РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Русе , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20214501000155 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Л. Д., подадена чрез
особения му представител адвокат Б.М., против решението на Районен съд-
Русе, постановено по гр.д.№7740/2018г., в частта, с която съдът е уважил
предявеният иск по реда на чл.422 ГПК, като е признал за установено по
отношение на него, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
гр.София сумата 6678.30лв. главница по договор за потребителски кредит.
Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на
процесуалния и материалния закон, като претендира да бъде отменено от
въззивния съд и иска-отхвърлен изцяло. Излага оплаквания.
Насрещната страна по делото въззиваемият „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД гр.София в подадения отговор на въззивната жалба излага
доводи за нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено.
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД депозира насрещна
1
въззивна жалба срещу решението в частта, с която са отхвърлени претенциите
за главница над присъдената 6678.30лв. до 8188.02лв., за възнаградителна
лихва 522.35лв. и за обезщетение за забава 258.51лв. Излагат се оплаквания за
неправилност на решението в тези части и се иска то да бъде отменено и
претенциите –уважени изцяло. Претендират се разноски.
Подаден е отговор на насрещната въззивна жалба от Д.Д., чрез
особения представител адвокат Б.М., с който се заявява становище за
неоснователност на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба и в насрещната
въззивна жалба, Окръжният съд намира за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в
срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
Безспорно е установено по делото, че по силата на сключен
договор за потребителски паричен кредит №2333256 от 8.07.2016г.,
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД гр.София отпуснало на Д. Л. Д.
кредит в размер на 9270лв., която сума включва чиста стойност 9000лв. и
270лв.-такса за разглеждане на кредита. В условията на кредита е посочена и
месечна застраховка със застрахователна премия 10.75лв. Общата сума
дължима от потребителя е 13634.37лв. Посочен е ГЛП-11.49% и ГПР-15.92%,
както и че лихвата е плаваща и че сумата следва да бъде върната на 72 броя
месечни вноски по 189.36лв., с падежна дата 21-во число, а първата вноска е
на 21.07.2016г. Част от договора са ОУ, погасителен план, декларация за
приемане на застраховане по застрахователна програма „Кредитна протекция
плюс“ или „66 плюс“, ОУ за застрахователна програма. Направено е искане
от кредитополучателя със сумата 1000лв. от отпуснатия кредит да бъде
предсрочно погасен негов кредит в „Юробанк и Еф Джи България“АД. С
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.,
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД се задължава ежемесечно да
2
прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-цесионер, чрез отделни
договори за цесия, възмездно портфейл от свои просрочени и изискуеми
вземания произхождащи от договори за потребителски парични и стокови
кредити, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и
други принадлежности, определени и индивидуализирани в Приложение 1,
към всеки месечен договор за цесия. В чл.4.3 е посочено, цесионерът е
упълномощен да уведомява длъжниците от името на цедента и за своя сметка.
С нарочно пълномощно /л.25/ цедента е упълномощил цесионера да
уведомява длъжниците за цесията, вкл. да преупълномощава трети лица с тези
права. С индивидуален договор за цесия от 17.01.2018г., цедента прехвърля
на цесионера вземания, описани в Приложение 1, под №361 в което фигурира
процесния договор, като прехвърленото вземане е в размер на 8720.72лв.-
главница и лихва. С нарочно пълномощно цесионера е упълномощен от
цедента да съобщи цесията на длъжника. Представени са две уведомителни
писма, първото изпратено по пощата и върнато като неполучено, второто-
връчено чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с които длъжника е уведомен за
цесията, както и че поради просрочие кредита е предсрочно изискуем. По
делото е прието заключение на икономическа експертиза. „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД е подала заявление по чл.410 ГПК на 01.08.2018г.,
образувано е ч.гр.д.№5471/18г. по описа на РРС, по което е издадена заповед
№3077/02.08.2018г., с която е разпоредено Д. Л. Д. да заплати сумите:
8188.02лв.-главница, 522.35лв.-възнаградителна лихва за периода
21.05.2017г.-17.01.2018г., 258.51лв.-обезщетение за забава за периода
21.05.2017г.-02.08.2018г., както и разноски. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, а заявителя –ищец е предявил иска за
установяване на вземанията в срок.
След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, както
и след служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора,
районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради нарушено изискване на чл.10, ал.1 ЗПК относно
шрифта на договора, в случая, отпечатан на шрифт с размер 8.5. Приел е, че
ответника дължи чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и разноски,
не дължи и застрахователна премия, т.к. не е доказано сключване на договор
за застраховка. Възражението на ответника за несъобщаване на цесията е
3
прието за неоснователно. Искът е уважен за главница 6678.30лв., като съдът е
е съобразил размера на чистата стойност на получената сума по кредита-
9000лв. и е приспаднал внесената от кредитополучателя сума 2231.70лв. В
останалата част за главницата и изцяло–за останалите претенции, исковете са
отхвърлени. Отхвърлени са и предявените в условия на евентуалност искове
за същите суми, без изложени мотиви за това. Присъдени са разноски за
заповедното и за исковото производства.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са неоснователни,
а решението на районния съд - правилно, поради което то следва да бъде
потвърдено изцяло.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че Д.Д. не
е уведомен за извършената цесия на вземанията по договора и тя няма
действие по отношение на него. За да породи действие договорът за цесия
между страните по него е достатъчно постигането на съгласие, от който
момент те са валидно обвързани от договора и цесионерът се явява носител
на придобитите имуществени права. Обвързването на длъжника с договора за
цесия се осъществява чрез съобщаването му по реда на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД
от предишния кредитор. Това съобщаване, изходящо от цедента, цели да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му и
създава достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на
стария кредитор и гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице,
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана
съобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да бъде извършено от
цесионера при изрично упълномощаване за това и в този смисъл е и
съдебната практика. Доколкото обаче искът по чл.422 ГПК се счита предявен
от датата на подаване на заявлението, а приложение към исковата молба е и
уведомлението за цесията, то с оглед трайната съдебна практика следва да се
приеме, че цесията е надлежно съобщена на длъжника. Настоящият състав
напълно споделя и се позовава на решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. II ТО на ВКС, според което уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3
пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
4
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и решението по т.д.
№2352/13г. II ТО, ТК. На следващо място, отделно от горното, както бе
посочено, задължението на цедента, визирано в чл. 99, ал. 4 ЗЗД да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането цели да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното
уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало
значение, само при условие, че въззивника е заплатил своето задължение по
договора за кредит. В случая, няма данни и не се твърди от въззивника Д., че
е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера
лице, респ. на стария кредитор. Не на последно място, в производството по
чл. 410 ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на
заявителя, не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал.3
ГПК/, а единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо
основание може да бъде сторено и с исковата молба /арг. т.4г и т.11 ТР
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС/. Неоснователно е и
оплакването относно липсата на уведомяване за предсрочната изискуемост на
кредита. В случая заповедта за изпълнение е издадена въз основа на заявление
по чл.410 ГПК, в който случай тя не подлежи на незабавно изпълнение и в
тази процедура липсва изискване за представяне на доказателства, че
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането е съобщена на длъжника.
Няма пречка тя да бъде съобщена с исковата молба, в какъвто смисъл е и
трайната съдебна практика. По отношение на обстоятелството, че са
настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
по делото няма спор. Ето защо въззивната жалба се явява изцяло
неоснователна.
По насрещната въззивна жалба:
Неоснователно е оплакването в нея, досежно приетото от съда, че
процесния договор за потребителски кредит е недействителен, поради
противоречието му с чл.10, ал.1 ЗПК, а именно, изготвянето му на шрифт 8.5,
при изискване за минимален шрифт 12. Сочи се, че е налице разлика в
големината на шрифта, която е в резултат на сканирането на документа. Този
довод съдът намира за несъстоятелен, доколкотото документа е представен в
5
заверен препис „вярно с оригинала“, което предполага пълна идентичност
между него и оригиналния документ. От друга страна, не се твърди от
насрещния въззивник, че размера на шрифта е различен от приетия от
районния съд размер 8.5, не е поискано и допускане на експертиза пред
въззивния съд, в насрещната жалба не е налице и позоваване на допуснато от
съда процесуално нарушение. Настоящия състав изцяло възприема приетото
от районния съд по този въпрос.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба и по отношение
на противоречието на чл.10, ал.1 ЗПК относно минималния размер на шрифта
и Директива 2008/48 ЕО. Според настоящия състав не е налице такова
противоречие. Директива 2008/48 ЕО е транспонирана в българското
законодателство със ЗПК. Въведеното в чл.10, ал.1 ЗПК изискване за размера
на шрифта-не по-малък от 12, на който следва да е изготвен договор за
потребителски кредит, не е в противоречие с нея. Държавите-членки не могат
да се отклоняват от хармонизационните разпоредби на Директивата, но няма
забрана в националното законодателство да се предвидят по-завишени
изисквания и по-строги стандарти от тези, заложени в нея, с оглед
осигуряване на по-добра защита на потребителите.
Ето защо съдът намира, че и насрещната въззивна жалба е
неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед неоснователността на въззивната и насрещната въззивна
жалби, на страните не се присъждат разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване от въззивника Д.Д..
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260129/12.02.2021г.,
постановено по гр.д.№7740/2018г. по описа на Районен съд-Русе.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните, от въззивника Д. ЛЮБ. Д..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7