РЕШЕНИЕ
№ 993
гр. Бургас, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120106694 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Агрокоз“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №5, ет.4, представлявано
от управителя И.Д.А., съдебен адрес в ....................., чрез адв.А.П., срещу „Агро-Ид“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“, бл.91,
вх.2, ет.6, представлявано от управителя П.М.Д., за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 20 244,38 лева, представляваща неизплатени задължения по договор за
търговска продажба на стоки, за което са издадени фактури с №№41/01.07.2021 г.,
№42/02.07.2021 г. и №43/02.07.2021 г. и приемо-предавателни протоколи към тях, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане, както и сумата от 263,49 лева, представляваща мораторна лхива за периода
16.07.2021 г. – 26.09.2021 г.
Твърди се в исковата молба, че между страните съществуват облигационни отношения по
повод продажбата и доставката на 25,2 тона амониев нитрат ЕО ТОР, 160 броя препарати
валсамин – 80 л. и логос – 80 л., 480 кг.фураж за животни – агне стартер, гроуер, по които
ответникът е неизправна страна, тъй като не е изпълнил насрещното си задължение да
заплати цената на предоставените стоки след издаване на фактури с №№41/01.07.2021 г.,
№42/02.07.2021 г. и №43/02.07.2021 г. на обща стойност 20 244,38 лева.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа исковете и прави признание, че сумата по фактура
№43/02.07.2021 г. е заплатена от ответника.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да депозира писмен
отговор на исковата молба, в който оспорва твърдението на ищеца, че му дължи сумата по
фактура №43/02.07.2021 г., за която посочва, че е предмет на ч.гр.д.№585/2021 г. по описа
на БРС и за същата има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
която е издаден и изпълнителен лист №1421/17.09.2021 г., по който има образувано изп.д.
№80080/2021 г. по описа на ЧСИ С. Н.. С отговора не се оспорва дължимостта на сумите по
фактури с №№41/02.07.2021 г. и №42/02.07.2021 г., и се признава, че същите не са
заплатени. Посочва, че ищецът му дължи сумата от 49 614,97 лева, представляваща
стойността на доставени от ответника на ищеца млечни продукти, фураж и медикаменти за
животни, както и услуга с трактор, част от която претендират за заплащане под формата на
насрещен иск.
Твърди се в насрещната искова молба, че за дължимите от ищеца суми има издадени
фактури с №010304/10.07.2021 г., №10305/13.07.2021 г., №10306/14.07.2021 г. и
10307/14.07.2021 г., които са на обща стойност 49 614,97 лева, от която претендират сумата
от 21 000 лева. Ангажират доказателства, претендират разноски.
Така предявеният насрещен иск е приет за съвместно разглеждане в настоящето
производство с определение №39/04.01.2022 г.
В съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа отговора на исковата молба и насрещния иск, като моли за
уважаването му.
В срока по чл.131 от ГПК ищецът-ответник по насрещния иск депозира писмен отговор
на иска, в който се оспорва допустимостта на предявената претенция, а при условията на
евентуалност същата се оспорва по основание и размер.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените осъдителни искове е по чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД, а на насрещния иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
Между страните не се спори, че са се намирали в облигационни отношения и помежду им
е бил сключен неформален договор за покупко-продажба на 25,2 тона амониев нитрат ЕО
ТОР, 160 броя препарати – валсамин – 80 л. и логос – 80 л., както и 480 кг. фураж за
животни – агне стартер, гроуер, по който ищецът има качеството на продавач, а ответникът -
на купувач.
Ответникът не оспорва, че е получил стоките и за същите има издадени от ищеца фактури
с №№41/01.07.2021 г. на стойност 17 345,05 лева, №42/02.07.2021 г. на стойност 2484,32
лева и фактура №43/02.07.2021 г. на стойност 415,00 лева. Същите са приложени към
заключението на в.л. и са приети като доказателства по делото.
Ищецът признава, че ответникът е извършил плащане по фактура №43/02.07.2021 г.
В подкрепа на гореизложеното като фактологоия е и заключението на изготвената от
2
в.л.В.-А. съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и от което става ясно, че фактурите са осчетоводени при ответника.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
В съответствие с нормата на чл.318, ал.1 от ТЗ, между страните е била сключена
търговска продажба. По своята същност, договорът за продажба между търговци е
неформален, двустранен и възмезден договор и по аргумент от чл.293, ал.1 от ТЗ, за
неговата валидност законът не изисква писмена форма. С факта на постигане съгласие
между страните договорът се счита сключен и произвежда целеното правно действие, а
именно за продавача възниква задължението да предаде вещите, а за купувача да плати
цената им. Такъв именно е и настоящият случай. С оглед признанията на страните по делото
и от обсъдените по-горе доказателства, съдът приема за установено наличието на сключен
между страните неформален договор за търговска продажба на стоки, като съществените
реквизити на сделката са индивидуализирани в приложените по делото фактури с
№№41/01.07.2021 г., №42/02.07.2021 г. и №43/02.07.2021 г. Фактурите са подписани и от
двете страни, което е несъмнено доказателство за постигнатото взаимно съгласие за
сключване на сделката. Установи се и изправността на ищеца-продавач по този договор. Не
е спорно по делото, че ответното дружество е осчетоводило гореописаните фактури, което
представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване, както и че не е
платило дължимите суми по фактури с №№41/01.07.2021 г. и №42/02.07.2021 г.
Предвид на изложеното, искът на „Агрокоз“ ЕООД, срещу „Агро-Ид“ ООД с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, е основателен и доказан до размера от 19 829,38 лева,
представляваща главница по издадени и неплатени фактури с №№41/01.07.2021 г. и
№42/02.07.2021 г., като за разликата до предявения размер от 20 244,38 лева, искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
Основателността на главния иск налага уважаване и на акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва за забава върху сборната главница, считано от предявяване
на иска на 27.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.327 от ТЗ, купувачът е длъжен да заплати цената на стоката в
момента на нейното предаване, или при издаване на документите, даващи му право да я
получи. Именно такъв документ се явяват приетите като доказателство фактури с
№№41/01.07.2021 г. и №42/02.07.2021 г., в които обаче няма изрично уговорен падеж за
плащане по смисъла на чл.84, ал.1 от ЗЗД. Приложение следователно следва да намери
нормата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, която предвижда, че ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане. В настоящия случай, фактурите са издадени на 01.07.2021
г., съответно 02.07.2021 г., поради което и плащането е следвало да бъде извършено до
15.07.2021 г., съответно 16.07.2021 г., което не е сторено, поради което и ответникът е
изпаднал в забава, считано от 16.07.2021 г. по отношение на фактура №41/01.07.2021 г.,
3
съответно от 17.07.2021 г. по отношение на фактура №42/02.07.2021 г. Съгласно
заключението на в.л., дължимата за периода 16.07.2021 г. – 26.09.2021 г. мораторна лихва
върху главницата по фактура №41/01.07.2021 г. възлиза на сумата от 351,75 лева, а върху
главницата по фактура №42/02.07.2021 г. възлиза на сумата от 49,69 лева, като се дължи за
периода 17.07.2021 г. – 26.09.2021 г., или всичко е в общ размер на 401,44 лева, от които
ищецът претендира 263,49 лева.
Искът следователно е основателен и доказан по размер, поради което и следва да се уважи
като такъв.
По насрещния иск.
Приети като доказателства по делото са приемо-предавателен протокол от 12.07.2021 г. и
издадена въз основа на него фактура №10307/14.07.2021 г., стокова разписка
№110/14.07.2021 г. и издадена въз основа на нея фактура №10306/14.07.2021 г., стокова
разписка №106/13.07.2021 г. и издадена въз основа на нея фактура №10305/13.07.2021 г.,
стокова разписка №76/10.07.2021 г. и издадена въз основа на нея фактура
№10304/10.07.2021 г., от съдържанието на които е видно, че са издадени от ответника -
ищец по насрещния иск и имат за получател – ищеца – ответник по насрещния иск. С
изключение на фактурите, стоковите разписки и приемо-предавателният протокол съдържат
подпис на съставител и получател.
По делото в качеството на свидетел е разпитан М.М., от показанията на който става ясно,
че към датата на издаване на документите е бил управител на дружеството, за което
свидетелства и служебно извършената справка в ТР, както и че цитираните по-горе
документи са били издадени въз основа на сключен с ответника по насрещния иск
неформален договор за покупко-продажба на произвеждани от ищеца по насрещния иск
млечни продукти. Стоките са били предадени в уговорения ден и час, а при издаването им от
склада са били издадени съответните за това документи. Същият признава, че не е
подписвал стоковите разписки, твърди, че са подписани от дъщеря му, която понастоящем
представлява „Агро-Ид“ ООД, както и че съставените впоследствие фактурите са били
предадени в счетоводството на ответника по насрещния иск.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза става ясно,
процесните фактури са на обща стойност 52 694,97 лева, осчетоводени са единствено при
ищеца по насрещния иск, но не и при ответника по същия и по тях няма извършено
плащане.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните изводи:
Съгласно константната съдебна практика, фактурата като счетоводен документ не е
основание за плащане, такова се явява доставката на стока вследствие на сключен договор.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М., тъй като същите звучат логично и не са
противоричиви и приема за установено, че въз основа на сключен между страните
неформален договор за търговска продажба, на ответника по насрещния иск са били
предадени стоките, предмет на процесните фактури. Обстоятелството, че съставените в тази
4
връзка стокови разписки и приемо-предавателния протокол не са подписани от свидетеля
М., като действащ към онзи момент управител на продавача, не оборва формалната им
доказателствена сила, тъй като издаването на стоката от склада е фактическо действие, за
извършването на което не е задължително дружеството да се представлява от управителя си.
Касае се за търговска сделка между търговци, за извършването на която няма данни за
противопоставяне от коя да е от страните по сделката, поради което и всяка от тях е
обвързана от извършването й. Обстоятелството, че ответникът по насрещния иск не е
осчетоводил процесните фактури не означава, че стоките не са получени. Ответното
дружество по насрещния иск е обвързано от извършените от негово име действия по
приемане на стоките, поради което и дължи стойността им. По делото не се установи
ответникът по насрещния иск да е заплатил задължението си по тези фактури, поради което
и предявеният като частичен иск се явява основателен, налице са основания за ангажиране
отговорността на ответника по насрещния иск и същият следва да се уважи в предявения
частичен размер от 21 000 лева.
Доколкото предпоставките за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК не са налице, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените в настоящето производство разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, а именно в размер на 831,33 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът – ищец по насрещния иск също има право на
разноски, а именно сумата от 54,24 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агро-Ид“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“, бл.91, вх.2, ет.6, представлявано от управителя
П.М.Д., да заплати на „Агрокоз“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №5, ет.4, представлявано от управителя И.Д.А., съдебен адрес
в ....................., чрез адв.А.П., сумата от 19 829,38 лева, представляваща главница по
издадени и неплатени от ответника фактури с №№41/01.07.2021 г. и №42/02.07.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 27.09.2021 г.
до окончателонто й изплащане, като за разликата до предявения размер от 20 244,38 лева,
ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „Агро-Ид“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“, бл.91, вх.2, ет.6, представлявано от управителя
П.М.Д., да заплати на „Агрокоз“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №5, ет.4, представлявано от Управителя И.Д.А., съдебен
адрес в ....................., чрез адв.А.П., сумата от 263,49 лева, представляваща мораторна лихва
върху сборната главница от 19 829,38 лева, дължима за периода 16.07.2021 г. – 26.09.2021 г.
ОСЪЖДА „Агрокоз“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
5
управление в гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №5, ет.4, представлявано от управителя И.Д.А.,
съдебен адрес в ....................., чрез адв.А.П., да заплати на „Агро-Ид“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“, бл.91, вх.2, ет.6,
представлявано от Управителя П.М.Д., сумата от 21 000 лева, част от общо задължение по
издадени и неплатени от ответника по насрещния иск фактури с №№10307/14.07.2021 г.,
№10306/14.07.2021 г., №10305/13.07.2021 г. и №10304/10.07.2021
г.
ОСЪЖДА „Агро-Ид“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“, бл.91, вх.2, ет.6, представлявано от управителя
П.М.Д., да заплати на „Агрокоз“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №5, ет.4, представлявано от управителя И.Д.А., съдебен адрес
в ....................., чрез адв.А.П., сумата от 831,33 лева, представляваща направени по делото
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Агрокоз“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №5, ет.4, представлявано от яправителя И.Д.А.,
съдебен адрес в ....................., чрез адв.А.П., да заплати на „Агро-Ид“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“, бл.91, вх.2, ет.6,
представлявано от управителя П.М.Д., сумата от 54,24 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6