ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1225
гр. Бургас, 27.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501554 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова
Спасова и Юрий Благоев Генов, чрез пълномощника си Христина
Красимирова Димитрова.
Обжалвано като незаконосъобразно е Определение №51 от 27.05.2021 г.
по гр. д. № 146/2021 г. по описа на Районен съд Царево, с което исковото
производство е прекратено, поради недопустимост на иска. Последният е
предявен с искова молба постъпила от Банка ДСК“ АД, ЕИК *********
срещу „Мепс“ ЕООД, ЕИК ********* и А.Д.Д., ЕГН ********** и е с правна
квалификация чл. 440, ал. 1 ГПК.
В жалбата се навеждат правни доводи за неправилност на извода на
първоинстанционния съд досежно качеството „трето лице в изпълнителния
процес“ по смисъла на чл. 440 ГПК. Подробно е аргументирана тезата, че
ищецът „Банка ДСК“ АД притежава качеството „трето лице“ и е процесуално
легитимирана да предяви отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК,
въпреки, че е присъединен по право взискател в изпълнителното
производство. Във връзка с това се излагат подробни аргументи като
жалбоподателят се позовава на Определение № 193 от 3.10.2017 г. на ВКС по
1
ч. гр. д. № 3236/2017 г., I г. о., като тълкуването на закона направено от ВКС
този акт било приложимо в настоящия случай. Твърди се, че изпълнителното
производство все още не е приключило, тъй като постановлението за
възлагане не било все още влязло в сила. Това следвало от наложена
обезпечителна мярка за спиране на изпълнението по изпълнителното дело №
434/2020г. при ЧСИ Трифон Димитров. Поради това искът бил допустим.
„Банка ДСК“ АД моли определението на РС – Царево да бъде отменено и
делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
процесуалните действия по гр. д. № 146/2021 г. и разглеждане на иска по
същество.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Мепс“ ЕООД.
Твърди се, че жалбоподателят е конституиран като взискател по
изпълнително дело № 434/2020г., което означавало, че същият няма качество
на трето лице в изпълнителния процес и искът се явявал недопустим. Също
така се излагат съображения, че исковата молба е подадена след влизане в
сила на постановлението за възлагане, което също обуславяло недопустимост
на иска. „Мепс“ ЕООД моли първоинстанционното определение да бъде
потвърдено.
В законовия срок е постъпил отговор и от А.Д.Д.. Присъединява се към
доводите на „Мепс“ ЕООД и излага подробни аргументи. Излагат се
съображения, че цитираното от жалбоподателя Определение № 193 от
3.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3236/2017 г., I г. о., се отнася за различни и
неидентични на настоящия случай фактически и правни обстоятелства и е
неприложимо към настоящия правен спор.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на
страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр. дело № 146/2021 г. но описа на Районен съд
Царево е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правна
квалификация чл. 440 ГПК от „Банка ДСК“ АД срещу ответниците „МЕПС“
ЕООД - взискател и А.Д.Д.- длъжник по изп. дело № 434/2020 г. по описа на
ЧСИ Трифон Димитров, per. № 801 на КЧСИ за установяване на
2
обстоятелството, че имуществото, а именно: 1/12 ид. ч. от Поземлен имот с
идентификатор 58356.502.84, целият с площ от 4603 кв. м., находящ се в
местността „Пясъка“, гр. Приморско, обл. Бургас, върху което е насочено
изпълнението за парично вземане по изп. дело № 434/2020 г. по описа на ЧСИ
Трифон Димитров, per. № 801 на КЧСИ, не принадлежи на длъжника А.Д.Д.
По образуваното пред Районен съд Царево гр. дело № 146/2021 г. е
осъществена размяна на книжа между страните, след което с обжалваното
определение е прието, че „Банка ДСК“ АД в качеството си на присъединен
взискател по изпълнително дело № 434/2020 г. няма качеството „трето лице в
изпълнителния процес“ по смисъла на чл. 440 от ГПК, поради което
районният съд прекратява производството по гр. дело № 146/2021 г. поради
недопустимост на предявения иск.
Искът по чл. 440 от ГПК е предвиден като защита на третите лица в
случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е
насочено върху имуществото, което не принадлежи на длъжника и с
изпълнението се засягат правата на тези лица. С Тълкувателно решение,
постановено по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС е прието, че засегнатото право
може да бъде както правото на собственост на третото лице върху вещта, така
и притежаваното от това лице ограничено вещно право върху същата вещ или
пък обдигационно право, което не би могло да се противопостави на купувача
на публичната продан или съществува възможност да се погаси след
извършването й. От тълкуването дадено от Върховния касационен съд се
налага извода, че засегнатото право на третото лице може да бъде и ипотечно
право, именно защото то ще се погаси след публичната продан на имота.
Макар да е неизяснен в теорията и практиката въпросът за същността на
ипотечното право, то няма съмнение, че по смисъла на чл. 440 ГПК
засегнатото право може да е и облигационно, и вещно.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че „Банка ДСК“ АД
няма качеството трето лице в изпълнителния процес. Също така са
неправилни интерпретациите направени в частната жалба по отношние на
разясненията дадени в Определение № 193 от 3.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3236/2017 г., I г. о. В цитираното Определение, ВКС дава отговор на
въпроса „има ли присъединеният взискател качеството „трето лице “ по
смисъла на чл.440 ГПК, и допустим ли е предявеният от него срещу
първоначалния взискател и длъжника отрицателен установителен иск, че
3
един от имотите, върху които е насочено изпълнението, не е собственост на
длъжника“. На него върховната съдебна инстанция отговаря, че изпълнението
може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа,
които от своя страна могат да бъдат насочени към различни имущества, като
по съществото си всеки способ представлява самостоятелен изпълнителен
процес. От тази гледна точка по отношение на едни от способите, избрани от
първоначалния взискател, останалите кредитори могат да имат качеството
„присъединен взискател“, докато по отношение на други способи, могат да
имат качеството „трето лице“, чиито права са засегнати от изпълнението.
Поради това, за да се приеме, че присъединен взискател има качеството на
„трето лице“ по смисъла на чл. 440 ГПК в изпълнително дело, то този
взискател не трябва да има качеството на „присъединен кредитор“ за този
имот, който е предмет на иска по чл. 440 ГПК. Това може да стане, както
посочва и самият ВКС в цитираното определение, само и единствено, ако в
изпълнителното производство има осъществени няколко изпълнителни
способа или един способ, но върху няколко различни имущества и към някой
от тях взискателя да твърди, че не желае да бъде осъществяван. В конкретния
случай, жалбоподателят „Банка ДСК“ АД има качеството на присъединен
взискател спрямо имота, предмет на иска, по единствения способ
осъществяван в изпълнителното дело. Също така няма данни банката да се е
противопоставяла на осъществяването на изпълнителния способ.
С оглед казаното до тук се налага извода, и че няма как да бъде спазено
процесуалното изискване за пасивна съвместна процесуална легитимация,
което представлява абсолютна процесуална предпоставка, заложено в текста
на чл. 440, ал. 2 ГПК, тъй като по отношение на инициирания изпълнителен
способ с предмет идеална част от недвижимия имот банката има качеството
взискател и няма как да предяви същия иск срещу себе си.
Поради тези съображения настоящия съдебен състав приема, че на това
основание „Банка ДСК“ не притежава качеството „трето лице“ по отношение
на недвижимия имот предмет на изпълнително дело № 434/2020 г.
На следващо място, въззивният съд приема за правилни изводите на
първостепенния съд относно това, че принудителното изпълнение върху веща
е приключило преди датата на подаване на исковата молба от „Банка ДСК“ –
05.01.2021 г.
По начало приключването на изпълнителното производство настъпва не
4
с влизане в сила на постановлението за възлагане, а с удовлетворяването на
кредитора/взискател – чл. 433, ал. 2 ГПК. Въпреки това искът по чл. 440 ГПК
е недопустим след влизане в сила на постановлението за възлагане. Така е
прието и в Определение № 720 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 2178/2014 г. III г.о.
ВКС, тъй като след влизане в сила на постановлението за възлагане, имотът
вече не представлява имущество, върху което е насочено изпълнението и
вещта не е предмет на изпълнителното производство.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че принудителното
изпълнение срещу имота не е приключило, тъй като има наложена
обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. Дело № 434/2020 г.
Служебно известно на съда е, че обезпечителната заповед по ч. т. д. 479/2020
на ОС – Бургас, с която е спряно изпълнението по изпълнително дело №
434/2020 г. е издадена на 10.12.2020 г. Няма данни кога е представена на ЧСИ
Трифон Димитров, от който момент тя поражда действието си и спира
производството. Тези данни обаче са достатъчни, за да се направи
категоричен извод, че изпълнителното дело не е било спряно към датата на
Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Трифон Димитров, с
изх. № 6480 – 26.11.2020 г. Също така по делото има данни, че възлагателното
постановление е било обжалвано пред ОС – Бургас, като с Определение № II
– 260752 от 23.04.2021 г.жалбата е оставена без разглеждане като
недопустима, което определение е влезнало в сила. Имайки предвид
изложеното, а също и практиката на ВКС инкорпорирана в Решение № 365 от
22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 17/2012 г., Решение № 1109 от 3.12.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 4299/2007 г. 1 гр. според, която възлагателното
постановление влиза в сила от момента на постановяването му, без да е
нужно да изтече срокът за обжалване, процесното постановление за възлагане
е изключило окончателно ¼ ид. част от Поземлен имот с идентификатор
58356.502.84 от изпълнителното дело и спрямо него принудителното
изпълнение е завършило, а искът по чл. 440 ГПК се явява недопустим след
този момент.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 51 от 27.05.2021 г. по гр. д. №
146/2021 г. по описа на Районен съд Царево.
5
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6