№ 16264
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110159777 по описа за 2022 година
„,,“ЕАД е предявила против В. Г. Г. и М. К. И. искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищеца сума в размер от 1129.60 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 до
м.04.2017, ведно със законната лихва от 16.11.2017 до окончателно
изплащане на вземането, 142.33 лева- лихва за забава за периода от 16.05.2015
до 18.10.2017, както и суми за дялово разпределение в размер от 85.34 лева-
главница за периода от м.05.2014 до м.04.2017, ведно със законната лихва от
16.11.2017 до окончателно изплащане на вземането и сумата от 14.41 лева-
лихва за периода от 16.09.2015 до 18.10.2017, при квоти по ½ част, както
следва:
срещу В. Г. Г.-1/2, а именно: сума в размер на 564.80 лева-главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2014 до м.04.2017, ведно със законната лихва от 16.11.2017 до
окончателно изплащане на вземането, сумата от 71.16 лева-лихва за забава за
периода от 16.05.2015 до 18.10.2017, както и сума за дялово разпределение в
размер от 42.67 лева –главница за периода от м.05.2014 до м.04.2017, ведно
1
със законната лихва от 16.11.2017 до окончателно изплащане на вземането, и
7.20 лева- лихва за периода от 16.09.2015 до 18.10.2017г.
срещу М. К. И.-1/2, а именно: сума в размер на 564.80 лева-главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2014 до м.04.2017, ведно със законната лихва от 16.11.2017 до
окончателно изплащане на вземането, сумата от 71.16 лева-лихва за забава за
периода от 16.05.2015 до 18.10.2017, както и сума за дялово разпределение в
размер от 42.67 лева –главница за периода от м.05.2014 до м.04.2017, ведно
със законната лихва от 16.11.2017 до окончателно изплащане на вземането, и
7.20 лева- лихва за периода от 16.09.2015 до 18.10.2017г.
Ищецът поддържа, че с ответниците са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които им е доставял през процесния период
топлинна енергия за битови нужди.От своя страна последните се явяват
неизправна страна, тъй като са останали задължени за стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като
дължат и обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците В. Г. Г. и М. К. И. оспорват
предявените искове. Правят възражение за давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор от 04.07.1997г. М. К. И. и В. Г. И.а са придобили
от ,,, апартамент №9, находящ се в жилищна сграда –блок 12, вх.А, ет.3, в жк.
„,,,
По делото са представени дялови разпределения и документи за
годишен отчет.
Със заявление от 6.11.2014 М. К. И. се е отказал от договора с „,,“ЕАД
и заявил, че не желае да му бъде доставяна топлинна енергия за отопление,
сградна инсталация и БГВ.
По делото е представена искова молба от 30.08.2006 за делба на
недвижим имот от В. Г. Г. срещу М. К. И..
По делото е представено искане за вписване на възбрана от 30.05.2014г.
върху следното имущество собственост на М. К. И..
2
По силата на договор от 03.06.2020 „,,“ЕАД е възложила на „,,,,“ ЕООД
да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един
клиент.
По делото са представени фактури и съобщения към фактури.
Видно от протокол от 1.10.2001 Общото събрание на ЕС с адрес:,,,,
бл.12, вх.А е взело решение за сключване на договор с „,,,,“ЕООД. Договорът
е сключен на 3.12.2001г.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
По силата на договор от 04.07.1997г. М. К. И. и В. Г. И.а са придобили
от ,,, апартамент №9, находящ се в жилищна сграда –блок 12, вх.А, ет.3, в жк.
„,,,
По делото не са ангажирани от ищеца доказателства ответниците М.
Иланов и В. И.а да са били в брак към момента на придобиване на
апартамента.Поради това съдът приема, че имотът е придобит от ответниците
в режим на обикновена съсобственост по ½ идеална част за всеки.
Освен това в съдебно заседание ответникът М. К. потвърждава, че е
собственик на 1/2 идеална част от процесния имот.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ответникът М. К. е собственик на ½ идеална част от процесния имот.
Предвид изложеното съдът приема, че всеки от ответниците се
легитимира като собственик на процесния имот с ½ идеална част.В
качеството си на собственици ответниците се явяват и потребители на
топлинна енергия. Всеки от тях следва да отговаря за задълженията на имота
съобразно частта си в съсобствеността.
Качеството потребител се обуславя от притежанието на вещни права –
право на собственост, съответно ограничено вещно право на ползване..В
качеството си на собственик ответниците се явяват и потребители на
3
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответниците да са се
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Ответниците не оспорват количеството и стойността на доставената
топлинна енергия.С оглед на което съдът приема, че стойността на
топлинната енергия възлиза в размер от 1129.60 лева, от които 564.80 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2014 до м.04.2017 за всеки от ответниците.
По възражението за давност
Вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишната
погасителна давност. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на
16.11.2017г, следователно погасени по давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 16.11.2014.Предмет на делото са вземания за
периода от м.05.2014 до м.04.2017. Вземането за м.10.2014 е станало
изискуемо на 30.11.2014г.Поради това не е погасено по давност. Вземането за
м.09.2014 е станало изискуемо на 31.10.2014, с оглед на което същото е
погасено по давност. Предвид изложеното погасени по давност са вземанията
за периода от м.05.2014 до м.09.2014 включително.
Видно от съобщение към фактура №********** от 31.07.2015
задължението за топлинна енергия възлиза на сумата от 490.02 лева за
периода от 01.05.2014 до 30.04.2015г.Съдът определя по реда на чл.162 от
ГПК стойността на вземанията погасени по давност за периода от 01.05.2014
до м.09.2014 възлизаща на 204.17 лева.
С оглед на което остава дължима сума в размер от 925.43 лева-
топлинна енергия- главница за периода от м.10.2014 до м.04.2017.Предвид
изложеното всеки от ответниците дължи сума в размер от 462.71 лева за
4
главница за топлинна енергия.С оглед на което предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде
уважен спрямо всеки от ответниците за сумата от 462.71 лева и да бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 564.80 лева.
По отношение на дяловото разпределение
Според чл.139, ал.2 от ЗЕ дяловото разпределение на топлинна енергия
в сграда–етажна собственост се извършва от топлопреносно предприятие или
от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл.139а.След изменението на посочената
норма отговорността за извършването на дяловото разпределение се възлага
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ.Съгласно чл.139 в
ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това –от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дяловото разпределение на топлинна енергия.С оглед на което е дължима
сумата за дялово разпределение.
По отношение на лихвите за забава
Съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия /одобрени от м.03.2014г./ след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни
сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база на изравнителните сметки.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-
дневен срок от датата на публикуването им на страницата на продавача.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество
5
топлинна енергия за отчетния период в 30 –дневен срок от датата на
публикуване в интернет страницата на продавача.
По делото не са ангажирани доказателства за датата на публикуване на
месечните фактури, както и на общата фактура, поради което не е доказано по
делото, че вземанията на ищеца са станали изискуеми и че ответницата е
изпаднала в забава относно плащането им.
Отделно от това съдът намира, че клаузите на чл.33, ал.1 и чл.33, ал.2 от
Общите условия /от м.03.2014г./ са нищожни на основание чл.146, ал.1, пр.1
от ЗЗП като неравноправни-противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца- търговец и
потребителя-ответник по делото. Съдът намира, че обвързването на падежа на
задължението за плащане с притежанието на специално техническо средство
от страна на потребителя /компютър, таблет и др./, което му дава възможност
за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца.В този смисъл Решение от 18.08.2017г. по
гр.дело №15611/2016, СГС, IVB.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за лихви за забава следва да бъде отхвърлен.
По отношение на лихвите за забава върху дяловото разпределение
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.За плащане
на задължението за дялово разпределение не е установен срок, поради което
длъжникът изпада в забава от поканата.По делото не се установява
ответницата да е канена от ищеца за заплащане на задължението.Поради това
съдът намира, че претенцията за лихви за забава върху дяловото
разпределение следва да бъде отхвърлена.
С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат
уважени спрямо всеки от ответниците за сумата от 462.71 лева- главница за
топлинна енергия и за сумата от 42.67 лева – дялово разпределение, като за
6
горницата до пълния предявен размер исковете следва да бъдат отхвърлени.
Исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от
ЗЗД за лихви за забава върху топлинната енергия и лихви за забава върху
дяловото разпределение следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал разноски в
исковото производство в размер от 127.43 лева, от които 27.43 лева и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 93.90 лева. С
оглед на което всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца по ½ от сумата от 93.90 лева или сумата от 46.95 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
77.43 лева.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер от 57.05 лева. С оглед на което всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца по ½ от сумата от
57.05 лева или сумата от 28.52 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „,,“ЕАД, ЕИК,,,, със
седалище и адрес на управление:гр.,,,№23Б, срещу В. Г. Г., ЕГН**********, с
адрес:,,,“, бл.12, вх.А, ет.3, ап.9, искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, че В. Г. Г. дължи на „,,“ЕАД сумата от 462.71
лева- главница за топлинна енергия за периода от м.10.2014 до м.04.2017, и за
сумата от 42.67 лева – дялово разпределение за периода от м.05.2014 до
м.04.2017, ведно със законната лихва от 16.11.2017 до окончателно
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „,,“ЕАД, ЕИК,,,, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,№23Б, срещу В. Г. Г., ЕГН**********, с адрес:,,,“, бл.12,
вх.А, ет.3, ап.9, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79,
7
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за горницата над 462.71 лева до пълния
предявен размер от 564.80 лева- главница за топлинна енергия за периода от
м.05.2014 до м.09.2014, и за сумата от 71.16 лева-лихва за забава за периода
от 16.05.2015 до 18.10.2017 и за сумата от 7.20 лева- лихва за периода от
16.09.2015 до 18.10.2017г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „,,“ЕАД, ЕИК,,,, със
седалище и адрес на управление:гр.,,,№23Б, срещу М. К. И. искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М. К. И.,
ЕГН**********, с адрес:,,,“, бл.12, вх.А, ет.3, ап.9, дължи на „,,“ЕАД сумата
от 462.71 лева- главница за топлинна енергия за периода от м.10.2014 до
м.04.2017, и за сумата от 42.67 лева – дялово разпределение за периода от
м.05.2014 до м.04.2017, ведно със законната лихва от 16.11.2017 до
окончателно изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „,,“ЕАД, ЕИК,,,, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,№23Б, срещу М. К. И. ЕГН**********, с адрес:,,,“, бл.12,
вх.А, ет.3, ап.9, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за горницата над 462.71 лева до пълния
предявен размер от 564.80 лева- главница за топлинна енергия за периода от
м.05.2014 до м.09.2014, и за сумата от 71.16 лева-лихва за забава за периода
от 16.05.2015 до 18.10.2017 и за сумата от 7.20 лева- лихва за периода от
16.09.2015 до 18.10.2017г.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН**********, с адрес:,,,“, бл.12, вх.А, ет.3, ап.9, и
М. К. И., ЕГН**********, с адрес:,,,“, бл.12, вх.А, ет.3, ап.9, да заплатят на
„,,“ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК всеки сумата от по 46.95 лева.-
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН**********, с адрес:,,,“, бл.12, вх.А, ет.3, ап.9, и
М. К. И., ЕГН**********, с адрес:,,,“, бл.12, вх.А, ет.3, ап.9, да заплатят на
„,,“ЕАД всеки сумата от по 28.52 лева-разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца-„,,,,“ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9