№ 72
гр. Габрово , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500043 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от А. Д. Г. против Разпореждане от 15.12.2020г. на съдебен
изпълнител при РС Дряново, с което е отказал да прекрати производството по изп.д.
№37/2002г., на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В жалбата се сочи, че на жалбоподателката не бил връчен препис от разпореждането,
а само съобщение, с което я уведомявали, че съдебния изпълнител отказва да прекрати
производството по изпълнителното дело. При устна справка й било обяснено, че тъй като
производството по делото е спряно по искане на взискателя не били налице предпоставките
за настъпване на перемпция. Жалбоподателката счита, че отказа на съдебния изпълнител е
незаконосъобразен, тъй като спирането на изпълнението, когато това става по волята на
взискателя не се отразявало на теченето на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Перемпцията била
санкция за бездействието на взискателя и не можела да настъпи само ако той нямал
възможност да действа- това били всички хипотези на чл.432, ал.1 ГПК , без тази по т.2.
когато спирането е в следствие на волята на взискателя, то такава пречка нямало и ако
същият в рамките на двугодишния срок не поиска възобновяване съдебния изпълнител е
длъжен да констатира факта на осъществяване на фактическия състав на прекратяването. В
противен случай щяла да бъде предоставена възможност на взискателя да поддържа
висящност на изпълнителното дело до безкрайност.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило възражение от страна на взискателя по
изпълнителното дело.
В мотивите си, въз основа на постъпилата жалба от длъжника, съдебния изпълнител
1
изразява съображение за неоснователност на жалбата. Сочи, че изпълнителното дело е
спряно на 12.12.2013г. по молба на взискателя. Твърди, че спирането на изпълнителното
производство се състояло във временно преустановяване на следващите изпълнителни
действия и имало характер на временна забрана да се упражняват процесуални права и да се
изпълняват процесуални задължения. През периода на спиране на делото срока по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК не течал. След като взискателят бил поискал спиране на производството по
делото било невъзможно да е налице период, през който взискателят да е бездействал две
години, за да е налице основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Съдебният изпълнител се
позовава на Определение №132/21.03.2019г. по т.д.№2500/2018г. на Іт.о. на ВКС.
Като разгледа подадената жалба, мотивите на съдебния изпълнител и възражението
на взискателя и след като се запозна с материалите по приложеното в препис
изпълнителното производство, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена от длъжник по делото по смисъла на чл.435, ал.2 от ГПК и в
срока по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Производството по изпълнително дело №37/2002г. по описа на СИС при РС Дряново
е образувано по молба на „Банка ДСК” АД- взискател против жалбоподателката, като
длъжник. В хода на производството по делото „Банка ДСК” АД е прехвърлила вземането си
на "ОТП Факторинг България" ЕАД, който с Постановление от 16.10.2013г. на съдебния
изпълнител е конституиран като взискател по делото.
Производството по изпълнителното дело е спряно с постановление на съдебния
изпълнител от 12.12.2013г., по искане на взискателя, на осн. чл.432, т.2 ГПК.
На 10.12.2020г.е постъпила молба от длъжника по делото, с искане производството
по него да бъде прекратено, на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, по която е постановено
обжалваното разпореждане.
Съгласно чл.61 ГПК при спиране на производството се спират всички започнали да
текат, но неизтекли още срокове. В същото време уредбата на спиране, възобновяване и
прекратяване на производството предвижда или служебно задължение за съда да отстрани
пречката, довела до спиране (чл.230, ал.1 ГПК) или ако възобновяването зависи от волята на
страните – въвежда краен срок, през който делото е спряно, след изтичане на който същото
се прекратява (чл.230, ал.2, чл.231, ал.1 ГПК). Разпоредбата на чл.432 ГПК предвижда
различни хипотези при които изпълнението се спира. Във всички тези случаи, с изключение
на хипотезата на т.2, са налице обективни причини, стоящи извън волята на страните, при
настъпване на които съдебният изпълнител следва да постанови акт за спиране на
производството. За разлика от тази група обективни предпоставки, спирането по чл.432,
ал.1, т.2 ГПК изисква настъпване на субективна предпоставка – искане да взискателя до
съдебния изпълнител за спиране производството по делото. Когато е налице спиране на
2
принудителното изпълнение, постановено с акт на съда, действа забрана за страните и
съдебния изпълнител да предприемат действия по осребряване на имуществото на
длъжника. Ето защо в този случай срокове, включително този по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не
текат – в противен случай има опасност от погасяване на правата на кредитора, каквато не е
целта на спирането.
От друга страна перемпцията е санкция за взискателя, който бездейства. Същата не
може да настъпи само, когато са налице обективни причини за бездействието на взискателя,
каквито са основанията за спиране по чл.432, ал.1, т.1, т.3-7 ГПК- когато спирането е в
резултат на волята на взискателя, такава обективна причина за бездействие от негова страна
не съществува и ако същият в рамките на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не
поиска възобновяване на производството то следва да бъде прекратено,поради настъпила
перемпция. В противен случай би се създала възможност за взискателя да поддържа
изпълнителното производство висящо до безкрайност. В този смисъл са и Р№45/30.03.2017г.
по гр.д.№61273/2016г. на ІVг.о. на ВКС, Р№234/06.03.2020г. по в.гр.д.№226/2020г. на ОС
Плевен, Р№330/29.07.2019г. по в.гр.д.№272/2019г. на ОС Смолян, Р№396/08.03.2018г. по
в.гр.д.№386/2018г. на ОС Варна, Р№44/19.02.2019г. по в.гр.д.№58/2019г. на ОС Перник.
Действително в съдебната практика се среща противната теза, но настоящият състав приема
гореизложеното, с оглед недопускане неправомерно спиране на изпълнителното
производство и поддържане висящността на процеса от страна на взискателя, при липса на
активност от негова стана за осъществяване на принудително изпълнение. В цитираното от
съдебния изпълнител Определение №132/21.03.2019г. по т.д.№2500/2018г. на Іт.о. на ВКС
не е взето становище по въпроса настъпва ли перемпция в периода, когато изпълнителното
производство е спряно по искане на взискателя, а е препратено към Решение
№45/30.03.2017г. по гр.д.№61273/2016г. на ІVг.о. на ВКС.
По изложените съображения обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител
следва да бъде отменено.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че след получаване на препис от
жалбата взискателят е депозирал по изпълнителното дело молба вх.№33/15.01.2021г., с
което е поискал прекратяване на делото, по която към момента няма данни съдебния
изпълнител да се е произнесъл.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.4 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане от 15.12.2020г. на съдебен изпълнител при
РС Дряново, с което е отказал да прекрати производството по изп.д.
№37/2002г., на осн. чл.833, ал.1, т.8 ГПК.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4