№ 700
гр. Варна, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. ХР.а
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500350 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от К. ХР. ЯР.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Р.“, № 8, ет. 10, ап. 49, чрез адв. Р.Ж., против решение №
262844/22.11.2021г. на 33-ти състав на ВРС, с което е отхвърлена исковата му претенция с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявена срещу Д. В. П. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„Ген.Г.П.“, № 25, вх. А, ет. 8, ап. 25, с искане тя да бъде осъдена да му плати сумата от
1000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в стрес, безпокойство, безпомощност, неудовлетвореност, вследствие осуетяване изпълнението
на Решение № 1795/ 25.04.22019г. на Варненски Районен съд, 33-ти състав, по гр.д №14334/2018г.,
в частта, с която му е определен режим на лични отношения с децата К.К. Я. и Н.К. Я., ведно със
законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на исковата молба – 27.01.2021г. и К. ХР.
ЯР., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Р.“, № 8, ет. 10, ап. 49 е осъден да заплати на К. ХР.
ЯР., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Р.“, № 8, ет. 10, ап. 49 сумата от 300.00лв.,
представляваща сторени по първоинстанционното дело разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, както и със събраните по делото
доказателства.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което бъде
1
уважена исковата му претенция за осъждане на ответницата да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 1000.00лв. ,ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението. Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. В
о.с.з. на 05.04.2022г., с оглед извършената в о.с.з. на 10.05.2022г. поправка на протокола от
посоченото о.с.з., въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. Р.Ж. е уточнил, че
претендира разноските, сторени само по първоинстанционното дело.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е представен писмен отговор от Д. В. П. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Ген.Г.П.“, № 25, вх. А, ет. 8, ап. 25, чрез адв. Ив.Р., с който
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се да бъде оставена без уважение, като
бъде потвърдено обжалваното решение.
ВОС констатира следното:
С исковата си молба ищецът К. ХР. ЯР. ЕГН ********** е предявил срещу ответника
Д. В. П. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането на ответницата
да му заплати сумата от 1000,00лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, безпомощност, неудовлетвореност,
вследствие осуетяване изпълнението на решение № 1795/ 25.04.22019г. по гр.д. № 14334/2018г на
33-ти състав на ВРС, в частта на определения му режим на лични отношения с децата К.К. Я. и
Н.К. Я., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на исковата молба –
27.01.2021г. Претендира присъждане на сторените разноски.
Излага, че с ответницата съжителствали на съпружески начала до м.юни 2018г. От
съвместното съжителство имат родени две деца-К.К. Я., р. на 27.08.2009г. и Н.К. Я., р. на
18.01.2013г. Д.П. напуснала жилището им, находящо в гр.Варна, ул. "Р." № 8, ет.10, ап.49, като
взела със себе си и децата. Било образувано гр.д. № 14334/2018г. на ВРС, по което има
постановено решение № 1795/25.04.2019г., с което родителските права по отношение на децата К.
и Н. са предоставени на майката Д. В. П., като местоживеенето на децата е определено при нея на
адрес гр. Варна, ул."Генерал Георги П." № 25, вх.А, ет.8, ап.58, а на него му е определен от съда
режим на лични отношения с децата, както следва: " Всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, в часовия диапазон от 9,00ч. сутринта в събота до 19,00ч. вечерта в неделя, с преспиване
при бащата, както и за 1/един/ месец през лятото (с преспиване), във време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като бащата има право да взема и връща децата от/при
майката по нейното местоживеене; всяка четна година за Великденските/„велики петък", „велика
събота" и „Великден"(неделя и понеделник)/ и за Коледни празници/24-ти декември, 25-ти
декември и 26-ти декември на съответната година/, от 9:00 часа на първия ден до 19:00 часа на
последния ден; всяка нечетна година за Новогодишните празници /31-ви декември - 01-ви януари/;
всяка четна година на рождения ден на детето К. и на рождения ден на детето Н., за времето от
10:00 часа до 15:00 часа, а всяка нечетна година - на деня, следващ рождения ден на детето К. и
деня, следващ на рождения ден на детето Н., за времето от 10:00 до 15:00 часа; всяка година на
рождените дни на бащата и на рождените дни на неговите родители, за времето от 10:00 до 15:00
часа, като бащата има право да взема и връща децата от/при майката, по нейното местоживеене."
На 17.08.2019г.-третата събота от месеца, той трябвало да вземе децата си от
тяхното местоживеене. На позвъняването на домофона на входната врата на блока,
2
отговорил бащата на Д., който го уведомил, че децата са на почивка с Д., без да уточнява
къде. Той се обадил по телефона на Д., която заявила, че е в отпуск и е на почивка с децата.
На предложението на ищеца да дойде и да вземе децата където и да се намират, получил
отказ от ответницата, която затворила телефона. Направил още няколко опита да се свърже
с майката, но тя не отговаряла на позвъняванията му. Блокирала номера му, като по този
начин осуетила всяка възможност за връзка с нея, а оттам и с децата.
Сочи, че сезирал ВРП, като била образувана прокурорска преписка № 12608/2019г.
След извършена проверка и снемане на сведения, прокурорът при ВРС издал постановление
от 17.10.2019г. за отказ за образуване на досъдебно производство, тъй като приел, че се
касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. В постановлението и в
снетото от Д. В. П. сведение е посочено, че са налице данни, че преднамерено не е
изпълнила решението на ВРС, в частта за определения на ищеца режим на лични
отношения, защото тя предварително е резервирала нощувки в къща за гости за лятна
почивка с децата, като не го уведомила за намеренията си, нито че планира нещо подобно.
Не подал тъжба срещу Д.П., поради това, че адвокатът му настоявал голяма част от
проблемите да уредят с Д.П. чрез медиация. С поведението си на 17.08.2019г. и 18.08.2019г.,
Д. В. П. осъществила състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, съгласно който:
"Родител, или друг сродник, който не изпълни, или по какъвто и да е начин осуети,
изпълнението на съдебно решение, относно упражняване на родителски права, или относно
лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в
особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до
десет хиляди лева."
Лишавайки го от съдебно установеното му право на контакт с децата на
17.08.2019г., след като е осуетила изпълнението на решение № 1795/2019г. по гр.д. №
14334/2018г. на ВPC, ответницата Д. В. П., му е причинила неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, безпокойство, безпомощност, неудовлетвореност. Когато Д. отказала
да му даде децата, почувствал в първия момент пристъп на болка, бил много ядосан.
Едновременно с това бил натъжен и безпомощен, че няма да може да види децата си, нещо
за което е чакал дълго време, което е очаквал с огромно нетърпение и което е преживял
изключително трудно и болезнено. Д. повторила действията си, като не изпълнила
съдебното решение на 02.06.2020г., като не пуснала децата на рождения ден на майка му О.
Я., за което има регистриран сигнал във Второ РУ на МВР-Варна. Нанесените на ищеца
морални вреди, изразяващи се в болки и страдания, се оценяват от него на 1000,00 лева.
Ответницата Д. В. П. ЕГН **********, чрез адв. в срока по чл.131 от ГПК, е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция, както и
изложеното в исковата молба на К. ХР. Я., с която той сочи, че на 17-ти и 18.08.2019г., го е
лишила от възможност за контакт с децата им К. и Н., поради което е нарушила решение №
1568/30.12.2019г. по гр. д. 1261/2019г. на ВОС. Отрича да е нарушено каквото и да е било
решение, тъй като решение №1795/25.04.2019г. по гр. д.№ 14334/2018 год. на ВРС, с което е
определен режим на лични отношения, потвърдено с решение №1568/30.12.2019 год. по
3
в.гр.д. № 1261/2019 г. на ВОС, е влязло в законна сила на едва на 10.03.2020г. До влизане в
сила на съдебното решение, режима на лични отношение не е регламентиран, и съответно
няма как да е нарушен или неспазен. В посочените решения, според ответницата няма
изричен диспозитив за привременни мерки по отношение на режима на лични отношения
между ищеца и двете му дъщери. Въпреки това, ответницата заявява, че като отговорен
родител е изпълнявала определения в първоинстанционното решение режим, въпреки, че не
е било влязло в сила решението. След обявяване на решението по гр.дело № 14334/18 год.
на ВРС, до влизането му в сила през 2020 год., винаги се е съобразявала с претенциите на
ищеца, и никога не е възпрепятствала контактите между него и децата, а се е съгласявала
същият да ги вижда, съгласно съдебното решение, тъй като е считала, че това е негово
право. Въпреки нейната добронамереност излага, че винаги е имала проблем с отношението
на ищеца спрямо режима на лични отношения с децата. През лятото на 2019г., бащата взел
двете им дъщери, съгласно посоченият в невлязлото съдебно решение режим и те прекарали
по негово настояване един месец с него от 15.07.2019 год. до 15.08.2019 год., като ги върнал
на 15.08.2019 год. При връщането на децата, а и преди това К.Я. бил уведомен, че с оглед на
това, че ще вземе децата за периода от 16.07.2019 год. до 15.08.19 год., от 17.08.19 год. до
26.08.19год., ще бъде на почивка с децата и сестра си. С оглед договорките между
родителите, тя планувала годишна отпуска за 19.08.2019 год. и 20.08.2019 год., като
съчетавайки я с предходните събота и неделя се получили 4 почивни дни. Била с ясната
представа, че ищецът е запознат с плануваната от нея почивка за въпросните дни. Периодът,
в който децата са били при баща си е бил предварително уговорен с К.Я. и се наложило
сестра й да се прибере в България през втората половина на месец август, тъй като тя не
живеела в България. С оглед на факта, че вече се е знаело кога децата ще бъдат с баща си, тя
планувала отпуската си и почивката след тази дата, като направила предварително
резервация. На 15.08.2019год., четвъртък, ищецът върнал двете деца след едномесечния им
престой при него, като същият много добре е знаел, че предстои почивката на децата с майка
им и с леля им. Децата чакали с нетърпение това, като й казали, че са му споделили с баща
си това. Въпреки знанието на ищеца за плануваната почивка, той съвсем умишлено отишъл
на 17.08.2019 год. да търси децата, за да ги вземе отново. С отговора си ответницата навежда
възражения, че от раздялата им, непрекъснато има проблеми с ищеца, относно контактите с
децата, относно изплащането на издръжката в срок, както и заради непрекъснатото
сезиране с жалби и молби на съдебните органи. Освен това имал променливо поведение,
както и нестабилно психическо състояние. Всичко това влияе негативно не само на нея, но и
на децата и роднините й, тъй като са били подложени на непрекъснат стрес и психически
тормоз.
Моли се да бъде отхвърлена изцяло предявената искова претенция, като й се
присъдят сторените разноски.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна:
4
В о.с.з. на 18.06.2021г. по гр.д. № 1098/2021г. на ВРС е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че страните в производството
имат от свое съвместното съжителство родени две деца - К.К. Я., р. на 27.08.2009 г. и Н.К. Я., р.
на 18.01.2013г.; че по гр.д. № 14334/2018г. на ВРС е постановено решение № 1795/25.04.2019г., с
което е определен режим на лични отношения между ищеца по настоящото дело и децата, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовия диапазон от 9,00ч. сутринта в
събота до 19,00ч. вечерта в неделя, с преспиване при бащата, както и за 1/един/ месец през лятото
(с преспиване), във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата
има право да взема и връща децата от/при майката по нейното местоживеене; всяка четна година
за Великденските/„велики петък", „велика събота" и „Великден"(неделя и понеделник)/ и за
Коледни празници/24-ти декември, 25-ти декември и 26-ти декември на съответната година/, от
9:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден; всяка нечетна година за Новогодишните
празници /31-ви декември - 01-ви януари/; всяка четна година на рождения ден на детето К. и на
рождения ден на детето Н., за времето от 10:00 часа до 15:00 часа, а всяка нечетна година - на деня,
следващ рождения ден на детето К. и деня, следващ на рождения ден на детето Н., за времето от
10:00 до 15:00 часа; всяка година на рождените дни на бащата и на рождените дни на неговите
родители, за времето от 10:00 до 15:00 часа, като бащата има право да взема и връща децата от/при
майката, по нейното местоживеене."
Видно от служебна бележка от 22.02.2021г., изд. от „Глобал Ритейл Холдинг“ ЕООД,
Д. В. П. е ползвала платен отпуск от 19.08.2019г. до 20.08.2019г., на осн. чл. 155, ал. 1 от КТ.
Представена е разпечатка от електронна кореспонденция, водена между страните,
относно 1-месечния период, когато бащата К.Я. ще вземе децата при себе си през лятото.
Пред първоинстанционния съд са изслушани показанията на водените от страните
свидетели: О. И.на Я.-майка на ищеца, водена от него и В.П.П.-баща на ответницата, воден
от нея, като показанията на тези двама свидетели съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172
от ГПК.
Св. О. Я. заявява, че до раздялата на сина й с Д.П. често контактувала с внучките си,
те й идвали на гости в Нови пазар. След раздялагта се отчуждили. Знае, че по силата на
воденото от сина й дело, той има право да взема децата си два пъти месечно, за събота и
неделя, и един месец през лятото. След определяне на този режим по съдебното решение,
знам също така, че синът й е имал проблеми с даването на децата. Пречело се на децата да
дойдат, когато е имал график да ги вземе. За въпросния случай през 2019г., когато К. вече
бил един месец с децата, но после дошъл ред в събота и неделя да ги види, той се приготвил
да се види с тях и да ги заведе на морето със своя приятел и колега от Нови пазар. Като се
бил уговорил със семейството на приятеля си и децата му да дойдат, той не можал да вземе
своите децата, защото Д. някъде ги завела в този ден, който бил определен за свиждане.
Тогава уговорката с приятеля и децата се провалила. Той бил много разстроен, както и
приятеля му. Имали уговорка за почивка с децата. Уговорката се провалила. На К. му било
много обидно, било го срам пред колегата и приятел-Виктор. Преди това винаги водил на
градина децата, прибирал ги. Били много близки, а сега го отстранили. К. не искал да
говори. Свидетелката изваждала думите от устата му. Питала го как мина. Той казал „Никак
5
не мина, не ми дадоха децата“. Когато децата били при баща си през лятото, тя се виждала с
тях няколко пъти. Те не са казвали, че ще ходят някъде с майка си и леля си. споделяли, че
К. искал да води наказателно дело, но после се отказал. Следващият път било на нейния
рожден ден-02.06.2020г., когато станал панаир, и се наложило да отиде до районно
управление. Тогава имало по съдебен ред определена дата за свиждане с децата. К. отишъл
да вземе децата от Д.. И тя отишла да види. Била в магазина за торта. Не му дали децата. Д.
била на работа. Майката на Д. не дала децата. К. отишъл във Второ РУ и от там се обадили
на бабата, че той има право да вземе децата и ги дали. Извели ги пред блока, но станал
панаир. Като се обадиха от полицията, баба им пуснала децата. Същото се случило и на
рождения ден на бащата на К.-на 25 октомври 2020 г. Тогава също по съдебното решение К.
трябваше да вземе децата. Не му ги дали децата. Казали че не знаели, че баща му има
рожден ден. К. сигнализирал за този случай в полицията. За други случаи Д. да не му е
давала децата не помни.
Св. В.П. от своя страна заявява, че му е известно, че дъщеря му и К. са се разбрали да
разделят лятната ваканция, като от 15.07.2019г. са при бащата от 15.08.2019г. при майката.
Дъщеря му работи по график в магазин и не може да взема много отпуска. Освободила си
10-тина дни да заведе децата на почивка. На 16.08.2019г. посрещнал дъщеря си и внучката
си от Германия и на 17.08.2019г. тръгнали на почивка, като почивката била уредена още
през м.юли. Според него К. е знаел за това, а децата докато са били при него също са знаели,
че ще ходят на почивка, когато дойде братовчедка им от Германия. Като се уговорила с
бащата кога децата ще бъдат при него, дъщеря му от Германия изпратила пари и Д.
направила в средата на юли резервация за почивка. Свидетелства, че не е имало случай Д.
да откаже да даде децата на баща им. По скоро той не ги взимал, въпреки режима. На
17.08.2019г. К. дошъл да вземе децата в 10 часа. Него го интересувало не, че децата ги няма,
а къде са, зца да създаде трудности на почивката. Твърди, че никой не е знаел, че дядото по
бащита линия има рожден ден на 27 октомври. Той от 10 години не поддържал контакти с
баща си. Децата били на училище. За да бъдат освободени, трябвало 3-дневно писмено
предизвестие за отсъствие по семейни причини. Свидетелят не можел да освободи децата от
училище и затова изпратил баща им да ги освобождава. К. говорил с него. Д. не е отказвала
да даде децата. Той нямал връзка с нея. Признава, че по това време децата живеели в дома
му с майка си и К. следвало да взема децата от дома му.
Предвид изложената дотук фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от
ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или
бездействия и отговорността се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Както правилно е посочено в решението на ВРС, доказателствената тежест в процеса
6
по иск с правно основание чл.45, ал. 1 от ЗЗД, за осъществяване на обективните елементи от
фактическия състав-деяние /действие или бездействие/, противоправност на това деяние,
причиняването на вреда-имуществена или неимуществена и пряката причинно следствена
обусловеност на деянието с настъпилия резултат е за ищеца. Доколкото, съгласно чл. 45, ал.
2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване
на противното, то в тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца относно
субективния елемент-вината му. Освен това ищецът следва да установи твърденията си по
пътя на пълното и главно доказване.
Настоящият състав намира, че недоказана остава още първата предпоставка за
уважаване на иска за обезщетение на имуществени вреди, както е приел и
първоинстанционният съд. Не се установява противоправно поведение на Д.П., ако и
очевидно вреди да са настъпили за ищеца, като не е открил децата си на адреса на дядо им
по майчина линия на 17.08.2019г.-третата събота от месеца, понеже са били с майка си, леля
си и братовчедка си на почивка в Кранево, а той по думите на св. О. Я. се е уговорил със
свой приятел от Нови пазар да дойде със семейството си и да ходят всички на плаж.
Вероятно К.Я. е бил разочарован, чувствал се е неудобно пред приятеля си, че е дошъл с
децата си чак от Нови пазар, а той не е могъл да вземе своите деца. Напълно споделя
мотивите на първоинстанционния съд и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях. След
извършена от състава справка в деловодна система на ВОС, решение № 1795/25.04.2019г.
по гр.д. № 14334/2018г. на ВРС, с което е определен режим на лични отношения на К. ХР.
ЯР. с децата К., р. 27.08.2009г. и Н., р. 18.01.2013г. е обжалвано и въззивното решение №
15681/30.12.2019г. по в.гр.д. № 1261/2019г. на ВОС-ГО е влязло в сила на 11.02.2020г. Към
17.08.2019г. е имало постановено първоинстанционно решение на 25.04.2019г., но то не е
било влязло в сила до 11.02.2020г. и не може да се твърди, че неизпълнението му поражда
вреди. Това решение не съдържа и произнасяне по привременни мерки. Въпреки
направените от ответницата оспорвания на твърденията в исковата молба не са
представени по първоинстанционното дело доказателства за постановяването на
привременни мерки. Не следва да бъдат ценени показанията на св. В.П., воден от
ответницата, който споменава за такива, понеже, както беше посочено вече по-горе,
тежестта на доказване на твърденията на ищеца е негова. Не следва да бъде прието за
основателно твърдението на К.Я., че Д.П. не е пуснала децата на рождения ден на майка му-
св. О. Я.. Той не е навел твърдения за претърпени от него неимуществени вреди от това
нейно поведение, още по.малко в какво се изразяват, особено като се отчете, че за това
свидетелства майка му-св. О. Я., чиито показания са останали изолирани, неподкрепени от
други данни по делото, при съобразяване на съда с разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Най-
сетне следва да се вземе предвид, че след сигнал в полицията и позвъняване на дежурния на
бабата на децата по майчина линия, срещата се е провела. Не следва да бъдат ценени
показанията на св. О. Я., че Д.П. не е дала децата и на рождения ден на бащата на К.Я.-
27.10.2020г. От една страна такива твърдения от страна на ищеца няма наведени в исковата
молба, а от друга-К.Я. се установява, че не е уведомил за датата Д.П., а в изпълняваното
7
решението не е посочена. Бабата и дядото на децата по майчина линия не са знаели кога
дядо им по бащина линия има рожден ден. Следва да бъде посочено още, че изпълнява ли се
режимът, то децата следва да отсъстват от училище, когато рождените дни на баба им и дядо
им се падат в учебен ден, като в конкретните случаи.
Недоказаността на наведените от ищеца твърдения продължава и при разглеждане на
делото на въззивна инстанция. К.Я. е поискал да бъдат приети и приложени по въззивното
дело писмени доказателства. Възможността те да бъдат приобщени към доказателствения
материал е била преклудирана, като несвоевременно представени и без да са твърдяни
обстоятелства по чл. 266, ал. 3 от ГПК. За пръв път в хода на устните състезания по
въззивното дело се сочи, че страната основава исковата си претенция на постановените с
определение от 29.03.2019г. по гр.д. № 14334/2018г. на ВРС привременни мерки. Тези
твърдения, наведени толкова късно не следва да бъдат обсъждани.
Оплакванията във връззивната жалба са неосновлателни. Неоснователна е и исковата
претенция на К. ХР. ЯР..
Поради съвпадане изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските.
С оглед изхода на спора не се следват разноски на въззивника, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК. Той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК в размер на 300.00лв., представляващи заплатено съгласно договор за правна защита и
съдействие адвокатско възнаграждение и списък по чл. 80 от ГПК на л. 26 и 27 по делото.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262844/22.11.2021г. по гр.д. № 1098/2021г. на 33-ти
състав на ВРС, с което е отхвърлена исковата претенция на К. ХР. ЯР., ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. „Р.“, № 8, ет. 10, ап. 49, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявена срещу Д.
В. П. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ген.Г.П.“, № 25, вх. А, ет. 8, ап. 25, с искане тя да
бъде осъдена да му плати сумата от 1000,00лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, безпомощност, неудовлетвореност,
вследствие осуетяване изпълнението на решение № 1795/ 25.04.22019г. на Варненски Районен съд,
33-ти състав, по гр.д №14334/2018г., в частта, с която му е определен режим на лични отношения с
децата К.К. Я. и Н.К. Я., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на
исковата молба – 27.01.2021г. до окончателното изплакщане на задължението и К. ХР. ЯР., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Р.“, № 8, ет. 10, ап. 49 е осъден да заплати на Д. В. П. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Ген.Г.П.“, № 25, вх. А, ет. 8, ап. 25, сумата от 300.00лв.,
представляваща сторени по първоинстанционното дело разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА К. ХР. ЯР., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Р.“, № 8, ет. 10, ап. 49 да
заплати на Д. В. П. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ген.Г.П.“, № 25, вх. А, ет. 8, ап. 25
сумата 300.00лв., представляваща разноски за въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3
8
от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280,
ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9