РЕШЕНИЕ
гр. Лом, 25 ноември 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, трети състав, в открито съдебно заседание, проведено на 10 ноември две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б о р я н а
А л е к с а н д р о в а
при участието на секретаря Росина Димитрова сложи за
разглеждане докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 225/21 г. по
описа на ЛРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Б.Н.М., чрез процесуалният си представител
адв.Р.Б.-***, е предявил срещу "ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 1751ЗЗ827 отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищеца, в качеството си на потребител на електроенергия с клиентски
номер ******, не дължи на ответното дружество сумата от 19218.02 лв., включваща
главница по неплатени фактури за периода 10.03.2003 г. до 10.10.2016г.- по 2
бр. споразумителни протокола между ищеца и ответното дружество от 21.01.2021г.
Претендира разноски.
Ищеца твърди, че е потребител на
електроенергия на адрес: гр. Л, ул. "Ц" №, с клиентски номер ****** .
Ищеца твърди, че със споразумителни протоколи
общо 2 броя от дата 21.01.2012г. е признал задълженията си към ответното
дружество за периозда 10.03.2003г. до 10.10.2016г. в общ размер на
19 218,02 лв.
Твърди, че са й издавани фактури и осчетоводявани
за консумирана енергия през годините, които според него са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното дружество изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че ищеца е страна по
договор за продажба на ел. енергия по открита партида с Клиентски номер: ******,
като в счетоводството на ответното дружество по партидата на ищеца съществува процесното
вземане , представляващо главница за ползвана ел. енергия за процесния период,
за което има издадени фактури.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че
процесните суми са погасени по давност.
Твърди, че е налице признание на длъжника, с подписването на споразумителните
протоколи, след което е започнала да тече нова давност,
която към момента на предявяване на иска не е изтекла. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Няма спро между страните по делото, че са
обвързани от договор за продажба на електрическа енергия, по който ищецът е
битов клиент (потребител) по открита партида с клиентски номер ******, с адрес
на потребление: гр. Л, ул. „Ц“ № .
ЧЕЗ Електро притежава Лицензия за обществено снабдяване е
електрическа енергия № Л-135-11 от 29.11.2006 г. (приложена към отговора на
исковата молба и приета като доказателство по делото). Съгласно § 129, ал 2 от
ПЗР на Закона за енергетиката до
издаване на лицензни за краен снабдител обществените снабдители с електрическа
енергия изпълняват функциите на крайни снабдители на съответните територии,
произтичащи от ЗЕ, и издадените им лицензии за обществено снабдяване с
електрическа енергия, доколкото не му противоречат. Т. е. ответното дружество е
краен снабдител, а ищеца е потребител на ел. енергия (клиент). В посочените
качества, страните са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "ЧЕЗ
Електро България" АД (приложени към отговора на исковата молба).
От ищеца са представени и са приети като
доказателство по делото два броя споразумителни протоколи, подписани между
страните , с които ищеца е признал задълженията си за консумирана в
електроснабдения имот електрическа енергия за процесния период и е поемал
задължения за разсроченото им плащане.
От заключението на вещото лице по назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че в счетоводството на ответното дружество има
открита партида на името на ответника, с клиентски номер ИТН ******, по която е
отразено извършеното снабдяване и отчитане на консумираната ел. енергия,
остойностена в процесните фактури. В счетоводството на ответника са водени
редовно счетоводните записи, свързани с отчитането, остойностяването, заприходяването
и заплащането на изразходваната ел. енергия по партидата на ищеца, като са
отразявани системно задълженията за плащане по процесиите фактури, за процесния
периода .
Вещото лице, дава заключение и за това, че :
1. Със
СПОРАЗУМИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ № 239900118569:,
съгласно които , има издадени 72 броя фактури по него в размер на 9 929,44лв /10862,02лв минус
лихви 932,58лв/ са осчетоводени и отразени в счетоводството на ответника като
вземания по счетоводна сметка Клиенти, с аналитична партида Б.Н., клиентски №:******.
Фактурите са включени в Дневника за продажби в месеца в който са издадени.
Лихвите от 932,58лв са осчетоводени и отразени в
счетоводството на ответника като вземания по счетоводна сметка Клиенти, с
аналитична партида Б.Н., клиентски №:******.
Към
20.09.2021г. са
извършени плащания по Споразумителен протокол №:239900118569/21.01.2021г. на
суми в размер на 540,00лв. Дължима сума 10 862,02лв., в т.ч лихви 932,58лв.
2.
Със СПОРАЗУМИТЕЛЕ
ПРОТОКОЛ № 239900118570: съгласно който има
издадени 944броя с начислени лихви от СП №
239900118569/21.01.2021г в размер на 7 816,00лв. и 547,32лв съдебни такси.
Лихвите и съдебните такси са осчетоводени и отразени в счетоводството на
ответника като вземания по счетоводна сметка Клиенти, с аналитична партида Б.Н.,
клиентски №:******.
Платени
са частично съдебни такси в размер на 180,00лв. от дължими 547,32лв. Дължими
съдебни такси 367,32лв. Дължима лихва 7 816,00лв.
Съобразно установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК, за съдебно установяване недължимостта на вземането
на ответната страна срещу ищеца. При отрицателен установителен иск в тежест на
ответника е да установи основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
Ответникът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че за процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът
се е задължил да доставя на ищеца електроенергия срещу задължение на ищеца да
заплаща стойността й, че е доставил определено количество електроенергия и че
за ищеца е възникнало задължение за плащане на процесната сума, остойностена в
подробно описаните в отговора на исковата молба фактури.
В случая, в тежест на ответното дружество е и
да докаже направеното с отговора на исковата молба твърдение, че е налице
признание на вземането от ищцата, прекъсващо погасителната давност за процесното вземане, от което
признание е започнала да тече нова давност,
неизтекла към датата на предявяване на исковата молба.
С доклада по делото, съобщен на страните и
неоспорен от тях, е прието за безспорно, че страните по делото са обвързани от
договор за продажба на електроенерия, по който ищеца има качеството на
потребител на електрическа енергия за битови нужди, а ответникът осъществява
обществено снадбяване с електрическа енергия, и между тях са налице
облигационни отношения.
Облигационните отношения между страните се
регулират от публично оповестени Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, които обвързват всички абонати на енергийния снабдител,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите (чл. 98а, ал. 4
от ЗЕн). Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
"ЧЕЗ Електро България" АД, издадени на
основание чл. 98а от
Закона за енергетиката, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г. и изменени
и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007
г., са публикувани в един централен и един местен всекидневник, поради което
същите са влезли в сила.
Установи и от събраните писмени
доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, че е налице вземане на ответното дружество за
доставена и незаплатена от ищцата електроенергия за процесния период.
Не е спорно между страните и подписването на
представените от ищеца споразумителни протоколи. Спорно е дали в последните е
обективирано признание на процесното вземане от ищеца, прекъсващо погасителната
давност.
Съдът намира, че в подписаните споразумителни
протоколи е обективирано изрично и недвусмислено признанието на ищеца на
вземанията на ответното дружество, предмет на предявения отрицателен
установителен иск. Подписаните между страните споразумителни протоколи съдържат
установителна част, в която те са приели за установено и безспорно в
отношенията си размера и дължимостта на процесните суми за доставена и
неплатена ел. енергия и начислени законни лихви, и са договорили срок и начин
на тяхното плащане. По същността си подписаните между страните споразумителни
протоколи представляват договор за спогодба по чл. 365 от
ЗЗД. Такава една спогодба е
двустранен договор, с който по дефиниция на посочената разпоредба страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, правейки си
взаимни отстъпки и взаимно се задължават да считат, че правното положение
помежду им е такова, каквото е прогласено със спогодбата. Затова при предявен
иск, основан на спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, не подлежат на изследване действителните каузални
правоотношения
С оглед на изложеното съдът счита, че
представените два броя споразумителни протоколи са валидно сключени и са
породили целените с тях последици в правната сфера на страните по делото. Тези
споразумения от гледна точка на гражданското право включват фактическия състав
и правните последици на извънсъдебната спогодба по чл. 365 от
ЗЗД. Договорът за спогодба по смисъла
на чл. 365 ЗЗД, като всеки договор има за страните силата на закон, като с този договор страните
прекратяват един спор, като преуреждат отношенията си по общо съгласие и
занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява спогодбата и ако
договорът за спогодба е опорочен, страната може да предяви този порок с иск или
възражение за прогласяване за нищожност или за унищожаване ( в този смисъл -
Решение № 985/27.12.2004 г. по т. д. № 97/2004 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №
447/25.06.2010 г. по гр. д. № 4618/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о.).
Със сключените споразумителни протоколи ищеца е признал съществуването и
размера на дълга, а ответникът е приел неговото разсрочено плащане. Договорът
за разсрочено плащане, има за основна цел признаване на вземането от страна на
длъжника. На основание чл. 116, б.
"а" от ЗЗД направеното от
длъжника изявление за признание на дълга, което е с конкретен адресат -
кредитора, е произвело действието си с факта на достигането му до него, е
прекъснало давността и от този момент, на основание чл. 117 от
ЗЗД е започнала да тече нова давност. Ето защо, с оглед на
гореизложените съображения, съдът приема, че с подписване на тези споразумения
и признавайки задълженията си за процесния период периода, ищеца се е отказал
от изтеклата давност.
С оглед на изложеното съдът намира, че
ответното дружество в рамките на производството по делото и в чиято
доказателствена тежест е, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
при предявен отрицателен установителен иск, е установил при условията на пълно
и главно доказване основанието и размера на вземането си, поради което и
предявените искове следва да се отхвърлят.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни искове с правно
основание чл.124 от ГПК, предявени от Б.Н.М. с ЕГН ********** против „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, за това, че не дължи следните суми:
-
7816,00 лв. по
споразумителен протокол от 21.01.2021г. по заявление № 001032972651,
съставляващо задължение за клиентски номер № ****** за периода
30.04.2010-10.10.2016г.
-
11 402,02
лв. по споразумителен протокол от 21.01.2021г. по заявление № 001032972651,
съставляващо задължение за клиентски номер № ****** за периода
10.03.2003-12.12.2011г.
ОСЪЖДА Б.Н.М. с ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК
*********, сума в размер на 300 лв., представляваща юристконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в 2-седмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :