Р Е Ш Е Н И Е
№ 2197/24.11.2022г.
Град Пловдив, 24.11.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2109 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД Пловдив
на НАП срещу решение № 1238 от 14.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 1845 по
описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с което е отменено наказателно
постановление № 51067-S005758 от 08.07.2011 г. на заместник-директора
на ТД Пловдив на НАП, с което на основание чл.355, ал.1 КСО на „Винарска изба Брезово – България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Брезово, ул.
„Зелениковско шосе“ № 1, представлявано от изпълнителния директор С.П.А., са
наложени две имуществена санкция от 500 лева за две нарушения на чл.158, във
връзка с чл.7, ал.3 КСО.
Според касатора обжалваното решение е неправилно поради
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, поради което се иска на неговата отмяна и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Ответникът не изразява становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение
да се остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна по делото, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният съд е
приел, че то не е било редовно връчено на „Винарска изба Брезово – България“ АД
на 25.04.2019 г., съответно не е влязло в сила на 02.05.2019 г., тъй като от
представените по преписката доказателства не се установява да са налице
предпоставките на чл.58, ал.2 ЗАНН, съответно незаконосъобразно се явява
вписването, направено осем години по-късно, че наказателното постановление
следва да се счита за връчено на 25.04.2019 г. Според районния съд при липса на
представени от наказващия орган доказателства за редовно връчване на наказателното
постановление срокът за неговото обжалване изобщо не е започнал да тече,
жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество. Според съда
надлежното връчване е можело да бъде направено през 2017 г., когато е издаден
акт за дерегистрация на дружеството по ЗДДС от 01.08.2017 г., както и през 2012
г., когато на представляващия дружеството са били връчени протокол за опис на
недвижим имот и съобщение за извършен опис. Затова съдът е формирал извод, че е налице бездействие на
органа по приходите, тъй като за редовното връчване по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН
е следвало да се установи, дали дружеството е напуснало обявения в търговския
регистър и посочен в НАП адрес, тъй като в нито един от документите,
представени от НАП, не се сочи на търсене на този адрес и прекъсване на
връзката с адреса. Районният съд е анализирал и единствения документ,
представен от НАП, който е релевантен към конкретния времеви период, – връчване
на покана от /21.07.2011 г. на адреса на управление, което не обосновава
редовност на връчването по чл.58, ал.2 ЗАНН, защото е пратката е върната с
отбелязване: „получателят вече не съществува“, което е неправилно с оглед
актуалното състояние на дружеството, установено от приложените по преписката
доказателства и извършената служебна справка в търговския регистър. Крайният
извод на районния съд е, че е налице висящо административнонаказателно
производство.
На следващо място, съдът е приел, че е изтекла абсолютната
погасителна давност, както по чл.34 ЗАНН, така и по чл.80-чл.82 НК, като е
изложил подробни мотиви в тази насока, включително се е съобразил с
тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, според което
сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни, в административнонаказателния процес
намира субсидиарно приложение абсолютната погасителна давност от 4 и половина
години, която тече от довършване на деянието до влизане в сила на наказателното
постановление, като в случая се твърди, че нарушенията са извършени на
31.05.2010 г.
Решението е правилно.
При постановяването на съдебното решение са изследвани всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Напълно се споделят мотивите на районния съд за допустимостта
на жалба. Процедурата по връчване на наказателни постановления е регламентирана
в чл.58 ЗАНН и не съдържа специална
уредба на съобщаването на юридически лица. В случая наказателното постановление
е връчено по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН на 25.04.2019 г., видно от положения на
гърба на постановлението печат и подпис на длъжностно лице в ТД Пловдив на НАП.
Обоснован е изводът на районния съд, че през периода от 2011 г. до 2019 г., обаче,
на представляващия дружеството са връчвани голям брой актове, издадени от ТД
Пловдив на НАП, изрично посочени в обжалваното решение, поради което правилно
съдът е приел, че жалбата следва да се
счита за редовна, защото тежестта за доказване на връчването на наказателното
постановление лежи върху неговия издател, който следва да установи спазването
на реда по чл.58 ЗАНН, което не е сторено
в пълна степен с оглед на успешното връчване на множество други актове,
изхождащи от същата институция.
Правилни са и изводите на районния съд за наличие на
основание за прилагане на абсолютната давност, като изводите му са изцяло
съобразени с материалния закон и с тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015
г. на ВКС и ВАС по тълкувателно дело № 1/2014 г., приложимо въпреки промените в
ЗАНН в сила от 23.12.2021 г. В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната
давност, след изтичането на която административнонаказателното преследване се
изключва, независимо че наказателното постановление не е влязло в сила, т.е.,
липсва уредба, аналогична на чл.81, ал.3 НК, съгласно който независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Съпоставяйки
чл.11 и чл.82 ЗАНН с чл.81, ал.3 НК, следва да се приеме, че административнонаказателното
преследване се изключва, ако са изтекли четири и половина години, считано от
момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е довършено на
31.05.2010 г., от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната
погасителна давност и той е изтекъл на 30.11.2014 г. След като е налице изтекла
давност, представляваща обстоятелство, изключващо административнонаказателната
отговорност, правилно районният съд е отменил наказателното постановление.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение като допустимо, правилно и обосновано следва да се остави в
сила. Затова
и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
1238 от 14.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 1845 по описа на Районен съд
Пловдив за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.