Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015/27.05.2022г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание
на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гр. дело № 250/2020г.,
за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни
жалби на Л.Л.Д. против решение № 8/03.01.2020г. на ОС
– Варна, постановено по гр.д. № 2689/2017г.
С жалба вх. № 4210/06.02.2020г., подадена лично от
страната се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивницата
искове, както следва: 1/ иск с
правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД против Б.Б.Б. и Д.П.Б.
за разваляне на сключен по нот.акт № 127/2016г. на
нотариус с рег. № 382 договор за
покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, кк „Чайка“, м.“Оброклук“
и съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2571.60, с площ от 493 кв.м., поради
неплащане на продажната цена от купувачите; 2/ иск с правно основание чл.31 ЗЗД, предявен против Б.Б. за унищожаване на извършено от въззивницата
упълномощаване, съгласно пълномощно с рег. № 5976 за заверка на подписа и с
рег. № 5977 за заверка на съдържание от 22.07.2016г., поради това, че към
датата на упълномощаването упълномощителката не е
можела да разбира и ръководи действията си и 3/ иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, предявен против Б.Б.Б. и Д.П.Б. за прогласяване за недействителен по
отношение на въззивницата договор за покупко-продажба
на недвижими имоти, сключен с нот.акт № 1/2016г. на
нотариус с рег. № 316.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение в така обжалваната му част, основани на доводи за
допуснати процесуални нарушения при очертаване предмета на спора и недопускане
на поискани от страната доказателства, довело до разрешаване на правния спор
при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяна на обжалвания акт и
уважаване на предявените искове.
С депозирана в срока за обжалване от процесуалния
представител на въззивницата жалба с вх. №
4519/10.02.2020г., предмет на обжалване е първоинстанционното решение в частта,
в която са отхвърлени описаните по-горе искове с правно основание чл.31 ЗЗД и
чл.42 ЗЗД, както и в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на въззивницата, предявени против Д.П.Б. за солидарното й
осъждане с ответника Б.Б. за заплащане на сумата от
3 000 лева, претендирана като дължима по договор за заем от 27.04.2016г.,
на основание чл.240 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на исковата молба - 14.12.2017г., както и за сумата от 290 лева,
претендирана законна лихва за забава върху главницата за периода 01.01.2017г. –
14.12.2017г.
Навеждат се оплаквания, че съдът не е обсъдил
обективно и в цялост събраните по делото доказателства, с доклада си по чл.146 ГПК не е разпределил доказателствената тежест и не е дал указания за ангажиране
на доказателства за релевантни за спора обстоятелства, относими към фактическия
състав на предявените искове /в частност иска по чл.42 ЗЗД/, не се е съобразил
с твърденията, изложени в исковата молба, неправилно е кредитирал само
показанията на ангажираните от ответниците гласни доказателства и оспореното
заключение на СМЕ. Излагат се доводи по съществото на спора. Отправеното до
съда искане е за отмяна на обжалваното решение в тези му части и уважаване на
исковете.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор, с
който и двете въззивни жалби се оспорват като неоснователни.
Наред с въззивните жалби е постъпила и частна жалба от
въззиваемите Б.Б. и Д.Б.,
които обжалват постановеното от окръжния съд по реда на чл.248 ГПК определение
№ 1223/24.04.2020г., с което е оставено без уважение искането им за изменение
на първоинстанционното решение в частта му за разноските чрез присъждане на
такива в пълния претендиран от тях размер за адвокатско възнаграждение. По
подробно изложени доводи за неправилност на това определение се иска неговата
отмяна и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.
В частта, в която първоинстанционният съд е уважил
предявения от въззивницата иск по чл.240 ЗЗД срещу въззиваемия Б.Б. в предявения
размер от 3 000 лева, ведно с обезщетение за забава, решението не е обжалвано и
е влязло в сила.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
предявена от Л.Л.Д. искова молба против Б.Б.Б. и Д.П.Б., в която са изложени твърдения, че през
м.март 2016г., с нот.акт № 127, том І, д. 48/2016г. е
прехвърлила на ответниците – съпрузи свой недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, КК „Чайка“, съставляващ ПИ 10135.2571.60 с площ от 493 кв.м. за
сумата от 9 000 лева, която продажна цена, независимо от вписаното в
нотариалния акт не й е била платена. Твърди също така, че в началото на м.април
2016г. поканила Б.Б. и семейството му да живеят в
собствения й апартамент № 9 на ул.“Кавала“ № 3 в гр.Варна, с идеята, че по този
начин те ще са в близост до нея и при нужда ще има на кого да разчита. Тъй като
този апартамент бил необзаведен на 27.04.2016г. предоставила на Б. в заем
сумата от 3 000 лева, с които да закупи мебели за жилището. Срокът за
връщане на заетата сума бил 01.01.2017г., което задължение до настоящия момент
не е изпълнено. Междувременно, в първата половина на м.юли 2016г. получила
мозъчен инсулт, по повод на което била в болница до 21.07.2016г. Б.Б. й помогнал за прибирането вкъщи, а впоследствие наел и
жена, която да се грижи за нея. Разходите за това и за необходимото й лечение
той покривал от получаван наем от друг неин недвижим имот в същата сграда –
апартамент № 11. Твърди се, че през есента на същата година отношенията й с
ответниците се влошили, установила, че Б.Б. е взел от
дома й документи, за които я уверил, че го е направил, за да ги съхранява на
по-сигурно място, впоследствие разбрала и че въз основа на подписано от нея
пълномощно от 22.07.2016г. в полза на Б., на 27.07.2016г. той е продал на себе
си притежаваните от нея три апартамента, находящи се в жилищна сграда в
гр.Варна, ул.“Кавала“ № 3, ведно с 15.66 кв.м. ид.ч.
от ПИ, в който е изградена сградата за сумата общо от 200 000 лева. Наведени
са твърдения, че липсва плащане и на тази цена. Едновременно с това се твърди,
че към датата на упълномощителната сделка поради
претърпения инсулт и провежданото медикаментозно лечение въззивницата
не е била в състояние да разбира свойството и значението на действията си и не
е имала действителна воля да се разпорежда по този начин с имуществото си. С оглед на тези твърдения и съобразно
направените по реда на чл.129 ГПК уточнения /молби от 01.02.2018г. и от
13.02.2018г./ е предявила следните искове: 1/ иск против
двамата ответници за разваляне на сключения по нот.акт
№ 127/2016г. договор относно ПИ 10135.2571.60 поради неплащане на уговорената
продажна цена, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД; 2/ иск срещу Б.Б.
за унищожаване на упълномощителната сделка от
22.07.2016г. поради това, че към датата на упълномощаването ищцата не е можела
да разбира и ръководи действията си, на основание чл.31 ЗЗД; 3/ иск срещу
двамата ответници за прогласяване недействителността на договора за
покупко-продажба по нот. акт № 1/2016г. като сключен
от лице без представителна власт, на основание чл.42 ЗЗД и 4/ иск за солидарното
осъждане на ответниците да й заплатят сумата от 3 000 лева, дължима по договор
за заем от 27.04.2016г., на основание чл.240 ЗЗД, ведно със сумата от 290 лева,
обезщетение за забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на
исковата молба – 14.12.2017г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 14.12.2017г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК въззиваемите
Б.Б. и Д.Б. са оспорили така предявените искове с
възражения за тяхната неоснователност. Твърдят, че плащането на цената по
първата от оспорваните сделки е удостоверено в самия договор, както и че
твърденията за обратното са житейски нелогични, предвид отправената към тях
покана от ищцата да живеят в неин имот. Оспорват твърденията, че към
22.07.2016г. Л.Д. не е можела да разбира и ръководи действията си като сочат,
че психическото й състояние е обследвано и установено от извършено на
21.07.2016г. от д-р Б психиатрично освидетелстване, нито получения инсулт, нито
приеманите лекарства са повлияли на способността й да разбира смисъла и
значението на действията си. Сочат, че в процесното пълномощно изрично е
отразена волята й да се разпореди с конкретните имоти, в това число и в полза
на въззиваемия, което отразява нейното желание
отпреди да се разболее. Твърдят още, че самото нотариално производство по
заверка на пълномощното също гарантира защита на правата й. Предвид валидността
на упълномощителната сделка и изрично дадената власт
за договаряне сам със себе си, твърдят, че сключеният договор за
покупко-продажба на посочените в пълномощното недвижими имоти е действителен. Оспорват
твърденията за неплащане на цената по тази сделка. По отношение искът по чл.240 ЗЗД не оспорват получаването на сумата от 3 000 лева от въззиваемия
Б., но оспорват, че същата е била предназначена за закупуване на мебели за
жилището, в което те са се нанесли да живеят. Твърдят, че същата е дадена от въззивницата и използвана от тях за обзавеждане на другия
неин апартамент, а именно апартамент № 11, който по нейно желание се е отдавал
под наем. Със средствата от наема покривали част от издръжката и лечението й, а
след влошаване на отношенията им всички закупени от тях мебели са останали в
собственост на въззивницата.
С отговора на исковата молба и при условията на
евентуалност спрямо исковете по чл.31 ЗЗД и чл.42 ЗЗД, в случай, че същите
бъдат уважени, са предявени насрещни искове за заплащане на направените от тях
разходи по поръчка на въззивницата за заплащане на
консумативи, издръжка, ремонт и обзавеждане на имотите й, а именно: сумата от 1
353.62 лева, претендирана като направени разходи, в изпълнение на възлагане от въззивницата за заплащане на консумативи /ток, вода,
телефон и телевизия/ за апартамент № 10 и апартамент № 11; сумата от 623.65
лева, претендирана като направени разходи за закупуване на лекарства; сумата от
1 500 лева, претендирана като част от 6 135 лева, съставляващи направени
разходи за рехабилитацията й; 886.64 лева, направени разходи за храна, облекло
и други нейни нужди; сумата от 1 500 лева, претендирана като част от 3 994
лева, направени разходи за ремонт по апартамент № 9, апартамент № 10 и
апартамент № 11 в периода м.август 2016г. – м.декември 2016г.; сумата от 1 500
лева, претендирана като част от сумата от 2 659.97 лева, съставляваща разходи
за закупуване на мебели и бяла техника за апартамент № 10 и апартамент № 11 в
периода м.юли 2016г. – м.януари 2017г. и сумата от 1 500 лева, представляваща
част от заплатени от тях нотариални такси в размер на 12 400 лева по процесните
два договора за покупко-продажба.
Въззивницата Л.Л.Д.
е починала на 30.11.2020г., в хода на настоящото въззивно
производство. С оглед на това и на
основание чл.227
ГПК, с определение № 260029/18.01.2021г. като страна, в качеството
на нейни правоприемници в процеса са конституирани наследниците й по закон - И.М.И., ЕГН **********, Д.М.И., ЕГН ********** и И.П.В.,
ЕГН **********. По искане на П.М.Ц., ЕГН **********, легитимираща се като наследник
по завещение на починалата съгласно представеното саморъчно завещание от
10.11.2020г. и протокол за обявяването му на нотариус с рег. № 012, с
определение № 260142/08.04.2021г. същата е
конституирана като страна, наред с призованите към наследяване по закон.
Последните са оспорили претендираното от П.Ц.
качество на наследник, оспорвайки завещанието с възражения, че същото не е
написано и подписано от наследодателката им. По повод
на това оспорване и с цел разрешаване на преюдициалния
за спора въпрос относно правоприемството на починалата страна по делото са приети заключения на единична и
тричленна СГЕ. Заключенията на експертите и по двете експертизи,
непротиворечиво и компетентно сочат, че текстът на оспореното завещание и
подписът в него са на Л.Л.Д.. Изводите си вещите лица
са направили въз основа на безспорен сравнителен материал и обоснован анализ на
частните и общи признаци на почерка, темпа и движението на изписване, при
отчитане възможната вариантност с оглед времевата разлика между процесното
завещание и сравнителния материал, здравословно състояние на автора и
обстоятелства при създаване на изследваните образци.
Следователно правоприемник на починалата
ищца се явява наследника по завещанието П.Ц., което обуславя встъпването й в
притежаваните от наследодателката й Л.Л.Д. правоотношения и права, предмет на търсената защита с предявените
искове.
По
съществото на правния спор, съобразно предметните предели на въззивното
производство, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а това е установено и от приетите
по делото писмени доказателства, че с нот.акт № 127,
том II, д. № 48/2016г. на нотариус Паунова Л.Д. е
продала на въззиваемия Б.Б.,
по време на брака му с Д.Б., собствения си недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, кк „Чайка“, м.“Оброклук“,
съставляващ ПИ 10135.2571.60, с площ от 43 кв.м. за сумата от 9 000 лева. Съгласно
удостоверените в нот.акт изявления на страните по
сделката уговорената продажна цена е платена изцяло от купувача в деня на
подписване на договора. В тази си част нот.акт
съставлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда
доказателствена сила относно направените пред нотариуса и удостоверени от него изявления
на страните по сделката.
Продавачката Л.Д. не е опровергала в настоящия процес
с допустими доказателства твърдението си за симулативност
на така направеното от нея изявление досежно плащането на цената. Липсата на
извършен превод по банковата й сметка от страна на приобретателя в размер на
посочената в нот.акт цена, не опровергава направеното
при изповядването на сделката признание от нея за получаване на сумата по
договора. Ето защо и твърдението й за неизпълнение на задължението купувача е
недоказано.
Следователно не са налице и предпоставките на чл.87 ЗЗД, обуславящи правото й да иска разваляне на така сключения договор поради
виновното му неизпълнение от купувача - въззиваемия Б.,
поради което и предявеният иск по чл.87, ал.3 ЗЗД е неоснователен.
По исковете относно упълномощителната
сделка и сключения въз основа на нея договор по нот.акт
№ 1/2016г.:
С пълномощно, с нотариално удостоверено съдържание и
подпис, рег. № 5976 и рег. № 5977 от 22.07.2016г. на нотариус Александров,
вписан под № 316 в НК, Л.Д. е упълномощила въззиваемия
Б.Б. да я представлява пред нотариус с район на
действие ВРС като се разпореди както намери за добре /продажба, дарение и др./
в полза на трети лица или в полза на себе си с притежаваните от нея недвижими
имоти – апартамент № 9, апартамент № 10 и апартамент № 11, подробно описани,
ведно с припадащите се ид.ч. от ПИ 10135.1506.143, в
който са изградени, находящи се в гр.Варна, ул.“Кавала“
№ 3, но при запазване правото на ползване върху същите; да я представлява пред
данъчна администрация и СГКК – Варна за снабдяване с необходимите за сделката
документи; да я представлява пред Дирекция „Социално подпомагане“ и НОИ вр.
получаване помощни средства и помощи, пенсия; да я представлява пред банкови
институции като се разпорежда /открива, закрива, тегли неограничено и внася
суми/ с банковите й сметки; както и пред всички държавни учреждения,
институции, мобилни и комунални оператори при упражняване и защита на нейните
права и интереси.
Въз основа на така учредената представителна власт и
предоставени правомощия, вкл. с правата по чл.38, ал.1 ЗЗД, на 27.07.2016г. е
сключен и процесния договор за покупко-продажба, съгласно който въззиваемият Б., действайки от името на Л.Д. е продал на
себе си описаните в пълномощното три апартамента и ид.ч.
от ПИ за обща цена от 200 000 лева и при запазено право на ползване за прехвърлителката /нот.акт № 1,
том II, д. № 183/2016г. на нотариус Александров,
рег. № 316/.
Липсва спор, че оспореното пълномощно е подписано на
следващия ден след изписването на Л.Д. от болницата, където същата е постъпила
на 15.07.2016г. по повод получен исхемичен мозъчен инсулт, както и че
нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието е извършено в дома й.
Видно от приетата като доказателство медицинска документация /епикризи/ и съгласно
заключенията по проведената пред първоинстанционния съд СМЕ и по повторно
назначената СМЕ в настоящото производство, в резултат на инсулта Д. е получила левостранна централна хемипареза
/непълна парализа на левите крайници/, без данни за сензорно-моторна афазия и
нарушение на познавателните способности. Вещите лица и по двете експертизи са
категорични, че както получените увреди от мозъчния инцидент, така и
прилаганото медикаментозно лечение не са повлияли върху конгнитивните
й способности, т.е. върху способността да разбира свойството и значението на
действията си, в т.ч. и към датата на подписване на процесното пълномощно
/22.07.2016г./.
Съдът изцяло кредитира заключенията и на двете СМЕ
като взаимно кореспондиращи си и съдържащи обосновани изводи съобразно установеното
от останалия доказателствен материал. Проведената в настоящото производство
повторна СМЕ е отчела не само приетата като доказателство от първоинстанционния
съд медицинска документация /епикризи/, но и данните от пълното медицинско
досие на Л.Д. вр. престоя й в болницата, както и разпитаните
по делото свидетели. В тази връзка следва да се отчете, че съгласно посоченото
в епикризата Д. е била изписана в съзнание, контактна
и с подобрено здравословно състояние спрямо това към датата на приемането й, без
настъпили усложнения в хода на лечението й. Това се потвърждава и от
показанията на разпитаната като свидетел д-р Р.Б, която е извършила
психиатрично освидетелстване на Л.Д. непосредствено преди упълномощителната
сделка. Свидетелката сочи, че освен хемипарезата
/ограниченията в движенията на крайниците/ паметта и интелекта на Д. не са били
засегнати, тя ясно е съзнавала, че е настъпила промяна в живота й, но има на
кого да разчита, отговаряла адекватно и разбираемо на въпроси при проведения
със свидетелката разговор. Според вещите лица по втората СМЕ описаната в медицинската
документация тежка пареза на 7-ми ЧМН в ляво е възможно да направи говора
по-неясен, то няма да повлияе върху смисъла на предаваното вербално съобщение,
което кореспондира и на соченото от св.Б.
За това, че упълномощителката
е можела да комуникира, разбирайки значението и естеството на действията си
сочи в показанията и св.Б. /баща на въззиваемия/,
кредитирани от съда съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК и като възпроизвеждащи
непосредствени впечатления относно състоянието на Д. към релевантната дата /Л.
можела да говори, независимо, че в началото шептяла; разпознавала го/.
Ангажираните от ищцовата
страна свидетели Ж.Ж. и Н.М. не установяват
обстоятелства, които да опровергават направения от двете СМЕ извод относно способността
на Л.Д. да разбира и изразява валидна воля. Св.М. е посетила Д. на
23-24.07.2016г., т.е. след подписване на пълномощното за около половин час като
посоченото от свидетелката, че първоначално не я е разпознала, не е говорила, а
е издавала само някакви звуци не сочи на извод за състояние на трайна
обърканост и невменяемост. Не следва такъв извод и от показанията на св.Ж.,
наета от въззиваемите да се грижи за Д. в началото на
м.август 2016г. Самата свидетелка сочи, че първите две седмици Л. не й е
говорила и не е реагирала, но в същото време и че не е питала дали може да
говори или не. С оглед на това и доколкото липсват каквито и да било медицински
показания за конгнитивни нарушения, изложеното от
тази свидетелка също не води до извод за състояние на упълномощителката
на невъзможност да разбира свойството и значението на действията си и на
случващото се около нея.
Съвкупният анализ на така обсъдените гласни и писмени
доказателства и СМЕ обуславя извода на съда, че не се установява към датата на упълномощителната сделка Л.Д. да е била в състояние, в
което поради получени увреди от претърпения инсулт или в резултат на
въздействие на употребяваните за лечението й медикаменти, същата да не е можела
да съзнава свойството и значението на действията си. Следователно и твърдения
порок на тази сделка не е налице, поради което предявеният иск за нейното унищожаване
на основание чл.31 ЗЗД е неоснователен.
Неоснователността на тази искова претенция обуславя и
неоснователността на иска за недействителност на сключената последваща
разпоредителна сделка по нот.акт № 1/2016г. Налице е
надлежно учредена в полза въззиваемия Б. и упражнена
от него представителна власт спрямо прехвърлителката Л.Л.Д..
Предвид отхвърлянето на иска по чл.42 ЗЗД не се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на
евентуалност насрещен иск от въззиваемите, поради
което и съдът не формира мотиви по съществото на тази искова претенция.
По иска по чл.240 ЗЗД срещу въззиваемата Д.Б.:
Съгласно приложеното на л.79 от първоинстанционното
дело писмено доказателство, подписано и от двете страни /Л.Д. и Б.Б./ на 27.04.2016г. Д. му е предоставила в заем сумата от 3
000 лева, която същият се е задължил да й върне в срок до 01.01.2017г.
Към настоящия момент решението, в частта в която искът
за връщане на тази сума е уважен срещу заемателя е влязло в сила, поради което
и въпросът за наличието на сключен договор за заем и неизпълнено задължение за
връщане на цялата заета сума е разрешен със сила на пресъдено
нещо. Спорът е висящ относно това дали наред със заемателя солидарно отговаря и
съпругата му – въззиваемата Д.Б., предвид твърденията
по исковата молба, че сумата е предоставена за нуждите на семейството, в
частност за закупуване на мебели за жилището – апартамент № 9, в което въззиваемите са се нанесли да живеят и което към този
момент е било собственост на Л.Д..
Доказателства за тези твърдения на ищцата са
ангажирани. В същото време от проведеното насрещно доказване, в частност
показанията на свидетелите Ж.Ж. и Б.Б. /баща на въззиваемия/ се
установява, че към момента на нанасянето си в единия от имотите на Л.Д. въззиваемият е извършил ремонт и на другия неин апартамент
/ап.11/, който също е бил обзавеждан и впоследствие отдаван под наем. Според
показанията на св.Б. сумата от 3 000 лева е била дадена именно за обзавеждането
на този апартамент. Макар и да е нелогично предоставянето заем на лице за
обзавеждане на имот, собственост на заемодателя с цел отдаването му под наем,
което предполага придобиване на блага от собственика, а не от заемателя, то
поради липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на
ищцата за целта на заема, това само по себе си не може да обоснове по аргумент
за противното извод, че процесната сума е била предоставена за задоволяване
семейните нужди на въззиваемите.
Ето защо настоящият състав намира, че не е налице
хипотезата на чл.36, ал.2 СК, обуславяща солидарната отговорност на въззиваемата Д.Б..
С оглед съвпадането на изводите на настоящата
инстанция относно изхода на спора по предявените искове с тези на първоинстанционния
съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определението на
първостепенния съд по чл.248 ГПК:
С обжалваното определение първоинстанционният съд е
оставил без уважение молбата на въззиваемите за
изменение на решението му в частта за разноските като им бъде присъден пълния
размер на претендираното от тях адвокатско възнаграждение по трите представени
по делото договори за правна защита.
Въззиваемите са представлявани по делото от двама
адвокати, всеки един упълномощен едновременно от двамата. С отговора на
исковата молба и предявения с нея насрещен иск е представен договор за правна
защита и съдействие, сключен между въззиваемите и
двамата процесуални представители относно процесуално представителство по
делото и за предявяване на насрещен иск. Уговореното адвокатско възнагражение по този договор е в размер на 5 000 лева,
платено в брой към датата на сключване на договора /изрично отбелязано/. В
последното съдебно заседание, със списъка по чл.80 ГПК са представени още два
договора – от 05.12.2019г. между въззиваемите и адв., с уговорено възнаграждение 8 750 лева и от
05.04.2019г., сключен с адв.Д.Н. и уговорено
адвокатско възнаграждение от 3 750 лева. В първия от тези договори е посочено,
че адвокатското възнаграждение е изцяло платено, без да е визиран начина /в
брой или по банков път/, а във втория изрично е вписано, че сумата от 3 750
лева е платена изцяло и в брой при подписване на договора.
При така установеното основателни са изложените в
частната жалба доводи, че уговореното адвокатско възнаграждение по представения
с отговора на исковата молба договор не е само за защита по предявения насрещен
иск. Неоснователен обаче е доводът, че предвид вписаното в договора от
05.12.2019г., че сумата от 8 750 лева е платена, то същият има характер на
разписка за извършеното плащане. Съгласно разясненията по т.1 ТР № 6/2012г. на
ОСГТК когато възнаграждението е заплатено в брой, то този факт следва изрично
да е отразен в договора. Само в този случай договорът има характер на разписка
и ще удостоверява реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
В настоящия случай това условие не е изпълнено.
Ето защо и при отчитане, че представеният с отговора
на исковата молба договор е на кочан на адв.Н., в
полза на която е заплатено последващо възнаграждение по договора от
05.04.2019г. в размер на 3 750 лева /общо 8 750 лева, колкото е и договореното
възнаграждение по сключения само с адв.Константинова
договор от 05.12.2019г./, съдът приема, че доказаният размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение за един адвокат е 8 750 лева. От същото следва да се
приспадне сумата от 1 075 лева, представляваща ½ от претендираното за
двамата адвокати възнаграждение по насрещния иск съобразно представения списък
по чл.80 ГПК. Или заплатеното възнаграждение на адв.Н.
вр. предявените срещу доверителите й искове е 7 675
лева. При това положение следващите се в полза на въззиваемите
разноски /440 лв./ и адвокатско възнаграждение /7 675 лв./ за първоинстнционното производство съобразно отхвърлената част
от исковите претенции са в общ размер на сумата от 8 076 лева, което не
кореспондира с присъденото от първоинстанционния съд.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което решението на ОС – Варна бъде изменено в
частта му за разноските в изложения по-горе смисъл, при съобразяване настъпилото
в хода на процеса правоприемство в лицето на наследника по завещание.
По разноските за настоящата инстанция:
И в настоящото производство въззиваемите
са представлявани от двама процесуални представители, за всеки от който
представител се претендира отделно адвокатско възнаграждение в размер на 2 500
лева. Следователно размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение до който отговаря
въззивницата П.Ц. съобразно чл.78 ГПК е 2 500 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 8/03.01.2020г. на ОС – Варна, постановено по
гр.д. № 2689/2017г. в частта, в
която са отхвърлени предявените от Л.Л.Д., починала
на 30.11.2020г., в хода на процеса и наследена от П.М.Ц., ЕГН **********
съгласно саморъчно завещание, искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД против Б.Б.Б. и Д.П.Б. за разваляне на сключен по нот.акт № 127/2016г. на нотариус с рег. № 382 договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кк
„Чайка“, м.“Оброклук“ и съставляващ ПИ с
идентификатор 10135.2571.60, с площ от 493 кв.м., поради неплащане на
продажната цена от купувачите; 2/
иск с правно основание чл.31 ЗЗД, предявен против Б.Б.
за унищожаване на извършено от въззивницата
упълномощаване, съгласно пълномощно с рег. № 5976 за заверка на подписа и с
рег. № 5977 за заверка на съдържание от 22.07.2016г., поради това, че към
датата на упълномощаването упълномощителката не е
можела да разбира и ръководи действията си; 3/ иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, предявен против Б.Б.Б. и Д.П.Б. за прогласяване за недействителен по
отношение на въззивницата договор за покупко-продажба
на недвижими имоти, сключен с нот.акт № 1/2016г. на
нотариус с рег. № 316 и 4/ иск
против Д.П.Б. за солидарното й осъждане с ответника Б.Б.
за заплащане на сумата от 3 000 лева, претендирана като дължима по договор
за заем от 27.04.2016г., на основание чл.240 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.12.2017г. и
сумата от 290 лева, претендирана законна лихва за забава върху главницата за
периода 01.01.2017г. – 14.12.2017г.
В
частта относно уважения против Б.Б. иск с правно
основание чл.240 ЗЗД, ведно с акцесорната му претенция по чл.86 ЗЗД първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОТМЕНЯ
определение №
1223/24.04.2020г., постановено по гр.д. № 2689/2017г. на ОС – Варна И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 8/03.01.2020г. на ОС
– Варна, постановено по гр.д. № 2689/2017г. като
ОСЪЖДА
П.М.Ц., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Б.Б., ЕГН ********** и Д.П.Б., ЕГН **********,
двамата с адрес *** сумата от 8 076 /осем хиляди и седемдесет и шест/ лева,
представляваща направени разноски в първоинстанционното производството
съобразно отхвърлената част от исковите претенции, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА
П.М.Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Б.Б.Б., ЕГН ********** и Д.П.Б., ЕГН ********** двамата
с адрес *** сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща
направени разноски за въззивното производство – възнаграждение за един адвокат,
на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд, при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.