и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 48/16.06.2009 г., постановена по НОХД № 404/2009 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Румен Илиев Йорданов от гр.Кърджали, за виновен в това, че за времето от 18.00ч. на 02.04.2009 г. до 10,30 ч. на 07.04.2009 г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител с Юсеин Ахмед Юсеин от гр.Кърджали, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – разбиване на заключващ патрон на входна врата, отнел чужда движими вещ – 1 брой перална машина, марка „Миеле” на стойност 110 лева, от владението на Кадрие Ахмед Расим от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и ”б”, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 2(две) години и 10 (десет) месеца, като на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС е определил първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Със същата присъда Кърджалийският районен съд е признал Юсеин Ахмед Юсеин от гр.Кърджали, с ЕГН **********, за виновен в това, че за времето от 18.00ч. на 02.04.2009 г. до 10,30 ч. на 07.04.2009 г. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с Румен Илиев Йорданов от гр.Кърджали, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – разбиване на заключващ патрон на входна врата, отнел чужда движими вещ – 1 брой перална машина, марка „Миеле” на стойност 110 лева, от владението на Кадрие Ахмед Расим от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 6(шест) месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 60 лева. Постановено е да се отнеме в полза на държавата вещественото доказателство – 1 бр. метален лост, тип „кози крак”, както и да се върнат на собственика Кадрие Ахмед Расим веществените доказателства – 1 бр. казан за пералня, 1 бр. метален кожух, 1 бр. преден капак за пералня, 1 бр. цилиндричен фланец, 1 бр. метална кутия за перална машина, 4 бр. чугунени тежести, 1 бр. метален вал и 2 бр. метални планки. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Румен Илиев Йорданов, който я обжалва като неправилна – наложеното му наказание било значително завишено по размер и не съответствало на извършеното от него престъпление. Последното той извършил в крайна нужда, поради липса на средства за издръжка на семейството си. Моли съда, да измени обжалваната присъда и да намали размера на наложеното му наказание. В съдебно заседание жалбодателят Румен Йорданов не се явява и не изпраща представител. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд като правилна, законосъобразна, и обоснована. Счита, че наложеното на жалбодателя наказание е справедливо и отговаря на обществената опасност на деянието и дееца. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е основателна. От събраните по делото доказателства, които изясняват напълно делото от фактическа страна се установява следната обстановка: Подсъдимият Румен Илиев Йорданов е многократно осъждан за извършени от него квалифицирани кражби на наказания „лишаване от свобода”, които ефективно е изтърпявал, като последно по изтърпяване на такова наказание в размер на 3 години е бил освободен от Затвора Пазарджик на 20.08.2008 г. . На 02.04.2009г. свидетелите Кадрие Расим и Венцислав Танев започнали да изнасят багажа от квартирата си, находяща се в гр.Кърджали, ул.”Лиляна Димитрова”, тъй като се премествали в новозакупена къща. За да им помогне в преместването на багажа, св.Танев помолил съседа си – подс.Юсеин Юсеин, живущ на същия етеж в ап.76, който се отзовал. От разговор между св.Кадрие Расим и майка й – Нигяр Расим, подсъдимия Юсеин разбрал, че в апартамента ще остане закупена преди време от първата, перална машина, марка „Миеле”, която щели да вземат друг ден. Подсъдимият Юсеин заедно със св.Танев изнесли багажа, като в апартамента останала единствено пералнята, като на въпрос от страна на подс.Юсеин дали ще изнасят и пералнята, св.Танев му отговорил, че засега щяла да остане там. За оказаната помощ от подс.Юсеин, Кадрие Расим му заплатила възнаграждение. Няколко дни след това, подсъдимият Румен Йорданов заедно със св.Стефка Миткова отишли на гости у подс.Юсеин и съпругата му, като двете семейства живеели в съседство. Подс.Юсеин споделил с подс.Йорданов, че съседите им от ап.73 са се изнесли, но оставили в жилището перална машина, като предложил да я откраднат и предадат в пункт за вторични суровини. Двамата се разбрали да откраднат пералнята на следващия ден. Така както се уговорили, на следващата сутрин подс.Йорданов взел от дома си метален лост, тип „кози крак”, отишъл пред апартамент ап.73 и с помощта на лоста изкривил заключващото устройство на металната входна врата и я отворил, след което заедно с подс.Юсеин изнесли от апартамента въпросната перална машина и я пренесли в жилището на подс.Йорданов. Там с помощта на ключове и клещи разглобили пералнята на части, които поставили в чували, а част от тях, които им били ненужни изхвърлили. На 06.04.2009 г. двамата подсъдими Йорданов и Юсеин отнесли чувалите с частите от разглобената пералня в пункт за изкупуване на цветни метали на „Феникс – Т” ЕООД, гр.Кърджали. Предали ги на изкупчика – св.Димитър Марков и му казали, че нямат документи за самоличност. Изкупчикът вписал в издадената непосредствено преди идването на подсъдимите фактура за метални отпадъци на св.Данаил Райчев и металите предадени от Йорданов и Юсеин, за да могат да си получат парите. Била им заплатена сумата от 20 лева, които двамата подсъдими си разделили поравно. На 07.04.2009 г. свидетелят Танев отишъл с каруца до жилището на ул.”Лиляна Димитрова”, за да превози и пералнята до новата си къща. Опитал се да отключи вратата, но ключът не се завъртял в ключалката, при което свидетелят хванал бравата и вратата се отворила, при което видял, че езикът на бравата бил изкривен. Той влязъл в жилището и установил, че пералната машина липсва. С протокол за доброволно предаване свидетелят Марков предал частите от перална машина, донесени му от двамата подсъдими в пункта, а именно: 1 бр. казан за пералня, 1 бр. метален кожух, 1 бр. преден капак за пералня, 1 бр. цилиндричен фланец, 1 бр. метална кутия за перална машина, 4 бр. чугунени тежести, 1 бр. метален вал и 2 бр. метални планки. Бил извършен оглед на предадените веществени доказателства и било установено, че представляват части от перална машина, марка „Миеле”. С протокол за доброволно предаване св.Стефка Миткова предала метален лост, тип ”кози крак”, собственост на съпруга й – подс.Румен Йорданов. От извършената по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът възприема изцяло се установява, че стойността на откраднатата вещ – перална машина, марка „Миеле” към инкриминираната дата възлизат на 110.00 лева. Първоинстанционният съд въз основа на подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал безспорността на така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка. Последната се доказва от всички събрани по делото писмени, гласни и веществени доказателства, които са напълно еднопосочни и взаимно се допълват. По делото няма спор относно така установеното от фактическа страна и в тази връзка, настоящия съдебен състав напълно споделя извършения анализ на доказателствения материал от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, единствено възможен извод, който следва да се направи е, че подс.Румен Йорданов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и ”б”, във вр. с чл.20, ал.2 от НК - за времето от 18.00ч. на 02.04.2009 г. до 10,30 ч. на 07.04.2009 г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител с Юсеин Ахмед Юсеин от гр.Кърджали, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – разбиване на заключващ патрон на входна врата, отнел чужда движими вещ – 1 брой перална машина, марка „Миеле” на стойност 110 лева, от владението на Кадрие Ахмед Расим от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои. Относно квалифициращите обстоятелства, които определят кражбата като съставомерна по 196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и ”б”, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които се законосъобразни, правилни и обосновани и не е необходимо да се преповтарят. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, т.е. подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието – лишавайки пострадалата от собствената й вещ, предвиждал е общественоопасните му последици - преминаването на вещите в негова фактическа власт и е искал настъпването на общественоопасните последици – установяването на собствена фактическа власт върху предмета на престъплението. При определяне на наказанието, съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността на подс.Румен Йорданов обстоятелства и е изложил подробни мотиви в тази насока. Правилно също така е приел, че са налице условията за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание под най-ниския предвиден в закона предел /3 години „лишаване от свобода” по чл.196, ал.1,т.2 НК/, предвид че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – направени самопризнания, съдействие при разкриване на обективната истина, изразено съжаление и разкаяние за извършеното, нисък социален статус, изключително затруднено материално състояние, ниска стойност на отнетата вещ – 110 лева, далеч под минималната за страната работна заплата. Що се отнася до извода на първоинстанционния съд относно размера от 2 години и 10 месеца на наложеното наказание „лишаване от свобода”, то същият е необоснован и незаконосъобразен, имайки предвид, че превес при индивидуализацията на наказанието имат смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите такива, които се явяват обремененото съдебно минало и лошите характеристични данни за подсъдимия Йорданов. Или така определеното му наказание “лишаване от свобода”, е завишено по размер и очевидно не съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, т.е. е явно несправедливо. При това положение настоящата инстанция намира, че за постигане целите на наказанието – личната и генералната превенция, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК, е необходимо и достатъчно налагането на подсъдимия на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и 10/десет/ месеца. С оглед изложеното, следва да бъде изменена обжалваната присъда в частта й, с която на подсъдимият Йорданов за извършеното престъпление по чл.196, ал.1,т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и ”б” от НК е наложено Ýаказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години и 10 месеца, като същото бъде намалено на 1 година и 10 месеца “лишаване от свобода”. Намаленият размер на наказанието не води до промяна на режимът, при който следва същото да бъде изтърпяно, а именно определения от районния съд „строг” такъв, съгласно разпоредбата на чл.61, т.2 от ЗИНЗС. Предвид изхода на делото разноските по същото следва да се възложат на двамата подсъдими, както впрочем отново правилно е постановил първоинстанционния съд. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че в частта й извън наложителното изменение по отношение на наложеното на подсъдимия Румен Йорданов наказание “лишаване от свобода”, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.3 и т.6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 48/16.06.2009 год. по н.о.х.дело № 404/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и ”б”, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на Румен Илиев Йорданов от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години и 10/десет/ месеца, като НАМАЛЯВА размера на наказанието на 1/една/ година и 10/десет/ месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |