№ 39003
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110123546 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 221221/04.08.2023г. /ФИРМА/ моли съда да измени постановеното
по делото решение от 31.07.2023г. в частта за разноските, като преразгледа извода си
относно присъждане на адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство
на процесуалните представители на всеки един от ответниците поотделно. Развива
съображения, че заповедното производство е едностранно такова и не са дължими разноски
във връзка с така подадените възражения от ответниците. Не били представени и
доказателства за наличието на материалните предпоставки, предвидени в чл. 38, ал.2 от
ЗАдв. Моли в случай, че съда реши, че са дължими разноски в заповедното производство, то
да намали така присъденото възнаграждение в горепосочената хипотеза, като присъди
справедлив размер.
В законоустановения едноседмичен срок ответникът К. К. А. по реда на чл. 248, ал.2
от ГПК е взел становище по молбата, чрез адвокат К.а Б. и адвокат В. Ф. С., като счита
същата за неоснователна. По същия начин ответникът Д. П. А. е взел становище по молбата,
чрез адвокат С. Д. и адвокат М.Л.Л., като също счита по същество молбата за
неоснователна.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските.
В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на
1
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на
02.08.2023г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда
на дата 04.08.2023г, поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения
срок и като такава е допустима.
По същество молбата съдът намира за неоснователна. Съдът е отхвърлил така
предявените от ищеца искове, като с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК е приел, че право на разноски се поражда в полза на ответниците. Присъдил е и
разноски в полза на процесуалните им представители за адвокатско възнаграждение в
минимален размер в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв в исковото и заповедното
производства. Още с исковата молба ищецът е направил възражение за прекомерност. Съдът
не споделя съображенията на ищеца че заповедното производство е едностранно такова.
Предмет на спора по чл.422 от ГПК е дължимостта на сумите за които е издадена заповедта
за изпълнение, като подаването на възражението по чл. 414 от ГПК стопира влизането на
заповедта в сила и е предпоставка за даване на указания за предявяване на иск.
Отговорността за разноски се преценява след приключване на производството по чл. 422 от
ГПК. Самият иск по чл. 422 от ГПК се смята за предявен от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, влизането в сила на която се стопира с подаване на
възражение. Предвидено е в чл. 7, ал.7 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, че в заповедното производство възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал.2 от Наредбата на базата на половината от стойностите на
предвидените суми, като съда не може да определи възнаграждение под законоустановения
минимум. Следва да се подчертае, че ищецът е ангажирал разделната отговорност на
двамата ответници, тоест извел е субективно предявените си права срещу всеки един от тях
на самостоятелно основание до размера на притежаваните от всеки от тях квоти в
съсобствеността. Затова не може да се отрече правото на всеки от тях на самостоятелна
защита, както срещу така предявения иск, включително и подаването на възражение, както и
правото на всеки от тях да прецени от кого да бъде представляван и в двете производства, в
предвид мандатния характер на договора за правна защита и съдействие. Съдът не споделя и
съображенията на ищеца, че не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение, доколкото не били представени доказателства за наличието на
предпоставките на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. За присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в тази хипотеза е достатъчно само представяне на договор за правна защита
и съдействие, от който да е видна уговорка между страните за представителство в
хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. От друга страна съдът не следва да изменя решението в
частта за разноските, като намали размера на възнаграждението, доколкото е присъдил
възнаграждение в минимален размер с включен ДДС на основание § 2а от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под който не следва да
определя възнаграждение.
По гореизложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.
2
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 221221/04.08.2023г., подадена от
/ФИРМА/ ЕАД за изменение на постановеното по гр.д. № 23546/2022г. по описа на СРС, 45-
ти състав Решение от 31.07.2023г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3