Р Е Ш Е Н И Е
№ /15.7.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XLVI - ти
състав в публично съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретар Росица Чивиджиян,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17077 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от П.Г.Н., ЕГН ********** с
адрес *** срещу „Национална полиция“ с адрес гр. София, ул. Александрът Малинов
№ 1 иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1409,42 лева, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 21.10.2016г.-
30.09.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 21.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от общо 223,32
лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите
трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията до
21.10.2019г.
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност „старши полицай“ в Зонално
жандармерийско управление-Варна към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция
„Национална полиция“, гр.София в периода 21.10.2016г.- 30.09.2019г. В този
период е работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време на
тримесечие съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които
часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи
допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.
Твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на
министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето
на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. С така приетата Наредба въпросът с преобразуването
на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действала до
31.03.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което
и приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото
законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време установени за подневно отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143.
Твърди, че в периода 21.10.2016г.- 30.09.2019г.е положил общо 1526 часа нощен
труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 218,21 часа,
което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50%
възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата
претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане
на разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК,
ответната страна Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР депозирало писмен
отговор, с който оспорва исковата претенция по основание и размер, в който
изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди, че законодателят изрично е регламентирал,
че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки
24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ
извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение,
че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. Изложени са подробни
съображения за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. С оглед горното моли за отхвърляне на исковата претенции и
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание исковата молба и
отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение,
което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При
така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на
доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да
докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 21.10.2016г.-
30.09.2019г. е полагал труд на 24 часови смени; основанието, от което произтича
вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане
на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване
изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало спор че между
страните е съществувало служебно правоотношение в периода 2121.10.2016г.-
30.09.2019г., по който ищецът е заемал длъжност „старши полицай“ в Зонално
жандармерийско управление-Варна към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция
„Национална полиция“, гр.София. Както и че в периода 21.10.2016г.- 30.09.2019г.
ищецът е работил на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното
време.
Спорният въпрос е изцяло
правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение,
предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от
специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е
разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за
тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите,
работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г.
Т.е за исковия период 21.10.2016г.-
30.09.2019г. отчитането се извършва помесечно до
13.10.2016г. /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този
период, т.е от 14.10.2016г. до 31.12.2018г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период 21.10.2016г.- 30.09.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з-
592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ
по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г./ издадени от Министъра на
вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г.
/11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов
нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери
общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се
извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й,
съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по
ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени
от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност
и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд, възлиза на сумата от 1409,42 лв.,което не е заплатено на
ищеца.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба –21.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
По отношение на обезщетението за
забава, съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Същото се претендира от 01-во число на месеца, следващ отчетния период.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд
е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното
е установен срок- първо число от месеца, следващ
този, за който се дължи трудовото възнаграждение освен, ако не е уговорено нещо
друго. Подобна уговорка да е съществувала между страните по делото не е
твърдяна, респ. не е доказана. По тези факти страните не са спорили. На
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се
изплати съответното възнаграждение,т.е срокът кани и без да е нужна покана. Следователно, от датата на падежа длъжникът изпада в
забава и от този момент дължи обезщетения за забава в размер на натрупаната
лихва. Следователно, от деня на падеж, ответникът е изпаднал в забава,
поради което и обезщетение за забава следва да се дължи от 01-о число на
месеца, следващ отчетния период. Съобразно
заключението на в.л. и предвид приетия за доказан размер на отделните главни
задължения, дължимото обезщетение за забава е в размер от общо 223,32 лева.
В така посочения размер исковата претенция следва да бъде уважена.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 78,18 лева и 200 депозит за вещо
лице, общо в размер от 269,27 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 400 лева платено адв.
възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 16.01.2020г.,
за което са представени и доказателства.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Национална полиция“ с
адрес гр. София, ул. Александрът Малинов № 1 ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1409,42 лева, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
21.10.2016г.- 30.09.2019г.,, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 21.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от общо 223,32
лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите
трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията до
21.10.2019г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Национална
полиция“ с адрес гр. София, ул. Александрът Малинов № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 269,27
лева, представляваща
разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на
основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Национална полиция“ с адрес гр. София,
ул. Александрът Малинов № 1ДА ЗАПЛАТИ
на П.Г.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 400 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: