О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …...................................... 2021г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ-ми касационен състав,
в закрито заседание на двадесет и втори октомври 2021г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното от с-я Желязкова ч.кас.дело
№ 2267/2021г.,
по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 и чл.234 от АПК.
Образувано е по частна жалба
от „Силвърсан България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Добруджа“ №
6-8, ет.3, представлявано от управителя Красимир Генчев, чрез пълномощник –
адв. Д.Й., срещу Определение № 51/28.06.2021г. по АНД №
20213120200106 по описа на Районен съд – Девня за 2021г., с което е оставена
без разглеждане жалбата на дружеството срещу Наказателно постановление №
6/26.03.2021г. издадено от директора на ТД „Северна морска“ при Агенция
„Митници“.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното
определение е неправилно и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, както и че същото нарушава правото на ЕС и в частност на
Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и трайна съдебна практика на
ЕСПЧ, постановена във връзка с Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи. Счита, че определението на ДРС противоречи на Решение от
04.04.201г. на ЕСПЧ по делото Микроинтелект срещу България, постановено по
идентичен случай, на чл. 42, чл. 44, пар.1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, чл. 17 от Конституцията на
Република
България, чл. 6, т.1, чл.13 и чл.18 на Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи, чл. 1 от Протокол 1 към
Конвенцията и трайната практика на ЕСПЧ. Твърди, че е собственик на стоките отнети с оспореното НП, като е вписан като техен получател в митническата декларация, подадена от „Терминален оператор“ ЕООД. Излага, че в случая с НП се отнемат в полза на
държавата стоки-собственост на „Силвърсан България“
ЕООД,
поради което и Наказателното постановление пряко и лично засяга имуществената
му сфера, тъй като го лишава от правото на собственост върху стоките. Изразява
становище за неоснователен е доводът на районния съд за
недопустимост на жалбата и предвид предвиденото
изменение на чл.59, ал.2 от ЗАНН. Мотивите за изменението на нормата към ЗИД на
ЗАНН бр. 109/22.12.2020г. са за спазване на стандартите на Конвенцията по
отношение правото на защита на гражданите в административнонаказателното
производство. На изложените основания счита, че жалбата му против НП е допустима. Моли
постановеното определение на ДРС като неправилно да се отмени и делото да се
върне за разглеждане на спора по същество.
Ответник – Агенция „Митници“ в депозирано чрез
процесуален представител писмено
становище, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че посочената от дружеството
разпоредба на чл.44 от МКС
е неприложима в случая, тъй като не се касае за решение на
митническите органи по смисъла на чл.19 от ЗМ, а
стоките са отнети на основание чл.229, ал.1 от ЗМ. Регламент /ЕС/ № 952/2013
има пряко действие, но не посочва конкретен вид и размер на наказание. При
липса на хармонизиране на законодателството на ЕС в областта на санкциите,
държавите-членки са оправомощени да изберат санкциите, които според тях са
подходящи, в съответствие с правото на ЕС и неговите принципи. По изложените
съображения, моли да се остави в сила оспореното определение на ДРС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съотнесени към наведените в частната жалба твърдения, прие за установено
следното от фактическа страна:
С Наказателно постановление № 6/26.03.2021г. на Директор
на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ на „Терминален оператор“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4 082
392.94 лева, за нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от
ЗМ с предмет на нарушение – „тютюн за пушене“, който представлява акцизна стока
по смисъла на чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС, както и е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушение – 99 колета, бруто тегло
16 207.910 кг, 14 850 кг нето – тютюн за пушене, акцизна стока по
чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС, заприходени по складова разписка № 3/13.01.2021г. Не
е посочено от кого се отнема стоката.
Срещу
НП № 6/26.03.2021г. до РС-Девня е подадена
жалба от „Силвърсан България“ ЕООД вх. № 38/12.04.2021 г. по описа на Агенция „Митници“
С Определение № 51/28.06.2021 г. по НАХД № 20213130200100/2021г. на ДРС, съдът е
оставил без разглеждане жалбата на
дружеството против НП № 6/26.03.2021г. и е прекратил производството по делото, като в мотивите си е
приел, че при действащата към момента норма на чл.59,
ал.2 от ЗАНН дружеството не разполага с право на жалба. Такова е предвидено с изменението на нормата,
което обаче влиза в сила от 23.12.2021г.. Отделно от това, проверка
на същото НП ще бъде извършена в неговата цялост по жалбата на „Терминален оператор“ ЕООД, който също го е
оспорил и в резултат на това е образувано АНД № 91/2021г.
С оглед установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба против определението на ДРС е подадена от надлежна
страна, в срок и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, същата се явява частично основателна:
Определението на
ДРС в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против
НП № 6/26.03.2021г. на Директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ по
отношение на наложената със същото имуществена санкция на „Термален оператор“ ЕООД е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице правен интерес от
оспорване на НП в тази част за „Силвърсан България“ ЕООД, тъй като
санкцията не е наложена на него.
По отношение на оспорването на НП в частта, с която е постановено
отнемане на стоката в полза на държавата, съдът намира следното:
Съгласно чл.223 от ЗМ митническите органи
проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушение на
разпоредбите на митническото законодателство, доколкото деянието не
представлява престъпен състав, като съгласно чл.225, ал.1 от ЗМ установяването
на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се
извършват по реда на ЗАНН. Съгласно чл.22 за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. С оглед това законодателно решение в правомощието на
административния митнически орган е да постановява
отнемане в полза на държавата на стоките - предмет на митническа контрабанда.
Същите се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а
ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща
митническата им стойност.
Наложената мярка
обаче пряко засяга правата на лицето, чиято стока се отнема, като то има право
на ефикасни правни средства за тяхната защита. И това е така поради следното:
Съгласно чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от
своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в
интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите
принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по
никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат
за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в
съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или
други постъпления или глоби.
Нормата на
чл.17, ал.3 от Конституцията на РБългария определя частната собственост за
неприкосновена.
С чл.13
от Европейска конвенция за правата на
човека относно „Право на ефективни правни средства за защита“ е предвидено, че
всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има
право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални
власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на
служебни функции.
Посочената
правна уредба предвижда, защита правото на собственост, включително и в случаите, когато се действа в
интерес на обществото и действията са извършени от органи, на които са вменени
властнически функции.
Действително,
жалбоподателят разполага с право на иск за обезщетение, но в такова
производство не е предвидена възможност за инцидентен контрол от съда на
наказателното постановление, поради което наличието на право за
гражданскоправен ред за защита не следва да е аргумент за недопустимост на
жалбата.
В този
смисъл ЕСПЧ е приел по делото „Микроинтелект“ ООД срещу България, че
правителството на България не е успяло да докаже, че невъзможността на
дружеството да оспори мерките на намеса в правата му по чл.1 от Протокол № 1,
както и липсата на каквито и да било гаранции срещу произвол, са необходими в
едно демократично общество за постигане на преследваната законна цел /отнемане
на акцизна стока – алкохол, който се продава от търговец без лиценз/. ЕСПЧ по
делото ÜNSPED PAKET SERVİSİ SAN. VE TİC. A.Ş. срещу България
е намерил, че дружеството-жалбоподател, собственик на МПС, в което е намерен
наркотик, е понесло индивидуална и прекомерна тежест, която би могла да се
счете за легитимна, само ако то е имало възможността да оспори ефективно
отнемането на имуществото му в резултат от наказателното производство, по което
то не е страна; дружеството-жалбоподател обаче не е имало такава възможност и
затова справедливият баланс, който трябва да бъде постигнат между защитата на
правото на жалбоподателя на собственост и изискванията на общия интерес, не е
бил спазен в нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.
С Решение
С-393/19 на СЕС е прието, че член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка
с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува
имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без
това лице да разполага с ефективни правни средства за защита.
В подкрепа
на изложеното е и нормата на чл.59, ал.2 (изм., бр.109/2020г., в сила от
23.12.2021г.) от ЗАНН, с която е предвидена допустимост на процесното оспорване от 23.12.2021г.
Не следва
да се приема, че поради липса на предвидена изрична правна норма в ЗАНН към
настоящия момент за търсената защита, последната трябва да се осъществи пред
ЕСПЧ, така както е сторено в производствата по горепосочените дела на ЕСПЧ.
С оглед
гореизложеното „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД има право да
оспори НП в частта на постановеното с него отнемане на стоката по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Предвид горното,
определението в частта, с която е оставена без разграждане жалбата на „Силвърсан България“
ЕООД против
Наказателно постановление № 6/26.03.2021г. на Директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ в частта, в
която е постановено отнемане в полза на държавата на стоката
предмет на нарушение следва да се отмени и делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част. В останалата
част, определението следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл.235,
ал.1 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 51/28.06.2021г. по АНД № 20213120200100/2021г. по описа на Районен съд - Девня, в частта с
която е оставена без разглеждане жалбата на „Силвърсан България“ ЕООД против Наказателно постановление № 6/26.03.2021г. на Директора на ТД „Северна морска“ при Агенция
„Митници“ в частта по т.ІІ, в която е постановено отнемане в полза на държавата стоката, предмет на нарушение – 99 колета, бруто тегло 16 207.910 кг, 14 850 кг нето – тютюн за пушене, акцизна стока по
чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС, заприходени по складова разписка № 3/13.01.2021г.
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение № 51/28.06.2021г. по АНД № 20213120200100/2021 г. по описа на Районен съд - Девня, в частта,
с която е оставена без разглеждане жалбата на
„Силвърсан България“ ЕООД против Наказателно постановление № 6/26.03.2021г. на Директора на ТД
„Северна морска“ при Агенция „Митници“ в частта по т.І, с която е наложена имуществена санкция на „Терминален оператор“ ЕООД в размер на 4 082 392.94
лева.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на
съдопроизводствените действия в отменената част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.