№ 37
гр. К., 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20245100500028 по описа за 2024 година
С решение № 534/28.11.2023 г., постановено по гр.дело № 1515/2022 г.,
Районен съд – К. е признал за установено по отношение на Община К., че
дължи на кредитора „Б.П.“ ЕАД, заплащане на сума за използвани
неуниверсални пощенски услуги в общ размер 1 249,93 лева по фактури с
номера, както следва: фактура № **********/26.06.2020 г. на стойност 101,43
лв.; фактура № **********/26.08.2020 г. на стойност 916,95 лв. и фактура №
**********/26.08.2020 г. на стойност 231,55 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
11.08.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
№ 470/05.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №1006/2022 г. по описа на Районен съд – К., като е отхвърлил
предявеният иск по чл. 422 ГПК в останалата му част и за разликата до
пълния предявен размер от 3 157,53 лв., като неоснователен.
Със същото решение Община К. е осъдена да заплати на кредитора
„Б.П.“ ЕАД направените по делото разноски, съразмерно уважената част от
иска в размер на сумата от 302,10 лева, както и съразмерно на разноските в
заповедното производство от 84,38 лева.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от
„Б.П.“ ЕАД, който чрез своя процесуален представител гл. юрк. К. М. го
обжалва в частта, с която предявеният иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК е
отхвърлен за разликата над уважения размер от 1 249,93 лв. до пълния му
размер от 3 157,53 лв., като неправилно и необосновано.
1
В жалбата се излагат съображения, че правилно първоинстанционният е
съд приел, че ищецът „Б.П.“ ЕАД е изпълнил в цялост възложената му
дейност, за което е издал и осчетоводил процесните фактури, но неправилно е
приел, че ответникът Община К. е останал задължен към ищеца само за
сумата от 1 249,93 лв. Сочи се, че първоинстанционният съд се позовал на
приетото заключение, изготвено от вещото лице по назначената ССчЕ по
делото, според което в счетоводството на Община К. били осчетоводени и
платени като дължими 1 907,60 лв, от общия размер от 3 157,53 лв., но
същото не можело да се приеме като основание за доказване на
съществуването или не на дадено вземане. Сочи се, фактът на осчетоводяване
на едно вземане или заличаването му от счетоводните книжа е ирелевантно за
неговото възникване или погасяване. Самите счетоводни операции, а и самите
счетоводни документи не създавали права, респективно - задължения, а само
ги отчитали като възникнали валидно. След като имало двустранно
подписани протоколи, удостоверяващи извършването и приемането на
работата, се счита за доказано и основанието за възникване на
претендираното вземане.
Сочи се от въззивника, че от събраните и приети по делото писмени и
гласни доказателства се установило, че ищецът „Б.П.“ ЕАД изпълнил в
цялост възложената му дейност, за което е издал и осчетоводил процесните
фактури, което е прието за доказано и установено и от самия
първоинстанционен съд. Твърди се, че направеното възражение от Община К.
за частично плащане на процесните фактури с платежно от 24.02.2021 г., в
което не било посочено кое задължение по кои фактури се погасяват, било
прието неправилно като плащане на процесните фактури. Посочва се, че
нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД урежда начина, по който се погасяват
еднородните задължения между едни и същи страни, когато изпълнението не
е достатъчно, за да погаси всички и съгласно същата, който към едно и също
лице има няколко еднородни задължения и ако изпълнението не е достатъчно
да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява; ако не е заявено, се
погасява най-обременителното задължение, а при няколко еднакво
обременителни задължения, се погасява най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, то те се погасяват съразмерно. Счита се, че една
към друга главниците, посочени в счетоводното задължение на Община К.
към „Б.П. ЕАД са еднакво обременителни, поради което те следвало да се
погасят по реда на възникването им. Задълженията се явявали най-
обременителни за ответника, тъй като за същите било възможно да бъде
предприето търсене по съдебен ред, с оглед погасителната давност, като
ответникът бъде натоварен с допълнителни разходи свързани с воденето на
гражданско и изпълнителното производство.
Сочи се, че по правилото на чл. 76 от ЗЗД, извършеното на 24.02.2021 г.
плащане от ответника погасило вземанията на Община К. към „Б.П.“ ЕАД до
сумата от 5 102,11 лв., но изпращането на неподписан опис на фактурите,
направено от ответника на 17.03.2021 г., почти месец след плащането, не
2
достигнало навреме до знанието на „Б.П.“ ЕАД. Въззивникът счита за
недействителен изпратения почти месец след плащането опис – уточнение.
По изложените съображения се иска решението да бъде отменено в
обжалваната му част, вместо което се постанови друго по съществото на
спора, с което предявеният иск да бъде уважен в отхвърлената му част.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна Община К. не е
подаден отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от процесуален
представител, който поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения. Претендира присъждане на направените в инстанциите
разноски съобразно представени списъци по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от страна, имаща интерес от обжалването,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че същото е
валидно, както е и допустимо в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен за разглеждане пред първоинстанционния съд по реда на чл.
422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79 във вр. с чл. 76 ЗЗД е иск от „Б.П.“
ЕАД против Община К. за признаване за установено, че ответникът Община
К. дължи по издадената Заповед № 470/05.10.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 1006/2022 г. по описа на Pайонен съд – К.
сума в общ размер на 3 157,53 лв., представляваща неплатени задължения по
фактури за ползвани пощенски услуги за м. юни – м. ноември 2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 12.08.2022 г. – датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане,
както и 213,15 лв., представляваща направени разноски в заповедното
производство за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Предмет на обжалване е решението в частта, с която установителният
иск за съществуване на вземането е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 1 249,93 лв. до пълния му предявен размер от 3 157,53 лв.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1006/2022 г. по описа на Pайонен съд –
К., в полза на „Б.П.“ ЕАД против Община К. е издадена Заповед №
470/05.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата в общ размер на 3 157,53 лева, от която: 87,00 лева – използвани
неуниверсални пощенски услуги (кореспонденция по сметка) ВУП за
м.06.2020 г. по фактура № **********/30.06.2020 г. по Договор № НУ-15.05-
3
07 (№ договора на Община К. 12727-01/30.10.2015 г.), 117,60 лева –
използвани неуниверсални пощенски услуги (кореспонденция по сметка)
ВУП за м. 07.2020 г. (от 01.07.2020 г. до 19.07.2020 г.) по фактура №
**********/ 31.07.2020г. по Договор № НУ-15.05-07 (№ на договора на
Община К. 12727- 01/30.10.2015г.), 146,40 лева – използвани неуниверсални
пощенски услуги (кореспонденция по сметка) ВУП за м. 07.2020 г. (от
20.07.2020 г. до 31.07.2020 г.) по фактура № **********/31.07.2020 г. по
Договор № НУ-15-65, 48,00 лева – използвани неуниверсални пощенски
услуги (кореспондентски пратки) ВУП за м. 08.2020 г. по фактура №
**********/31.08.2020 г. по Договор № НУ-15- 65, 54,90 лева – използвани
неуниверсални пощенски услуги (кореспондентски пратки) ВУП за м.
09.2020 г. по фактура № **********/30.09.2020 г. по Договор № НУ-15- 65,
64,80 лева – използвани неуниверсални пощенски услуги (кореспонденция по
сметка) ВУП за м.10.2020 г. по фактура № **********/30.10.2020 г. по
Договор № НУ-15-65, 40,00 лева – използвани неуниверсални пощенски
услуги (кореспонденция по сметка) ВУП за м. 11.2020 г. по фактура №
**********/30.11.2020 г. по Договор № НУ-15- 65, 101,43 лева – използвани
неуниверсални пощенски услуги /с ДДС/ за м. 06.2020 г. по фактура №
**********/26.06.2020 г. по Договор № УУ05.05-16/30.10.2015 г. (№ на
договора на Община К. 12726-01), 757,65 лева – използвани универсални
пощенски услуги освободени от ДДС за м. 07.2020 г. по фактура №
**********/27.07.2020 г. по Договор № УУ-05.05-16/30.10.2015 г. (№ на
договора на Община К. 12726-01), 166,10 лева – използвани универсални
пощенски услуги с ДДС за м. 07.2020 г. по фактура № **********/27.07.2020
г. по Договор № УУ-05.05-16/30.10.2015 г. (№ на договора на Община К.
12726-01), 916,95 лева – използвани универсални пощенски услуги
освободени от ДДС за м. 08.2020 г. по фактура № **********/26.08.2020 г. по
Договор № УУ-05.05-16/30.10.2015 г. (№ на договора на Община К. 12726-
01), 231,55 лева – използвани неуниверсални пощенски услуги/ с ДДС/ за м.
08.2020 г. по фактура № **********/26.08.2020г. по Договор № УУ-05.05-
16/30.10.2015 г. (№ на договора на Община К. 12726-01), 198,55 лева –
използвани неуниверсални пощенски услуги /с ДДС/ за м. 09.2020 г. по
фактура № **********/28.09.2020г. по Договор № УУ-05.05- 16/30.10.2015 г.
(№ на договора на Община К. 12726-01), 226,60 лева – използвани
неуниверсални пощенски услуги /с ДДС/ за м. 10.2020 г. по фактура №
**********/26.10.2020 г. по Договор № УУ-05.05-16/30.10.2015 г. (№ на
договора на Община К. 12726-01), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2022
г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от
63,15 лева – внесена държавна такса и 150,00 лева – адвокатско
възнаграждение. Срещу така издадената заповед за изпълнение, връчена на
Община К. на 07.10.2022 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от същата е
подадено възражение, а в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от заявителя ищец е
предявен иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането. Или,
4
предявеният за разглеждане иск е допустим и следва да се разгледа по
същество.
Предвид подробното и последователно излагане на фактическите
обстоятелства по делото и описание на събраните в съдебното дирене
доказателства от първоинстанционния съд и при липса на спор между
страните по фактите и доказателствата, настоящата инстанция не намира за
необходимо да ги преповтаря, като на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на обжалваното решение в тази им част. От значение за решаване на
спорния въпрос относно дължимостта на сумата, за която предявеният за
разглеждане иск е отхвърлен, респ. се отнася въззивната жалба, са от
значение следните установени по делото обстоятелства, а именно: че с
платежно нареждане от 24.02.2021 г. Община К. е превела на ищеца сума в
размер на 5 102,11 лв. за погасяване на задължения във връзка с предоставени
пощенски услуги, без да е посочено кои задължения се погасяват; с
постъпилата сума ищецът е осчетоводил задължения на ответника по
фактури, издадени на 24.04.2017 г., 29.03.2019 г. и в периода м. март – м. юни
2020 г., на обща стойност 5 102,11 лв.; описът на фактури, касаещи процесния
период м. юни – м. ноември 2020 г. е изпратен по имейл, получен от
ответника на 17.03.2021 г. след извършеното осчетоводяване на постъпилата
сума; със сумата от 5 102,11 лв. не са осчетоводени платени задължения по
процесните фактури; от ответника са осчетоводени платени задължения по
процесните фактури в размер на 1 907,60 лв.
Така основният спорен въпрос е дали ответникът е задължен към ищеца
и за сумата по отхвърлената част от иска в размер на 1 907,60 лв. В тази
връзка от ищеца се въвежда становището, което се поддържа и във
въззивната жалба, че тъй като към платежното нареждане на Община К. от
24.02.2021 г. за сумата в размер на 5 102,11 лв. за погасяване на задълженията
за предоставените пощенски услуги не е приложен опис на фактурите, респ.
не е посочено кои задължения се погасяват, е извършено осчетоводяване на
най-старите задължения на общината по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, които не
обхващат процесния период и издадените в същия фактури. Същевременно
описът на фактурите, за който се твърди, че е към платежното нареждане, е
изпратен с голямо забавяне – около месец след постъпване на сумата, когато
осчетоводяването на по-старите задължения на общината вече е било
извършено.
Това становище на ищеца въззивник съдът намира за правилно.
Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-
обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно. Посочената разпоредба в
изречение първо е в полза на длъжника, като му дава възможност при
5
частично плащане на няколко еднородни задължения, да заяви кои от тях
погасява. По материалноправния въпрос относно поредността на погасяване
на еднородни парични задължения, когато длъжникът не е заявил кое
задължение погасява с извършеното частично плащане, уредена в чл. 76, ал. 1
ЗЗД, е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение №
233/11.12.2012 г. по т.д. № 914/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение №
111/27.10.2009 г. по т. дело № 296/2009 г. на ВКС, ТК, I о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК, както и множество решения на ВКС, постановени по
реда на отменения ГПК, и която практика приема, че основанието, на което е
извършено едно плащане е от съществено значение в отношенията между
длъжника и кредитора, като меродавна за това е волята на платеца. В
хипотезата на няколко еднородни задължения, когато изпълнението не е
достатъчно да погаси всички, длъжникът има право да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, се погасява най-обременителното за него
задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения, се погасява
най-старото, като при едновременно възникнали задължения същите се
погасяват съразмерно.
В конкретния случай е установено по делото, че задълженията на
ответника са еднородни парични, произтичат от сключените между страните
договори за пощенски услуги, с които изпълнителят „Б.П.“ ЕАД се задължава
да извършва обслужване на общата кореспонденция на Община К. чрез
осъществяване на универсална, неуниверсална и куриерска пощенска услуга
по смисъла на Закона за пощенските услуги, а общината като възложител се
задължава да плати тяхната цена, което не е изпълнила.
Установено е и това, че длъжникът не е посочил кои свои задължения
погасява с наредената за плащане на 24.02.2021 г. сума от 5 102,11 лв., и
въпреки, че в основанието на платежното нареждане като такова да е
посочено „фактури по опис“, такъв е изпратен на ищеца не ведно с
платежното нареждане, а близо месец след превеждане на сумата –на
17.03.2021 г., след като вече е извършено осчетоводяването на най-старите
задължения на ответника и последният едва с отговора на исковата молба е
заявил, че с тази сума погасява претендираното задължение от 3 157,53 лв. В
тази връзка следва да се посочи, че кредиторът не е длъжен да даде срок, в
който длъжникът да заяви кои свои задължения погасява при частично
плащане или да го прикани да се възползва от правото си да направи такова
заявление. Това длъжникът е необходимо да стори веднага с плащането. В
противен случай се приема, че не се е възползвал от правото си по чл. 76, ал.
1 ЗЗД и се пристъпва към погасяване на задълженията по реда на посочената
разпоредба. Ето защо се налага извода, че правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД ищецът е погасил със сумата най-старите
задължения на общината, които не обхващат задълженията по процесните
фактури и същите са дължими в претендирания им общ размер от 3 157,53
лв., в т.ч. за сумата от 1 907,60 лв., за която установителният иск е отхвърлен.
Този извод на съда не се опровергава, напротив – потвърждава се от
6
констатацията на ССчЕ, че по процесните фактури в посочения общ размер,
от Община К. са осчетоводени 1 907,60 лв., а не са осчетоводени такива на
стойност 1 249,93 лв., като логичното съобразно нейните твърдения би било,
ако със сумата от 5 102,11 лв. се погасяват изцяло задълженията по всички
процесни фактури, то те да бъдат и осчетоводени като платени изцяло, а не
частично, както е в случая. При установеното осчетоводяване от страна на
ищеца на процесните фактури като неплатени, респ. като задължение, без
значение е осчетоводяването им като частично платени от ответника при
условие, че същият не доказва, че по това плащане има негово заявление кои
точно свои задължения погасява.
Предвид горното, като е достигнал до изводи, различни от
направените и е отхвърлил иска за разликата над 1 249,93 лв. до пълния му
предявен размер от 3 157,53 лв. (за 1 907,60 лв.), първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон, което
следва да се отмени в тази му част и да се постанови решение, с което да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на още 1 907,60 лв., представляваща неплатени
задължения за предоставени пощенски услуги в периода м. юни – м. ноември
2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 11.08.2022 г. до окончателното й
изплащане, за която сума, като част от общо претендираната в размер на
3 157,53 лв., е издадена Заповед № 470/05.10.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1006/2022 г. по описа на Районен съд
– К..
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца допълнително
суми за направените в съдебните производства разноски, както следва: за
заповедното производство в размер на още 128,77 лв.; в
първоинстанционното производство – още 397,90 лв., както и изцяло
направените във въззивното производство разноски в общ размер на 188,15
лв., от които държавна такса за обжалването 38,15 лв. и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 534/28.11.2023 г., постановено по гр.д. №
1515/2022 г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната му част, с която е
отхвърлен предявеният иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК за разликата над
уважения размер от 1 249,93 лв. до пълния му размер от 3 157,53 лв. (за
сумата от 1 907,60 лв.), вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА К., с
ЕИК *********, гр. К., бул. “Б.“ №41, че дължи на „Б.П.“ ЕАД с ЕИК
********* гр. С., р-н С., ж.к. „С. град“, ул. „А. С. М.“ №1, бл. 31 сумата за
7
използвани пощенски услуги в периода м. юни – м. ноември 2020 г. в размер
на още 1 907,60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 11.08.2022 г. до
окончателното й изплащане, за която сума, като част от общо претендираната
в размер на 3 157,53 лв., е издадена Заповед № 470/05.10.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1006/2022 г.
по описа на Районен съд – К., на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във
вр. с чл. 79 във вр. с чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К. с ЕИК ********* гр. К., бул. “Б.“ №41 ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.П.“ ЕАД с ЕИК ********* гр. С., р-н С., ж.к. „С. град“, ул.
„А. С. М.“ №1, бл. 31 направените в съдебните производства разноски, както
следва: в заповедното производство в размер на още 128,77 лв.; в
първоинстанционното производство – в размер на още 397,90 лв., както и
изцяло направените във въззивното производство разноски в общ размер на
188,15 лв., от които държавна такса за обжалването 38,15 лв. и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8