Определение по дело №324/2024 на Административен съд - Варна

При спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК, на поименното повикване в 16.11 часа се явиха:

 

Жалбоподателят „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД, редовно призован, не се явява представител.

 

Ответната страна Заместник-кметът на Община Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява.

 

Заинтересована страна „Гардън Резиденс“ ООД, редовно призован, не се явява представител.

 

Вещото лице В. И. А., редовно призован, явява се лично.

 

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СЪДЪТ докладва депозирано заключение с. д. № 15160/21.10.2024 г. по съдебно-техническа експертиза. Същото е представено в срока на чл.199 ГПК.

 

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото лице:

 

ВЕЩО ЛИЦЕ - В. И. А., ** г., бълг. гражданин, не осъждан, без родство със страните. Предупреден за отговорността по чл.291 от НК. Обеща да даде заключение по съвест и разбиране.

 

Вещото лице А.: Поддържам изготвеното заключение.

 

Съдът към вещото лице: [имот номер] попада ли в обхвата на Акт за държавна собственост № 2337 от 1994 г.?

Вещото лице А.: [ПИ] по КК с пълния [идентификатор] не попада в обхвата на Акт за държавна собственост № 3118 от 20.07.2000 г. В неговия обхват като земя попада единствено ПИ с [идентификатор]. Той всъщност е идентичен с „II стопански район“, който е описан в този акт за държавна собственост и съответно е формиран със Заповед № Р-37 от 14.03.2000 г. на Кмета на Община Варна.

Съдът към вещото лице: [имот номер] попада ли в обхвата на АДС № 2337 от 1994 г.?

Вещото лице А.: Не. [имот номер] с пълния идентификатор, който преди малко казах, не попада в Акт за държавна собственост № 2337 от 14.11.1994 г.

Съдът към вещото лице: По червената линия ли върви?

Вещото лице А.: Територията, която попада в обхвата на този акт за държавна собственост от 1994 г., това е бившата площадка на Трудово поделение 2400, която е обособена със Заповед № 65/20.05.1977 г. и която е показана на Комбинирана скица № 2 с червени линии. Всъщност тази площадка е разделена със Заповед № Р-37 от 14.03.2000 г. на четири нови района, които съм показал със син цвят на Комбинирана скица № 2 и една улица тупик, която по регулационен план би трябвало да обслужва „II стопански район“, „III стопански район“ и „I казармен район“.

 

СЪДЪТ след като се запозна с депозираното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза и с оглед становищата на страните намира, че представеното заключение следва да бъде приобщено като доказателство по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с. д. № 15160/21.10.2024 г. по съдебно-техническа експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лв. от внесения депозит. /изд.р.к.о./

 

СЪДЪТ докладва постъпило писмо с. д. № 15693/29.10.2024 г. от Областния управител на област с административен център Варна, с приложени доказателства: копие от Акт за частна държавна собственост № 8888/24.06.2015 г.

 

СЪДЪТ, след като се запозна с представеният акт за частна държавна собственост, намира, че същият следва да бъде приобщен към доказателствения материал по делото, поради което

 

О П Р Е Д ЕЛ И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените с писмо с. д. № 15693/29.10.2024 г. от Областния управител на област с административен център Варна, с приложени доказателства: копие от Акт за частна държавна собственост № 8888/24.06.2015 г.

 

СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба депозирана от „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД, представлявано от синдик М. Ш. против заповед 4496/22.12.2023 г. на зам. кмета на община Варна, с която на осн. чл. 190, ал.1, ал.3,вр. с ал.6 от ЗУТ е разрешено на „Гардън резиденс“ ООД прокарване на временен път до УПИ *, кв.*, по ПУП-ПРЗ на СО „****“, [ПИ] по КК на [населено място], като се премине през [ПИ], със запис за собственици в КККР „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД.

В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, заповед от вида на процесната се издава само при липса на съгласие на заинтересованите собственици. Елемент от фактическия състав е липсата на съгласие на жалбоподателя, сочи, че до дружеството не е отправено предложение за съгласуване на възможност за учредяване на временен сервитут.

Ответникът – зам. кмета на община Варна, в молба с. д. № 4551/2024 г. поддържа, че жалбата е недопустима. Дружеството жалбоподател не е собственик на имот засегнат от процесната заповед. Съгласно справка от Служба по вписванията, собственикът на [ПИ] не е установен, в кадастралния регистър като собственик на имота е записано „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД, въз основа на АДС № 3118/2000 г., но имота описан в този АДС не съвпада с [ПИ], отделно от това имота описан в АДС е продаден на „Ват Къмпъни Русе“ ООД, а по-късно имота е придобит от „Гардън резиденс“ ООД. Погрешното отразяване в кадастралните регистри, че „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД е собственик на имота, не може да обоснове наличие на правен интерес от оспорването. По изложените доводи моли да се прекрати производството по делото.

Заинтересованата страна „Гардън резиденс“ ООД в депозирана молба с. д. № 4726/2024 г. сочи, че са налице предпоставките на чл. 159, т.4 от АПК и производството по делото следва да се прекрати. Дружеството жалбоподател не е доказало наличие на правен интерес от оспорването.

От събраните по делото доказателства е видно, че „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД е обявено в несъстоятелност, като с определение от 3.11.2023 г. на СГС, по т. д. №6789/2013 г. за синдик е назначена М. Ш..

Със Заповед № 4496/22.12.2023 г. на зам. кмета на община Варна, на осн. чл. 190, ал.1, ал.3,вр. с ал.6 от ЗУТ е разрешено на „Гардън резиденс“ ООД прокарване на временен път до УПИ *, кв.*, по ПУП-ПРЗ на СО „******“, [ПИ] по КК на [населено място], като се премине през [ПИ], със запис за собственици в КККР „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД.

От приложената по делото извадка от АГКК е видно, че [ПИ] е записан като собственост на Държавата, чрез „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАС, съгласно акт за частна държавна собственост № 3118/20.07.2000 г., издаден от МРРБ.

С определение от 2.04.2024 г. на жалбоподателя са дадени указания да представи доказателства, че е собственик или носител на ограничени вещни права в [ПИ]. В депозирана молба с. д. № 5658/2024 г. жалбоподателят сочи, че действително в АЧДС № 3118/2000 г. е посочен имот с площ от 5 150 кв. м., като въз основа на него имота е възложен от ЧСИ на трето лице, като имота съгласно КККР е [ПИ]. В АЧДС № 3118/2000 г. е отразено, че е издаден въз основа на АДС № 2337/1994 г. , който е първичния акт, въз основа на който е издаден последващия, в тази връзка е направено искане за назначаване на СТЕ.

По делото е представено постановление за възлагане от 3.07.2015 г. съгласно което [ПИ] е възложено на „КМ биллдсистем“ ЕООД. В последствие с НА вх. рег. № ********* г. на СВ имота е закупен от „Ват къмпани Русе“ ООД.

С НА вх. рег. №**********на СВ [ПИ] е закупен от „Гардън резиденс“ ООД.

По делото е приета СТЕ, видно от заключението на в .л. имота описан в АЧДС № 3118/20.07.2000 г. е идентичен с [ПИ]. На комбинирана скица № 1 в. л. е отразило [ПИ] и [ПИ], като със син цвят е отразен имота описан в АДС № 3118/2000 г. В. л. след запознаване с АДС № 2337/1994 г. и наличните планове в общинската администрация е изготвило комбинирана скица, на която са отразени последващите изменения в хронологичен ред. На комбинирана скица № 2 в. л. е отразило отреждането за площадка за „Трудово поделение 2400“ със заповед № 65/20.05.1977 г. Тази площадка е ограничена с червени линии и черен надпис и е актувана с АДС № 2337/14.11.1994 г. Видно от приложената скица [ПИ] не попада в обхвата на АДС № 2337/1994 г. С последваща заповед № Р-37/14.03.2000 г. на Кмета на община Варна е изменен РП на площадката, като от нея са обособени четири самостоятелни парцела както следва: „І казармен район поделение 62180“, „ІІ стопански район“, „ІІІ стопански район“, „ІV стопански район и паркинг“ и задънена улица, проектирана между І, ІІ и ІІІ стопански район. Заповед № Р-37/14.03.2000 г. е послужила за съставяне на АДС № 3118/2000 г.

От заявеното от в. л. в с. з. се установява, че [ПИ] не попада в обхвата на АДС № 2337/1994 г.

Съдът кредитира заключението на в. л. като обективно и компетентно дадено.

От приложените по делото АДС № 3116/2000 г., № 3117/2000 г., № 3118/2000 г. и 3119/2000 г. е видно, че и четирите акта са издадени във връзка със Заповед № Р-37/2000 г.

Съдът след като взе предвид така представените доказателства, доводите в жалбата и уточняващата молба прецени следното:

В случая жалбоподателя оспорва заповед за прокарване на временен път, с която се засяга [ПИ].

Действително в КККР [ПИ] е отразен като собственост на „Главно управление строителство и възстановяване“, въз основа на АЧДС № 3118/2000 г. От приетата по делото СТЕ се установи, че предмет на АЧДС № 3118/2000 г. е [ПИ], а не [ПИ]. Отделно от това вписванията в кадастралния регистър няма нямат конститутивно, а само констативно действие. От жалбоподателя не са представиха доказателства, че е собственик или носител на ограничени вещни права в [ПИ].

В случая, дружеството-жалбоподател твърди, че с издадената заповед се засягат негови права и законни интереси. Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването е наличието на правен интерес за жалбоподателя.

В случая дружеството не доказа, че е собственик или носител на ограничени вещни права в имот засегнат от предвижданията на оспорената заповед. Факта, че административния орган е вписал „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД като страна в административното производство, не му дава право на жалба, при условие, че дружеството не се легитимира като собственик или носител на ограничени вещни права в имот [ПИ].

С оглед гореизложеното се налага извода за недопустимост на жалбата, поради което на осн. чл. 159, т. 4 АПК производството по делото следва да се прекрати.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД, представлявано от синдик М. Ш. против заповед 4496/22.12.2023 г. на зам. кмета на община Варна, с която на осн. чл. 190, ал.1, ал.3, вр. с ал.6 от ЗУТ е разрешено на „Гардън резиденс“ ООД прокарване на временен път до УПИ *, кв.*, по ПУП-ПРЗ на СО „******“, [ПИ] по КК на [населено място], като се премине през [ПИ], със запис за собственици в КККР „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 324/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, ХХІІ състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.23 часа.