Определение по дело №821/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с Наредба №8 от 20 юни 2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027г. в сектора на пчеларството, във вр. с Регламент 2021/2115 (ЕС) на Е. П. и на Съвета от 2 декември 2021г.

Образувано е по жалба на адвокат В. Й., в качеството ѝ на пълномощник на „Пчелна ферма Е.-Я.“ ЕООД, [населено място] срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по подадена заявка за плащане по Договор №2262 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите от стратегическия план за развитие на земеделието за периода 2023-2027г. в сектора на пчеларството. Жалбоподателят счита, че е налице мълчалив отказ на администрацията, тъй като не е налице нарочен административен акт, който да обективира позицията на органа. Излага доводи за липса на законоустановена писмена форма, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ, да задължи ответника да се произнесе с административен акт, като му бъдат дадени задължителни указания за прилагане на закона. Процесуалният представител поддържа оспорването в съдебно заседание. Претендира направените разноски.

Ответникът по жалбата – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ц. Ц.. Оспорва жалбата в нейната цялост, като счита, че съдът следва да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Моли за присъждане на направените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е бенефициер по интервенциите в сектор пчеларство по сключен договор №2262 от 08.07.2024г. с ДФ „Земеделие“. По силата на същия, ответникът се е задължил да предостави безвъзмездна финансова помощ по интервенциите от стратегическия план за развитие на земеделието за периода 2023-2027г. в сектор пчеларство, съгласно Наредба №8 от 20.06.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони през периода 2023-2027г. в сектора на пчеларството.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба №8 от 20.06.2023г. за получаване на еднократно плащане ползвателят на помощта подава в срок до 31 август на текущата финансова година заявление за плащане и в зависимост от дейността, за която кандидатства, прикачва в Системата за електронни услуги („СЕУ“) съответните документи, посочени в заявлението. Жалбоподателят е започнал процедура по попълване на заявление за плащане в СЕУ на ДФ „Земеделие“. Видно от приложения по административната преписка електронен образ на журнал към заявлението, същото е достигнало статус „Автоматични проверки – Проверено без грешки“ в 12:28:38 часа на 26.08.2024г. От предоставените с жалбата писмени доказателства става ясно, че в 12:53 часа на 27.08.2024г. жалбоподателят е получил имейл от ДФ „Земеделие“. В него се съдържа информация, че в СЕУ е заявено обновяване на справка на „Състояния на подадени в И. заявления“ и заявката ще бъде изпълнена в рамките на 24 часа, за което бенефициента ще бъде уведомен с последващ имейл.

В жалбата се твърди, че поради липсата на последващ имейл от системата в рамките на 24 часа, жалбоподателят е осъществил телефонна коресподенция с Разплащателна агенция към ДФ „Земеделие“ и му е указано, че трябва да изчака поради забавяния в системата, като е бил уверен, че всичко със заявлението му е наред. Противно на довода на жалбоподателя, че последваща кореспонденция не е била осъществена, електронният образ на имейл от 12:54 часа на 27.08.2024г. /стр.10 от жалбата ведно с приложенията към нея/ съдържа уведомление от ДФ „Земеделие“, че заявката за получаване на информация за справка е изпълнена и резултатът е наличен за преглед в СЕУ на ДФ „Земеделие“.

Както се установява от предоставения по административната преписка електронен журнал за статус на заявленията, на 03.09.2024г. статусът на заявлението на жалбоподателя е променен на „Проверено без грешки – Архивирано (Невалидно)“. В жалбата е указано, че жалбоподателят отново е осъществил контакт с ДФ „Земеделие“ във връзка с променения статус на заявлението и е бил информиран, че това се дължи на факта, че срокът за въвеждане на заявлението е изтекъл, ведно с уверение, че заявлението е подадено в срок. Следва да се отбележи, че това твърдение не е подкрепено от други писмени доказателства по производството.

Съгласно чл. 54, ал. 1 от Наредба №8 от 20.06.2023г. в срок от 90 дни от подаване на заявлението за плащане по чл. 52, ал. 1 и не по-късно от 15 октомври на текущата финансова година ДФ „Земеделие“ извършва административни проверки и проверки на място във връзка със заявеното плащане.

Жалбоподателят се свързва отново с Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“ във връзка с липсата на иницииране на административни проверки и проверки на място съгласно чл. 54, ал. 1 от Наредба № 8 от 20.06.2023г. и получава информация, че заявлението е следвало да получи друг статус и същото не е било надлежно подадено.

Предвид липсата на плащане в предвидения чл. 54, ал. 1 краен срок – 15 октомври на текущата финансова година, жалбоподателят инициира производството пред настоящата инстанция с жалба с вх. №4511 от 30.10.2024г. срещу ДФ „Земеделие“, в която като основание е посочено „липса на плащане по Договор №2264 от 03.07.2024г, във връзка със заявление №110932” /цитат от жалбата/.

С разпореждане на съдията докладчик от 04.11.2024г. така подадената жалба е оставена без движение, като на подателя ѝ са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовностите в нея.

С допълнение на жалбата с вх. №4746/13.11.2024г. жалбоподателят е конкретизирал направеното искане, с което сезира съда, като е заявил, че оспорва мълчаливия отказ на ДФ „Земеделие“ да разгледа заявление за подпомагане с идентификационен номер (ID) 110932, съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК.

По делото са приети представените с жалбата писмени доказателства, както и тези, постъпили с допълнението към жалбата с вх. № 4746/13.11.2024г. Съдът е докладвал и постъпилата с изх. № 01-040-1100/37/28.11.2024г. административна преписка по описа на ДФ „Земеделие“. На 12.01.2025г. по електронен път са постъпили и предоставените от жалбоподателя писмени бележки, които са входирани по настоящата преписка на 13.01.2025г. с входящ №139.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира подадената жалба за процесуално недопустима за разглеждане по следните съображения:

Жалбоподателят се позовава на чл. 53, ал. 1 от Наредба №8 от 20.06.2023г, съгласно който „Заявлението за плащане по чл. 52, ал. 1 се подписва с квалифициран електронен подпис и се подава чрез индивидуалния профил на кандидата в СЕУ“. Излага твърдение, че е налице заявено по установения ред искане за плащане, тъй като файлът е подписан с квалифициран електронен подпис и наличен в системата на СЕУ. Според тезата на жалбоподателя, липсата на плащане или нарочен административен акт за отказ за плащане в законоустановения срок, се явява мълчалив отказ на администрацията за произнасяне, който подлежи на съдебен контрол.

Това становище не се споделя от настоящата инстанция.

С разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК законодателят въвежда правната фигура на мълчаливия отказ като индивидуален административен акт, изразяващ се в непроизнасянето на административния орган по отправено искане. Видно от правната норма, мълчаливият отказ за издаване на административен акт се основава на кумулативното действие на една фикция и една презумпция. Чрез фикцията непроизнасянето на органа в законово определения срок се счита за изразено становище, а презумпцията е, че това становище е отрицателно. За да е налице мълчалив отказ, трябва да са налице още две предпоставки: сезираният орган да е компетентен да се произнесе по искането и това прозинасяне само по себе си да носи белезите на административен акт.

В конкретния случай не е спорно, че именно ДФ „Земеделие“, като страна по договор №2262 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите от стратегическия план за развитие на земеделието за периода 2023-2027г. в сектор пчеларство, сключен с жалбоподателя, е компетентният орган, който следва да се произнесе при надлежно депозирано заявление за плащане.

За да бъде осъществена първата предпоставка, обуславяща наличието на мълчалив отказ обаче, следва компетентният орган да е бил надлежно сезиран с искането, непроизнасянето по което се явява предмет на спора между страните. Съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба №8 от 20.06.2023г. за получаване на еднократно плащане ползвателят на помощта подава в срок до 31 август на текущата финансова година заявление за плащане и в зависимост от дейността, по която кандидатства, прикачва в Системата за електронни услуги („СЕУ“) съответните документи, посочени в заявлението.

Видно от приетите в текущото производство писмени доказателства, на уеб страницата на ДФ „Земеделие“ е публикувано: публично достъпно ръководство за подаване на заявление за плащане по интервенциите в сектор пчеларство, видео ръководство за работа със СЕУ с посочени конкретни стъпки и статуси при подаване на заявление.

В ръководството /стр. 57 от административната преписка/ е изяснено, че заявлението може да премине в статус „Приключена редакция“ само когато са попълнени всички данни в заявлението и са извършени нужните промени в тях, последвани от валидирането му. Следващият преход е стартиране на автоматични проверки /стр. 58 от административната преписка/, при които се извършва проверка в цялост на заявлението. Приложеният електронен журнал за статус на заявленията индикира, че заявлението на жалбоподателя е достигнало статус „Автоматични проверки – Проверено без грешки“ в 12:28:38 на 26.08.2024г., от което може да се направи изводът, че жалбоподателят надлежно се е запознал със съдържанието на заявлението, като е въвел данните си в него и релевантните приложения. Административната преписка, предоставена от ДФ „Земеделие“, съдържа и образец на заявлението за плащане, ведно с приложенията към него, който е и публично достъпен на уебсайта на административния орган. Видно от предоставените писмени доказателства, заявлението за плащане съдържа и инструкция за попълване на заявлението, обективираща информация, че „Приемът на заявления за плащане се извършва в системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ. Едно заявление се счита за успешно подадено, когато премине в статус „Заредено в И.““/цитат от стр. 68 от административната преписка/. Всяка страница от заявлението, приложенията и инструкцията подлежат на подписване с електронен подпис от заявителя в следващия етап от процедурата. Жалбоподателят е предоставил допълнение към жалбата си, като към него е приложил справка, отразяваща поставения от него квалифициран електронен подпис на заявлението /стр.22 от административната преписка/.

Ръководството за подаване на заявление за плащане указва, че след надлежното подписване на заявлението с [жк], бенефициентът следва да промени статуса на същото на „Изпращане за автоматично зареждане в И.“, като заявлението поетапно преминава през статусите „Подписано и чакащо за автоматично зареждане в И.“, „Зареждане в И.“ и „Заредено в И.“. На вниманието на бенефициентите е посочено с червен шрифт, че заявлението може да се счита за валидно подадено само ако същото е преминало в статус „Заредено в И.“/стр. 60 от административната преписка/.

Съдът достига до извода, че жалбоподателят се е запознал със съдържанието на заявлението, попълнил го е в неговата цялост и е подписал всяка страница от него по електронен път. Следователно, не могат да бъдат подкрепени изложените в жалбата доводи на жалбоподателя, че „не е предвидено, като предпоставка за изплащане на помощта, зареждането на заявлението в И.“ и „заявлението е следвало да получи друг статус, за който бенефициента не е бил уведомен, нито служебно от системата, нито от служителите на ДФЗ“/цитати от жалбата/.

Изводите на настоящата инстанция намират подкрепа и в обстоятелството, че Наредба №8 от 20.06.2023г. е в сила от 23.06.2023г. и жалбоподателят, следвайки същата процедура, успешно е депозирал заявление за плащане и е получил съответващо финансиране по предходния прием за 2023г., видно от извадката от системата на СЕУ на ДФ „Земеделие“ /стр.47 от административната преписка/.

Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че жалбоподателят е стартирал процедура по подаване на заявление за плащане съобразно Наредба №8 от 20.06.2023г., но същият, след подписване на заявлението с [жк], не е инициирал последващите стъпки до достигане на статус на зaявлението „Заредено в И.“ в установения в чл. 52 от наредбата срок, поради което не може да се приеме, че е налице надлежно депозирано заявление за плащане.

В конкретния случай, компетентният административен орган бива сезиран чрез надлежно депозирано заявление за плащане, поради което не е осъществена първата предпоставка, обуславяща наличието на мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК – компетентният орган да е бил надлежно сезиран с искането, предмет на настоящото производство.

Изложените съображения мотивират становището за недопустимост на направеното оспорване поради липса на предмет, тъй като ненадлежното сезиране на компетентния орган позволява да се направи извод за липсата на мълчалив отказ.

Следователно, подадената жалба, задвижила настоящото производство, се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Предвид изхода на спора, с оглед направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски за производството, съдът следва да осъди жалбоподателя да му заплати такива, представляващи възнаграждение на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, приет с ПМС №4 от 06.01.2006г., обн. в ДВ №5 от 17.01.2006г., приложима на основание препращащите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК, в размер на 200 /двеста/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК Административният съд – В. Търново, ІІ-състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението за даване ход на делото по същество