РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 203 11.12.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен
граждански състав
На: двадесет и девети септември две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Ани Цветанова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1967 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивната
жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Димитров и Мария
Масларова-Гъркова, подадена чрез пълномощник ю.к.Незабравка Захариева, против решение №
5/07.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 200/2019 г. по описа на
РС-Карнобат.
С
първоинстанционното решение Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, с адрес гр.София,
бул.“Македония“ № 3, е ОСЪДЕНА да
заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 12110788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ №
51Д, сумата от 411.05 лв., представляващи стойността на изплатеното застрахователно обезщетение
по щета № ***, ведно със законната лихва от 22.05.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски от 310 лв., като е ОТХВЪРЛЕН
иска в частта над присъдената сума от 411.05 лв. до пълния предявен размер от
813.50 лв.
Със същото решение „Пътстрой Бургас“ ЕООД, ЕИК ********* и „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК *********, са ОСЪДЕНИ да заплатят на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, сумата от 411.05 лв., представляваща изплатено обезщетение за нанесени на 20.10.2015 г. щети на лек автомобил “БМВ“, рег.№ А 7447 КТ, ведно със законната лихва от 22.05.2019 г. до окончателното плащане, и сумата от 150 лв. за съдебни разноски,
както и да заплатят по сметка на РС-Карнобат сумата от 50 лв. за държавна
такса.
Решението по първоначалния иск е постановено
при участието на третите лица - помагачи „Пътстрой Бургас“ ЕООД, ЕИК ********* и „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК ********* на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
С въззивната жалба на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД
първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната
му част, с която предявеният от
застрахователя иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 411.05 лв.
до претендираната сума от 813.50 лв.
В останалата осъдителна част по
първоначалния иск, включително и по обратния иск, първоинстанционното решение
не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
Въззивникът ЗК „Лев ИНС“ АД изразява
недоволство от решението на РС-Карнобат, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната му част. Според въззивника, районният съд без
основание е приел, че процесното ПТП е настъпило в границите на гр.Карнобат,
като счита, че този извод противоречи на отразеното в протокола за ПТП, както и
на показанията на св.Р., че произшествието е настъпило извън населеното място,
които съдът неоснователно не е кредитирал. В тази връзка се сочи, че от
протокола за ПТП е видно, че произшествието е настъпило на третокласен път
ІІІ-795 км.53+500 м, който не преминава през гр.Карнобат, т.е. извън града,
поради което не е налице противоречие между свидетелските показания и протокола
за ПТП, като от заключението на САТЕ е видно, че водачът е управлявал със
скорост над 60 км/ч при разрешена такава извън населеното място от 90 км/ч.
Според въззивника, ако ПТП е станало в населеното място, вещото лице е нямало
да направи това уточнение за разрешената скорост. Сочи се също, че мястото на произшествието
е посочено и в уведомлението на водача за настъпване на застрахователното
събитие, в което е записано, че след излизане от града автомобилът е попаднал в
дупка. Въззивникът се позовава и на писмото на АПИ, в което е посочено, че път
ІІІ-795 км.53+500 е част от републиканската пътна мрежа и попада в
урбанизираната територия на гр.Карнобат. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения
иск до пълния му размер, ведно със законната лихва. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Агенция пътна
инфраструктура, не се взема становище по въззивната
жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от третото лице-помагач „ПСТ
Груп“ ЕАД, подаден чред пълномощник ю.к.Башов, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна, като се излагат подробни съображения. Моли
въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно в обжалваната му част. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач „Пътстрой Бургас“ ЕООД, не се взема становище по въззивната
жалба.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен
интерес от обжалването, поради което е допустима.
Районен съд –
Карнобат се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ
(отм.), която разпоредба е приложима на основание §
22 КЗ (в сила от 01.01.2016г.), очертаващ
регулиращите правни норми по отменения КЗ за застрахователни договори, сключени
преди влизането в сила на новия кодекс.
Първоначално, исковата молба
на ЗК „Лев Инс“ АД
е била предявена против Община Карнобат за приемане за
установено, че общината дължи на дружеството сумата от 813.50 лв. – изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ***, за причинени вреди по лек автомобил „БМВ” с рег.№ А 7447
КТ, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 1477/2018 г. на РС-Карнобат.
Ищецът е изложил твърдения, че на 20.10.2015 г., около 02.25 ч., на път III-795 км.53+500, водачът В.
Р.е управлявал личния си лек
автомобил “БМВ“
с рег.№ А 7447 КТ, като попаднал в необезопасена и
необозначена дупка, намираща се на платното за движение и в резултат на настъпилото
ПТП на автомобила били нанесени имуществени вреди, които били обезщетени от застрахователя ЗК „Лев ИНС“ АД на основание сключен договор за застраховка „Каско“ с полица
№ ***652, валидна за периода 28.12.2014 г. – 27.12.2015 г. По образуваната при ищеца щета
№ *** било
определено обезщетение за имуществените вреди в размер на 803 лв., заплатено на собственика
на пострадалия автомобил на 10.11.2015
г., като освен
изплатеното
обезщетение ищецът е направил и ликвидационни разноски в размер на 10лв. На основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) застрахователят поискал
от ответника Община Карнобат, като собственик на
пътя, да му възстанови изплатеното застрахователно
обезщетение и поради неизпълнение
от страна на Община Карнобат, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1477/2018 г. на РС-Карнобат, срещу която длъжникът
депозирал в срок писмено възражение, поради което е предявил и установителния
иск по чл.422 ГПК.
В
писмения отговор ответникът Община Карнобат е оспорила иска с твърдения, че процесното
ПТП е настъпило на път ІІІ-795, който е от републиканската пътна мрежа и се
управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, поради което общината не е
собственик на пътя и не е легитимирана да отговаря по иска. Предвид възраженията
в писмения отговор, по искане на ищеца ЗК „Лев Инс“ АД и въз основа на издадено
на същия съдебно удостоверение, по делото е представено писмо изх.№ 53-00-4944
от 21.05.2019 г. на АПИ, съгласно което път ІІІ-795 е част от републиканската
пътна мрежа, а участъкът от км.53+091 до км.54+737 попада в урбанизираната
територия на гр.Карнобат, като през 2015 г. Община Карнобат е отказала да
сключи с АПИ споразумителен протокол за съвместно финансиране на дейности по
РПМ в чертите на гр.Карнобат.
С
оглед писмото на АПИ, с нарочна молба от 22.05.2019 г. ищцовото дружество е
направило искане на основание чл.228, ал.3 ГПК за конституиране на Агенция
„Пътна инфраструктура“ като от ответник по делото на мястото на досегашния
ответник Община Карнобат, както и искане по чл.214 ГПК за изменение на
предявения установителен иск в осъдителен такъв, като същият да се счита за
осъждане на АПИ да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 813.50 лв. –
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва до
окончателното плащане.
В съдебното заседание, проведено
на 23.05.2019 г., районният съд е прекратил производството по делото по
отношение на Община Карнобат, конституирал е АПИ като ответник по делото, приел
е направеното изменение на иска от установителен в осъдителен и е разпоредил
препис от исковата молба и молбата от 22.05.2019 г. да се изпратят на ответника
за отговор в срока по чл.131 ГПК.
В
писмения отговор по чл.131 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е оспорил
иска като неоснователен. Изложени са съображения, че участъкът от пътя, на
който е станало ПТП е част от републиканската пътна мрежа и се намира в
урбанизираната територия на гр.Карнобат, а като собственик на пътя АПИ е
сключила договор за поддържане и ремонтно-възстановителни работи с фирма
изпълнител. Твърди се, че пътният участък е бил
в отлично състояние след току-що извършен ремонт и няма как наличието на дупка
в настилката на пътното платно да е причина за настъпването на ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на вредите, като
се твърди, че вина за допуснатото ПТП има водача на автомобила, който се е движел
в населено място с несъобразена скорост, предвид наличието на пешеходна пътека, изкуствена
неравност и пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 30 км/ч.
Ответникът Агенция
„Пътна инфраструктура“ е привлякъл като трети лица – помагачи „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „ПСТ Груп“ ЕАД, срещу които на
основание чл.219, ал.3 ГПК е предявил евентуални обратни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД – в случай, че АПИ бъде
осъдена по главния иск, да бъдат осъдени третите лица-ответници по обратните
искове да й заплатят сумата, за която главният иск е уважен, ведно с
направените съдебни разноски. Обратните искове са основани на твърдението, че
по силата на договор № РД-38-391/28.11.2011 г. АПИ е възложила на „Консорциум
Пътно строителство Бургас“ ДЗЗД, в който
участници са двете дружества, поддържането и ремонта на пътя, за чиято
неизправност се твърди, че е причина за увреждането на автомобила.
В депозираните
писмени отговори от „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „ПСТ Груп“ ЕАД е оспорен обратния
иск на АПИ като неоснователен и недоказан, както по отношение на механизма на
ПТП, така и по отношение на предпоставките за ангажиране на отговорността на
дружествата по сключения договор. Моли се за отхвърляне на исковете.
Страните по
делото са ангажирали писмени и гласни доказателства, както и съдебна
автотехническа експертиза, за установяване на твърденията и възраженията си.
След анализ на събраните доказателства, в обжалваното
решение районният съд е приел предявеният иск по чл.213 КЗ (отм.) за частично
основателен до размера на сумата от 411.05 лв. Съдът е приел за установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение с ищеца във връзка с процесния автомобил, настъпването в
срока на действие на застраховката на ПТП,
поради наличието на дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила са причинени щети,
които са в причинно-следствена връзка и
съответстват на механизма на ПТП,
както и заплащането на щетите от ищеца
в полза на собственика на автомобила. Прието е, че за тези вреди отговарността е на АПИ, която съгласно чл.30 ЗП е следвало чрез своите
служители да поддържа пътя в добро състояние, респ. да обезопаси пътната
неравност и да я сигнализира, а в случая такова обезопасяване не е имало, поради което са налице основания
за
ангажиране
регресната отговорност на АПИ към застрахователя-ищец. Съдът е приел, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като по делото са
събрани доказателства, че ПТП е възникнало в рамките на урбанизираната
територия на гр.Карнобат, а от приетата
САТЕ е установено, че ПТП е могло да възникне при движение на автомобила със скорост над 60 км/ч. и след като разрешената
максимална скорост в населено място е 50 км/ч., то с поведението си водачът – св.Р. е допринесъл на равно основание с ответника за настъпване
на ПТП. В тази връзка, по отношение размера
на обезщетението съдът е възприел установената от САТЕ стойност на вредата от 802.10 лв. и предвид наличието на съпричиняване
е приел, че дължимата от АПИ сума е в размер на 401.05 лв.,
към която
следва да се
добавят и 10 лв. за ликвидационните разходи,
поради което е уважил иска за сумата от 411.05 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба против АПИ – 22.05.2019 г. до окончателното плащане. За разликата над присъдената сума до претендираните
813.50 лв. искът на застрахователя е отхвърлен като неоснователен.
Предвид осъждането на АПИ, съдът е разгледал предявения обратен иск за същите суми против „ПСТ Груп“ ЕАД и „Пътстрой Бургас“ ЕООД, който е приел за основателен, тъй като процесният пътен
участък е предмет на поддръжка по
сключения между АПИ и двете дружества договор, като по делото е доказано извършването на ремонт и полагането на асфалт, но въпреки това пътната неравност, отразена в протокола за ПТП, е съществувала и не е била заличена при ремонта, т.е. тя не е била отстранена от изпълнителя
по договора, нито е била обезопасена със
знаци, поради което обратният иск е
основателен за сумите, за които АПИ е осъдена да заплати на застрахователя.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му –
в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на релевираните оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
Предмет на въззивна проверка е
решението на КРС в частта, с която иска по чл.213, ал.1 КЗ (отм.) е отхвърлен
за разликата над присъдената сума от 411.05 лв. до претендираните 813.50 лв. В
останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е
влязло в законна сила.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, БОС намира
въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни
изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Между страните не се спори по фактическата обстановка по
делото и въззивният съд намира, че същата се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение. РС-Карнобат е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е
достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, като БОС я възприема изцяло и препраща към нея
на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо събраните по делото доказателства да се въпроизвеждат и
от въззивния съд.
Настоящата
инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на КРС за частична
основателност на предявения иск по чл.213, ал.1 КЗ (отм.) за ангажиране
регресната отговорност на ответника АПИ за вреди до размера на сумата от 411.05
лв., предвид установеното наличие на съпричиняване на вредите от страна на
водача на автомобила. Тези изводи на районния съд са формирани въз основа на
установената фактическа обстановка по делото и въззивния съд ги намира за
правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на
обжалваното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от
настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната
жалба доводи и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Във въззивната жалба са изложени възражения единствено
за неправилност на извода на районния съд, че процесното ПТП е настъпило в
границите на гр.Карнобат, от който според въззивника е изведен и неправилния
извод за съпричиняване на вредите от страна на водача на пострадалия автомобил,
довел до частично уважаване на иска. Настоящата инстанция намира за
неоснователни възраженията на въззивника, като изцяло споделя изводите на КРС.
В случая, в представения протокол за ПТП е записано, че
произшествието е настъпило на път ІІІ-795 км.53+500, но в протокола не е
посочено този пътен участък да се намира извън населеното място, както
неправилно се счита от въззивника. Доказателство за това къде се намира
процесния участък от пътя е представеното писмо изх.№
53-00-4944/21.05.2019 г. на АПИ, съгласно което път ІІІ-795 е част от
републиканската пътна мрежа, а участъкът от км.53+091 до км.54+737 попада в
урбанизираната територия на гр.Карнобат, като през 2015 г. Община Карнобат е
отказала да сключи с АПИ споразумителен протокол за съвместно финансиране на
дейности по РПМ в чертите на гр.Карнобат.
Тук следва да се отбележи, че писмото на АПИ е представено по делото по искане
на ЗК „Лев Инс“АД и именно то е мотивирало ищеца да направи изменение на иска
от установителен в осъдителен иск и да насочи претенцията си АПИ, видно от
молбата му от 22.05.2019 г., в резултат на което производството против Община
Карнобат е прекратено. При това положение, въззивният съд намира, че още преди
АПИ да бъде конституирана като ответник по иска, ищецът е бил наясно с
обстоятелството, че участъкът от път ІІІ-795 км.53+500 попада в урбанизираната
територия на гр.Карнобат. Твърдението за това е поддържано от ответната Агенция
и в депозирания от нея писмен отговор, във връзка с което същата е направила и
възражение за съпричиняване на вредите от водача на автомобила. Видно от
данните по делото, обаче, ищецът нито е взел становище, нито е оспорил така
заявените твърдения на ответника, поради което и поради липса на спор
доказателства за установяване на това обстоятелството не са събирани. Ето защо,
следва да се приеме, че между страните по делото не е имало спор относно
мястото на произшествието, поради което въззивният съд намира за правилни
изводите на КРС, че процесният пътен участък попада в урбанизираната територия
на гр.Карнобат, като наведените за това едва във въззивната жалба възражения са
неоснователни.
Обратен извод не може да бъде изведен от събраните
гласни доказателства, доколкото св.Р. е заинтересован в известна степен от
изхода на делото (същият е собственик на застрахования автомобил и
облагодетелствано лице от застраховката) и показанията му не се подкрепят и
противоречат на останалия доказателствен материал по делото, поради което
правилно не са кредитирани от районния съд, като изложените в този смисъл
възражения във въззивната жалба също са неоснователни.
Въззивният съд не споделя и доводите на въззивника, че след
като в заключението на САТЕ е посочено, че водачът е управлявал със скорост над
60 км/ч при разрешена такава извън населеното място от 90 км/ч., то ако ПТП е
станало в населеното място, вещото лице е нямало да направи това уточнение за
разрешената скорост. Тук следва да се отбележи, че експертизата е извършена
преди АПИ да бъде конституирана като ответник по делото и вещото лице не е
имало възможност на вземе предвид и нейното становище. Освен това, от
заключението е видно, че същото е изготвено само въз основа на представените по
делото документи от застрахователната преписка и извършените въз основа на тях
изчисления от експерта, без обаче вещото лице да е правило оглед на място на процесния
участък от пътя, на който е настъпило ПТП, поради което няма как да се приеме
за неоспорим факт уточнението в експертизата за разрешената скорост.
Предвид горното и данните по делото, въззивният съд
намира, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача (св.Р.), както правилно е приел и КРС. Тук следва да се отбележи, че
районният съд неправилно не е ценил приложената към писмения отговор на АПИ
схема на път ІІІ-795, доколкото същата не е била оспорена по делото от страна
на ищеца и е видно кой е нейният съставител – гл.специалист Дафинка Пенева,
поради което е нямало основание съдът да не взема предвид това доказателство при
постановяване на съдебния си акт. Допуснатото нарушение обаче не се отразява на
крайния извод на КРС за частична основателност на исковата претенция. От
схемата е видно, че в процесният участък на пътя има поставен знак В26 за
ограничение на скоростта от 30 км/ч., с оглед на което и при установеното по
делото обстоятелство, че процесното ПТП е
възникнало в рамките на урбанизираната територия на гр.Карнобат и при разрешена максимална
скорост в населено място 50
км/ч., както и съществуващото в пътния
участък ограничение на скоростта от 30 км/ч, БОС намира за правилен извода на
районния съд, че с поведението си водачът е
допринесъл на равно основание с ответника за настъпване на ПТП, доколкото от приетата САТЕ става ясно, че уврежданията
по автомобила могат да се получат при управление със скорост над 60 км/ч. Ето защо, искът на застрахователя за ангажиране
отговорността на АПИ по реда на чл.213, ал.1 КЗ (отм.) е частично основателен
до размера на сумата от 411.05 лв., включваща половината от изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски, за която сума същият е
уважен. За разликата над 411.05 лв. до претендираната сума от 813.50 лв. не са
налице основания за уважаване на претенцията, поради съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача, поради което искът правилно е
отхвърлен в тази част като неоснователен.
С оглед
изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна, а поради съвпадане изцяло на изводите на настоящата инстанция с
тези на районния съд, постановеното от РС-Карнобат решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
При този
изхода на спора, на въззивника разноски не му се следват, предвид
неоснователността на въззивната му жалба, като на въззиваемата страна АПИ,
която има право на разноски, такива също не следва да й се присъждат, поради
липса на направено искане в този смисъл.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/07.01.2020
г., постановено по гр.д.№ 200/2019 г. по описа на РС – Карнобат, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е
отхвърлен иска по чл.213, ал.1 КЗ (отм.) на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 12110788 против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, за заплащане на сума от 402.45 лв.,
представляваща разликата над присъдената по делото сума от 411.05 лв. до пълния
предявен размер от 813.50 лв.
Решението не подлежи
на касационно обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.