РЕШЕНИЕ
№
21.06.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и осми май през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
състав:
Председател:
Секретар
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №134 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Л.Т., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №13 – адв.К.У. против Наказателно
постановление №18-1006-004476 от 09.01.2019 г. на Началник група в с-р „ПП“ при
ОД на МВР Пазарджик, с което на същия за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 2 000
лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение са отнети 12 контролни точки.
Поддържа се, че обжалваното
постановление е необосновано и незаконосъобразно и се иска отмяната му, без да
се излагат каквито и да аргументи за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР
Пазарджик, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което
поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
На жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 27.11.2018 г. в 23.47
часа в гр.П., на кръстовище между ул.“…“ и ул.“…“ управлява МПС - л.а. …” с ДК
№…, собственост на Д. Д. Г., като извършва следното нарушение:
1. Отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба н анаркотични вещества.
Издаден ТМИ с номер 0046256, който водачът подписал и получил.
Въз основа на това е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите И.К.-актосъставител, С.
Г.и писмените доказателства приложени по делото.
АУАН
и НП съответстват на изискванията на ЗАНН, тъй като в тях ясно и точно е
описано, дата, мястото на извършване на нарушенията, начина на извършване и
обстоятелствата при които са извършени.
Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Въпросната
разпоредба предвижда ангажиране на административно наказателна отговорност и
налагане на санкция на водач на моторно превозно средство, който откаже да му
бъде извършена проверка проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4
от ЗДвП редът, по който се
установява употребата на алкохол или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на
вътрешните работи и от министъра на правосъдието.
В чл.5, ал.1 от Наредба №1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози при наличие на външни признаци, поведение или реакции
на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване.
При тълкуването на горецитираната норма, съдът приема, че
законодателната уредба изисква след отказа на водача да бъде изпробван с тест да му бъде дадено предписание за медицинско изследване. От волята на водача зависи дали ще
получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от
поведението му ще се изведат основанията за носене на административно
наказателната отговорност. Такова предписание следва да се даде на водача, а то
се дава с издаването в негово присъствие на талон за медицинско изследване. Ако
се приеме тълкуване в насока, че предписаното медицинско изследване, следващо
отказа за проверка с тест, няма отношение
към понасянето на административно наказателна отговорност за самия отказ за
проверка с тест би се стигнало до нелогичната
ситуация при отказ за проверка за употреба
на наркотични вещества и издадено и изпълнено от водача медицинско
предписание, при което пробата за наркотични
вещества или техни аналози е положителна, на водача да бъдат съставени два акта
и да бъде санкциониран два пъти - един път за първоначалния отказ от проверка
за употребя на наркотични вещества с тест и втори път за
управление на МПС след употреба на наркотични
вещества,
установена с последвалото медицинското изследване. Не това според настоящия
състав е имала предвид законодателната уредба и не това е тълкуването, което
следва да се възприеме при нейния прочит. За нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност не
само когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на наркотични вещества, но едновременно с това бъдат
изпълнени изискванията на Наредбата - дадено му е предписание за лабораторно
изследване и въпреки това проверката за наркотици не е съществена по
причина, която може да му бъде вменена във вина.
След
отказа на жалбоподателя, несъмнено неправомерен, за установяване на наличие на наркотични
вещества, на водача бил издаден ТМИ, в който му е било указано да се яви в МБАЛ
Пазарджик до 45 мин. за медицинското изследване и вземането на проби за
химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Тези
указания са съобразени с разпоредбата на чл.6, ал.6, т.2, пр.1 от Наредба №1 от
19.07.2017 г., а
именно до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място.
По
делото е представено писмо от „МБАЛ Пазарджик“ АД от което е видно, че на
инкриминираната дата жаллбодателят не се явил за вземане на кръв за токсилогично
изследване.
Предвид на това, настоящият
състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал.3
от ЗДвП, предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за
неизпълнението му. Нормата на чл.174, ал.3
от ЗДП
предписва задължително правило за поведение на водача за
съдействие за проверката с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което
жалбоподателят не е изпълнил и за което е законосъобразно е санкциониран.
Несъстоятелно
е възражението, че НП е незаконосъобразно, тъй като към момента на издаването
не са били налични достатъчно доказателства за съставомерността на деянието.
Съдебният
контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като въз основа
на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и
правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност
и обоснованост на същото.
В
качеството на въззивна инстанция, съдът е задължен по силата на служебното
начало да събере всички относими към казуса доказателства въз основа на които
да прецени законосъобразността на НП.
При определяне
размера на санкциите наказващият орган се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните
наказания като е отчел, тежестта на нарушението, както и
че нарушението е извършено за първи път.
При тези данни
съдът счита, че санкциите определени съобразно
императивните законови размери за съответното нарушение.
С така
наложените санкции ще бъдат постигнати целите предвидени в чл.12 от ЗАНН и ще
съответства на тежестта на нарушението.
По изложените
съображения обжалваното постановление, в тази част е обосновано,
законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Проверката за законосъобразността
на отнетите контролни точки не се осъществява по предвидения в ЗАНН ред, поради
което съдът не коментира тази част от НП. Но следва да се има предвид, че съгласно чл.3, ал.1 от №Iз-2539 от
17.12.2012 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в
сила наказателно постановление.
С оглед изхода на делото и потвърждаване
на обжалваното НП искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във
връзка с чл.143 от ГПК, следва да бъде отхвърлено.
По делото е направено искане и от
процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по
делото разноски.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв
бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай разпоредбата на
чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият
оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв.
Непрецизността на разпоредбата
на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и
дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван
не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход на спора,
възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически
лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Липсата на изрична регламентация
в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на
основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано
в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на
разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ.
Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
С оглед на това и резултата по
делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски
за основателна, поради което следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
ОД на МВР Пазарджик направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност.
Разноските по делото са дължими
на ОД на МВР Пазарджик, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на
чл.43, ал.3, т.4 от ЗМВР.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№18-1006-004476 от 09.01.2019 г. на Началник група в с-р „ПП“ при ОД на МВР
Пазарджик, с което на Д.Л.Т., ЕГН **********,
съд.адрес: ***, офис №13 – адв.К.У. за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 2 000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца и на основание Наредба №Iз-2539
от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение са отнети 12 контролни точки.
ОСЪЖДА Д.Л.Т.,
ЕГН
*********** да
заплати на ОД на МВР Пазарджик направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Л.Т., ЕГН ********** за
присъждане на делото разноски за адвокатско възнаграждаение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: