
неоснователност на исковете, направени, при евентуалност, са: непосочване от
ищеца, на кое основание по чл. 79 от ЗЗД, се претендират сумите, което се
отнася и до посочените основания, от чл. 430 до чл. 432 от ТЗ; недаване на достатъчен срок, съгласно чл.
432, ал. 2 от ТЗ, преди упражняване на правото за предсрочно връщане на сумата. Ответниците твърдят, че ищецът не ги е
уведомил за претенциите си, с което е нарушил закона, правата и интересите им,
гарантирани от Конституцията, както и правото им на защита.
Ответниците възразяват
още, че банката няма право да търси
плащане на целия кредит, а само на неплатените вноски, от момента на обявяване
на предсрочната изискуемост, още повече, че не е посочена датата на
предсрочната изискуемост, в случая, както и какъв е размерът на извършените
плащания. Твърдят, че са извършвали плащания редовно и то в по – големи
размери, от дължимите по договора. В тази връзка са оспорени представените
извлечения от търговските книги на ищеца, като се твърди, че счетоводството не
е водено, в съответствие с изискванията на ЗСч. Сочат, че са преустановили плащанията, след произнасянето на ВКС и след влизане
в сила на решението на БОС, по т.д. 631/13 г. ВКС, считано от декември 2015г.
поради което, намират, че липсва законово и договорно основание за обявяване на целия кредит за
предсрочно изискуем. Не е на лице просрочие по кредита, за повече от 90 дни,
както се твърди в исковата молба, което сочи на липса на основание за обявяване
на предсрочна изискуемост. Твърдят още, че не са им били предоставени общите
условия, въпреки, че са посочени, като неразделна част от договора, в чл. 11 от
същия.
Като е оспорена
дължимостта на главницата, намират за недължима и договорната лихва, предмет на
иска, която се претендира в посочения размер, без да е уточнено, считано от коя
дата и върху каква главница е начислена. Посочено е, че съгласно чл. 7.2 от
договора, ответниците имат право на преферециален лихвен процент, по програма
„Уют“/приложение № 2, към договора, непредставено/. Твърди се липса на основание за заплащане на договорна лихва,
защото са извършвани плащания, които са приемани от банката, още повече, че
липсва надлежно уведомяване за обявената предсрочна изискуемост. Същото важи и
за санкционната лихва, която не е упомената в договора и не е посочено
основанието за начисляването и, върху каква сума е начислена и за какъв период,
още повече, при редовно плащане на вноските до м. ноември 2015г.
Като недопустимо, е
оспорено, искането за заплащане на законна лихва, поради незаконосъобразност.
Като
недопустимо, алтернативно- неоснователно, е оспорено искането за заплащане на
заемни такси, в претендирания размер, поради непосочване на основание за
дължимостта им. Считат, че банката е теглила неконтрулируемо суми за такси, без
да уведомява ответниците.
Направени
са искания: за прогласяване нищожността
на чл. 7.1, чл. 12, чл. 13 и чл. 14 от кредитния договор, като неравноправни
клаузи, на основание чл. 143, т. 10.
и т. 12 от ЗЗП, във вр. с. чл. 146
от ЗЗП; за обявяване на процесния договор за прекратен по вина на ищеца.
При
евентуалност е направено възражение за прихващане на недължимо платени, от
ответниците, суми по договора за кредит, като на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 и чл. 79 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, ищецът да бъде осъден да заплати
надвнесените и надплатени суми, за главница, лихви и такси, ведно със законна
лихва върху тях, считано от подаване на възражението, до пълното им изплащане.
Претендират се разноски. Представени са и са ангажирани доказателства.
По
реда на чл. 372 от ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
оспорва възраженията за недопустимост и неоснователност на исковете.
По
отношение на недопустимостта, обяснява, че производството по т.д. № 631/13г. на
БОС е било с правно основание – чл. 422 от ГПК и няма пречка за предявяване на
този осъдителен иск, при непогасено кредитно задължение на ответниците.
Във
връзка с възраженията на неоснователност и недоказаност на исковете и за
изпълнение на поисканата експертиза, е направено искане, съдът със свое
определение, да допусне разкриване на банкова тайна, за установяване на движението
по разплащателната сметка на Р.И.П., ЕГН **********, открита при банка ДСК ЕАД,
служеща за погасяване на отпуснатия кредит. Счита, че при тази проверка, ще се
установят твърденията в исковата молба, за неточни и непълни плащания, правени
от ответниците, след 28. 12. 2010г. довели до изпадане в забава и настъпване на
предсрочна изискуемост.
По
отношение на възражението за наличие на неравноправни клаузи в процесния
договор, ищецът заявява, че е предоставил цялата информация на ответниците, при
подписване на договора и те са били запознати с всички важни условия по него,
като сами са избрали доброволно и
добросъвестно, да се задължат да учредят ипотека и да изплащат редовно сумите,
съгласно договореното. Изложена е
позицията на ищеца, свързана с това, че сам по себе си, фактът, че клаузите по
договора за кредит и общите условия, не са индивидуално договорени, не ги прави
неравноправни, ако отговарят на изискванията за добросъвестност и не водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, по договора. Посочено е, че изготвянето на
общи условия, към договори за кредит, е законоустановено право на търговеца,
съгласно чл. 298 от ТЗ и тези общи условия, стават задължителни за другата
страна, ако тя заяви писмено, че ги приема и не ги оспори незабавно.Такива са
процесните общи условия, според ищеца и
те не са проява на недобросъвестност. Не е налице и значително неравновесие, между правата и задълженията на
банката и потребителя, визирано в чл. 143 от ЗЗП. Направен е извод, че
изложените от ответниците възражения, за наличието на неравноправни клаузи, не
намират подкрепа в ЗЗП, което ги прави неоснователни и недоказани, а процесният
случай не попада в хипотезите за пряко приложение на Директива 93/13/ ЕИО и в
случая е приложимо националното законодателство, регулиращо тези отношения,
съгласно изискванията на европейското право.
С
отговора си допълнителната искова молба, ответниците поддържат направените
възражения за недопустимост и неоснователност на исковете. Поясняват, че с
неизпълнението на договора, от страна на ищеца и с извършената продажба на апартамента
им, ищецът дефакто е прекратил кредитния договор , като това е доказано от
издадения изп. лист за сумите, дължими от банката, а не от ответниците.
Отново
твърдят, че редовна са внасяли вноските и дори над определения месечен размер.Твърдят
още, че банката е теглила месечните вноски, а в сметката на ответницата е имало
10000 евро, които са свършили за по- малко от година, след сключване на
договора, без да е предоставен отчет, как и защо ищецът е теглил суми от нея.
Направен е извод, че банката е присвоила суми от тази сметка, по която и имало
наличност за 4- годишни вноски, по кредита, което ги прави изправна страна по
договора, а всички суми, представляващи месечни вноски – недължимо платени и на
отпаднало основание. Същите следва да им бъдат върнати, ведно със законна
лихва, считано от 15. 04. 2016 г. - дата на предявяване на възражението.
Считат,
че са били изначално излъгани от ищеца, защото не са им били предоставени общи
условия, важащи за техния договор.
Отново оспорват ипотечния договор, като съдържащ неравноправни клаузи и
считат исковата молба за нередовна, поради неконкретизиране на правното основание, затрудняващо правото
им на защита.
Поддържат
се възраженията за прихващане. Направено е искане за прекратяване на договора
по вина на банката – ищец. Допълнено е искането за обявяване на нищожност на
клаузи от договора, с такива от Общите условия, глава ІІІ- Олихвяване- чл. 9.1;
чл. 9.2, чл. 9.3 и чл. 9.4.
Съдът е счел иска за допустим, като осъдителен и го е приел за
разглеждане, с определението си по чл. 374 от ГПК, защото е с правно основание,
различно от това, с което е бил процесът по т.д. № 631/13г. на БОС, няма данни
за прекратяване на процесния договор, от
страна ищеца и договорът за кредит не е нищожен, поради противоречие с чл. 38
от ЗКНИП, защото тази нормативна разпоредба е в сила от 01. 01. 2017г. и е неприложима, в случая.
Видно от приетите доказателства, страните в процеса са
сключили на 27. 10. 2009г. договор за жилищен
и ипотечен кредит, за сумата 25000 евро- за покупка на жилищен недвижим
имот, със срок за издължаване – 360 месеца, с падеж – 28 число на месеца.
Сумата, съгласно договореното се усвоява еднократно и страните не спорят, че
така е усвоена. На ответниците са връчени Общи условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити и това се установява от подписа им, под тях,
съгласно представеното копие и оригиналът на връчените общи условия.
Възражението, че всяка страница от общите условия не е подписана от ответниците
и това води до тяхната нищожност, по силата на чл. 11, ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, е
неоснователно, защото този закон е в сила от 12. 05. 2010г. а процесният
договор е сключен през 2009г. реда
По
отношение на възраженията на ответниците за нищожност на чл. 7.1, чл. 12, чл.
13 и чл. 14 от кредитния договор, на основание чл. 143, т. 10 от ЗЗП и чл. 143,
т. 12 от ЗЗП: с чл. 7.1 е договорено
заплащането на лихва, формирана на базов лихвен процент, за този вид кредит,
определян периодично от кредитора и стандартна надбавка. Посочено е, че към
датата на сключване на договора, базовият лихвен процент е 4, 69%, стандартната
надбавка е 4, 10 процентни пункта, което прави лихвеният процент по кредита 8,
79 %. Чл. 12 от договора предвижда,
кредитополучателите да заплащан такси, съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага
по извършвани услуги,която е в сила към деня на съответното плащане. В чл. 13 е
записано, че кредитополучателят е запознат с тарифата, действаща, към деня
сключване на договора, както и с дължимите от него, такси за учредяване,
вписване и заличаване на обезпечения, по договора за кредит, съгласно
действащите, към същата дата нормативни
актове. Съгласно чл. 14, Кредиторът има право да извършва изменения и
допълнения на Общите условия , които стават задължителни за кредитополучателя,
като за всяка промяна, кредиторът уведомява
кредитополучателя, чрез съобщения, поставени на видно място, в салоните на
банката. Ответниците считат изброените
текстове от договора за нищожни, на основание чл. 143, т 10 и т. 12 от ЗЗП,
като неравноправни, уговорени в тяхна вреда, позволяващи на кредитора да
променя едностранно условията на договора, въз основа на непредвидени, в него,
основания, както и предвиждащи цената на да се определя, при предоставянето на
услугата или да дава право на кредитора, да увеличава цената на услугата, без
потребителят да има право, в тези случаи, да се откажи от договора, ако
окончателно определената цена, е значително завишена, в сравнение с цената,
уговорена, при сключването. Видно от
приложените, към исковата молба, писмени доказателства, ищецът е предоставил на
ответниците, при сключване на договора, освен общите условия и погасителен
план, подписан от тях, както и тарифа за видовете такси. От представеното
извлечение от сметка, към датата на депозиране на иска, е видно, че ищецът не е
променил размера на дължимите месечни вноски и лихвения процент, по договора, посочени в погасителния план. В оспорените договорни текстове, посочени по-
горе, съдът не намира неравноправни клаузи, по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12, защото
в случая се касае за доставка на финансови услуги, свързани с дългосрочно
ползване на заемна сума – договорено е изплащане в 30 годишен срок и това
предполага уговаряне на възможност за периодично актуализиране на цената на
тази финансова услуга, каквато е уговорената лихва, определените такси и общи условия. Още повече, че явно ищецът не
се е възползвал от договорените възможности, които не противоречат и на добрите
нрави. Няма основание за обявяване на
процесния договор за прекратен по
вина на ищеца. Последният е предоставил заемната сума на ответниците,
изпълнявайки задълженията си по договора. Поради неизпълнение, от страна на
кредитополучателите, които са преустановили плащанията, ищецът е обявил кредита
за предсрочно изискуем, за остатъка от сумата, с предявяване на този иск, като
предсрочната изискуемост настъпва за ответниците, с връчването на препис от
исковата молба, което в случая е станало на 05. 04. 2016г. Съгласно чл. 432, ал. 2 от ТЗ, банката е
длъжна да даде достатъчен срок , преди да упражни правото си, но в случай, че
причината за обявяване на предсрочната изискуемост е съгласно чл. 432, ал. 1,
т. 4, какъвто процесният случай не
е. Договорът за кредит не е развален, с
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а изменен.
Искането на
ответниците за обявяване на нищожност на
клаузи от договора, с такива от Общите условия, глава ІІІ- Олихвяване- чл. 9.1;
чл. 9.2, чл. 9.3 и чл. 9.4. на основание чл. 143 т. 10 и т. 12, съдът намира за
неоснователно. С атакуваните текстове е уредено олихвяването на кредита, като в
чл. 9.1 е уточнено, че олихвяването е с фиксирана лихва и/или плаваща лихва,
състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора, като
кредиторът има право да променя базовият лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите,
по подходящ начин. Съгласно чл. 9.2, лихвата се начислява върху усвоената и
непогасена част от главницата и са заплаща месечно, като при начисляване на
лихвите, по силата на чл. 9.3, месецът се брои на 30 дни, а годината на 360
дни. В чл. 9.4 е предвидено, че при промяната на базовия лихвен процент,
кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и
предоставя на кредитополучателите актуализиран погасителен план. Както е
посочено по- горе, неравноправна клауза, съгласно чл. 143, т. 10 от ЗЗП, е тази, която позволява на търговеца
да променя едностранно условията на договора, въз основа на непредвидено, в
него, основание. Процесният случай не е такъв, защото в чл. 24,3 от общите
условия, е предвидено, в какви случаи може да бъде изменен едностранно базовият
лихвен процент и това може да стане, при наличие на изчерпателно изброени
условия, в 6 подточки от текста. Следователно условия за изменение са
предвидени в договорните отношения между страните и т. 10 на чл. 143 не е
нарушена. Точка 12 на чл. 143 от ЗЗП определя, като неравноправна клаузата в
договора, предвиждаща цената на услугата, да се определя при нейното
предоставяне и да е дадено право на
доставчика на услугата, да увеличава цената и, без потребителят да има право, в
тези случаи, да се откаже от договора, ако окончателното определената цена е
значително завишена, в сравнение с уговорената такава, при сключване на
договора. Както бе посочено по- горе, с
процесния договор е предоставена финансова услуга, която се предоставя за един продължителен срок
и следва да бъдат предвидени възможности за съобразяване на договореностите с
настъпващи, в този срок, изменения, касаещи финансовите пазари, нормативната
уредба и други. Затова, законодателят е предвидил защита за потребителите на
такава услуга- в Закона за кредитите за
недвижими имоти- чл. 41, който е с обратно действие. С този текст, даващ право
на потребителя да погаси по всяко време задълженията си по договора, е преодоляно
несъответствието, по т. 12 от чл. 143 от ЗЗП. Още веднъж следва да бъде
отбелязано, че ищецът, като кредитор, не е променял условията на договора,
включително и размерът на договорената лихва.
Предвид гореизложеното, съдът намира кредитния договор
за валиден и направените оспорвания за нищожност - неоснователни.
За доказване на предявените искове, по основание и
размер, по делото са приети писмени доказателства и заключенията на съдебно-
счетоводни експертизи.
От констатациите на вещото лице, съдът приема за
установено, че ответниците са усвоили сумата по кредитния договор, в размер на
25000 евро на 04. 12. 2009г. по сметка в евро, с титуляр Р.П.
След анализ на извършените плащания за погасяване на
кредита, от основната екпертиза, се установява, че в периода от 28. 12. 2009г.
– 30. 09. 2015г. са отнесени за погасяване, следните суми: 935, 12 евро –
главница; 9517, 96 евро – договорни лихви; 8, 97 евро – наказателни лихви и
483, 04 евро- заемни такси. Последното
плащане, отразено за погасяване на кредита е с дата – 30. 09. 2015г. и с него е
погасена задължение за главницата и лихви, по вноска, с падеж – 28. 04. 2014г.
Към датата на депозиране на иска- 07. 03. 2016г. неизплатените суми по кредита,
са: вноски за главници, за периода от
28. 04. 2014г. до 28. 02. 2016г. в
размер на 451, 84 евро, договорни лихви за периода от 28. 04. 2014г. до 09. 03.
2016г. в размер на 3969, 93 евро, наказателни лихви, за периода от 28. 05.
2015г. до 28. 02. 2016г. – 11,43 евро и 487, 46 евро – заемни такси. Тези суми
са били дължими от ответниците, към датата на депозиране на исковата молба, при
редовен кредит.
Проверката, направена от вещото лице в счетоводството
на ищеца, установява, че за проверявания период от 28. 12. 2009г. до 28. 02.
2016г. кредитът е олихвяван с договорения лихвен процент – 8, 79% без да е
извършвана промяна, поради което няма надвнесени суми, по начислени лихви от
ответниците. Общият размер заплатените суми от ответниците,
по договора, за периода от 28. 12. 2009г. до 26. 11. 2015г. е 14048, 68
евро. или 27476, 83 лв. Изчислената
законна лихва върху тази сума за периода от 15. 03. 2013г. до 10. 10. 2016г. е
9985, 73 лв. или 5105, 62 евро. За
периода от 29. 12. 2009г. до 09. 03.
2016г. с внесените от ответниците суми са начислени следните дължими суми, по
кредита: 1386, 96 евро – главница, до 28. 02. 2016г.; 13487, 98 евро –
договорни лихви, до 09. 03. 2016г. ; 20,
40 евро- наказателни лихви, до 28. 02. 2016г.
и 970, 50 евро- такси, до 27. 10. 2015г. – общо 15865, 75 евро.
В съдебно заседание, експертът в отговор на поставен въпрос, заявява, че не са констатирани
надвнесени суми от ответниците.
Отговаряйки на поставените въпроси от ответниците, по
първата допълнителна експертиза, вещото лице изброява всичките суми, внесени от
ответницата и отнесени от ищеца за
погасяване на съдебни разноски, задбалансова главница и др. които са в общ
размер – 3159, 33 евро. Тази сума е разпределена за: съдебни разноски по
кредита- 2104 евро; дължими такси по изп. дело- 656, 07 евро; задбаланасова
главница- 10, 25 евро; главница и лихви – 291, 49 евро, такса - превод – 3,07
евро; SMS- 0,70 евро и други плащания – 38, 33 евро. При
изготвяне на първото заключение е констатирано, че описаните по- горе, суми, с
изключение на сумите: 10, 25 евро, платени на 16. 01. 2014г. и 55, 43 евро, платени на 30. 09. 2015г. не
са разнесени за погасяване на кредита. Затова са били извършени, от ищеца и
експерта, нови изчисления, като сумите, отнесени преди това за съдебни разноски и задбалансова главница, са отнесени за
погасяване на кредита. Сумите, платени с основание „такси по изп. дело №
878/2013г. не са постъпили по кредитната сметка, те са постъпили по сметката на
ЧСИ и затова, няма как да послужат за погасяване на кредита.
След извършване на новите изчисления, към датата на
депозиране на исковата молба – 07. 03. 2016г.
неизплатените суми, по кредита, стават:
Главница- 251, 91 евро- по вноски за периода от 28. 02. 2015г. до 28.
02. 2016г. ; договорни лихви- 2065, 61 евро, по вноски за периода от 28. 04.
2015г. до 09. 03. 2016г. ; наказателни лихви – 9, 11 евро за периода от 28. 05.
2015г. до 28. 02. 2016г. и заемни такси,
в размер на 487, 46 евро. В резултат на
новите изчисления, се намалява неизплатената главница -
23864, 95 евро, с платените 138,
43 евро на 30. 09. 2015г. и 153, 06 евро на 26. 11. 2015г. и оставащата неизплатена главница става
23573, 46 евро.
Вещото лице, в отговор на въпрос на ответниците, след
направена проверка, констатира, заплатени
такси по изпълнителното дело, в размер на 5748, 30 лв. но тази сума не се претендира
в процеса, не се отразява върху размера на неизплатените суми, по кредита.
С второто допълнително заключение, вещото лице отговаря
на въпроси на ответниците, след проверка в счетоводството на ищеца и анализ на
движението по банковите сметки на ответниците. Констатира, че единствено сумата
4800 евро е прехвърлена от сметка в евро, с титуляр - ответницата Р.П., по
сметка в евро на ответника В.П. на 13. 08. 2009г. и същата сума е изтеглена от
титуляра, на няколко пъти, в брой. От
анализа на движението на суми по разплащателната сметка на Р.П. и сметката,
обслужваща кредита, се установява, че до 07. 12. 2012г. сумите за погасяване на
кредита са постъпвали от разплащателната сметка, за периода след 07. 12. 2012г.
до 13. 04. 2014г. по разплащателната сметка не са постъпвали суми. От 15. 01.
2013г. до 19. 08. 2013г. По сметката, обслужваща кредита са отразени плащания
на суми, постъпили директно в сметката, без да са минавали през разплащателната
сметка. На 14. 01. 2014г. по кредитната
сметка е отразено плащане, чрез разплащателната сметка, като по кредита са
отнесени 10, 25 евро- за застраховка и 335 лв. за съдебни разноски. Следват
вноски по разплащателната сметка на дати: 17. 02. 2014г. ; 12. 03. 2014г. и 14. 04. 2014г. като сумите по тях, са преведени на ЧСИ, за
такси по изп. дело. Други вноски по разплащателната сметка, не са
отразени. От 16. 06. 2014г. до 30. 09. 2015г. в сметката, обслужваща
кредита са отразени директни плащания от В.П. и Р.П..
Въз основа на приетите писмени доказателства и
констатациите на неоспорените експертизи, съдът приема за доказано, че към дата
на депозиране на иска, съответно на връчване на исковата молба на ответниците,
последните дължат, по процесния договор, сумите: 23573, 46 евро- главница, договорни лихви-
2065, 61 евро, по вноски за периода от 28. 04. 2015г. до 09. 03. 2016г. ;
наказателни лихви – 9, 11 евро за периода от 28. 05. 2015г. до 28. 02. 2016г. и заемни такси, в размер на 487, 46 евро. За тези суми, исковете са доказани, по размер,
като дължими. Ищецът ги претендира на
основание обявената предсрочна изискуемост на кредита, която в случая има
действие от получаване от ответниците, като длъжници, на волеизявлението на кредитора. Това в процеса е реализирано с получаването на
исковата молба на 05. 04. 2016г. при доказани, като настъпили обективни факти,
обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост – ответниците са
преустановили плащанията по кредита – последното плащане е на 30. 09. 2015г.
Ответниците са направили следните възражения за
прихващане, уточнени с молба от 10. 10. 2016г. приети за разглеждане от съда,
по отношение на първите четири пункта: за сумата 6816 лв.- изтеглена от ищеца
от сметката на Р.П., преди и след сключване на договора за кредит, от 06. 10.
2009г. до 26. 11. 2009г.
включително; за сумата 4101 лв. –
месечни вноски по кредита, считано от декември 2009г. до април 2011 г. ; за
сумата 5121, 67 евро, платена на ищеца, от 21. 06. 2011г. до 26. 06. 2013г. и за сумата 11740 лв. – платени месечни вноски
по кредита, считано от юли 2013г. до ноември 2015г.
За доказване на дължимостта на сумите- предмет на
възражения за прихващане, от ответниците са формулирани въпроси, към
допуснатата съдебно – икономическа експертиза.
От приетите, неоспорени заключения, се установява, че по кредита няма
надвнесени суми от ответниците. От анализа на движението на суми по
разплащателната сметка на Р.П. и сметката, обслужваща кредита, се установява,
че с постъпилите суми са погасявани вземанията на банката по кредита, отпуснат
по силата на процесния договор и усвоен изцяло от ответниците.
Предвид гореизложеното, съдът приема за недоказани,
възраженията за прихващане, направени от ответнците и като неоснователни,
следва да ги отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът следва да осъди
ответниците да заплатят на ищеца, сумите: 23573, 46 евро- главница, като отхвърли иска
за главницата, над този размер, до предявения от 24094, 88 евро; договорни лихви-
2065, 61 евро, по вноски за периода от
28. 04. 2015г. до 09. 03. 2016г. като отхвърли иска за договорни лихви, над
този размер, до предявения от 3952, 28 евро ; наказателни лихви – 9, 11 евро
върху просрочената главница, за периода от 28. 05. 2015г. до 28. 02. 2016г. като
отхвърли иска, над този размер до предявения от 11, 32 евро§ заемни такси, в размер на 487, 46 евро, ведно със законна лихва върху сумите, от датата на
получаване на исковата молба - 05. 04. 2016г. до пълното им изплащане, разноски
и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважения размер на исковете: 2502,
45 лв. – разноски плюс 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На ответниците, следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, която е в размер на 4714, 07 лв.-
левова равностойност, или 375, 74 лв.
Водим от горното, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.И.П.,
ЕГН ********** и В.Л.П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. К., ул. „Н. Б.“ № *, адрес за
съобщения: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“№ 53- лицев партер, адв. Надежда
Арнаудова, да заплатят солидарно на
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ 19, представлявано
от изп. директори, чрез пълномощник Лиляна Драгомирова Чернева, адрес за
съобщения: гр. София, ул. „Цар Калоян“ № 1, ет. 6, сумите дължими по договор за
банков кредит от 27. 10. 2009г. обявен за предсрочно изискуем: 23573,
46 евро/двадесет и три хиляди петстотин седемдесет и три евро и
четиридесети шест евроцента/- главница, като отхвърля иска за главницата, над
тази сума, до предявения размер от 24094, 88 евро, като недоказан; 2065, 61 евро/две хиляди и шестдесет и
пет евро и шестдесет и един евроцента/-
договорни лихви, по вноски за периода от 28. 04. 2015г. до 09. 03. 2016г.
като отхвърля иска за договорни лихви, над този размер, до предявения от 3952,
28 евро, като недоказан; 9,11 евро/ девет евро и единадесет
евроцента/- наказателни лихви, върху
просрочената главница от 23573, 46 евро, за периода от 28. 05. 2015г. до 28.
02. 2016г. като отхвърля иска, над този размер до предявения от 11, 32 евро,
като недоказан; 487, 46 евро/четиристотин осемдесет и седем евро и четиридесет и
шест евроцента/- заемни такси,
ведно със законна лихва, от датата на
получаване на исковата молба - 05. 04. 2016г. до пълното изплащане, както
и 2502,
45 лв. - разноски и 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ 19, представлявано от изп.
директори, чрез пълномощник Лиляна Драгомирова Чернева, адрес за съобщения: гр.
София, ул. „Цар Калоян“ № 1, ет. 6, да
заплати на Р.И.П., ЕГН ********** и В.Л.П.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. К., ул. „Н. Б.“ № *, адрес за съобщения: гр. Бургас, ул. „Трайко
Китанчев“№ 53- лицев партер, адв. Надежда Арнаудова сумата 375, 74 лв./триста
седемдесет и пет лв. и седемдесет и
четири ст./ - разноски.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред
БАС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :