РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 22.06.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 2994/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ищецът Д. Л.К. твърди, че на 03.08.2010г. в гр. София, на десния тротоар на ул. Алабин в посока ул. Граф Игнатиев на кръстовището с бул. Витоша се подхлъзнал на гланциран капак на шахта с електрически кабели, изградена под наклон към пътното платно и паднал. Валяло суграшица, температурата била около 5 градуса по Целзий, а на мястото на падането му имало образувана локва. Непосредствено след това изпитал пронизваща болка в областта на сърцето и му била оказана медицинска помощ в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“, където след извършени прегледи било установени, че има счупване на пети гръден прешлен и до 11.03.2010г. бил настанен на строг постелен режим, без ставане до тоалетна. В последствие било установено и откършване на долния ръб на четвърти гръден прешлен. От намокрянето в студената вода за около 15-20 дни имал болки и схващане в цялата долна половина на тялото. След изписването било проведено домашно лечение за период от 4 месеца- строг постелен режим, през което време не можел да се обслужва сам, а за него се грижели близки и приятели. От залежаването била отслабена мускулатурата му и трудно възстановил двигателната си дейност, бил във временна неработоспособност за период от една година. От преживяния стрес наличната му артериална хипертония се влошила, наддал в теглото и отключил диабет. В следствие на тези увреждания му била определена трайна неработоспособност в размер на 75%. Твърди, че причината за падането му се дължи на неподходящия, хлъзгав материал на горния слой на капака на шахтата, който е бил поставен под наклон. Счита, че отговорност за това носи ответникът „Ч.Р.Б.“ АД, тъй като той отговаря за действието и/ или бездействието на лицата, на които той е възложил дейността по поддръжка и обезопасяване на шахтите, в които се намират съоръжения на електропреносната мрежа. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 18509/2013г. на СРС, 120 състав, е уважен предявеният от него, на същото основание, срещу ответника частичен иск за сумата от 1500лева и в настоящия процес предявява осъдителен иск до пълния размер на претенцията си- в размер на 58 500лева. Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът „Ч.Р.Б.“ АД оспорва иска. Твърди изработеният и поставен по негова поръчка капак на шахтата да е бил с подходящо покритие, като гланцираното такова, твърди да е поставено в последствие от Столична община. Претендира разноски.
Третите лица- помагачи на ответника З. „А.Б.“ АД, *** „Щ.“ ЕАД оспорват иска.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически
изводи:
За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на определена работа ищецът е претърпял вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.
С влязло в сила решение № І-120-187/ 15.12.2014г. постановено по гр.д. № 18509/2013г. на СРС, 120 състав, е уважен предявеният от Д.Л.К. срещу „Ч.Р.Б.“ АД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1500лева, част от общото вземане от 80 00лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, преживени болки и страдания, причинени от необезопасена шахта, находяща се на кръстовището на ул. Алабин и бул. Витоша, в гр. София и стопанисвана от ответника.
На основание чл. 298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни и на същото основание. Разпоредбата определя обективните предели на силата на присъдено нещо, които се разпростират до предмета на спора. Ето защо, с решението, с което предявеният от ищеца срещу ответника частичен иск е уважен със сила на присъдено нeщо между страните са установени за безспорни правопораждащите факти включени в основанието на иска. В настоящия процес следва да се съобрази силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по частичния иск и фактите, включени в основанието на иска не могат да бъдат пререшавани. В този смисъл е и З.ължителната практика постановена по реда на чл. 290 от ГПК- решение № 89/ 11.07.2011г. на ВКС по т.д. № 716/ 2010г., І т.о.. Предвид изложеното съдът приема за установено със сила на присъдено нещо между страните, че на 08.03.2010г. в гр. София, на кръстовището на ул. Алабин и бул. Витоша, ищецът Д.Л.К. се е подхлъзнал на необезопасена шахта стопанисвана от „Ч.Р.Б.“ АД, в резултат на което получил увреждания на здравето, от които болки и страдания. Излагането на конкретни мотиви относно това от кого е поставено гланцираното покритие- дали производствено или в последствие и от кого, не е необходимо, тъй като това е въпрос от значение единствено с оглед евентуалната отговорност към ответника на третите лица- помагачи С.О.и „Щ.“ ЕАД, като същата не е предмет на предявен в настоящия процес иск.
Предвид изложеното съдът намира предявения иск за доказан по основание. За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля С.С. И.- К., съдебномедицинска експертиза, приета в о.с.з., проведено на 26.06.2016г. и съдебномедицинска експертиза, приета в о.с.з., проведено на 12.12.2016г..
Според показанията на свидетелката И.-К.тя е съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че на 08.03.2010г. съпругът й претърпял инцидент, след който бил настанен в Пирогов. Когато отишла на същия ден в болницата мъжът й бил неадекватен, вял, отпуснат, имал силни болки, не можел да движи крайниците си, тъй като били изтръпнали, бил в стрес. Престоят в болницата бил около 3- 4 дни, след което продължило домашното лечение при строг режим, на легло. В болницата имал висока температура, която продължила още две седмици. В къщи бил неподвижен около месец, след което 3-4 месеца продължил да е на легло, като свидетелката можела леко да го обръща. През това време тя му правела тоалет. След това с корсет започнал да се изправя, като целия възстановителен период продължил около година. И към момента на депозиране на показанията свидетелката сочи, че Д.К. се оплаква при промяна на времето от болки и изтръпване на крайниците. Възстановителният период бил съпроводен с антибиотично лечение и прием на обезболяващи. Свидетелката сочи, че от падането съпругът й изпитал голям стрес да не си удари главата.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза, приета в о.с.з., проведено на 26.06.2016г., изготвена от вещо лице ортопед- травматолог в следствие на падането на 08.03.2010г. ищецът получил компресирано счупване на тялото на V- ти гръден прешлен и неразместено счупване на долния преден ръб на тялото на ІV- ти гръден прешлен. Според заключението възстановителния период в случая е около година, през която ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност. Амбулаторното лечение е проведено при спазване на постелен режим, обезболяващи средства и рехабилитация, като поради хроничния характер на болковия синдром и след изтичане на този период се налага нередовно вземане на нестероидни противовъзпалителни средства и аналгетици. Страданията на ищеца са били свързани със спазването на строг постелен режим, затруднения при личния тоалет, болезнено ставане и ходене и необходимост от придружител в първите 10-15 дни от травмата, като по- интензивните болки са продължили 20-25 дни.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза, приета в о.с.з., проведено на 26.06.2016г., изготвена от вещо лице ендокринолог, при ищеца на 11.11.2011г. е установен новооткрит захарен диабет. Според заключението на вещото лице и отговорите в о.с.з. този диабет има наследствен генезис и появата му може да бъде отложена чрез спазване на диета, двигателен режим, спазване на тегло. Вещото лице сочи, че в случая постъпването в болница, операцията, стресът, покачват адреналина и може да отключат този тип диабет. При възникналия при ищеца захарен диабет ІІ тип, в рамките на метаболитен синдром, той се нуждае от спазване на стриктна диета и прием на лекарства. Наличието на причинна връзка между това увреждане на здравето на ищеца и процесния деликт също е обхванато от силата на присъдено нещо на решението по частичния иск.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от Д. Л.К. болки и страдания е сумата от 60 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че ищецът към момента на настъпване на деликта е бил в активна, трудоспособна възраст, като причинените му травматични увреждания от една страна са довели до интензивни болки и страдания през първите 20-25 дни след произшествието, от друга страда до трайното обездвижване на ищеца за период от около 4 месеца, през който му е препоръчано да не се движи. Това съществено ограничение на личността, при което всякакви елементарни дейности за задоволяване на жизнените нужди на ищеца са били обусловени от помощта на трети лица, съдът отчита като определящо при определяне размера на обезщетението. На следващо място, за период от една година е продължил възстановителният процес на ищеца, като той е излязъл от нормалния си работен ритъм и е ползвал отпуск за временна неработоспособност. И след изтичане на оздравителния период ищецът изпитва болки и изтръпване на крайниците при промяна на времето. Същевременно в следствие на деликта при ищеца се е отключило и генетично заболяване, чиято проява е могла да бъде отложена. Същото се е отразило негативно на здравословното състояние на ищеца, като е наложило и спазването на сериозна диета и постоянен прием на лекарства.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в предявения размер от 58500лева.
На основание чл. 86, ал.1, вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и лихва за забава от датата на деликта- 03.08.2010г. до окончателното плащане.
По разноските.
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото.
По възражението на ответника за прекомерност на уговореното от ищеца и адв. К. адвокатско възнаграждение. В договор за правна защита и съдействие от 03.12.2015г. страните по него са уговорили и удостоверили, че е пълно заплатено адвокатско възнаграждение по делото в размер на 4800лева.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.4, изр. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая е 2742,00лева с включен ДДС. Следва да се отбележи, че в случая съдът взема предвид минимума на възнаграждението с ДДС, тъй като са налице доказателства за регистрация на адв. К., начисляването и плащането му. Над това възнаграждение на основание чл. от Наредбата се дължи и възнаграждение по 100лева за третото и всяко следващо съдебно заседание, т.е. още 360,00лева, с ДДС или общият минимален размер на дължимото в случая адвокатско възнаграждение е 3102,00лева. Съдът намира, че така договореното от страните по договора за правна помощ адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено, с оглед фактическа и правна сложност на делото. В хода на делото е постановено влязло в сила решение, което със сила на присъдено нещо установява като безспорни всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане извън неговия размер. Настоящият иск е заведен, след като вече е предявен и уважен на първа инстанция частичен иск, за вземане възникнало на същото основание, което също оказва влияние върху фактическата и правно сложност на делото. Уговореното възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 3700лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 6345лева /адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещи лица/. Не следва да се възлагат на ответника разходите сторени от ищеца за призоваване на свидетели, тъй като същите не са изплатени и ищецът има право на възстановяване на сумата, което той частично е упражнил.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК: ********** да заплати на Д. Л.К., ЕГН: **********, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата в размер на 58 500лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от увреждане на здравето му, настъпило на 08.03.2010г., в следствие падане при подхлъзване на необезопасена, гланцирана, хлъзгава и наклонена шахта на десния тротоар на ул. Алабин, в гр. София, на кръстовището с бул. Витоша, настъпило в следствие поведението на служители на ответника, свързано с обезпечаване безопасността на този участък, като негов стопанин, ведно със законната лихва от датата на деликта- 08.03.2010г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 6345лева- разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ЗАД „А.Б.“ АД, *** „Щ.“ ЕАД, ЕИК: **********, като трети лица- помагачи на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: