Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 19.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на седми юни, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12450 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 155130/01.07.2019г. по гр.д. № 81464 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 53-ти състав
Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** е осъдено да заплати на Б.Л.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Г.Ч.,*** на
основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от
01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата
от 3 000лв., ведно със законната
лихва от 04.08.2018г. до изплащането
й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки и страдания причинени при
ПТП от 27.04.2017г.; сумата от 420лв., ведно със законната лихва от 04.08.2018г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди, претърпени при ТП от 27.04.2017г., както и съдебни разноски от 309,71лв., Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-З.”АД, ЕИК ***** е осъдено да заплати на адв. Г.Ч. на основание на чл. 38,
ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 408,96лв.,
като неоснователен е отхвърлен иска за
горница над 3000лв. до предявен размер от 5000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди и Б.Л.К., ЕГН **********,
е осъден да заплати на Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-З.”АД, ЕИК ***** съдебни разноски от 180лв.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба вх.№
5126835/25.07.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 23.07.2019г. от ответника по исковете – Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД,
ЕИК *****, в частта в която исковете са
уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че
не бил установен механизма на настъпването на телесните увреждания и
причинно-следствената връзка с процесното ПТП. Служители на СДВР посетили
местопроизшествието и не установили да има пострадали лица, ищецът изложил
незабавно в писмен вид възприятията си в протокола за ПТП. Получените
охлузвания по кокалчета на ръцете на ищеца не били от падането му от мотора, а
следствие на проявената от него агресия към другия водач, на когото нанесъл
удар, както и от счупения от ищеца след ПТП преден ляв прозорец на автомобил
„Фиат Дукато”. Не било установено ищецът да е провеждал лечение, да е приемал
болкоуспокояващи, заключението по медицинската експертиза било само по
документи, без да бъде прегледан ищеца. Установено било, че ищецът не бил
ползвал протектори и специално облекло и това била причината да получи
охлузвания по дясното бедро, интензивни болки били за 6-7 дни, отшумели за
10-15 дни и нямало трайни последици, не
било установено да е преживял стрес и затруднения при придвижване, определен от
районния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди бил прекомерен, не съответствал на
справедливостта, младата възраст на ищеца и добрата му физическа форма. Не било
установено ищецът да е пропуснал ползи в размер на присъдените 420лв.
Доказателства за сключен от ищеца и „А.”ЕООД не били събрани, не било
установено такъв договор и доходи да са декларирани от ищеца пред НАП.
Управлявания от ищеца мотоциклет не било установено да е бил технически
изправен. Срокът по чл. 497 вр. с 106, ал. 3 от КЗ изтичал 15 работни дни след
предявяване на претенцията, не бил изпаднал в забава преди този срок настъпил
на 28.05.2019г. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията
за възнаграждение за адвокат на насрещната страна.
Въззиваемият-ищец Б.Л.К., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата.
Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Приетите по
делото неоспорени от въззивника заключения по съдебните експертизи установявали
претърпяването на телесните увреждания от ищеца и причинно-следствената им
връзка с процесното ПТП. Автоконтрольорите нямали нужните знания, за да
установят здравословното състояние на ищеца, поради което и отбелязванията им в
протокола за ПТП не установявали същото, а и естеството на процесните травми не
позволявало винаги да са видими и да се проявят незабавно. Твърденията за
поведението на виновния водач Б. не били относими. Доказани били пропуснатите
ползи. Неотносимо към предмета на делото било техническото състояние на
мотоциклета. Не било установено да е допринесъл за настъпването на
вредите. Присъдения размер на обезщетението
съответствал на претърпените болки и страдания, уврежданията били сериозни,
болките и страданията били търпени 1-2 месеца, ищецът имал затруднения в
придвижването, не могъл да проведе 14бр. групови занимания като инструктор и
така не му били платени 420лв. Заявил е, че не може да представи по делото
документ за техническа изправност на мотоциклета към 2017г., защото нямал
задължение да го пази към момента на задължаването му от съда да го представи и
не го бил запазил. Претендирал е разноски. Процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 20352189/28.12.2018г. на Б.Л.К., ЕГН ********** срещу
Застрахователно акционерно
дружество ОЗК-З.”АД, ЕИК *****, с
която е поискал от съда осъди ответника да му заплати сумата от 5 000лв., представляващи обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени
вреди представляващи болки и страдания; сумата от 420лв., представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени
вреди-пропуснати ползи от нереализиран доход за периода от 27.04.2017г. до
02.05.2017г. поради влошено здравословно състояние , непозволило му да проведе
14бр. групови занимания като фитнес инструктор, които вреди са причинени на
27.04.2017г. от виновно противоправно
поведение на К.И. Б. като водач на
автомобил „Фиат Дукато”, рег. *****, застрахован към 27.04.2017г. при Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-З.”АД по застраховка Гражданска отговорност” полица № BG/23/116002977696,; законната
лихва от 27.04.2017г. до изплащането й,както и разноски по
делото. Навел е твърдения, че на 27.04.2017г. управлявал мотоциклет „Хонда GBR-90RR”, рег. № ***** по бул.
„М.Еминеску” в гр. София , К.И. Б. като
водач на автомобил „Фиат Дукато”, рег. ***** не спазил необходима дистанция и
реализирал ПТП с движещия се пред него мотоциклет, управляван от ищеца, при което ищецът паднал на пътната
настилка , моторът паднал върху него и ищецът получил кръвонасядания и
охлузвания по дясното бедро, силни болки в двете ръце, шията и поясната област,
не можел да разгъне напълно простите на ръцете си, поради тези увреждания
отсъствал от работа като фитнес-инструктор и
не му били платени 420лв., неимуществените вреди били в размер на
процесната сума, на 03.05.2018г. поканил ответника да му плати процесните суми,
но това не било направено. Оспорил е възражението на ответника обосновано с
движението му с несъобразена скорост. Процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД, ЕИК ***** в
предоставения му срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че не носи
отговорност за обезщетяване на ищеца, вредите не били в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, вреди не били претърпени, а и претендирания размер бил
прекомерно завишен. Протокол за ПТП не установявал механизъм на настъпването на
вредите, защото той не бил възприет от служители на КАТ. Ищецът допринесъл за
настъпването на вредите, защото се движел с несъобразена скорост, предприел
неправилна маневра по изпреварване/заобикаляне на автомобила в тъмната част на
денонощието и се пристроил в последния момент пред автомобила „Фиат”, не се
съобразил с дистанцията и го засякъл, бил без защитна каска и подходяща за
управление на мотоциклет екипировка, защитни протектори, управлявания
мотоциклет не бил технически годен, не бил преминал през годишен технически
преглед и не бил годен за управление. Пристигналите 30 минути след
произшествието служители на КАТ не установили да има пострадали лица, ищецът не
бил пострадал при ПТП. Състоянието на ищеца не изисквало медицинска помощ и
затова такава не била потърсена от него, уврежданията по бедрото можели да
настъпят и по други причини, още повече че ищецът бил фитнес инструктор. Ищецът
не бил претърпял имуществени вреди, не работел в „А.”ЕООД и не отсъствал от
работа за процесния период, не ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност, състоянието му не налагало ползване на такъв, не било
установено състоянието му да е причина да е пропуснал груповите занимания.
Претнедирания размер на обезщетението за неимуществени вреди бил прекомерно
завишен. Получил покана за плащането на обезщетението на 03.05.2018г. и едва
три месеца след това би изпаднал в забава. След ПТП имало инцидент с другия
водачи на това се дължали болките в ръцете, ищецът управлявал мотоциклет с
ръкавици и при процесното ПТП такива увреждания не можело да се получат. Претендирал
е разноски.
С определение от 15.03.2019г. районният съд е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 27.04.2017г. в
гр. София, на бул. Михаил Еминеску” е настъпило ПТП с участието на автомобил
„Фиат Дукато”, рег. ***** застрахован към 27.04.2017г. при Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-З.”АД по застраховка Гражданска отговорност” полица № BG/23/116002977696 и управлявания
от ищеца мотоциклет мотоциклет „Хонда GBR-90RR”, рег. № *****.
Представено е извлечение от регистър, поддържан от Гаранционния фонд
съгласно който автомобил с рег. *****
е бил застрахован към 27.04.2017г. при Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-З.”АД по застраховка Гражданска отговорност” полица № BG/23/116002977696.
По делото е приет Протокол за ПТП № 1683195/27.04.2017г. носещ подписи на
органи на МВР, посетили местопроизшествие 30 минути след ПТП и на участници в
него, служебна бележка № 433200-58123/26.01.2018г., наказателно постановление №
17-4332-009094/19.05.2017г., АУАН от 27.04.2017г., съгласно които на
27.04.2017г. в гр. София около 01,15 минути в гр. София, на бул. „Михаил
Еминеску” е настъпило ПТП с участието на автомобил „Фиат Дукато”, рег. *****
застрахован към 27.04.2017г. при Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД
по застраховка Гражданска отговорност” полица № BG/23/116002977696, управляван от Красимир
Б. и управлявания от ищеца мотоциклет
мотоциклет „Хонда GBR-90RR”,
рег. № *****, при което автомобил при движение по връзката на булеварда с бул.
„Цариградско шосе” поради недостатъчно
дистанция се ударил със спрелия пред него мотоциклет, на водач на автомобил – К.Б.
е наложена глоба за нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 23,
ал.1 от ЗДвП. В преписката на КАТ в обясненията на водача на автомобила е
посочено, че след ПТП ищецът е счупил предния ляв прозорец на автомобила и е
ударил водача Б..
Прието е съдебно-медицинско
удостоверение № 110.04/2017г., издадено от д-р А.Х., специалист по съдебна
медицина, съгласно което на 28.04.2017г. в 16,00ч. ищецът е бил прегледан ,
оплаквал се от силни болки в двете ръце, шията и поясната област, твърдял, че
не може да разгъне напълно пръстите на ръцете си, обективно е установено, че има
по задна повърхност на дясно бедро в долната му половина мораво синкаво кръвонасядане с размери
18/10см. , върху което има две почти успоредни едно над друго петнисти
охлузвания с размери 3/0,5см. вътрешното и 6/0,7см. външното , които увреждания
можело да се получат при действието на тъпи твърди предмети и могат да се
получат при сблъсък с микробус и падане върху терена, след което мотор папа
върху ищеца.
Приета е служебна бележка,
издадена на 13.06.2017г. от „А.”ЕООД, съгласно която ищецът работел като фитнес
инструктор при него, отсъствал от работа от 27.04.2017 до 02.05.2017г. поради
претърпяно на 27.04.2017г. ПТП , пропуснал 14бр. групови занимания всяко със
заплащане от по 30лв. , общо 420лв.
Приети са неоспорени от страните
молба вх. № 99-2219/03.05.2018г., вх. №
ЦУ-99-4114/15.08.2018г., вх. №
ЦУ-99-3671/31.07.2018г., вх. № 433200-46298/21.05.2018г., писма от 24.08.2018г., от 03.08.2018г., от 09.05.2018г., съгласно които
на 03.05.2018г. ответникът е получил искане от ищеца за плащане на
обезщетението за вредите от процесното ПТП,
ответникът е поискал допълнително документи и такива са били представени
от ищеца, но ответникът е оказал плащане на обезщетение.
С приетото по делото заключение
по съдебно авто-техническата експретиза вещото лице е посочило, че ПТП е
настъпило при движение на автомобила по кривата на десен завой на бул. „Михаил
Еминеску” към бул. „Цариградско шосе”, като не спазил дистанция с движещия се
пред него мотоциклет и реализирал ПТП, като го блъснал в задната част. В
документи на КАТ било посочено, че мотоциклет бил спрял, не била ясна причината
за спирането. Посочил е, че няма отразени наранявания по глава , колене и лакти
на ищеца и вероятно той е бил с каска и протектори за лакти и колене.
С прието по делото заключение по
съдебно-медицинската експертиза вещото лице след запознаване с документите по
делото е посочило, че при процесното ПТП ищецът е получил кръвонасядане и
охлузвания по дясното бедро, оплаквал се от болки в двете ръце, шията и
поясната област, тези увреждания изисквали покой, обезболяващи лекарства и гелове. Тези увреждания можело да
се получат при блъскане на моторист от движещ се след него автомобил и
последвало падане на моториста на пътното платно и падане на мотоциклета върху
него. Болките и страданията на ищеца били интензивни първите 6-7 дни с
постепенно затихващ характер в рамките на 10-15 дни, не се очаквали трайни последици
от тях. Контузии и кръвонасядания можело да се получат при ползване на
протектори без да се наруши целостта на кожата. Процесните увреждания можело да
се получат и при спорт, други ежедневни дейности. Тези контузии можело да
окажат влияние върху движението на крайника и тялото поради болката в областта
на травмираните участъци. Посочило е, че уврежданията не са застрашавали живота
на ищеца и нямало пречка да посети съдебен лекар едва на 28.04.2017г., обичайно било с оглед на
вегетативната нервна система на такива увреждания да не се обърне внимание в
началото, а да обърне внимание повече на самия инцидент. Вероятно ищецът бил с
ръкавици по време на ПТП и при падането е поел удара с ръцете и това е довело
до болките в ръцете. Нямало рани от удари от стъкло. Ищецът можел да се движи,
но при ставане изпитвал затруднение и болка.
Разпитан по делото св. М.Д.е заявил, че познава ищеца от 8-9
години, работели заедно , знаел за
инцидента с ищеца когато бус блъснал отзад ищеца при управление на мотоциклет,
било около рождения му ден, видял ищеца 1-2 дни след това, ищецът куцал,
изпитвал огромни болки в двете ръце в областта на кокалчета. Заявил е, че се
виждал с ищеца тогава през ден, носел му храна вкъщи, ищецът имал нужда от
подкрепа поне 2 седмици. Заявил е, че ищецът провеждал групови занимания във
фитнес-център, бил на граждански договор, на същата позиция бил и свидетелят, помагали
в подготовката на клиентите и възнаграждението било по 30лв. на час независимо
колко клиента ще дойдат, но при отлагане на занятието поради неявяване на
ищеца, не му се плащало. Ищецът пропуснал 15-16 занимания. Посочил е, че ищецът
управлявал мотора с моторно облекло с каска и ръкавици. Доколкото помнел ищецът
имал рани и охлузвания и на двете ръце.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2017г.,
като е причинено от водач на автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника по застрахователен договор от 2016г., от съдът приема, че приложимият материален закон
за процесния случай е Кодекса за З.то в
сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл.
51 и чл. 86 от ЗЗД .
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи кумулативно
наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е
застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника, вреди,
причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното
събитие, обстоятелства, които да обосноват определяне по справедливост на
размер на неимуществени вреди, за които е предявена претенция, противоправно
поведение на застрахован, причинна връзка между същото и вредите, както и че ищецът е пропуснал възможността
да увеличи имуществото си само поради настъпилото ПТП със сумата, за която е
предявен иска за имуществени вреди, че ответникът е изпаднал в забава на
плащането на обезщетението, за
които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.
При така депозирания отговор в
тежест на ответника е да установи, че
ищецът е допринесъл за настъпването на вредите поради движение с
несъобразена скорост, без задължително предпазно облекло, че е управлявал
технически неизправен мотоциклет, че вредите са настъпили поради поведение на
ищеца след процесното ПТП, че причината за вредите е различна от процесното
ПТП.
Със застраховката Гражданска отговорност
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица. Застрахователят по застраховка
„ГО” на
автомобилисти покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно
увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахователят е
отговорен , но не е
платил доброволно обезщетение за вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1,
т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната застраховка „ГО на автомобилистите”–
и с изключение на възраженията за самоучастие на застрахования, както и тези по
както и по чл.363, ал. 4, чл. 364, чл. 365,
ал.2 от КЗ.
В конкретния случай във въззивното производство не са въведени
оплаквания срещу изводите на районния съд за съществуване към 27.04.2017г. на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника по исковете и водача на
автомобил „Фиат”, че на 27.04.2017г. в гр. София на бул. „Михаил Еминеску” е настъпило ПТП с
участието на автомобил „Фиат Дукато”, рег. *****, управляван от Красимир Б. и управлявания от ищеца мотоциклет мотоциклет
„Хонда GBR-90RR”, рег. № *****, при което водач
на автомобил не е спазил нужната дистанция. При така възприето и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК, както и че районния съд не е допуснал
нарушение на императивна норма при обосноваване на тези изводи, като съобрази и
приетите по делото протокол за ПТП извлечение от регистър на Гаранционен фонд,
обявени за безспорни от СРС обстоятелства, то съдът приема тези обстоятелства за
установени по делото.
Съдът приема за установено по
делото че причината за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача
на автомобила, нарушил правилата на чл. 23, ал.1 от ЗДв.П. За последното съдът
приема , че е установено от приетия по делото протокол за ПТП и наказателното
постановление, с което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на този водач. Не се твърди и не се
установява по делото това постановление да е отменено и същото следва да бъде
зачетено от съда.
По делото не е установено техническото състояние на управлявания от
ищеца при ПТП мотоциклет да е било
неизправно и това да е довело до настъпването на процесното ПТП. Действително,
ищецът е бил задължен във въззивното производство да представи документ за
технически преглед на мотоциклета, такъв не е представен от него, но посочената
от ищеца причина за същото е незапазване на документа поради липса на
задължение за съхраняването му към 07.10.2019г., когато е получил съобщението
за това вменено му от въззивния съд задължение. Така посочената причина съдът
приема, че не позволява това поведение на ищеца да се цени като създаване на
пречка за събиране на доказателство по делото. Отделно, закрепения в протокола
за ПТП, подписан и от двамата водачи, а и посочен в АУАН, механизъм на ПТП сочи
че към момента на ПТП мотоциклет е бил спрял, не е установено това спиране да е
било в нарушение на правилата за движение, нито че се е дължало на неизправност
на мотоциклета, поради което и само по себе си техническото състояние на
мотоциклета съдът приема, че не е допринесло
за настъпване на ПТП.
Съдът приема, че по делото не е
установено ищецът да е допринесъл за настъпването на вредите поради
управление на мотоциклета без специално облекло и протектори. В тежест
на ответника по исковете е било да установи по делото тези си твърдения по
несъмнен начин. В случая по делото не е установено ищецът да е имал разкъсвания
на кожата, наранявания по глава, колене, лакти, поради което и като съобрази
заключението по съдебно-медицинската експертиза и съдебно-автотехническата експертиза,
то съдът приема за неустановени по делото твърденията на ответника по исковете.
Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е посочило, че при ползване на
протектори могат да се получат охлузвания и контузии без разкъсване на
кожата. Вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза е
посочило, че липсата на отразявания за наранявания по глава, колене и лакти на
ищеца обосновава вероятен извод, че каска и протектори са ползвани за тези
участъци от тялото. Съдът изцяло
кредитира заключенията на вещите лица като верни и задълбочени, неопровергани
от останалите събрани доказателства, подкрепени от показанията на св. Димитров, заявил че по принцип ищецът
управлява мотоциклет с моторно облекло с каска и ръкавици. Съдът кредитира тези
показания, като резултат от личните впечатления на свидетеля, последователни и
непротиворечиви, неопровергани от останалите събрани доказателства.
Съдът приема за установено по
делото, че при процесното ПТП ищецът е претърпял кръвонасядане и охлузвания по
дясното бедро, увреждания болки в двете ръце, шията и поясната област. Тези
обстоятелства се установяват от приетото по делото съдебно-медицинско
удостоверение, заключението по съдебно-медицинската експертиза и събраните по
делото гласни доказателства, които съдът кредитира по мотиви, изложени
по-горе. Приетото медицинско
удостоверение установява съществуването на тези наранявания и оплаквания в
деня, следващ процесното ПТП. Не е установено ищецът да е претърпял тези
увреждания преди или сред процесното
ПТП. Действително, приетият по делото протокол за ПТП не сочи служители на СДВР
да са установили телесни увреждания при ищеца при съставянето на протокола за
ПТП. Доколкото обаче тези служители не е установено да разполагат със специални знания в областта на
телесното здраве на човека, а и като съобрази заключението на вещото лице по
медицинската експертиза, съдът приема,
че непосочването в протокола за ПТП за
увреждания на ищеца не е от естество да
обосноват извод, че такива не са причинени при ПТП от 27.04.2017г. Вещото лице
по медицинската експертиза е било категорично в извода си, че процесните травми
по естеството си не предполагат задължително да са видими, а и да са проявени
при самото ПТП. Вещото лице е посочило, че е обичайно с оглед на вегетативната
нервна система пациент да не потърси веднага медицинска помощ за такива травми,
а да се концентрира върху преживения инцидент и едва по-късно да обърне
внимание на уврежданията си. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице
като задълбочено и вярно, подкрепено от показанията на св. Димитров, заявил, че
1-2 дни след ПТП ищецът е куцал и се оплаквал от силни болки в ръцете.
Действително, по делото не се спори, че ищецът работи като фитнес-инструктор, а
вещото лице по медицинската експертиза е посочило, че процесните травми могат
да се получат и при спорт и други ежедневни дейности. По делото обаче не са
ангажирани доказателства от въззивника, че уврежданията на ищеца са настъпили
при спорт и други дейности, същевременно е установено, че на 27.04.2017г.
ищецът е претърпял процесното ПТП, от което могат да настъпят тези увреждания,
поради което и съдът приема, че процесните увреждания са настъпили при процесното ПТП. Неоснователни
доводите на въззивника, че вредите по ръцете на ищеца били резултат от проявено от него агресивно
поведение след ПТП. Действително, в преписката по административно-наказателното
производство срещу водача на автомобила-Б., последният е посочил, че ищецът след
ПТП е счупил стъкло на автомобила му и го е ударил. Тези изявления на водача Б.
не са събрани по предвидения от ГПК ред и не могат да се ценят като
доказателство за осъществяване на обстоятелствата. Други доказателства за тези обстоятелства
по делото не са ангажирани. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е
посочило, че увреждания от удар в стъкло няма данни да са получени от ищеца.
Същевременно, вещото лице е посочило, че при падане от мотор при контакта на ръцете с терена е възможно да
се получат при ищеца болки в ръцете. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице по съображения изложени по-горе и приема за установено че всички
процесни вреди, включително и тези по ръцете са получени от ищеца при
процесното ПТП.
При така установеното съдът
приема, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника към ищеца за обезщетяване на претърпените от него
вреди , причинени от поведението на водача на автомобила-имуществени и неимуществени
такива, като не съществува основание за намаляване на обезщетението поради
наведените от въззивника доводи за съпричиняване на вредите от ищеца.
По иска за неимуществени вреди:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и
съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приетите по делото удостоверение, заключение по съдебно медицинската експертиза, събраните по делото гласни доказателства, които в тази
част съдът кредитира, като неопровергани
от други доказателства и резултат от лични впечатления на свидетеля, по делото се установява, че в следствие на
процесното ПТП ищецът на млада възраст от 28 години е претърпял кръвонасядане и охлузвания по дясното бедро,
болки в двете ръце, шията и поясната област. При така установеното, съдът
приема, че справедливото обезщетение на вредите е 2 000лв. За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази
възрастта, на която ищецът е претърпял травмата и активния му начин на живот
като фитнес-инструктор, спецификата на
механизма на причиняването им, предпоставящ висока степен на стрес ,
социално-икономическите условия в страната към 2017г, но и същевременно кратката продължителност на страданията –
6-7 дни интензивни болки и отшумяване на болките за около 15 дни, характера на
страданията, пълното възстановяване на ищеца без последици за здравето за в
бъдеще. Не са установени уврежданията, посочени от районния съд на стр. 8 в
мотивите на решението му, поради което и
основание за определяне на по-висок размер на обезщетението съдът приема, че не
е установен по делото. При така
възприето и с оглед липсата на доказателства за погасяване на това задължение,
то съдът приема, че иск за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от ищеца е
основателен до размера от 2 000лв.
и в тази част решението на СРС следва да се потвърди, като решението на СРС в
частта, с която е уважил иска за
горницата над 2000лв. до 3000лв. следва да се отмени.
По иска за имуществени вреди:
Съдът приема за установено по
делото, че към 27.04.2017г. ищецът е работел по граждански договор с „ А.”ЕООД
като фитнес инструктор, че за периода от 27.04.2017г. до 02.05.2017г. е
следвало да проведе 14 групови занимания , за което е следвало да му се платят
420лв., но не е провел същите и не е получил заплащане. Тези обстоятелства се установяват от приета
по делото служебна бележка и събраните по делото гласни доказателства, които
съдът кредитира като логични, последователни, резултат от личните впечатления
на свидетеля , неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. В
случая не се твърди че ищецът е работел по трудово правоотношение на тази
длъжност, не се и установява такова
правоотношение. Събраните гласни доказателства сочат, че договора на ищеца е
бил граждански договор. Договорът за
изработка е неформален, може да се
установи сключването и съществуването му към 27.04.2017г. с всички доказателствени средства, допустими
по ГПК, като с оглед на стойността му, няма пречка да се установи и със
свидетелски показания. В случая приетата служебна бележка и събраните свидетелските
показания са достатъчни , за да се установи съществуването на такъв договор
между ищеца и А.”ЕООД към 27.04.2017г, както и че ищецът е пропуснал възможността
да получи доход от 420лв. по този договор. Обстоятелството дали този договор и
доходи от него са декларирани от ищеца пред данъчните органи не се отразява на
валидността и на съществуването на
правоотношението. Доколкото по делото е установено, че на 27.04.2017г. ищецът е
претърпял телесни увреждания, като се установява от заключението на вещото лице по медицинската
експертиза, че ищецът е изпитвал интензивни болки първите 6-7 дни, затихващи болки до 10-15 дни
след ПТП, че лечението на ищеца е изисквало покой, обезболяващи медикаменти, като
съобрази и спецификата на работата на ищеца като фитнес инструктор, изискваща
активно движение, то съдът приема за установено, че причината ищецът да не
проведе 14 групови занимания като фитнес-инструктор за процесния период и да не
получи заплащане за тях са били
уврежданията на ищеца, настъпили при процесното ПТП. В подкрепа на този извод
на съда са и събраните гласни доказателства, сочещи, че ищецът 1-2 дни след ПТП
е куцал, изпитвал е силни болки, бил е в дома си и свидетелят му носел храна.
Съдът кредитира тези показания на св. Димитров по съображения, изложени
по-горе. Непредставянето на болничен лист за този период не е от естество да
обоснове обратен извод. Това е така, защото болничният лист не е единственото
доказателствено средство, което да може да установи необходимост от лечение на
ищеца в домашни условия от процесните увреждания, а в случая причинно-следствената
връзка между увреждания от ПТП и необходимостта от лечение в домашни условия,
съответно с неявяването на ищеца за изпълнение на задължения по договора за
изработка, е установена с други доказателствени средства, за което съдът изложи
мотиви по-горе.
При така възприето съдът приема,
че решението на СРС в частта, в която е уважил иска за имуществени вреди от
420лв. е правилно и следва да се
потвърди.
По иска за обезщетение за забава:
В случая районният съд е уважил
иска за забава считано от 04.08.2018г. По делото не се спори, че ищецът е
поканил ответника за му плати обезщетение на 03.05.2018г. Оплакванията във
въззивната жалба са, че 15-те дни по чл.
497 от КЗ дни след тази покана били работни дни, а не за календарни, тоест
в забава изпадал едва на 28.05.2018г. В случая районният съд е приел, че
приложима е разпоредбата на чл. 496 вр. с чл. 497, ал.2 от КЗ и тримесечния срок , а не по-краткия срок
от 15 дни по чл. 497, ал.1 от КЗ , районният съд уважил е иска едва от
04.08.2018г., а не от 28.05.2018г. , поради което и оплакванията на въззивника-ответник
по исковете са неоснователни. Други оплаквания въззивникът не е въвел във
въззивното производство, при обосноваване на изводите се районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна
норма, поради което и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът
приема че правилно районният съд е
приел, че в забава въззивникът е изпаднал на 04.08.2018г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на страните
съобразно уважената част от исковете и решението на СРС в частта, с която е
осъдил ответника по исковете да заплати: на ищеца 103,23лв. и на адв. Ч.
136,32лв. следва да се отмени. На ответника по исковете следва да се присъдят
разноски за производство пред СРС в размер на още 60лв.
За въззивното производство на
въззивника следва да се присъдят разноски за държавна такса от 20лв. и сумата
от 28,72лв. за възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал.
8 от ГПК.
На адв. Ч., представлявала
въззиваемия безплатно пред СГС, на основание на чл. 38, ал.2 от ГПК следва да
се присъди възнаграждение от 337,68лв. за въззивното дело.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 155130/01.07.2019г. по гр.д. № 81464 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 53-ти
състав в частта, с която Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на Б.Л.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: адв. Г.Ч.,*** сумите, както следва: на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от
1000лв., ведно със законната лихва
от 04.08.2018г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди
представляващи болки и страдания причинени при ПТП от 27.04.2017г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 103,23лв., както и в
частта, с която Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-З.”АД, ЕИК ***** е осъдено да заплати на адв. Г.Ч. на основание на чл. 38,
ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от
136,32лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с искова молба вх.№
20352189/28.12.2018г. на Б.Л.К.,
ЕГН ********** срещу Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД,
ЕИК ***** за заплащане на основание на чл.
432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 1 000лв., ведно със законната лихва от 04.08.2018г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени на 27.04.2017г. от
виновно противоправно поведение на К.И. Б.
като водач на автомобил „Фиат Дукато”, рег. *****, застрахован към 27.04.2017г.
при Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД по застраховка Гражданска
отговорност” полица № BG/23/116002977696.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155130/01.07.2019г. по гр.д. № 81464 по описа за
2018г. на
Софийски районен съд, 53-ти състав в
останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на адв. Г.П.Ч., адвокат от САК с адрес:
*** на основание на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 337,68лв., представляващи
възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия Б.Л.К., ЕГН **********
във въззивното производство.
ОСЪЖДА Б.Л.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Г.Ч.,*** да заплати на Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 108,72лв. , представляващи съдебни разноски за производство пред
СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.