МОТИВИ към НОХД 551/10г.

 

Производството е образувано по внесен в съда от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт против С.А.А. ***,  за това, че

На 11.09.2009г. в с.Мокрище, обл.Пазарджик е причинил на Г.С.Д. с ЕГН:********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакетната кост в долната трета на лявата предмишница, довело до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник, за период от три до пет месеца от датата на травмата - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.131 ал.1 т.7 във вр. чл.129 ал.2 във вр. ал.1 във вр. чл.28 ал.1 от НК.

Производството по делото се проведе по реда на глава 27 от НПК .

Приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес бе: 1. граждански иск за сума в размер на 3500 лв. от пострадалия Г.С.Д. ***  против подсъдимия С.А.А. като обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата., както и 2.  граждански иск за сума в размер на 543.61 лева от пострадалия Г.С.Д. ***  против подсъдимия С.А.А. като обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Като граждански ищец и частен обвинител по делото бе конституиран пострадалия Г.Д..

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик така както е повдигнато, който пледира за налагане на наказание на основание чл. 58а от НК в редакцията на нормата, действаща към момента на постановяване на присъдата.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител дава становище за доказаност на обвинението, като настоява подсъдимият след като бъде признат за виновен да му се наложи наказание и бъдат уважени двата граждански иска. 

Защитникът на подсъдимия не оспорва съставомерността на деянието. Пледира за определяне на наказанието при условията на старата и действаща към момента на деянието редакцията на нормата на чл. 58 а от НК, като се наложи наказание пробация на основание чл. 55, ал.1,т.2 б.Б от НК предвид разпордебата на чл. 131 , ал.1 т. 7 от НК вр. чл. 2, ал.2 от НК.  

Подсъдимият признава фактите в обстоятелствената частна ОА. .

Районният съд, като   обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.299 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

В началото на месец август 2009г. подс.С.А. и св.Г.Р. се съгласили да извършат ремонт срещу заплащане на покрив и  два комина на къща в с.Мокрище, собственост на пострадалия Г.Д.. За извършената работа пострадалият Д. обещал да заплати сумата от 400.00 лева. По време на ремонтната дейност, св.Р. поискал предварително сумата от 100.00 лева под формата на аванс, които св.Д. му платил. След приключване на възложената работа, св.Д. дал на.А. и св.Р. още 300,00 лева, като приспаднал аванса на св.Р.. А. и св.Р. останали недоволни и започнали да претендират за допълнително възнаграждение.

          Тъй като обв.А. и св.Р., в продължение на една седмица непрекъснато подканяли св.Д. да им плати парите, последния се обърнал за съдействие към кварталния полицай и го известил за случващото се. Полицай Въжев обещал да се запознае със случая и няколко дни по-късно, пред Кметството на селото, се състояла среща между св.Д.,.А. и св.Р.. В присъствието на униформените служители на реда, подсъдимия  продължил да претендира плащане на още пари, като претенцията му била съпроводена с отправяне на закани към св.Д.. На тази среща финансовите отношения между страните останали неизяснени, а заплахите от страна на А. към св.Д. ***009г. след обяд, св.Д. работел с моторна резачка в двора на училището в с.Мокрище. По същото време А. се намирал в заведение близо до училището. Същият ден, около 16.00 часа, виждайки, че св.Д. работи в двора на училището, А. излязъл от заведението и се обърнал към пострадалия с думите „… Ти кога ще ми дадеш парите ?”. Д. не обърнал внимание и продължил да работи, но А. прескочил оградата и се насочил директно към него. Тогава А. започнал да се заканва на пострадалия, заявявайки му, че ще го пребие, ще вземе колата на сина му, ще отвлече приятелката на сина му. След тези думи, А. ритнал пострадалия Д. по левия крак. Свидетелят Д. го помолил да си отива, но А. не само, че не преустановил действията си, но се изплюл в лицето на пострадалия и му нанесъл още два последователни удара с юмрук в областта на лицето. Пострадалият се уплашил и взел една коса, която била опряна на оградата, за да се отбранява.  А. със сила отнел  косата от ръцете на св.Д.. При отнемането желязната част на косата паднала от дръжката. Тогава обв.А. започнал да нанася удари с дръжката на косата по цялото тяло на св.Д.. Пострадалият Д. вдигнал лявата си ръка, за да се предпази. Тогава обвиняемия му нанесъл удари с дръжката на косата върху лявата ръка на св.Д., причинявайки му счупване на лакетната кост в долната трета на лявата предмишница.

Конфликтът бил преустановен, едва след намесата на св.Васко Василев и св.Т.П., които станали неволни очевидци. Двамата прескочили оградата и се насочили към участниците в конфликта, но А. избягал. Пострадалият потърсил лекарска помощ в МБАЛ-гр.Пазарджик, като при прегледа се установило, че същия има счупване на лакетната кост. Дни по-късно подал жалба до Началника на РУ на МВР-Пазарджик, в която описал инцидента и потърсил съдействие.

На св.Д. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакетната кост в долната трета на лявата предмишница, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, за около 3-5 месеца от датата на травмата. Причинени били и други наранявания, съставляващи леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 и ал.2 от НК. Заключението сочи, че телесните повреди са причинени по време към инкриминираната дата и по начин, описан от пострадалия – удари с дървен прът.

Горните обстоятелства по делото в тяхната същност и хронология се установила въз основа направеното самопризнание на фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт , които напълно се потвърждават от събраните по надлежен процесуален ред доказателства в ДСП.

Действително в рамките на разследването са събрани и доказателства, които очертават теза за отбранителна реакция от страна на подсъдимия. В този смисъл са неговите обяснения пред разследващия орган, в които дори е сочел за нанесени му при отбраната телесни увреждания от страна на пострадалия,чието нападение са опитал да отблъсне и при в рамките на която защита му нанесъл инкриминираните телесни увреждания. Частично тези обяснения са били подкрепени от показанията на св. С., който се е представил като непосредствен  очевидец на нанесени два последователни удара от страна от пострадалия върху подсъдимия. Съпоставката между показанията на С. и обясненията, които е дал обвиняемия на ДСП поради тяхната несъответност и драстични различия относно обстоятелствата в рамките на инкриминираната ситуация като същност и хронология позволяват за директно игнориране на тези гласни доказателства. Освен това очевидно е , че самият подсъдими е изоставил инициативата си за доказване на възпроизведената от него версия с обясненията му пред разследващия полицай. Същата е опровергана и поради противоречията между авторите й – самият обвиняем и св. С.. Наред с това версията на пострадалия, която е възприета и като обвинителна такава от представителя на РП е напълно подкрепена от други доказателства по дело. Дори и самостоятелно преценени показанията на пострадалия са изключително детайлни , подборни , последователни и в този смисъл убедителни относно обстоятелствата, които възпроизвежда като елементи на инкриминираната ситуация. Като се изключи излишната част относно причината з а инцидента, свързана с безспорни факти по облигационните отношения на страните в конфликта, пострадалят ясно описва как на инкриминираната дата подсъдимият го е нападнал с юмруци , нанасяйки му удари в главата. Той опитал да се защити с държания от него инструмент коса, на който паднала режещата част.  Подсъдимият хванал дървения прът и успял да го измъкне от пострадалия, след което се опитал да му нанесе два удара по лявата страна на торса. Д. вдигнал ръката си и при тази защитна реакция , ударите попаднали върху нея и у увредили. Показанията на Д. са изцяло потвърдени от намиращия се случайно на мястото на инцидента св. п.. последният заден със св. Б. били в заведение в селото, което се намирало точно срещу двора на училището, в който се е развил конфликта. Двамата били провокирани да се приближат именно от словесния спор между подсъдимия и пострадалия и основно поради  агресивното поведение на първия от тях. П.  възприел удари , които подсъдимият нанесъл с дървения кол на пострадалия, като описва идентична с описаната от самия пострадал неговата защитна реакция с вдигането на ръката за предпазване от ударите. Св. балабнов не е възприели изцяло развитието на динамичната ситуация, но потвърждава , че е видял кръв по лявата ръка на пострадалия. Точно такива твърдения се съдържат и в показанията на св. б., който е личен лекар на пострадалия и при когото непосредствено след инцидента той отишъл. Пред Б., както сочат показанията му, пострадалия е споделил , че е увреден от лице, което извършило ремонт на покрива му и с което имали по този повод неуредени сметки. 

Още на 15.09.08г. пострадалият посетил Кабинета по съдебна медицина при МБАЛ Пазарджик, където е освидетелстван от съдебен лекар и му е издадено СМУ  188-І/09г.  В същото са отразени следните обективирани находки: хематом с д. 3 см. слепоочнотеменна област, имобилизация на бява предмишница с шина ; охлузване с  размери 2х3 см в областта на лявата лакетна става и с кафеникавочервен цвят.

Въз основа на този документ, както и предвид рентгенографията , експертът е дал заключение за счупване на лактента кост в долната трета на лявата предмишница , с което на пострадалия е било причинено трайно затруднение движението нагорен ляв крайник. Констатирани са и други уврежадния, които са извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК.

Както нараняването на предмишницата, което съставлява средна телесна повреда, така и другите наранявания от по-лека степен и квалифицирани о експерта по чл. 130о от НК напълно съответстват на описаните от пострадалия удари, нанесени му в увредените органи от подсъдимия.

 При горните данни съда прие, че именно действията на подсъдимия в рамките на възникналия с пострадалия конфликт са причинили описаните в СМЕ увреждания на Д.. За лечението на счупената лакетна кост е ползвана специална планка , описана в представената фактура на л. 70 , като и към настоящия момент пострадалия д. продължава да ползва надлежно разрешен му ( вече от ЛКК) отпуск поради временна неработоспособност в резултат на счупването, наложило имобилизация, а впоследствие и рехабилитация ( виж и амб. листове) .

Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на деянието си. Същият е осъждан към датата на деянието за същото по вид престъпление, за което последиците за заличени поради настъпила реабилитация . Предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици. Предвид предмета, с който е нанасял ударите върху пострадалия и органите, към които целенасочено е замахвал  , несъмнено е предвиждал конкретно възможността за настъпване на телесна повреда от вида и степента на причинената и го е целял.

Към датата на деянието,  както вече се посочи, подсъдимият е бил осъждан за същото по вид престъпление –л. 49 , по НОХД 1064/ 04г. с влязла в сила присъда на 05.07.05г. на ПРС за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е било отложено за изпитателен срок от четири години. Към датата на настоящото деяние, при това положение, не е изтекъл срока по чл. 30, ал.2 от НК, като дори настъпилата реабилитация по право не изключва правилата на чл. 28 и чл. 29 от НК. Поради това и правилно деянието е квалифицирано като повторно по смисъла на чл. 28 от НК , като обстоятелството, че подсъдимият го върши след като е осъждан вече за същото по вид престъпление е било напълно съзнавано от него.  От друга страна това обстоятелство квалифицира деянието именно по предложеният тежконаказуем състав по чл. 131, ал.1 т. 7 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал.1 от НК от НК. Действително от датата на деянието до постановяване на присъдата има изменение относно размера на наказанието а престъплението по чл. 131, ал.1, т.7 вр. чл. 129 от НК , като законодателното решение е било за увеличаване на наказанието , което е в параметри от две до десет години . Несъмнено е, че в случая, тъй като се касае до материално норма и с оглед чл. 2, ал.2 от НК ще следва да се прилага разпоредбата, която е действала към датата на деянието и която предвиждаше наказание от една до пет години лишаване от свобода за такова престъпление.  

Обратно е становището на съда по отношение характера на разпоредбата на чл. 58 а от НК. същата, макар и материалния закон, е с процесуален характер, тъй като касае определяне наказание и е единствената норма,  приложима само в случай, че съдебното производство е проведено по диференцираната процедура по глава 27 от НПК. Поради това и  измененията в разпоредбата на чл. 58 а от НК следва да се прилагат от момента на влизане в сила, иначе казано приложима е нормата в редакцията на текста към момента на произнасяне. Поради това и съдът определи наказанието при условията на чл. 58 а, ал.1 от НК, като категорично отхвърли тезата на защитника за наличие на предпоставки за приложение на чл. 55 от НК и на основание чл. 58 а ал.4 от НК. Агресията на подсъдимия в конкретното деяние, предходните му прояви, с които също е засягал телесния интегритет на отделна личност , дават основание да се приеме, че не зачита нормите, гарантиращи живота и здравето на хората и дръзко и безцеремонно дори на обществени места посяга на тези ценности.

Така наказанието се индивидуализира при условията на чл. 58а ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК, като се точете високата обществена опасност на деянието  също тази на дееца. Вярно е, че последиците по предходното осъждане са заличени на основание чл. 85 ал.1 т.1 от НК поради настъпила реабилитация по право, но това деяние, както е прието в съдебната практика, следва да се отчита като отегчаващо вината обстоятелство.   Наред с проявената агресия, чиито резултат са няколко различни увреждания  и която е проявена в контекста на едно последователно проявено заплашително отношение към пострадалия, което дори го е провокирало да потърси съдействие на органите на полицията.   Имайки предвид всички конкретни обстоятелства по деянието съдът прие, че на подсъдимия, за да се мотивират очаквания за постигане на промени в съзнанието му, както и предупредително-възпиращо въздействие лично спрямо него и останалите членове на обществото, следва да се наложи наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, което се намали с 1/3 та на основание чл. 58а, ал.1 от НК, поради което и подлежащото на изтърпяване на наказание бе определено на две години и четири месеца лишаване от свобода. 

Особено внимателно съдът обсъди начина за неговото изтърпяване. Налице е предпоставката по чл. 66, ал.1,пр.1  от НК предвид предходното осъждане и настъпилата реабилитация за същото. Наред с това обаче съдът прие, постигането на поправително въздействие спрямо дееца, както и предупредително-възпиращо такова спрямо него  , а и спрямо останалите членове на обществото не е възможно само и единствено при ефективно  изтърпяване на наложеното му наказание. Поради това и съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание, но определи за постигане на по-силен превантивен ефект максималния изпитателен  срок от пет години. 

Установи се несъмнено по делото, че  подсъдимият е причинил на пострадалия различни по степен и вид телесни увреждания. – както счупване на лакетната  на лявата ръка, така и охлузване на същия крайник   и хематом  на главата. Установено е също, че увреждането на крайника е причинило болки и страдалия на пострадалия. Последното е несъмнено, тъй като лечението е наложило гипсова имобилизация ведно с имплантиране на специална планка ( по приложената фактура). След сваляне на шината е следвал период на рехабилитация , при който раздвижването на обездвижения крайник също е свързано с болки. И към момента пострадалият продължава да ползва надлежно разрешен му отпуск по болест ( виж б. листове и амб. Листове). При това съдът прие, че  искът за сумата в размер на 3500 лв. като обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалия следва да се уважи в пълен размер ведно с акцесорния иск за лихви – от датата на деянието до окончателното изплащане.

Установено е също, че във връзка с лечението пострадалият е закупил и е приложена специална планка за имплантиране – виж фактурата за закупуване . Стойността на елемента е 543.61 лева,  претенцията за които също следва да бъде уважена ведно с иска за лихви от датата на деянието до окончателната изплащане на сумата.   

Подсъдимият бе осъден да заплати на пострадалия и сторените от последния съдебно-деловодни разноски в размер на 550 лв.

Подсъдимият бе осъден на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати и сторените съдено-деловодни разноски в размер на 50 лв. и ДТ върху уважения гр. иск в размер на 162 лева. 

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си, която обяви на страните, като разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: