Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260336 28.05.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3172
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на съдебна
делба.
С постановеното по делото решение № **** от **** г. е допусната съдебна делба на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
***** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед ****г на ****АГКК, с
административен адрес на имота: гр.П., район централен, п.к. ***, ул. „****“ № ***,
вх. *, ет. *, ап. *, находящ се в страда
с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта
едно, с посочена в документа площ от *** кв.м., ведно с избено помещение № *,
(***) и *** % (****) идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж, при граници и съседи имоти с
идентификатори: на същия етаж: № ****, под обекта: № ***, над обекта: № ***, КОЯТО
ДА СЕ ИЗВЪРШИ между: А.А.Б., ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН **********, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: **
( ***) идеални части за А.А.Б. и ** ( *** ) идеални части за Д.А.Д..
Съделителката Д.А.Д. иска делбеният имот да ѝ
бъде възложен на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, а А.А.Б. иска имотът да бъде
изнесен на публична продан, като възразява, че не са налице предпоставките по
чл. 349, ал. 2 ГПК.
Предявени са искове по сметки по реда на чл. 346 ГПК,
с правно основание чл. 30 ЗС, от А.А.Б., ЕГН ********** против Д.А.Д., ЕГН **********
за осъждането на ответницата да заплати на ищцата по тези искове сумата 276,66
лв., представляваща заплатени сметки за парно и топла вода към ЕВН Топлофикация
за периода от 30.11.2019 г. до 31.07.2021 г. и сумата от 166,96 лв. представляваща
заплатен годишен данък за процесния имот за 2020 г., съответно на притежаваната
от Д.А.Д. квота от *** идеални части.
В проведеното на *** г. открито съдебно заседание Д.А.Д.,
чрез процесуалния представител адв. Идел, признава предявените против нея
искове по сметки, като иска съдът да се произнесе с решение при признание на
иска. Претендира се разноски по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения,
оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл.
235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на
правния спор, приема следното:
По
извършването на делбата:
Основен принцип в делбата е всеки съделител при
възможност да получи дял в натура /чл.69, ал.2 ЗН/, като при избора на способ
за извършване на делбата от най-съществено значение са обстоятелствата колко
реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса, видът на допуснатите до
делба имоти, обема на притежаваните от съделителите права, както и становището
им досежно начина на нейното извършване.
В процесната хипотеза е заявена претенция по чл. 349,
ал. 2 ГПК, която за да бъде уважена е необходимо делбеният имот да е жилищен, неподеляем,
съсобствеността да произтича от наследство, заявителят да не притежава друго
жилище и да е живял в имота при откриване на наследство. Установява се от
приетото по делото заключение на вещото лице Р., което съдът кредитира, че
делбеният не може да бъде поделен; същият представлява жилище-апартамент, от
което не могат да бъдат обособени два отделни самостоятелни обекта, отговарящи
на строителните правила и норми за самостоятелен обект на правото на
собственост. Собствеността между страните по делото е възникнала на основание наследствено
правоприемство. Д.А.Д. е придобила *** идеални части от правото на собственост
имот, както следва: *** по наследствено от своя дядо А.Д., починал 2005 г.,
когото наследява по заместване, като останалите идеални части до обема от ***
идеални части са придобити на основание уважено в първата фаза на делбения
процес възражение по 30 ЗН за възстановяване на запазената ѝ част от
наследството на Д. И. Д., нейна баба, почнала през 2019 г., която е оставила
универсално завещание в полза на А.А.Б., т.е. последната е назначена за
наследник на Д. И. Д. по силата на завещанието. В подадената от Д.А.Д.
декларация е посочено, че същата притежава идеални части от друг жилищен имот,
както и че е собственик на таванско помещение – ателие, т.е. съдът приема, че
тя не разполага с друго жилище, доколкото идеалните части от друг жилищен имот
не са друго жилище по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, обаче, че не са
налице всички предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК,
защото по делото не се установява, в условията на пълно и главно доказване, Д.А.Д.
да е живяла в процесния имот при откриване на наследство. Според разясненията
на т. 7 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС
дефиницията на това понятие, предполага трайно фактическо състояние,
продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения
недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на
правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано
с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е
пряко и пълно, като изводът на съда не може да почива на предположение въз
основа на регистрацията на постоянен адрес.
По установяване на този факт като доказателство по
делото са приети свидетелските показания на Б. Г. П., която е майка на Д.А.Д. -
съделителката, направила претенция за възлагане. Съдът намира, че показанията
на свидетеля следва да се ценят изключително внимателно, с оглед близката
роднинска връзка със страната и потенциалната заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото. При разпита на свидетеля съдът доби впечатление, че същият се
опитва да прави внушения, като например това, че наследодателката Д. И. Д. е
била в недобро психическо състояние, като е страдала от биполярно разстройство
и депресии; че едва ли не е починала от „насилствена смърт“; че самото
завещание, от което А.А.Б. черпи права, е изготвено при съмнителни обстоятелства;
че апартаментът е оставен в лошо състояние, като са укрити рецепти и документи;
че апартаментът е обещан на нейната дъщеря. Тук съдът намира за уместно да
напомни, че ако всички тези обстоятелства биха били налице, то завещанието, от
което другият съделител черпи права, е могло да бъде оспорено като унищожаемо,
което не сторено в първата фаза на делбения процес. Отделно от това, следва да
се има предвид, че завещанието е изготвено в нотариална форма, като нотариусът
се е убедил в дееспособността на завещателя. Ето защо всички тези
обстоятелства, изнесени от свидетеля, съдът приема за лични менения, които
нямат съществено правно значение за изхода на втората фаза на делбения процес.
Следва да се отбележи и това, че свидетелят сочи, че за общия на страните
наследодател се е грижил, под формата на социална услуга, като не става ясно
точно каква, наследникът по завещание, както и че Д.А.Д. е предложила на своята
баба, същата да бъде настанена в хоспис. Тези факти, макар и да нямат пряко отношение
към претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК, са косвено доказателство за това кой е живял
в имота при откриване на наследството, както и какъв би могъл да бъде мотивът
на завещанието. От показанията на свидетеля се установя, че Д.А.Д. е живяла
трайно в процесния имот, единствено в периода, когато е била дете, заедно със
своите родители, баба и дядо, в продължение на шест години, преди развода на
родителите ѝ, който развод датира от 1991 г. След това Д.А.Д. е заживяла заедно със своята майка,
като е посещавала баба си инцидентно. Следователно не може да се приеме, че към
2019 г., когато на преклонната възраст от 93 години е починала Д. И. Д., Д.А.Д.
е живяла в процесния имот. Свидетелката П. сочи, че Д.А.Д. живее в заедно с
нея, в нейното жилище. Това обстоятелство се подкрепя и от изложените от
свидетеля обстоятелства, че Д. И. Д. е имала нужда от специализирани грижи, от
разликата във възрастта между Д.А.Д. и Д. И. Д., както и от обстоятелството, че
е обсъждано наследодателката да бъде настанена в хоспис, където да се грижат за
нея. Д.А.Д. не е живяла в имота и към отриване на наследството на своя дядо,
починал през 2005 г. Ето защо съдът приема, че към откриване на наследството в
процесния имот е живял единствено общият на страните наследодател. Инцидентните
посещения, дори и такива да са били налице, не отговарят на изискванията на чл.
349, ал. 2 ГПК, както и разясненията на т.
7 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, а именно да е налице трайно фактическо
състояние, което да е продължително във времево отношение, за да се приеме, че
наследникът е живял имота към откриване на наследството.
При това положение претенцията за възлагане по чл.
349, ал. 2 ГПК следва да се отхвърли, с изричен диспозитив, както е прието
с диспозитивите на решение
№ 130 от 17.10.2019 г. по гр. д. № 3697/2018 г. на ВКС, I г.о. и решение № 4 от 18.02.2019 г. по гр. д. №
4976 / 2017 г. на ВКС, I г.o., като делбеният имот се изнесе на публична
продан като единствен възможен способ за ликвидиране на възникналата
съсобственост. При изнасяне на имота на публична продан дадената от вещото лице
оценка има относително значение, единствено за определяне на дължимите по
делото за делба държавни такси, тъй като съдебният изпълнител следва да извърши
нова оценка, в рамките на процедурата по публичната продан.
По исковете
по сметки:
С оглед направено изявление на ответницата по исковете
по сметки, че признава иска, съдът следва да се произнесе с решение при признае
на иска, като уважи същия. По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК решението,
постановено при признание на иска, не се мотивира по същество.
По
разноските:
Съделителите следва да бъдат осъдени по реда на чл.
355 ГПК да заплатят държавни такси по извършване на делбата в размер на четири
процента от квотата им собствеността. Оценката на имота възлиза на *** лева,
като дължимата държавната такса е както следва: *** лева за А.А.Б. и *** лева
за Д.А.Д..
По исковете по сметки Д.А.Д. следва да заплати държавна
такса от 50 лева, тъй като исковете са уважени спрямо нея.
А.А.Б. не
следва да заплати на Д.А.Д. сумата 150 лева – разноски за вещо лице,
доколкото А.А.Б. е внесла соята част от
депозита по допуснатата от съда експертиза, макар и извън срок, т.е.
надвнесената от Д.А.Д. сума от 150 лева за експертиза, следва да ѝ се
възстанови, което съдът е разпоредил със свое протоколно определение от
13.09.2021 г.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна претенцията на Д.А.Д., ЕГН ********** за възлагане по реда
на чл. 349, ал. 2 ГПК на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** по
КККР на гр. П., одобрени със Заповед ***г на ****АГКК, с административен адрес
на имота: гр.П., район централен, п.к. ***, ул. „****“ № ***, вх. *, ет. *, ап.
* находящ се в страда с идентификатор ****,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта едно, с посочена
в документа площ от *** кв.м., ведно с избено помещение № *, (***) и *** (***) идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, при граници и съседи имоти с идентификатори: на
същия етаж: № ***, под обекта: № ***, над обекта: № ***
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК допуснатия до делба с постановеното по делото
решение № *** от *** г. недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** по КККР на гр. П.,
одобрени със Заповед **** г. на ****АГКК, с административен адрес на имота:
гр.П., район централен, п.к. ***, ул. „****“ № **, вх. *, ет. *, ап. **,
находящ се в страда с идентификатор ****,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта едно, с посочена
в документа площ от *** кв.м., ведно с избено помещение № 9*, (д**) и ** % (***) идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, при граници и съседи имоти с идентификатори: на
същия етаж: № ***, под обекта: № ***, над обекта: № ***, чиято оценка възлиза
на **** лева, като делбата е допусната между: А.А.Б., ЕГН ********** и Д.А.Д.,
ЕГН **********, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: *** ( ***) идеални части за А.А.Б. и *** ( ***
) идеални части за Д.А.Д., в което съотношение да се разпредели получената сума
за имота от проданта.
ОСЪЖДА по реда на чл. 346 ГПК Д.А.Д., ЕГН **********
да заплати на основание чл. 30, ал. 3 ЗД на А.А.Б., ЕГН ********** сумата *** (
****) лв., представляваща заплатени сметки за парно и топла вода към „ЕВН
Топлофикация“ за периода от 30.11.2019 г. до 31.07.2021 г. и сумата от *** ( ***
) лв., представляваща заплатен годишен данък за делбения имот с идентификатор №
*** по КККР на гр. П. за 2020 г., съответно на притежаваната от Д.А.Д. квота от
*** идеални части.
ОСЪЖДА А.А.Б.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на
РС-П. държавни такси по извършване на делбата, в размер на 1305 (хиляда триста
и пет) лева.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от общо 2225 (две хиляди двеста двадесет и пет) лева, представляваща държавни такси извършване на делбата и по исковете по сметки.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно
с оригинала!
Т.А.