РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. гр. Хасково, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Валентина Ж. И.ова
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. И.ова Гражданско дело №
20225640101588 по описа за 2022 година
Предявени са от И. Н. Д., от гр.Хасково против Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
В исковата молба ищецът твърди, че със Заповед № РД - 02 - 16 -
660/26.04.2022г. на заместник министър-председател и министър Гроздан
Караджов било прекратено трудовото му правоотношение за длъжността
„Ръководител на Съвместен секретариат по Програма Интеррег - ИПП ТГС
България – Турция“, дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество“ при Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, считано от
28.04.2022г., която била връчена на ищеца на 27.04.2022г. Като причина за
прекратяване на трудовото правоотношение била посочена липсата на
качества за ефективно изпълнение на работата. Намира така извършеното
уволнение за незаконно и издадената заповед за незаконосъобразна и
поддържа, че в процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение
били допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяната
му на самостоятелно основание без разглеждане на спора по същество. На
първо място сочи, че му било изпратено предизвестие изх. № 91 - К -
55/24.03.2022г., за прекратяване на трудовото правоотношение, с което бил
уведомен, че същото ще бъде прекратено с изтичане на 3 месечен срок от
получаване на предизвестието, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
Предизвестието било изпратено с куриерска служба EXPRESS ONE на
1
25.03.2022г. на постоянния домашен адрес на ищеца в
*********************, като към датата на изпращане на предизвестието
същият бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, за периода от
09.03.2022г. до 11.04.2022г. Поради ненамиране на ищеца на посочения на
куриерската служба адрес, предизвестието било връчено на адреса по
местоработата на ищеца на 11.04.2022г. на негов колега - И. Д. и тъй като това
бил последният ден от разрешения му отпуск по болест, ищецът посетил на
тази дата работното си място и получил предизвестието от своя колега. Във
връзка с горното се сочи, че били допуснати процедурни нарушения при
връчване на процесното предизвестие от куриреската служба с оглед
утвърдените за куриерските служби правила на връчване на книжа и
съобщения. Поддържа се още, че горепосоченото предизвестие било издадено
и връчено на ищеца по време на разрешен отпуск поради временна
нетрудоспособност, за което за работодателя било налице изискването за
реализиране и преодоляване на закрилата при уволнение, съгласно чл. 333 ал.
1 т. 4, вр. ал. 2 от КТ, в каквато насока обаче липсвали данни. Според ищеца
работодателят не бил поискал разрешение от инспекцията на труда след
вземане на мнението на ТЕЛК, в нарушение на чл. 333 ал. 1 т. 4 и ал. 2 от КТ,
което обосновавало незаконност на извършеното с процесната заповед
уволнение на това самостоятелно основание. На следващо място, в исковата
молба е посочено, че трудовото правоотношение на ищеца било прекратено
на основание чл. 328 ал.1 т.5 от КТ - поради липса на качества на работника
или служителя за ефективно изпълнение на работата. В мотивите на
издадената заповед обаче не били посочени конкретни качества, които
липсвали у ищеца, за да изпълнява ефективно работата си, а само бил
пресъздаден законовия текст от КТ като причина за прекратяване на
трудовото правоотношение. Вместо посочване липсата на конкретни
качества, обосновали прекратяването му, работодателят се позовал на
формуляр на годишна оценка на изпълнението на длъжността на ищеца за
2021г. и докладна записка на Директор на дирекция „Управление на
териториално сътрудничество“. Годишната оценка представлявала формуляр
от 15 страници с обследване на цялостната работа на ищеца за период от 12-
те месеца на 2021г. и се изготвяла по утвърдена от министъра на МРРБ
методика с цел да се определи приноса на конкретния служител за
изпълнение целите на съответното административно звено, съгласно
длъжностната му характеристика, като на база заложените в нея критерии се
оценявала степента на постигане целите от индивидуалния му работен план.
В утвърдената методика изрично било посочено, че резултатът от оценката
представлявал основание за увеличаване на работната заплата на служителя
или за извършване на преценка за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл.328 от КТ. Годишната оценка на ищеца за
2
2021г. по всички заложени критерии била „неприемливо изпълнение“, която
оценка се поставяла, когато оценяваният служител едновременно не бил
изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния работен план на
нивото на изискванията/ критериите, определени в него, като неизпълнението
било предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя. Според ищеца
самата дефиниция на оценката „неприемливо изпълнение“ давала основание
да се приеме, че била резултат от действия, или бездействия на служителя,
т.е. предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, но не и
обусловено от обективна липса на качества, довела до неизпълнение на
преобладаващата част от целите в индивидуалния работен план на нивото на
изискванията/критериите, определени в него. Сочи, че годишната му оценка
за 2021г. не съдържала констатации за липса на негови качества, довели до
поставената му ниска оценка, като на 13.01.2022г. оценяващият го
ръководител - Д.Г., направила заключението, че той не изпълнявал целите на
работния план и препоръчала да бъде освободен, без посочване на конкретно
основание по чл. 328 от КТ за това и без да е било направено заключение за
обективна липса на качества при ищеца да изпълни тези цели, каквото
заключение липсвало и от страна на контролиращия ръководител Д. И.ова,
която на 11.02.2022г. била потвърдила поставената оценка и предприемането
на действия за освобождаването му. Ето защо, ищецът поддържа, че в
издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение липсвали
съществени мотиви, указващи какви точно качества той не притежавал, за да
изпълнява работата си ефективно, като основание за прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал.1, т.5 от КТ, което от своя страна
представлявало съществено процесуално нарушение, обуславящо признаване
на уволнението за незаконно на друго самостоятелно основание. От друга
страна, цитираната в уволнителната заповед докладна записка не можела да
санира допуснатото нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви, тъй като
не представлявала волеизявление на работодателя. На следващо място,
ищецът оспорва наличието на фактическия състав на чл. 328, ал.1, т.3 от КТ
поради липсата на материалноправното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, изразяващо се в липса на качества за ефективно
изпълнение на работата, което обосновавало незаконност на уволнението и
отмяна на издадената заповед. Излагат се твърдения, че ищецът отговарял на
всички изисквания за клалификация и опит и на изискванията за изпълнение
на длъжността, заложени в длъжностната му характеристика. Освен това, той
притежавал и всички необходими качества за изпълнение на длъжността,
която след сключване на трудовия му договор изпълнявал успешно 12
години, което се установявало и от дадените му оценки от извършеното му
през 2016г., 2017г.,2018г., 2019г. и 2020г. оценяване. Оспорва като
необективно и тенденциозно даденото му във формуляр за годишна оценка на
3
изпълнението на длъжността за 2021г. оценяване 5 - „неприемливо
изпълнение“ и поддържа направените от него възражения както във
формуляра от 30.01.2022г., така и на отделен формуляр от 30.01.2022г. като
част от процедурата по оценяването. В подкрепа на това възражение било
обстоятелството, че на служителите от екипа на ищеца, ръководен от него,
при годишното оценяване за 2021г. били дадени по - високи оценки от
неговата, което доказвало наличие на знания, качества, и умения в ищеца да
ръководи работата на подчинените си служители при изпълнение на
възложената работа. Освен горепосочените основания, в исковата молба
ищецът изрично се позовава и на допуснато от страна на работодателя
нарушение на изискването на чл.8, ал.1 от КТ за добросъвестно
осъществяване на трудовите права и задължения и оспорва презумпцията на
чл. 8, ал.2 от КТ. Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение
не било извършено в интерес на работата и с оглед нуждите й, а било израз на
субективно отрицателно отношение към ищеца, което именно представлявало
недобросъвестно упражняване на работодателски права и обосновавало
незаконност на уволнението на ищеца на самостоятелно основание. Сочи, че
той обективно притежавал всички необходими качества за изпълнение на
длъжността му, което се установявало от даваните му в периода 2016-2020г.
високи оценки, а след този период не били настъпили такива субективни
изменения в личността му или обективни обстоятелства, довели до липса на
качества за изпълнение на длъжността му през 2021г. Това доказвало
необективността и тенденциозността при оценяване на работата му през
2021г., при което освен това не било отчетено и обстоятелството за най-
голяма натовареност на ръководения от него екип спрямо останалите звена в
дирекцията през оценявания период. Твърди, че това негативно отношение
към него било породено от подадена от него жалба до министъра на РРБ, с
копие до зам.министъра на РРБ и до главния секретар на МРРБ осносно
констатирани нарушения при документиране на резултати от процедура по
подбор на длъжността „експерт по връзки с обществеността“ по програмата
за трансгранично сътрудничество на ЕС Интеррег-ИПП България-Турция,
проведен на основание Заповед № РД-02-33-189/06.11.2020г. на МРРБ, която
той подал в качеството на член на комисията и същата съдържала данни за
поправяне на протоколи и други документи от процедурата, пряко касаещи
работата на председателя на комисията Д.Г. /оценяващият го ръководител за
2021г., дала му най-ниската оценка 5/. Сочи още, че вследствие на тази
подадена от него жалба Д.Г. подала срещу него тъжба с твърдение за
осъществено от него престъпно деяние по чл. 148 от НК, възоснова на която
било образувано и висящо НЧХД № 4627/2021г. по описа на СРС. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае
извършеното уволнение за незаконно и да отмени като незаконосъобразна
4
издадената Заповед № РД-02-16-660/26.04.2022г. на Заместник министър-
председател и министър /в оставка/ Гроздан Караджов, да възстанови ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност – „Ръководител на Съвместен
секретариат по Програма Интеррег - ИПП ТГС България – Турция“, дирекция
„Управление на териториалното сътрудничество“ при Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, и да осъди ответника да му
заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, за период от
6 месеца, считано от 28.04.2022г. до 28.10.2022г. в размер на 17 209.02 лева,
изчислено на база брутното му трудово възнаграждение за м. януари 2022г. в
размер на 2868.17 лв., който бил последният пълен отработен месец, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендира разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявените при условията на обективно
съединяване искове, като счита, че същите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Действително между ответника и ищеца
съществувало трудово правоотношение по силата на сключен Трудов договор
№ РД-02-16-428/01.04.2010г. за изпълнение на длъжността „Ръководител на
Съвместния технически секретариат по Програма за трансгранично
сътрудничество България-Турция по Инструмента за предприсъединителна
помощ“. По силата на Допълнително споразумение № РД-02-16-
549/22.08.2016г. страните приели, че ищецът ще изпълнява длъжността
„ръководител на Съвместен секретариат - град Хасково, по Програма за
трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Турция 2014-
2020г.“, за която му била връчена актуална длъжностна характеристика. С
Писмо с изх. № 91-К-551/24.03.2022г. до ищеца било отправено 3-месечно
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ, което било връчено по месторабота на ищеца на
13.04.2022г. Във връзка с връчването на отправеното предизвестие се сочи, че
то било връчено по месторабота на ищеца, на Д. Д. - заемащ длъжността
„експерт по управление на проекти“ към Съвместния секретариат по
Програма „Интеррег ТГС България-Турция 2014-2022г“, във връзка с което
от същия били изискани и предоставени обяснения за получаването на
пощенската пратка и същият пояснил, че оставил процесното предизвестие на
мястото за предоставяне на преписки на ръководителя, който след
завръщането си в офиса на същия ден я е отнесъл в кабинета си. Сочи се още,
че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено, считано от
28.04.2022г. със Заповед № РД-02-16-669/26.04.2022г., която му била връчена
на ръка на 27.04.2022г. Ответникът твърди още, че поради неспазения срок на
предизвестието в заповедта било определено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от
КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на
предизвестието, като работодателят приел, че предизвестието било връчено
на ищеца на 13.04.2022г. В тази връзка, ответникът оспорва изложеното в
5
исковата молба твърдение на ищеца, че получил предизвестието на дата
11.04.2022г., когато се явил в офиса на Съвместния секретариат-Хасково, тъй
като това било невъзможно поради факта, че същото било доставено там след
два дни - на 13.04.2022г. На следващо място, ответникът сочи, че цитираните
от ищеца хипотези на чл.333, ал.1, т.4 и ал.2 от КТ не били изпълнени, тъй
като в случая предвидената в него закрила при уволнение не била приложима,
тъй като съобразно константната съдебна практика, моментът, към който
следвало да е налице предварителната закрила по чл. 333, ал.1 от КТ, бил
моментът на връчване на заповедта за уволнение или на предизвестието. В
конкретния случай ищецът ползвал отпуск поради временна
неработоспособност за периода 09.03.2022г.-11.04.2022г., в който период не
било налице прекратяване на трудовото му правоотношение и поради тази
причина не възникнала и хипотезата за закрила на служителя при уволнение,
а освен това липсвали и данни за заболявания на ищеца по Наредба № 5,
ползващи се с особената закрила на закона при уволнение. Ответникът
оспорва като неоснователно и възражението на ищеца за немотивираност на
издадената заповед и излага аргументи в отговора си. Сочи, че съобразно
дадените с ТР №4 от 01.02.2021г. на ОСГК на ВКС задължителни указания, в
писмената заповед за прекратяване по чл.328, ал.1, т.5 от КТ било достатъчно
да бъдат изброени кои знания, умения или навици липсват или – да се посочи
в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата, каквото
положение било възприето и в цитираната в отговора съдебна практика, от
което следвало, че който и от начините да предпочете работодателят,
заповедта се считала за мотивирана и в двата случая. В конкретния такъв, в
предизвестието за прекратяване и в заповедта изрично било посочено, че
трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от
КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, обстойно
обективирани във формуляр за годишна оценка на изпълнението за 2021г. на
ищеца. В изпълнение на чл.45 от Вътрешни правила за условията и реда за
управление на човешките ресурси в МРРБ, приети със Заповед № РД-02-14-
192/28.02.2020г., на ищеца била извършена годишна оценка на изпълнението
за 2021г., завършила със заключение на оценяващия ръководител, че целите
на работния план не били изпълнени, поради което му била поставена оценка
5 – „неприемливо изпълнение“ и след направени от ищеца възражения това
заключение било потвърдено и от контролиращия ръководител. В случая
трайното неизпълнение на работата от страна на ищеца било посочено във
формуляра за годишна оценка на изпълнението, който бил достояние и на
ищеца. Неоснователно се явявало и възражението на ищеца, че
прекратяването на трудовото му отношение било направено в нарушение на
материалния закон - при липса на предвидените в чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ
основания, тъй като в приложения към отговора на искова молба формуляр за
6
годишна оценка за изпълнението за 2021г. се съдържало описание на всички
случаи на неизпълнение на възложените на ищеца задачи, при които ищецът
не се справил ефективно със заложените му в работния план цели и съобразно
възложените му в длъжностната характеристика задължения. Поради
изложеното, моли съда да отхвърли предявените при условията на обективно
съединяване искове като неоснователни, като присъди на ответника
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че страните по делото са се намирали в трудовоправни
отношения, по силата на които ищецът е заемал длъжността „Ръководител на
Съвместен секретариат по Програма Интеррег - ИПП ТГС България -
Турция“, Дирекция“ Управление на териториалното сътрудничество“ при
Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
С обжалваната Заповед № РД-02-16-669/26.04.2022г. трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ -
поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Заповедта е
връчена на 27.04.2022г. срещу подпис на служителя, от която дата същата
поражда своето действие. Исковата молба е постъпила в съда на 24.06.2022г.,
от което се налага извода, че е оспорена в законовия двумесечен срок по
смисъла на чл.358, ал.1, т.2 от КТ, т.е. същата е процесуално допустима. Ето
защо, съдът разгледа спора по същество.
От доказателствата по делото съдът установи, че преди издаването на
процесната Заповед работодателят е подал Предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение с изх.№ 91-К-55/24.03.2022г., в което е посочено,
че ще бъдат прекратени правоотношенията между страните на основание
чл.328, ал.1, т.5 от КТ, след изтичането на 3 месечен срок от получаване на
предизвестието. Досежно цитираното Предизвестие ищецът излага в исковата
молба обстойни доводи за допуснати съществени нарушения при неговото
връчване, както и за нарушена процедура за закрила по смисъла на чл.333 от
КТ, но съдът намира, че с оглед правната природа на предизвестието и
предмета на спора, не следва да излага мотиви в тази насока, тъй като така
изложените оплаквания са правно ирелевантни. Това е така, защото
работодателят винаги може да прекрати дадени трудови правоотношения и
без да отправи предизвестие или без да спази изтичането на неговия срок, за
което си поведение евентулано ще понесе негативни последици. В настоящия
случай в оспорената Заповед изрично е записано, че се дължи обезщетение за
неспазения срок на предизвестие. И в този смисъл въпросът за неговото
редовно или нередовно връчване не се отразява на същността на спора за
7
законосъобразността на уволнението.
От приложената Заповед № РД-02-16-669/26.04.2022г. е видно, че на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение
между страните, като в обстоятелствената част на тази заповед не са изложени
мотиви, а е посочено само, че причината за нейното издаване е липса на
качества за ефективно изпълнение на работата, обективирана във Формуляра
за годишна оценка на изпълнението на длъжността за 2021г. на служителя.
По делото съдът установи, че ищецът работи в ответното министерство
от 2010 година, като за неговата работа и качеството й бяха приети като
доказателства Формуляри за годишни оценки и Индивидуални работни
планове за 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 години. От същите се установява, че
оценката на служителя /ищеца/ за посочените години е била, че изпълнението
напълно отговаря на изискванията.
Представи се и Формуляра за годишна оценка на изпълнението за 2021г.,
който на практика е дал основание за издаването на уволнителната заповед на
посоченото основание. Следва да се отбележи, че Формулярът е в две части -
част Първа - междинна среща и част Втора от Годишната оценка, изготвени
от оценяващ ръководител Д.Г.. В по-голямата си част във формуляра се
съдържат констатации за известни допуснати забавяния от страна на ищеца в
работата му, както и са дадени препоръки. В същия обаче не се посочва
категорично, че тези пропуски в работата са в резултат на непритежавани от
ищеца качества, довели до тях. Самият оценител е записал, че годишната
оценка от последното оценяване на служителя е, че изпълнението напълно
отговаря на изискванията, т.е., ако се е появила някаква липса на качества, то
тя не е трайно състояние. Независимо от така установеното в посочения
Формуляр за годишна оценка, оценяващият ръководител Д.Г. е формулира
краен извод, че оценката е „неприемливо изпълнение“, поради което предлага
на работодателя - министъра на РРБ, ищецът да бъде освободен от работа на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ.
По делото съдът прие като доказателство подробните съображения на
ищеца за несъгласие с така дадената му оценка.
Приложено бе по делото и Писмо с изх. № УЧР-169/02.07.2021г.,
изготвено от Д.Г. - Директор на Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество“ до тогавашния министър на РРБ, в което наред с всички
поставени въпроси, изпращащата писмото е посочила,че желае да се отведе
от работата по оценяването на ищеца И. Д., тъй като същият е депозирал
жалби със съдържащи се срещу нея оплаквания и очаква при бъдещата работа
по оценката той да бъде по-агресивеен. Дава характеристика на съдържанието
на изготвените от него жалби като такива, съдържащи клевети, неверни
твърдения и набеждаване. А видно от представената Жалба на ищеца до
8
министъра на Регионалното развитие и благоустойството е, че същата е
изпратена на 02.03.2021г. и в нея ищецът съобщава за констатирани
нарушения в работата на звеното, в което работи. Представи се и
Разпореждане по НЧХД № 4627 по описа на Районен съд - София за 2021г.,
видно от което е, че наказателното производство е образувано по тъжба на
Д.Г. против подсъдимия И. Н. Д. за извършени от него престъпления от
частен характер. По делото няма данни за изхода на посоченото наказателно
производство.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че се налага
извод за незаконосъобразност на издадената заповед, предмет на настоящия
трудов спор.
На първо място съдът счита, че работодателят, върху когото пада
тежестта на доказване законосъобразността на всяко едно уволнение, в
настоящия случай не успя да докаже това. Безспорно е, че издадената заповед
и с посочено в същата правно основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е
незаконосъобразна, тъй като не отговаря на изискванията на КТ. Така
посочен, законовият текст изисква да бъдат посочени точно качествата, които
не притежава работникът или служителят за ефективното изпълнение на
работата. В настоящия случай такова посочване липсва. Работодателят се е
задоволил да посочи, че липсата на качества е обективирана във Формуляра
за годишната оценка за 2021г. Действително в съдебната практика се приема,
че липсващите качества могат да бъдат посочени в самата заповед, но също
така могат да бъдат посочени и в друг документ. Когато обаче са посочени в
друг документ, то той трябва да е стигнал до знанието на работника или
служителя. Освен това съдът счита, че той категорично трябва да узнае, че
именно така съществуващият /създаден друг документ/ ще послужи като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Всичко това е
необхоД. с оглед правото на защита на служителя. В конкретния случай
според съда това не е било спазено, още повече, че няма данни преди да
пристъпи към издаването на заповедта работодателят да е взел предвид
възраженията на служителя, за които бе споменато по-горе, както и да
установи дали тази липса е временно проявила се или е постоянно
съществуваща. Като не е посочил точно, ясно и недвусмислено липсващите
качества, следва да се приеме, че работодателят не е посочил фактическото
основание за прекратяване на трудовия договор, поради което следва да се
приеме, че е била издадена една незаконосъобразна заповед, която следва да
бъде отменена.
На второ място съдът счита, че при издаването на заповедта
работодателят е следвало лично освен да установи липсата на качества, така
също и да установи, че тази липса не е временно състояние, а постоянно
9
такова. С оглед на събраните доказателства под формата на Формуляри за
годишна оценка за пет години преди процесната 2021 година и съдържащите
се в тях констатации за изпълняване на работата, съобразно всички
изисквания за длъжността, не може да се обоснове извод за трайна липса на
качества. Тези обстоятелства според съда не са били изследвани и установени
от носителя на работодателската власт.
На следващо място съдът намира за съществен порок и
обстоятелството, че документът, на който се е позовал издаващият заповедта,
е бил изготвен от лице, което се е намирало в ярък конфликт с ищеца, в
каквато насока се събраха неоспорими доказателства. Казаното от своя
страна обосновава извод за проява на субективизъм при преценката за липса
на качества. Като илюстрация за наличието на такъв конфликт между ищеца и
оценяващия ръководител следва да бъдат посочени, освен свързаните с
пряката работа документи, така също и образуваното по частна тъжба от Д.Г.
НЧХД № 4627 по описа на Районен съд – София за 2021г.
Нужно е да бъде отбелязано още, че основанието, на което е издадена
заповедта, предполага липса на качества за изпълнение на трудовите
функции, т.е. предполага липса на професионални качества, липса на знания,
умения и навици на служителя. Освен това следва да се уточни тези качества,
които не притежава, за изпълнението точно на каква работа са необходими.
Основанието по т.5 /чл.328/ от КТ винаги следва да се преценява конкретно и
именно с оглед на изискванията на определена трудова функция. А освен това
тази липса следва да бъде установена. Не е достатъчно само да бъде
декларирана от работодателя, а е нужно тя да съществува, макар и да не се
изисква специална форма или акт на нейното установяване. Във всички
случаи обаче тя следва да отразява едно трайно състояние на работника, а не
някаква единична проява. От мотивите обаче, които са посочени в
обжалваната заповед, не може по категоричен начин да се направят изводи за
това именно какви качества не притежава работникът, за коя точно трудова
функция няма знания и умения да изпълнява и т.н.
Казаното налага извода, че предявеният иск за отмяна на заповедта за
уволнение е основателен, поради което ще следва да се уважи. Основателни
се явяват и останалите предявени искове, а именно за възстановяване на
уволнения служител на длъжността, заемана преди уволнението, поради
което също следва да се уважи така предявения иск. Съдът, след като прие, че
заповедта е незаконосъобразна, намира, че поради незаконното си уволнение
ищецът има право и на обезщетение от работодателя за времето, през което е
останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца,
съгласно чл.225, ал.1 от КТ.
По делото се представи Трудова книжка, от която съдът установи, че
10
след уволнението си ищецът не е започвал работа по друг трудов договор в
срока, посочен по-горе, като се събраха доказателства, че същият се е
регистрирал в Бюрото по труда, считано от 04.05.2022г. От представения
Фиш пък се установява, че за последния пълен отработен месец преди
уволнението брутното му трудово възнаграждение възлиза на 2868.17 лева.
Ето защо, ще следва на същия да се присъди обезщетение на основание
чл.225, ал.1 от КТ в размер на 17209.02 лева /6 м. х 2868.17 лева/, за периода
от 28.04.2022г. до 28.10.2022г. При тези данни съдът намира, че този иск се
явява основателен и доказан в пълния предявения размер, като сумата следва
да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска – 24.06.2022г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 100 лева за уважените искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и сумата от 688.40 лева – държавна
такса върху уважения размер на иска по чл.225, ал.1 от КТ /или общо 788.40
лева/, които суми да се внесат по сметка на Районен съд -Хасково, а на ищеца
да заплати направените по делото разноски в размер на 1700 лева, произтекли
от платено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявените от И. Н. Д., ЕГН **********, от
******************, против Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, гр.София, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ, като:
ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със Заповед № РД-02-16-
669/26.04.2022г. уволнение на И. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл.328,
ал.1, т.5 от КТ.
ОТМЕНЯ Заповед № РД-02-16-669/26.04.2022г., с която на основание
чл.328, ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, като
незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Н. Д., ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност “Ръководител на Съвместен секретариат по Програма
Интеррег - ИПП ТГС България -Турция“, Дирекция „Управление на
териториалното сътрудничество“ при Министерство на регионалното
развитие и благоустройството.
11
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, гр.София, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 17-19, да
заплати на И. Н. Д., ЕГН **********, сумата от 17209.02 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради незаконното му уволнение – 28.04.2022г. – 28.10.2022г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2022г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, гр.София, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 17-19, да
заплати на И. Н. Д., ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 1700 лева.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, гр.София, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 17-19, да
заплати по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса в размер на
788.40 лева.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение за работа.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 24.04.2023год.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
12